ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 571
гр. Перник, 25.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и пети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20221700100310 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. Ж. Б., с
ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, със съдебен адрес и адрес за призоваване: ***,
чрез адв. С.П., от АК *** със съдебен адрес и адрес за призоваване: ***, срещу
„Юробанк България“ АД с ЕИК с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София бул. „Околовръстен път“, № 260, универсален правоприемник
на „Банка Пиреос България“ АД с ЕИК“ *********, прекратена без ликвидация поради
преобразуване чрез вливане в „Юробанк България“ АД, като моли съда да постанови
Решение, с което да осъди ответната банка, да заплати на ищеца сумата в размер на 30
000 лева.
С исковата молба са представени документи с искане за приемане като
доказателства по делото, направени са доказателствени искания.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за кредит за
оборотни средства № *** от *** Банка „Пиреос България“ АД (чийто универсален
правоприемник е ответникът „Юробанк България“ АД) е предоставила на „Рос
Паркет“ ЕООД кредит в размер на 150000 евро. С анекс № *** от *** като солидарен
длъжник по кредита се присъединил и ищецът. Размерът на кредита се увеличил с още
50000 евро, с което общият размер на кредита станал 200000 евро. Движенията по
кредита били отразявани по вътрешнобанкова кредитна сметка № ***, като под същия
номер кредитът бил регистриран и в ЦКР към БНБ. Пълният размер на кредита,
включително договореното увеличение е бил изцяло усвоен от кредитополучателя. С
анекс № *** дружествата: „Евро паркет” ЕООД с ЕИК *********, „Лукс паркет”
ЕООД с ЕИК *********, „Вип паркет“ с ЕИК ********* и „Рос инвестмънт” ЕООД с
ЕИК ********* са поели солидарна отговорност, при което са се задължили да
отговарят за изпълнението на задължението на кредитополучателя.
С нотариални покани, отправени до длъжниците на 19.07.2012 г., банката обявила
процесния кредит за предсрочно изискуем и след иницииране на заповедно
производство, в нейна полза била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 2 ГПК от 02.10.2012 г. по гр.д. №
1
36219 по описа на СРС за 2012 г. На основание издадения изпълнителен лист било
допуснато предварително изпълнение срещу длъжниците за събиране на сума в размер
на 206840.76 евро главница, ведно със законната лихва за периода от 26.07.2012 г. до
изплащане на вземането, 4758.19 евро възнаградителна лихва за периода от 15.04.2012
г. до 25.07.2012 г., 246.80 евро наказателна лихва за периода 19.01.2012 г. до 25.07.2012
г. и 13219.11 лева разноски.
Съгласно твърденията на ищеца, посочените задължения по кредита били
погасени с извършено на 27.01.2012 г. плащане от банковата му сметка в качеството
му на солидарен длъжник по кредита, а средствата, с които било извършено
погасяването, били получени по негова лична сметка на същата дата – 27.01.2012 г.
Същите били с произход нов кредит, който бил кредитна линия и имал нов уникален
счетоводен номер, представляващ кредитна сметка № *** и отразен в ЦКР при БНБ. На
основание този втори отпуснат кредит ищецът приел, че с кредитирането на банковата
му сметка със сумата от 200000 евро банката е погасила първоначалния кредит,
отпуснат по договор № ***, за което той изрично дал съгласието си за директен дебит.
На посочената дата – 27.01.2012 г. банката била извършила по банковата сметка на
ищеца с IBAN: *** две реални платежни банкови операции – сметката била заверена
със сумата 206840.76 евро, чийто произход бил новият кредит по кредитна сметка №
***, от който момент ищецът станал собственик на тази сума, а след това банковата му
сметка била задължена със същата сума, която била преведена в непозната сметка, с
неясен IBAN и непознат титуляр. Това действие представлявало плащане от страна на
ищеца, извършено от банката, но не по силата на служебна операция или на даденото
съгласие за директен дебит, а неправилно, тъй като извършената банкова операция не е
била разрешена от него.
