Р Е Ш Е Н И Е
№ 241/19.4.2023г.
гр.
Пазарджик
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ХII-ти касационен състав, в открито заседание на двадесет и
втори март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВА ПЕЛОВА
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета
Метанова с участието на прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от
съдия Хубчева касационно административно-наказателно дело № 224 по описа на
съда за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на директора
на Дирекция „Контрол“ при Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите – Пловдив (ТД на НАП – Пловдив), подадена
чрез юрисконсулт М. Ч. – Д., срещу Решение № 51 от 27.01.2023 год.
постановено по административно-наказателно дело № 1280 от 2022 год. по описа на
Районен съд – Пазарджик, с което е отменено негово Наказателно постановление №
656652-F643874 от 17.08.2022 год., издадено на
основание чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС),
във връзка с чл. 181, ал. 1 от същия, за налагане на имуществена санкция в
размер на 500,00 (петстотин) лева на ЕТ „Грозданови-Борислав Грозданов“, за
нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от
посочения и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от Правилника за
прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДС). С обжалваното
решение първоинстанционният съд е осъдил Национална агенция за приходите, гр.
София да заплати на ЕТ „Грозданови-Борислав Грозданов“, ЕИК *********,
представлявано от управителя Б. С. Г., сторените по делото разноски,
представляващи възнаграждение за един адвокат, в размер на 300,00 (триста)
лева.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на закона
– отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК), във връзка с чл. 84 от ЗАНН. Моли се за отмяна на решението на
Районен съд – Пазарджик и вместо него съдът да постанови друго, с което да
потвърди процесното наказателно постановление. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за осъществена процесуална защита за две съдебни
инстанции, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Прави се възражение за прекомерност на заявеното от ответната страна адвокатско
възнаграждение, аргументирайки се с липсата на сложна фактическа и правна
обстановка по спора.
Ответникът по касационната жалба – ЕТ
„Грозданови-Борислав Грозданов“, ЕИК *********, представлявано от управителя Б. С. Г.,
чрез пълномощника си адв. Г., изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за настоящата касационна инстанция, обективирано в списък по чл.
80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, в
настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано
по жалба на ЕТ „Грозданови-Борислав Грозданов“, ЕИК *********, представлявано
от управителя Б. С. Г., със седалище и адрес на управление с. Варвара, ул.
„Двадесет и трета“ № 40, против Наказателно постановление № 656652-F643874 от
17.08.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП –
Пловдив, с което на основание чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 181, ал. 1 от същия, е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева на ЕТ
„Грозданови-Борислав Грозданов“, за нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, във
връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от посочения и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и
чл. 112, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената
стойност (ППЗДС).
За да отмени процесното наказателно постановление
първостепенният съд е установил, че при издаването му е допуснато съществено
процесуално нарушение. Посочил е, че както в акта за установяване на
административното нарушение, така и в наказателното постановление, като време
на извършване на нарушението е посочена датата 15.08.2021 год., но това не е
датата на нарушението. От фактическа страна е установил, че едноличният
търговец е следвал да подаде справка – декларация за данъчния период от
22.07.2021 год. до 31.07.2021 год. в компетентната ТД на НАП – Пловдив, офис
Пазарджик, в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период,
т.е. до 14.08.2021 год., включително. Посочената дата е събота, неприсъствен
ден, поради което срокът е изтекъл на 16.08.2021 год. - понеделник, присъствен
ден, а нарушението е извършено на следващия присъствен ден - 17.08.2021 год. -
вторник, присъствен ден. Въз основа на така установената фактическа обстановка,
инстанцията по същество е развила доводи за нарушение на императивните
разпоредби на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което
е достигнал до извод за незаконосъобразност на обжалвания акт.
Решението е правилно.
В съответствие с изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН,
респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, в обстоятелствената част на
акта за установяване на административното нарушение и в наказателното
постановление следва да се отразят обстоятелствата, при които извършено
нарушението. Част от тях са датата и мястото на установяване на нарушението и
въз основа на фактическото описание да се посочи неговата правна квалификация.
По този начин нарушителят ще има възможност да разбере вменената му отговорност
и да ангажира защитата си. В разглеждания случай, както правилно е установил
районният съд и в акта за установяване на административното нарушение, и в
наказателното постановление е налице неяснота по отношение на датата, на която
е посочено, че е извършено твърдяното нарушение, изразяващо се неподаване на
данъчна декларация за периода от 22.07.2021 год. до 31.07.2021 год. За дата на
извършване на нарушението е възприета 15.08.2021 год. – неделя, неприсъствен
ден, тъй като задължението за начисляване на ДДС е до 14-то число на месеца,
следващ съответния данъчен период, т. е. срокът е изтичал на 14.08.2021 год. –
събота, неприсъствен ден, поради което с оглед правилото на чл. 60, ал. 6 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, когато последният ден от срока е
неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Следователно
датата, която административнонаказващият орган е следвало да посочи като дата
на извършване на нарушението е била 17.08.2021 год. - вторник, присъствен ден, първият
ден, следващ този., в който е изтекъл срокът – 16.08.2021 год. - понеделник,
присъствен ден. Дадената правна квалификация на твърдяното нарушение по чл. 180,
ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от същия, във връзка с чл. 86,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, чл. 119 от посочения и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС, не
допълва или замества внесената неяснота в административнонаказателното обвинение
от фактическа страна. Също така, настоящата касационна инстанция следва да
допълни към мотивите на решаващия съд, че посочването, както в акта за
установяване на административното нарушение, така и в наказателното
постановление на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, че не
кореспондира с правната норма на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС.
Гореизложените доводи не обосновават инвокираните от
касационния жалбоподател оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Инстанцията
по същество е обоснованала извод за наличие на съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в неправилно посочване на датата на извършване на
нарушението от страна ЕТ „Грозданови-Борислав Грозданов“, поради което е
постановила правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила от
настоящата касационна инстанция.
С оглед изхода на спора, основателно е претенцията на
ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата
касационна инстанция, обективирано в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК и договор за правна защита и съдействие от 21.02.2023 год. (л. 11 и
л. 12 от настоящото дело). На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл.
63д, ал. 1, предложение второ от ЗАНН и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.
8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от същия
подзаконов нормативен акт, заявеният и договорен размер между управителя на
едноличния търговец и адв. Г. следва да бъде уважен в заявения размер на 400,00
(четиристотин) лева. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност
на претенцията е неоснователно, тъй като в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е уредено, че сумата от 400,00 (четиристотин) лева
е минимално дължимото възнаграждение за осъществяване на процесуално съдействие
и защита при дела с материален интерес до 1 000,00 (хиляда) лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, предложение второ от ЗАНН, Административен съд –
Пазарджик, в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 51 от 27.01.2023 год. постановено по административно-наказателно дело
№ 1280 от 2022 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите гр. София да заплати на ЕТ „Грозданови-Борислав Грозданов“,
с ЕИК *********, представлявано от управителя Б. С. Г., със седалище и адрес на
управление с. Варвара, ул. „23-та“ № 40, сумата от 400,00 (четиристотин) лева,
представляващо адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.