Р Е Ш Е Н И Е № 12
гр.
Сливен 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 370/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Т.Н.Т., ЕГН **********,***, ***, чрез адв. Н.П. ***, подадена против т. 2 на Заповед № 343з-2577 от 20.09.2022 г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР- С., с която жалбоподателят е в. о. от д. и е разпоредено да му бъдат и. с. к., л. з. и с. о.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Посочва, че съгласно чл. 214, ал. 1 , т. 1 от ЗМВР д. с. в МВР може да бъде в. о. от д. с писмена заповед, когато срещу него е образувано д. п. по чл. 207 и с. му п. би затруднило разкриването на обективната истина. Счита, че по отношение на втората кумулативна предпоставка е необходимо да бъдат изложени конкретни мотиви как с. п. на с. би затруднило разкриването на обективната истина. Твърди, че в акта липсват мотиви, което не дава възможност на о. с. да разбере защо му е наложена тази временна мярка, което накърнява правото му на защита и препятства възможността за съдебен контрол. Счита, че неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение във формата и самостоятелно основание за отмяна на акта. Твърди, че е нарушен чл. 6 от АПК. Посочва, че властническото волеизявление по точка 2 от оспорената заповед е в противоречие както с материалноправните разпоредби, така и с целта на закона. Моли оспорената в частта по т. 2 заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован се явява лично и с адв. Н.П., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Заявява, че всеки един индивидуален административен акт освен законосъобразен, трябва да е и целесъобразен. Счита, че по о. на жалбоподателя няма целесъобразност в действията, а няма и законосъобразност, защото той не може да въздейства на началниците си, които са в ДРО или още по-малко на ДНО. Моли атакуваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна. Претендира сторените по делото разноски.
Административният орган, редовно призован се представлява от гл. юриск. К. Б., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Счита за неоснователно оплакването в жалбата за липса на обосновка на заповедта в оспорваната част. Посочва, че като се има предвид, че п. терминология е строго съобразена с разпоредбите на ЗМВР и се знае строго формалният метод при издаване на административни актове, с липсата на изложени пространни и описателни мотиви не се нарушават правата на жалбоподателя до степен да не разбира необходимостта за о. му от р. по преценка на директора на ОДМВР С. Посочена е разпоредбата на закона (чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), изложени са съображения за приложимостта на тази разпоредба, като тези съображения не могат да бъдат обогатявани с факти, тъй като д. п. се развива по строго определени правила. Счита, че заповедта в обжалваната част е законосъобразна. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Административен съд Сливен, като обсъди доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият Т.Н.Т. е с. в МВР от 01.08.2013 г., видно от к. с. Към датата на издаване на оспорената заповед е м. а. *** с. в г. „П. к.“, с. „О. п.“ в РУ – Н. З. при ОДМВР-С.
На 17.09.2022 г., във връзка разпореждане на директор ОДМВР-С. е о. к. от к. Д. К., н. на о. „О. п.“ в ОДМВР- С., по време на п. и. на с. от РУ-Н. З., з. д. с. След края на и. от м.и. И. Р. - м.а. с. „ПП“ на ООП при ОДМВР – С. е извършена проверка с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000 - АКМЕ - 0068" за у. на н. в. на с. П. на м.и. Т.Н.Т., м.а. г. „П. к.“ на РУ – Н. З., ЕГН ********** е о. п. р. за у. на К., О. и М. На м. и. Т. е издаден талон за изследване №117489. Същият е дал п. за к. и у. във ФСМП-Н. З. на 17.09.2022 г. в 10:20 часа.
Със Заповед № 306з-95 от 17.09.2022 г. на Началник РУ – Н. З. при ОДМВР С., на основание чл. 214, ал.1, т. 2 от ЗМВР м.и. Т.Н.Т., м.а. г. „П. к.“ на РУ – Н. З. е о. в. от д. до момента, в който с. му п. да и. с. си з.
