Решение по дело №4303/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,13.02.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                                    Мл.с.СВЕТОЗАР  ДИМИТРОВ                                                     

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №4303 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                            С решение от 15.10.2018 г. по гр.д. № 5647/16 г., СРС, ГО, 165 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от "Т.С." ЕАД, ЕИК *****срещу С.Д.А., ЕГН ********** искове, че на основание чл. 149 и сл. ЗЕ ответникът дължи на ищеца сумата от 885. 08 лв. представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 06.2012 -04.2014 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*****_, ведно със законната лихва от 30.06.2015 до окончателно плащане на сумата, както и че на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца сумата от 135.97 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.07.2012 - 24.06.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за горниците до пълния им предявен размер. За процесните суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37907/2015 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН ********** да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК *****на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в исковото и заповедното производство, в размер от: 546 лв.

ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, ЕИК *****да заплати на С.Д.А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. ЗГПК разноски в исковото производство, в размер от: 81 лв.

Въззивникът –ответник излага съображения за незаконосъобразност на съдебния акт и постановен в нарушение на процесуалните правила.Нямало данни по делото ответникът да е собственик на процесния имотНаследодателката не е живяла в имота  през процесния период,а била настанена в Дом за стари хора.В петитума на исковата молба бил посочен период на претендирана мораторна лихва,различен от този посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Твърди,че договорът от 23.10.2000 г.сключен с ЕТ и фирмата топлинен счетоводител бил изтекъл и следователно не бил налице такъв .Не ставало ясно как са формирани главницата и лихвите.Направено било възражение за изтекла погасителна давност.Експертизите работили по доказателства ,които не били приети по делото.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в частта,в която са уважени исковете и вместо това да постанови друго, с което приеме недължимост на сумите. С въззивната жалба се претендират разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор.

            Третото лице-помагач Т.с. ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск .

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.

Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към  фактическите констатации  и правни изводи на СРС.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

   От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за установено, че наследодателката на ответника е била потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката /, т.е. тя за процесния период е имала качеството на ползвател на топлоснабдения имот . Правилото е, че собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения, който извод  се подкрепя от употребата на съюза "или" - т.е отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна -първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва фигурата на "ползвател". Последното е оправдано, защото само на ползвателя, а не и на собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, в това число да се ползва от предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради това само ползвателят, а не и голият собственик на топлофициран недвижим имот притежава качеството „потребител на топлинна енергия" в хипотезата, при която съществува учредено право на ползване върху топлоснабдения имот и само носителят на това право, в качеството му на страна по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставена в имота топлинна енергия. Правноирелевантно е обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота. Законът ангажира неговата отговорност поради притежаването на вещното право на ползване, без да се интересува по-нататък дали това право е било ефективно упражнявано или не. Предвид факта, че законът не предвижда изрично солидарна отговорност, следва да се приложи разпоредбата на чл.121 ЗЗД и чл. 30 от ЗС.

От представения и приет като доказателство пред първоинстанционния съд Нотариален акт за дарение се установява, че ответникът С.А. става собственик на процесния имот като прехвърлителите си запазват правото на ползване докато са живи.След смъртта на бащата на ответника ,за имота остава ползвател  неговата майка.Без значение е ,дали тя е упражнявала ефективно това право или не.

          Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

                    С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия е извършвано от третото лице помагач ,което е отчитало отдадената топлинна енергия.Вещото лице е взело предвид отчетените резултати подавани от фирмата счетоводител при изчисляване размера на задължението. Начислявана е ТЕ за имот , за сградна инсталация,за БГВ по формула ,съобразно Наредба №16-334.

          Ето защо, СГС приема, че потребителят е ползвал топлинна енергия, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

           Договорът между ЕС и фирмата топлинен счетоводител е бил сключен за срок от две години.След изтичане на срока фирмата е продължила да извършва дялово разпределение без противопоставяне на другата страна като договорните отношения са били продължени за неопределено време.

           Периодът на претендираната мораторна лихва в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и този в исковата молба е един и същ.

         Възражение за изтекла погасителна давонст е направено,но всички  дължими суми до 30.05.2012 г.са погасени по давност,поради което и възражението е неоснователно.

                       Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено ,а жалбата като неоснователна  следва да бъде отхвърлена.

                       Водим от гореизложеното, съдът

                                    Р   Е   Ш   И  :

            ПОТВЪРЖДАВА  решение от 15.10.2018 г. по гр.д. № 5647/16 г., СРС, ГО, 165 с-в

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи_: на обжалване.

          

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                               

                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.      

 

 

 

                                                                                       2.