№ 4491
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110145303 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „А – К. И.“ ЕООД, ЕИК
********* срещу „С. Е.“ ЕАД, ЕИК ********* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на изпълнител, и ответника, в
качеството му на възложител, са налице валидни облигационни правоотношения по
Договор СЕ-22/30.01.2020 г. за възлагане на обществена поръчка, по силата на който е
възникнало за ищеца задължение за абонаментно поддържане на съоръжения с
повишена опасност и на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и
автомобилни кранове. Сочи, че в изпълнение на поетите с договора задължения е
предоставил на ответника следните услуги: поддръжка във връзка с Абонаментно
поддържане на съоръжения с повишена опасност по обособена позиция 1 – за месец
май 2021 г., и поддръжка във връзка с Абонаментно поддържане на специализирани
автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни кранове по обособена
позиция 2 – за месец май 2021 г., за които били дължими съответните такси. Твърди, че
услугите били приети без възражения, за което били подписани Приемо-предавателни
протоколи, а именно 2 бр. от 12.05.2021 г., 1 бр. от 25.05.2021 г., 1 бр. от 26.05.2021 г.,
4 бр. от 27.05.2021 г. и 3 бр. от 28.05.2021 г. Сочи, че във връзка с извършените услуги
била издадена фактура № **********/07.06.2021 г. за сумата от 1555,20 лв. с ДДС.
Твърди, че сумата по фактурата не била платена в уговорения в договора 30-дневен
срок, поради което ответникът дължал и обезщетение за забава. Въз основа на
изложеното иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от
1555,20 лв. с ДДС по фактура № **********/07.06.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 27.05.2022 г., до окончателното плащане, както
и сумата от 139,10 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.07.2021
г. до 25.05.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2022 г. по ч.гр.д. № 27633/2022 г. по описа на
1
СРС, 56 състав.
Ответникът е подал писмен отговор в рамките на законоустановения срок за
това, в който оспорва иска. Навежда твърдение за злоупотреба с процесуални права от
страна на ищеца, който образувал и други производства във връзка с вземания по
същия договор, поради което счита, че не следва да му бъдат присъждани разноски в
настоящото производство.
С протоколно определение от 30.01.2024 г., влязло в сила на 07.02.2024 г.
производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на
иска в частта относно предявения главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 1555,20 лв. с ДДС по фактура № **********/07.06.2021 г., поради което
настоящото производство е висящо по отношение на предявения акцесорен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поддържа се и претенция за присъждане на
законната лихва върху сумата по главния иск в размер на 99,79 лв. и за периода от
датата на подаване на заявлението – 27.05.2022 г. до датата на плащане, извършено на
13.12.2022 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и забава в погасяването му.
Не се спори между страните по делото, а и се установява от представения по
делото Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-22/30.01.2020 г.,
че между страните по делото съществува валидно облигационно отношение, по което
ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът – на възложител. По силата на
същото е възникнало за ищеца задължение за абонаментно поддържане на съоръжения
с повишена опасност и на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и
автомобилни кранове.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги
№ СЕ-22/30.01.2020 г. възложителят плаща на изпълнителя цената по договора
ежемесечно след надлежно издадена фактура от изпълнителя в срок от 30 дни от датата
на издаване на съответната фактура.
По делото е представена фактура № **********/07.06.2021 г. на стойност
1555,20 лв. с ДДС.
Следователно доколкото паричните задължения на изпълнителя по договора са
установени като срочни, то на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в
забава след изтичане на 30 дни от издаване на фактурата – в случая от 08.07.2021 г.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
фактура № **********/07.06.2021 г. на стойност 1555,20 лв. с ДДС е осчетоводена в
счетоводството на ответника, като дължимата по нея сума е заплатена на 13.12.2022 г.
– в рамките на производството по делото, което съгласно фикцията по чл. 422, ал. 1
ГПК се счита образувано от датата на подаване на заявлението.
Според експерта размерът на дължимото обезщетение за забава съизмеримо
със законната лихва върху сумата от 1555,20 лв. по фактура № **********/07.06.2021
г. за периода от 08.07.2021 г. до 25.05.2022 г. възлиза на сумата от 139,10 лв.
Ето защо предвид изпълнението със забава на паричното задължение
ответникът дължи обезщетение за забава за релевирания период, поради което искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за пълния предявен размер
от 139,10 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.07.2021 г. до
25.05.2022 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
2
задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2022 г. по ч.гр.д. № 27633/2022 г. по описа на
СРС, 56 състав.