С предложение рег. № 306р-16491 /19.09.2022 г. на Началник РУ – Н. З. до директора на ОДМВР – С. е направено искане за образуване на производство за извършено тежко нарушение на с. д. от м. и. Т.Н.Т. – м. а. *** с. в г. „П. к.“, с. „О. п.“ в РУ – Н. З. при ОДМВР-С., за това че при извършена проверка с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000 -АКМЕ-0068" на с. з. д. с. за у. на н. в., п. на м. е. Т. е отчела п. р. с н. на К., О. и М. На м. и. Т. е издаден талон за изследване №117489. Същият е дал п. за к. и у. във ФСМП-Н. З.. П. са транспортирани и предадени на д. НТЛ м. е. Д. И. в ОДМВР-С. С предложението за образуване на д. п. е направено искане за в. о. от д. на д. с., на основание чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като във връзка с и. д., с. е създал връзки и познанства и е възможно да направи опити, за да манипулира изхода на п.
Със заповед 343з-2577 от 20.09.2022 г. на Директора на ОД на МВР – С., на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, чл. 207, ал.1, т. 2 и ал. 2 и чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл. 44, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е образувано д. п. срещу м. и. Т.Н.Т. – м. а. *** с. в г. „П. к.“, с. „О. п.“ в РУ – Н. З. при ОДМВР-С.; о. е в. от д. м. и. Т.Н.Т., м. а. *** с. в г. „П. к.“, с. „О. п.“ в РУ-Н. З. при ОДМВР-С. и е разпоредено да му бъдат и. с. к., л. з. и с. о. Със заповедта е определен д. р. о., който да проведе разследването по д. п. В мотивите на процесната заповед е посочено, че с поведението си м. и. Т.Н.Т., м. а. *** с. в г. „П. к.", с. „О. п." в РУ- Н. З. е извършил тежко нарушение на с. д. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал.1, т. 15 от ЗМВР се предвижда налагане на д. н. „У.“; прието е за основателно искането за в. о. от д. на с., тъй като с. му п. би затруднило разкриването на обективната истина, предвид изградените познанства и връзки със служители от различни институции.
Тази заповед е връчена на жалбоподателя на 20.09.2022 г., видно от отбелязването върху разписката на гърба на л. 7 от делото, а жалбата против т. 2 от нея е подадена на 03.10.2022 г.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 168, ал.1 вр. с чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Заповедта в оспорената част-относно в. о. от д. на жалбоподателя, е издадена от компетентен по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2, вр. чл. 214, ал. 1, т. 1, изр. второ, вр. чл. 37 от ЗМВР, орган и в законоустановената писмена форма.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, д. с. в МВР, може да бъде в. о. от д., с писмена заповед, когато срещу него е образувано д. п. по чл. 207 от МВР и с. му п. би затруднило разкриването на обективната истина. В този случай, о. се извършва от органа, образувал д. п., като в процесния, о. от д. на жалбоподателя Т. е осъществено въз основа на заповед на Директора на ОДМВР - С. Безспорно е по делото, че към датата на издаване на процесната заповед, Т. е з. д. "м. а. *** с.“ в г. „П. к.", с. „О. п." в РУ- Н. З., съобразно приложената к. с. По делото е безспорен също и факта, че към датата на издаване на процесната заповед, органът, който я е издал, е заемал ръководна длъжност-ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Нормата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, посочена като основание за издаване на оспорената в частта й заповед Заповед № 343з-2577 от 20.09.2022 г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР- С., предвижда, че д. с. в МВР, може да бъде в. о. от д., с писмена заповед, когато срещу него е образувано д. п. по чл. 207 от МВР и с. му п. би затруднило разкриването на обективната истина. Нормата предвижда наличие на две обективно кумулативно съединени предпоставки, които следва да са налице към датата на издаване на заповедта за о., и за наличието на които, органът следва да изложи съответни мотиви. Съдът намира, че при преценката за законосъобразност на издадената заповед за о. от д., следва да се съблюдава изискването на цитираната норма на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както за наличието и на двете кумулативни предпоставки, така и за обоснованост на същите, доколкото тяхното наличие не се предполага, респективно наличието на първата не предполага наличие и на втората. Следва, при издаването на заповедта за о. от д., органът да изложи конкретни съображения за това, защо счита, че с. п. на с. би затруднило разкриването на обективната истина. Тези причини не могат да бъдат хипотетични или предполагаеми, а конкретно посочени, доколкото и съдът извършва преценката си за тяхното наличие, за обоснованост на същите, за всеки отделен случай. Съдът намира, че в случая е безспорно наличието на първата предпоставка на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - спрямо с. е образувано д. п. по чл. 207, вр. чл. 203, ал. 1, т. 15 от МВР, въз основа процесната заповед на Директор ОДМВР - С. Наличието на първата изискуема предпоставка обаче, сама по себе си, не води до извода за законосъобразност на наложената мярка "в. о. от д.".