Според ищеца, тъй като с влязло в сила решение по т.д. № 2424 по описа на СГС
за 2013 г. било прието за установено, че сумата по отпуснатия кредит № *** е
дължима към банката, то с дебитирането на банковата му сметка, не е погасено
задължението по посочения кредит. Поради това за него възниквал правният интерес,
считано от 26.02.2020 г. – датата, на която е установено и съдебно признато, че на
27.01.2012 г. не е извършено плащане съгласно разрешението за директен дебит и няма
погасяване на кредит № ***, да иска банката да му възстанови сумата от 200000 евро, с
която неоснователно е дебитирана банковата му сметка.
В законоустановения срок ответникът „Юробанк България“ АД е подал отговор, с
който е оспорил предявения иск като недопустим. Представил е влязло в сила решение
по т.д. № 2424 по описа на СГС за 2013 г. като е посочил, че с предявения иск ищецът
се опитва да пререши вече решен правен спор и прави собствени интерпретации на
вече представени, обсъдени и взети предвид доказателства в друго съдебно
производство. Искът е оспорен и като неоснователен.
От материалите по делото се установява, че след подадено възражение по чл. 414
ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 02.10.2012 г.
по ч.гр.д. № 36219 по описа на СРС за 2012 г., е образувано т. дело № 2424 по описа на
СГС за 2013 г. по предявен на основание чл. 422 ГПК иск от „Банка Пиреос България“
АД за признаване за установено, че ответниците „Рос Паркет“ ЕООД, Р.Б., „Евро
Паркет“ ЕООД, „Лукс Паркет“ ЕООД, „Вип Паркет“ ЕООД и „Рос Инвестмънт“ ЕООД
дължат солидарно сумите 206840.76 евро главница по договор за инвестиционен
кредит № ***, ведно със законната лихва за периода от 26.07.2012 г. до изплащане на
вземането, 4758.19 евро възнаградителна лихва за периода от 15.04.2012 г. до
25.07.2012 г., 246.80 евро мораторна лихва за периода 15.06.2012 г. до 25.07.2012 г.,
2
775.98 евро такса за периода от 19.01.2012 г. до 25.07.2012 г., 285лв. нотариални такси
и 8322.74 лева разноски. Ответниците са оспорили иска с твърдение за погасяване на
задълженията по договора за кредит на 27.01.2012 г. със средства от отпуснат нов
кредит, начислен по кредитна сметка № ***. При тези твърдения съдът е намерил за
спорен по делото въпроса дали кредитът е върнат, респ. задължението на
кредитополучателя е погасено или е налице само вътрешна счетоводна операция, при
която дължимата сума от една кредитна апликация (№ ***) се осчетоводява по друга
(№ ***). Въз основа на приетото по делото заключение на ССЕ съдът е приел за
установено, че вследствие от преобразуването на дълга по договора за кредит изцяло
като главница, банката е извършила служебна счетоводна операция по закриване на
една счетоводна партида и откриване на нова, отразена в информационната система на
банката под друг номер ***. В новата кредитна сметка се описвало усвояване на
кредит, но така направените счетоводни записвания не отразявали наличието на нов
кредит, различен от този по договор № ***. Към посочения договор за банков кредит
№ *** от *** били записани две кредитни апликации № *** и № ***, които не
представлявали номера на сметки по различни договори за кредит, а вътрешни банкови
записвания. Записаното в банковите извлечения погасяване на кредита по кредитна
апликация № *** не доказвало погасяването на кредита, а ответниците не представили
доказателства за погасяването на процесния кредит и отпускането на нов кредит по
апликация № ***. С оглед на тези изводи съдът с Решение № 1689 от 20.10.2015 г. е
приел за неоснователно възражението на ответниците за погасяване на задължението
по договор за банков кредит № ***.
Посоченото решение е обжалвано, като при проведеното въззивно производство,
с Решение № 2104 от 06.08.2018 г., постановено по възз.т.д. № 6551 по описа на
Апелативен съд София за 2017 г. е потвърдил решението, без да разглежда
възражението на ответниците, че дори и да не е бил отпуснат нов кредит на Р. Ж. Б., то
същият е станал собственик на сумата от 206840.76 евро и евентуално дължи връщане
на сумата, но на друго основание по реда на чл. 55 или чл. 59 ЗЗД, поради
обстоятелството, че същото е направено за първи път пред въззивната инстанция и е
преклудирано.
С Определение № 124 от 26.02.2020 г., постановено по т.д. № 1045 по описа на
ВКС за 2019 г. решението не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
Следователно Решение № 1689 от 20.10.2015 г., постановено по т.д. № 2424 по
описа на СГС за 2013 г. установяващо съществуване на вземането по договор за банков
кредит № *** е влязло в сила и страните по настоящия спор са обвързани от него.
Видно от твърденията в исковата молба, ищецът иска да докаже извършено на
27.01.2012 г. неоснователно усвояване на сумата от 200000 евро от негова банкова
сметка във връзка с твърдяно неправилно непогасяване на вземането по договора за
кредит № ***. Спорът за съществуване на вземането по договора е решен с влязло в
сила решение и на основание чл. 299 ГПК не подлежи на пререшаване. Със
задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 11 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е посочено, че в производството по иска по чл.
422 ГПК е допустимо да се въвеждат правопогасяващи възражения за плащане и за
прихващане. От това тълкуване следва и изводът, че в производството по чл. 422 ГПК
са приложими и общите правила на исковия процес във връзка с последиците от
пропуска на ответника да изчерпа възраженията си срещу иска по чл. 133 ГПК. В
случай, че той пропусне да стори това в производството по разглеждане на иска по чл.
422 ГПК пред първа инстанция, правото му да ги направи пред въззивната инстанция
3
или в последващ нов процес се преклудира.
В конкретния случай, видно от мотивите на Решение № 1689 от 20.10.2015 г.,
постановено по т.д. № 2424 по описа на СГС за 2013 г., съдът се е произнесъл по
всички направени релевирани правопогасяващи възражения. Направеното пред
въззивната инстанция възражение за придобиване в собственост на сумата от
206840.76 евро от Р. Ж. Б., макар и да не му е отпуснат нов кредит за погасяване на
дълга по договор № ***, е било преклудирано и не е разгледано от въззивния съд, като
същото е въведено отново и с настоящата искова молба. Твърдяното неоснователно
усвояване на сумата от 200000 евро от банковата сметка на жалбоподателя, с която
според него е следвало да бъде погасено задължението му по договор № ***, същият
твърди, че е извършено на 27.01.2012 г. – преди провеждане на исковото производство
по т.д. № 2424 по описа на СГС за 2013 г., поради което е имал възможността
своевременно да направи посоченото възражение по т.д. № 2424 по описа на СГС за
2013 г. и същото да бъде разгледано и отразено в съдебното решение.
На следващо място, настоящият състав намира, че е налице предходно
произнасяне по правен спор, идентичен на настоящия, тъй като с Определение №
260435 от 19.09.2020 г., постановено по гр.д. № 9395 по описа на СГС за 2019 г., съдът
е намерил за недопустимо искането на Р. Ж. Б. да бъде осъдена „Юробанк България“
АД да му възстанови средствата, предоставени му с новия кредит, при условие, че се
установи, че банката не е извършила погасяване на задължението по договор № ***.
Поради изложеното настоящият състав намира, че искът предявен от Р. Ж. Б. за
осъждане на ответника „Юробанк България“ АД да му заплати сумата от 30000 лева,
представляваща част от 200000 евро поради извършено на 27.01.2012 г. неоснователно
дебитиране (усвояване на сумата от негова банкова сметка) е недопустим.
По изложените съображения Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско. дело № 310 по описа на
Окръжен съд Перник за 2022 г.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд София в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4