Освен обезщетение за забава, предявено като иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за период, предхождащ датата на подаване на исковата молба, ищецът в
настоящото производство претендира и присъждане на законна лихва от датата на
подаване на заявлението до датата, на която в рамките на настоящото производство се
установи, че задължението е погасено чрез плащане в хода на процеса. Законната
лихва представлява последица от уважаване на иска. В случаите, в които искът се
отхвърля като погасен чрез плащане в рамките на процеса, отново е допустимо да бъде
присъдена законната лихва от датата на подаване на иска (заявлението) до датата на
окончателното плащане. Този резултат е възможен при съобразяване на правилото на
чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно което съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случаите, в които искът
се отхвърля поради плащане в хода на процеса, то същият се явява доказан по
основание, което обуславя и основанието за присъждане на законната лихва.
Настоящият случай обаче не е такъв. По делото е постановено влязло в сила
определение за прекратяването му в частта по предявения главен иск. Именно като
последица, обусловена от доказване основателността на главния иск е предявена
претенцията за присъждане на законна лихва. Същата има обусловено значение, не
представлява отделен иск, поради което за нея не важат изискванията за редовност чрез
посочване на размер на сумата и период, определен от конкретни дати, които да се
сочат към момента на предявяване на иска, а така също не се дължи и държавна такса.
Предвид обусловеното си значение от главния иск, при десезиране на съда с него, не се
дължи произнасяне и по искането за присъждане на законна лихва, а в случай, че се
присъди, то това произнасяне би било недопустимо с оглед десезиране на съда по
главния иск и функционалната обусловеност на претенцията за законна лихва от него.
Претенцията за присъждане на определена сума, изчислена върху главното вземане за
периода от датата на предявяване на претенцията до датата на плащането в случая
представлява отделен иск. Недопустимо е обаче тази сума да бъде предявена в първото
открито съдебно заседание както като отделен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, така и по реда
на изменение на иска по чл. 214 ГПК, тъй като би се стигнало до едновременно
изменение на размера и на основанието. Основание на иска са фактическите твърдения,
въз основа на които се извлича спорното право, поради което в случая такова
представляват твърденията за забава за периода от 27.05.2022 г. до 13.12.2022 г. –
които твърдения са различни от тези за забавата за периода от 08.07.2021 г. до
25.05.2022 г. В случая ищецът не формулира изрично отделен иск или изменение на
иска, по което съдът да дължи произнасяне с определение, а единствено поддържа
първоначално заявената претенция за присъждане на законна лихва като последица от
уважаване на главния иск.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че формираната
съдебна практика, допускаща присъждане на законна лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното плащане, осъществено в рамките на производството по
делото, е неотносима и неприложима към конкретния случай, при който съдът е
десезиран с разглеждане на главния иск, във връзка с който като последица от
основателността му се претендира законната лихва. Претендираната законна лихва,
дължима върху главното вземане в размер на 1555,20 лв. по фактура №
**********/07.06.2021 г. не може да бъде присъдена в настоящото производство
поради липса на процесуален ред за това. Предвид обстоятелството, че законната лихва
не представлява отделен иск, при формиране на извод в мотивите на съдебното
решение, че такава не следва да бъде присъждана, не се дължи и произнасяне с отделен
диспозитив.
3
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни – ищецът
съразмерно на уважената част от иска, а ответникът – съразмерно на частта, по
отношение на която делото е прекратено.
Ищецът претендира разноски в общ размер от 1093,89 лв. по исковото
производство (33,89 лв. държавна такса, 760 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв.
депозит за експертиза) и 793,89 лв. за заповедното производство (33,89 лв. държавна
такса, 760 лв. адвокатско възнаграждение). Ответникът релевира възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като се
позовава и на злоупотреба с процесуални права предвид образуването на отделни
съдебни производства за вземанията по отделни фактури (което обстоятелство е
служебно известно на настоящия състав и предвид висящността пред него на
производство по гр.д. № 67495/2023 г., по описа на СРС, 56 състав, по което се
претендира вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка със същия договор). Възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение е основателно с оглед фактическата и правна сложност на
делото, като същото следва да бъде намалено до сумата от 470 лв. (при минимален
размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. от 469,43 лв.). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 67 лв. разноски за
исковото производство и 41,37 лв. разноски за заповедното производство, съобразно
изхода на спора.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи на сумата от 100 лв. На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 4 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 91,79 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „С. Е.“
ЕАД, ЕИК ********* дължи на „А – К. И.“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 139,10 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
08.07.2021 г. до 25.05.2022 г., начислено върху вземане по по фактура №
**********/07.06.2021 г. за сумата от 1555,20 лв. с ДДС, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2022 г. по
ч.гр.д. № 27633/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С. Е.“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на „А – К. И.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 67 лв. разноски за исковото
производство и 41,37 лв. разноски за заповедното производство, съобразно изхода на
спора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на „А – К. И.“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на „С. Е.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 91,79 лв.,
представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на прекратената част
от делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4