Съдът намира, че в случая, не са изпълнени изискванията на закона и в оспорената заповед липсват изложени мотиви, относно наличието на втората изискуема от закона предпоставка – с. п. на с. да затруднява разкриването на обективната истина. В мотивите на заповедта, ответникът е посочил – „предвид изградените познанства и връзки със служители от различни институции“ и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – „О.“, без да изложи съответни съображения защо приема, че е налице цитираната законова предпоставка, в конкретната хипотеза. Не се посочва и каква е конкретната връзка между с. п. на жалбоподателя и опасността от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното д. п. Доколкото нормата на чл. 214, ал. 1 от ЗМВР предоставя само правна възможност за о. на с. от д., то при осъществяването й от страна на органа, следва да бъдат и изложени съответните конкретни причини и съображения за това. Следва да се посочи също, че от представените по делото писмени доказателства и в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция, не се изложиха твърдения и не се събраха доказателства, установяващи, обстоятелството, че с. п. на Т., може да затрудни разкриването на обективната истина.
Не може по презумпция да се приема, че с. п. на с. би затруднило разкриването на обективната истина по образуваното срещу него д. п. Органът – издател на оспорения акт е длъжен да обоснове с изрични мотиви о. от д. във всеки конкретен случай, за да може съдът да упражни правомощията си по контрол за законосъобразността на административния акт, т.е. да провери наличието на материалноправните предпоставки за о. Възможността за о. не е императивна, а органът следва да я упражни в рамките на оперативната си самостоятелност, но само ако аргументира наличие на законови предпоставки за о. (в случая по чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР).
Съдът намира непълнотата на мотивите до степен липсващи такива, по отношение на обстоятелствата, регламентирани в чл. 214, ал.1, т.1, предл. второ от ЗМВР. Тълкуването на нормата предпоставя извод за необходимостта от задължително обосноваване кои обстоятелства, свързани със с. п. на адресата на акта, биха препятствали разкриването на обективната истина, т.е. защо органът упражнява правото си по горната норма да о. с. от д. В случая това не е сторено, което прави заповедта немотивирана – в нарушение на чл. 59, ал.1 и ал.2, т.4 от АПК. Липсата на мотиви не дава възможност на о. с. да разбере защо му е наложена тази временна мярка, а това накърнява правото му да се защити срещу нея. Отделно се препятства и възможността за съдебен контрол върху акта. Съгласно константната съдебна практика на административните съдилища, неизлагането на фактически мотиви съставлява съществено нарушение във формата на индивидуалния административен акт и самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразен, включително и като водещо до накърняване на правото на защита на засегнатото от властническото волеизявление лице.
На основание гореизложеното, съдът приема, че процесната заповед е издадена при липса на мотиви, и в този смисъл, същата се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава.
Заповедта е постановена и в нарушение на приложимия материален закон.
Съгласно чл. 214, ал.1, т. 1 от ЗМВР, д. с. може да бъде в. о. от д. с писмена заповед, когато срещу него е образувано д. п. по чл. 207 от ЗМВР и с. му п. би затруднило разкриването на обективната истина.
