№ 391
гр. Бургас, 07.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500101 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 274 – 278 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба с вх. №4540 от 05.12.2022 г. на Районен
съд – Поморие от Лиляна Димитрова Чобанова срещу Определение №510 от 04.11.2022г. по
гр.д. №831/2022 на Районен съд-Поморие.
Твърди се, че единственият възможен начин за ищеца по делото да възстанови правото
си на запазена част от имуществото, оставено от наследодателя му е чрез предявяване на
иска. Самото обявяване на универсалното завещание от страна на ответницата е повод за
завеждане на делото от страна на ищеца. С обявяване на универсалното завещание
наследникът, на когото е завещано цялото имущество на наследодателя следва да е наясно,
че нарушава правото на останалите наследници с право на запазена част. Фактическият
състав на нарушението на запазена част е завършен със самото обявяване на завещателното
разпореждане. Оспорват се твърденията на ответницата, че не е знаела за качеството на
наследник на ищеца, тъй като това било вписано в удостоверението за наследници.
Изложени са доводи, че признанието на исковата претенция не е достатъчно основание за
присъждане на разноски в полза на ответницата, тъй като действията й са станали повод за
образуване на делото. Оспорва изводите на съда и с аргумента, че ответницата не разполага
с постоянен адрес на територията на Република България, като страните по делото не се
познавали лично.
Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение като неправилно и
постановяване на ново, с което да се допусне изменение на Решение №64 от 08.04.2022 г. по
гр.д. №831/2022 г. на Районен съд-Поморие в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба Г. Н. Н. я оспорва като неоснователна. Излагат се
съображения, че предмет на делото е само тази част от иска, която от ответницата има пълно
признание, като при това тя не е дала повод за завеждане на делото. По делото липсвало
оспорване на искането му за присъждане на разноски в хипотезата чл.78, ал.2 от ГПК в
последното по делото съдебно заседание. Обосновава се тезата, че не е налице отклонение
от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. В тази връзка се сочи, че ищецът не е поканил
ответника за извънсъдебно уреждане на спора, а ответникът е признал иска още с отговора
на исковата молба. При липса на оспорване от страна на ответника е било възможно
възстановяване на запазена част да се постигне без предявяване на иск.
1
Моли се за отхвърляне на частната жалба като неоснователна и недоказана и
потвърждаване на постановенето по делото определение по чл.248 от ГПК.
Съдът, след преценка на изложените в частната жалба съображения и материалите по
гр. д. №831/2021 на Районен съд – Поморие по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
С Решение №64 от 08.04.2022 г. по гр.д. №831/2022 г. на Районен съд-Поморие
/поправено с Решение №157 от 25.10.2022 г. по гр.д. №831/2022 г. на Районен съд-
Поморие/, съдът намалил, на основание чл. 30 ЗН, завещателното разпореждане, извършено
от наследодателя Л.Г. Н., ЕГН **********, починала на 19.04.2021г., направено със
саморъчно завещание от 23.06.1993г., вписано с вх. рег. № 2659/23.09.2021г, акт №263, том
1 на Служба по вписванията гр.Поморие в полза на Г. Н. Н.-П., ЕГН ********** със
съд.адрес гр.Поморие, ул. „Морски звуци“ № 1, ет.4, ап.30 в размер на 1/3 ид. част, като
възстановява запазената част на А. Ф. М. от наследството на Лиляна Георгииева Н., ЕГН
********** в размер на 1/3 ид. част от описани в решението имоти, както и от сумата
13772,01 евро в размер на 1/3, а именно 4590, 67 евро.
Със същото решение на основание чл.78, ал.2 от ГПК А. Ф. М. , ЕГН **********, е
осъден да заплати на Г. Н. Н.-П., ЕГН **********, сумата от 1500, 00 лева – направени по
делото разноски.
По делото е постъпила молба от ищеца по делото А. Ф. М. с която моли съдът да
измени постановеното решение № 64/08.04.2022г. в частта за разноските, като отхвърли
искането на ответницата за присъждане на разноски и присъди разноски на ищеца.
Постъпил е отговор от ответницата, в който същата моли съдът да остави без уважение
молбата по чл. 248 от ГПК, тъй като е налице признание на иска, ответницата не е дала
повод за завеждане на иска и съдът е редуцирал направените разноски от ответницата.
Районен съд – Поморие с обжалваното определение е оставил без уважение молбата,
подадена от А. Ф. М., като е препратил към мотивите си по отношение на разноските,
изложени в първоинстанционното решение по същество на спора. В тях съдът е приел, че на
ищеца не се дължат разноски и възражението на процесуалния представител на ответника,
че последният не е дал повод за завеждане на делото е основателно. Ищецът не е поканил
ответника за извънсъдебно уреждане на спора, а той е признал иска още с отговора на
исковата молба. При липсата оспорване от страна на ответника е било възможно
възстановяването на запазената част да се постигне без предявяване на иск.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в
предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден,
допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2
от ГПК
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Според разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК: „Заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска“, а съгласно чл.78, ал.2 ГПК: „Ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца“.
В съдебната практика по приложението на разпоредбата на ал.2 на чл.78 ГПК се
приема, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното
наличие на установените в закона две изисквания – с поведението си ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за това, дали тези
изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се
извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в
тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника /Така Решение №
185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК/. Смисълът на разпоредбата
е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е
2
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца /Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК/.
Приема се обаче, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни
права на ищеца, както и в случая е потестативното право на ищеца по делото да предяви
конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената му част, липсва
първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК. Акт на разпореждане на наследодателя, който
накърнява запазената част на наследник по закон, винаги поражда правото на последния да
поиска възстановяването й, което може да стане само по съдебен ред. При предявен
конститутивен по характер иск правният резултат от иска не е постижим и извънсъдебно. В
случая това потестативно право произтича от закона, като неговото упражняване е
възможно да бъде осъществено единствено чрез иск. /Така Определение № 709 от
28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. дело № 592/2012 г., I г. о., ГК, Определение № 500 от
16.07.2013 г. на ВКС по ч. т. дело № 2326/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 71 от
21.01.2014 г. на ВКС по ч. т. дело № 17/2014 г., III г. о., ГК., Определение № 178 от
28.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3037/2019 г., I г. о., ГК/.
Ето защо с оглед данните по делото съдът намира, че не е налице първата предвидена
в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Поради това ответникът Г. Н.
Н.-П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 280 лева, представляваща
държавна такса за исковото производство, сумата от 10 лв., представляваща държавна такса
за вписване на исковата молба.
Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на разноските в
размер на 68, 40 лв., представляващи такса за образуване на изпълнителното дело по
издадената обезпечителна заповед. Действително съгласно т.5 от Тълкувателно решение
№6/2012 г. по т.д.6/2012 на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на
иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход. Цитираното тълкувателно решение
обаче разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното
производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика
на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по
налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски, направени по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /Така
Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,.,
Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както
и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. По тези
съображения, тази сума не следва да бъде възлагана в настоящото съдебно производство в
тежест на ответника.
Ищецът е поискал осъждане на ответника да заплати адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и
съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв, когато насрещната страна е осъдена за
разноски, като съдът е този, който в този случай определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го
заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата
на безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две: - да е оказана безплатна
адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и - в съответното производство
насрещната страна да е била осъдена за разноски. Посочването на конкретна хипотеза на чл.
3
38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв. в договора за правна помощ и съдействие не е предпоставка за
уважаване на искането за присъждане в полза на адвоката на възнаграждение,
осъществявано при условията на безплатно за страната процесуално представителство.
Посочването на конкретно основание от изброените в чл. 38, ал. 1 Задв. не е условие нито за
валидността на договора за правна помощ и съдействие, нито е предпоставка за
присъждането на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Нито адвокатът, оказващ
безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват
наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от
изброените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за
правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в него да е
отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв.
В случая по делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
между ищеца и процесуалния му представител, в който е уговорено предоставянето на
правната помощ да бъде осъществено при условията на чл.38 от ЗАдв., като е своевременно
поискано определяне на възнаграждение и присъждането му в съдебното заседание по
делото. Налице са всички предпоставки искането на страната да бъде уважено. Съдът, като
съобрази, че предявеният иск е неоценяем, намира, че адвокатското възнаграждение следва
да бъде определено съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в минимален размер от 1000 лв.
По тези съображения, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в общ размер 1290 лв., от
които 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 290 лв. за държавни такси.
С оглед изложеното, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №510 от 04.11.2022г. по гр.д. №831/2022 на Районен съд-
Поморие, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №64 от 08.04.2022 г. по гр.д. №831/2022 г. на Районен съд-
Поморие /поправено с Решение №157 от 25.10.2022 г. по гр.д. №831/2022 г. на Районен съд-
Поморие/ в частта за разноските както следва:
ОТМЕНЯ Решение №64 от 08.04.2022 г. по гр.д. №831/2022 г. на Районен съд-
Поморие в частта, в която на основание чл.78, ал.2 от ГПК А. Ф. М., ЕГН **********, е
осъден да заплати на Г. Н. Н.-П., ЕГН **********, сумата от 1500 / хиляда и петстотин/ лева
направени разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. Н. Н.-П., ЕГН **********, да заплати
на А. Ф. М., ЕГН **********, сумата от 1290, 00 лева, представляваща направените по
делото съдебно – деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС, в едноседмичен срок от
връчването му на страните, с частна касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4