О. от д. е временна, превантивна мярка и основната й цел е да препятства възможността с., продължавайки да и. з. си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образувано срещу него д. п. Принудителната административна мярка е израз на административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. При прилагането на принудителната мярка във всички случаи трябва да бъде спазен установеният в чл. 6 от АПК принцип на "съразмерност", според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
В случая обаче липсва втората кумулативно предвидена предпоставка. От фактическа страна в цялата заповед няма изложени каквито и да е фактически съображения, които да удовлетворяват изискването за мотивираност на второто предложение на нормата. Според трайно установената практика на ВАС то следва да е и подробно мотивирано – така Решение № 1085 от 26.01.2017 г. по адм. д. № 12118/2016 г., 5-членен с-в, Решение № 13522 от 12.12.2016 г. по адм. д. № 12597/2015 г., V отд., Решение № 9031 от 19.07.2016 г. по адм. д. № 1208/2015 г., V отд., Решение № 11946 от 08.10.2018 г. по адм.д. № 4593/2017 г.,V отд., Решение № 4247 от 01.04.2021 г. по адм.д. № 13357/2020 г., V отд.
Деянието, за което Т. е привлечен към д. о., е з. с н. в. или т. а. Към момента на о. от д., видно и от самата заповед, Т. е дал к. и у. във ФСМП-Н. З., като п. са транспортирани и предадени на дежурен служител в сектор „НТЛ" на ОДМВР-С. Следователно съдът намира за безспорно, че с. п. на жалбоподателя, който и. д. „м. а. *** с.“ в г. „П. к.", с. „О. п." в РУ- Н. З., няма как да осуети разкриване на обективната истина.
Следва да се посочи и обстоятелството, че фактически съображения дали, по какъв начин и доколко з. от жалбоподателя д. ще затрудни разкриването на обективната истина, в случая не се изложени в нито един документ от административната преписка, предхождащ издаването на процесната заповед и към които да препраща административния акт, нито се съдържат в други документи от преписката.
При така даденото описание в заповедта и с оглед релевантните за спора факти, съдът приема, че не се доказва от ответника наличие на визираното правно основание по чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР, което да налага в. о. от д. на с., и същата подлежи на отмяна като издадена в противоречие с материалния закон.
Заповедта не съответства и на целта на закона – издаването на заповед по чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР да става само при категоричното наличие на данни или най-малкото на обосновано предположение, че с. п. на лицето ще възпрепятства разкриването на обективната истина и това ще попречи на законосъобразното и безпристрастно провеждане на д. п. Не е спазен и принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК, като засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя (вкл. конституционно признатото му право на труд) чрез издаване на заповед за в. о. не е съобразено с целта, за която актът е издаден, и приложената мярка засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, но не съдържа конкретни мотиви за разпореденото о. от д. (порок на формата) и е постановена в нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу нея следва да бъде уважена и оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен.
Доколкото предмет на оспорване е процесната заповед и в частта й, с която е разпоредено да се и. с. к., л. з. и с. о. на ж., съдът намира, че в тази си част, издадената заповед също се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Съобразно цитираната норма на чл. 215, ал. 1 от ЗМВР, и. се извършва при о. от д., извършено по реда на чл. 214, ал. 1, т. 1, какъвто е и настоящия случай и в този смисъл, същото се предпоставя от законосъобразността на извършеното о. от д.
С оглед изхода на спора, ОД на МВР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия претендираните и направени от него по делото разноски в размер на 810 лева, от които: 10 лева – внесена държавна такса, 800 лева– договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ т. 2 на Заповед № 343з-2577 от 20.09.2022 г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР- Сливен, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е о. в. от д. м. и. Т.Н.Т., м. а. *** с. в г. „П. к.“, с. „О. п.“ в РУ-Н. З. при ОДМВР-С. и е разпоредено да му бъдат и. с. к., л. з. и с. о., като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С. да заплати на Т.Н.Т., ЕГН **********, сумата от 810 /осемстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: