Решение по дело №2439/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 8 юни 2020 г.)
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20192230102439
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

                                       10.04.2020 г., град Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 21.02.2020г., в следния състав: 

 

                                                                              председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело 2439 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с искова молба, в която се твърди, че Г.И.М. притежава лек автомобил „Фолксваген голф“. На 16.03.2019г. той бил управляван от негов приятел в гр.Сливен. Преминавайки по ул.“С. К.“, пред №.. бил блъснат от лек автомобил с водач ответницата ЗАРКА Х.Т., при извършване от последната на маневра „обратен завой“. Произшествието било посетено от служител на сектор „Пътна полиция“, който съставил протокол за ПТП /пътно-транспортно произшествие/. Твърди се, че в резултат на инцидента били нанесени повреди по лекия автомобил на ищеца, които той подробно описва по вид и стойност.

Тъй като за лекия автомобил „Фолксваген“ имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, при застрахователя по нея- ЗД“Евроинс“, била образувана преписка/щета/. Представители на дружеството извършили оглед /дори два/, а ищеца оценява необходимите части и труд за отстраняване на щетите на 1 502.81лв. с вкл. ДДС. Застрахователят обаче му изплатил обезщетение от само 620лв. Тъй като му отказал друга парична престация, Г.М. насочва претенцията си към прекия причинител на щетите- ответницата, като счита, че тя трябва да му заплати разликата между полученото обезщетение и следващото се според него, която възлиза на 882.81лв. Искът си насочва сещу З. Х.Т., тъй като според него тя е виновния за процесното ПТП водач. Сумата, представляваща цена на иска, мъжа претендира ведно със законната лихва, считано от 16.03.2019г. до окончателното й изплащане.

В писмения си отговор ответницата оспорва по размер иска, като счита, че са силно завишени стойностите на отделните части, а и труд, търсени от ищеца. Тя намира иска дори изцяло неоснователен, тъй като според нея, щом М. се е обърнал първо към застрахователното дружество, няма право да търси обезщетение и от нея. Признава обаче настъпването на процесното ПТП, както и че вината за това е нейна.

Сходно е становището на привлеченото като помагач на жената застрахователно дружество „Евроинс“. В писмено изявление процесуалния му представител признава горните факти и не оспорва обстоятелството, че от ПТП-то са настъпили вреди, както и че то ги е обезщетило в твърдяния от ищеца размер. Оспорва обаче размера на претенцията на М., предмет на настоящото дело, с два аргумента: първо, че е твърде завишен по размер остойностения от ищеца труд за авто-тенекеджийски и авто-бояджийски услуги; второ- че той като застраховател е заплатил следващото се на М. обезщетение, като то е получено от последния след като застрахователя е взел предвид и мъжа се е съгласил с това, че в случая става дума за т.н. тотална щета. Застрахователното дружество се позовава и на подписан от М., още преди образуване на делото, документ, че на основание чл.108 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ той като собственик на моторното превозно средство се отказва от претенции над размера на определеното му и изплатено от застрахователя обезщетение.

 

В проведеното по делото съдебно заседание позициите на страните останаха непроменени.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

Безспорни са по делото обстоятелствата, което означава и несъмнено доказани, че на 16.03.2019г. в гр.Сливен, на ул.“С. К.“, срещу №.. е настъпило пътно-транспортно произшествие, между лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ ……., собственост на Г.И.М. и лек автомобил- „Опел корса” с рег.№ ………., управляван от З. Х.Т., при извършване от последната на маневра „обратен завой“. Също така, че то се дължи на вината на жената. Всички тези факти са видни и от протокол за ПТП №1691427. Правото на собственост върху фолксвагена пък се установява и от свидетелство за регистрация, част ІІ, № *********.

Въпреки че представляват част от доказателствения по делото материал, съда няма да обсъжда, тъй като това не е необходимо- защото са изследвани от вещото лице по назначената по делото авто-техническа експертиза, документите, представени от ищеца за доказване на направени от него разходи по отстраняване на щетите от процесното ПТП- това са три фактури, касови бонове, дори и декларацията за предаване на компоненти, всички те представляващи листи №№ 11-15 от материалите по настоящото дело.

От заключението по тази експертиза съда приема, че общата стойност на нанесената на автомобила на ищеца щети е 1 539.12лв. Също, че те са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Справедливата пазарна стойност пък на лекия автомобил „Фолксваген голф“ към момента на инцидента е 911.21лв. Съвсем близо до тази е оценката, направена от ЗД“Евроинс“- 900лв., видно от удостоверението, издадено от застрахователя на 01.04.2019г. /л.49/.

Това пък- разликата между пазарната цена на автомобила на М. и сумата, необходима за ремонтирането му след ПТП-то, означава че в случая възстановяването на автомобила не е икономически целесъобразно и е налице тотална щета. От заключението съда приема, че запазените от части от автомобила части се оценят на 273.36лв., автомобила би бил реализиран като вторични суровини за 278.10лв.

Съдът кредитира заключението и то изцяло- тъй като е обективно и компетентно изготвено, а и като неопровергано от останалия събран по делото доказателствен материал и неоспорено от страните по делото.

 

От застрахователна полица № BG/07/118002485919 се установява, че ЗД“Евроинс“ е бил застраховател по застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван по време на инцидента от ответницата Зарка Хр.Т.- „Опел корса” с ДК№ .…… /а не за лекия автомобил, собственост на М.- „Фолксваген голф“ с ДК№ ……., както неправилно се твърди в исковата молба/.

Съдът няма да обсъжда документите, представени от ищеца: сметка № 14577459 по застрахователна полица № 30/11/********** от 30.01.2019г., международна карта за автомобилна застраховка и контролния талон, издаден от Гаранционен фонд, тъй като в случая е ирелевантно, т.е. без значение за делото, кой е застраховател по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил „Фолксваген голф“ с ДК№ СН 97 53 КК. 

 

Събрани бяха и гласни доказателствени средства- чрез разпита на двама свидетели. Съдът обаче няма да ги обсъжда повече от това изложение, тъй като от тях не се получиха полезни за делото сведения/факти.

 

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите, с който се търси обезщетение за имуществени вреди. В този случай, за да бъде уважена претенцията, в тежест на ищеца е да докаже наличието на няколко предпоставки- деяние; то да е извършено от ответника; да е противоправно; да е налице причинно- следствена връзка между деянието на ответника и претъряните от ищеца вреди. С нарочно определение съда обяви за безспорни, тъй като са признати, и поради това- несъмнено доказани за делото, първите три обстоятелства. Така също, съгласно ал.2 на чл.45 от ЗЗД, вината на дееца се предполага. В случая ответницата не опроверга тази презумпция, а дори и не спори, че вината за инцидента е нейна. Т.е. и тази предпоставка е установена.

От заключението на вещото лице по назначената по делото авто-техническа експертиза, което съда изцяло кредитира, се установи и че нанесените по автомобила щети са в причинно-следствена връзка с причинения в резултат на виновното противоправно поведение на ответницата инцидент.

 

Последното обстоятелство, което трябва да се установи по делото, като тежестта на това бе за ищеца, е размера на щетата. В случая неговия лек автомобил е имал справедлива пазарна стойност към момента на пътно-транспортното произшествие  911.21лв., докато стойността на нанесената щета е 1 539.12лв. Поради това възстановяването на автомобила е икономически нецелесъобразно и е налице тотална щета по смисъла на закона- чл.390 ал.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Установи се и че, и това също е безспорен по делото факт, а и доказан с писмено доказателствено средство- декларация, изходяща от ищеца, че той преди образуване на делото е получил от застрахователно дружество обезщетение в размер на 620лв. След като към тази сума се прибави стойността, която ищеца би получил ако предаде автомобила за вторични суровини- 278.10лв., се оказва, че след инцидента и в резултат на него, М. има актив от 898.10лв. Като  се има предвид пазарната стойност на автомобила в „здраво“ състояние- 911.21лв., се оказва, че на ищеца се следват още пари, за да се възмезди изцяло претърпяната от него щета и това е сумата 13.11лв., до която съда ще уважи иска, а за разликата над него до пълния претендиран размер, като неоснователен, ще го отхвърли. Ако се възприеме тезата на М., че трябва да се му заплатят, освен получените от застраховател, още 882.81лв. /а не изчислените от съда 13.11лв./, то той би се обогатил неоснователно, а това е недопустимо.

Тук е мястото да се коментира, че съда не възприема  възражението в писмения отговор на Т., че след като по-рано във времето ищеца се е обърнал към застрахователя й на гражданската отговорност като автомобилист и е получил от него обезщетение, не може да има претенции след това към нея за обезщетяване на същите по вид вреди. Вярно е, че съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахования е отговорен,  има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховката „ГО”, но в закона не съществува забрана, а дори съдебната практика е в обратен на вложения от ответницата смисъл- обезвредата претърпелия щети може да иска както от причинителя, така и от неговия застраховател, без значение към кого ще се обърне или към кого ще се обърне по-напред.  Сумата, която се следва на ищеца ще бъде присъдена - тъй като е поискано, а то-искането, е основателно, ведно със законната лихва- кат обезщетение за вредите от забавата, в която ответницата е изпаднала, при плащане на дължимото от нея обезщетение. Тя, като пряк причинител на вредите, дължи обезщетението и изпада в забава без за това да е необходима отправена до нея покана- тъй като при вреди от непозволено увреждане длъжника изпада в забава от деня на увреждането- чл.84 ал.3 от ЗЗД.

 

По въпроса за разноските: както ищеца, така и ответницата, търсят разноски. В случая и двамата имат право на такива, тъй като иска е частично основателен- съгласно ал.1 на чл.78 от ГПК, ищеца има право на разноски съразмерно уважената част от иска, а съгл.ал.3- ответника има право на разноски съразмерно отхвърлената му част. В случая М. направи разноски в общ размер 651.41лв., от тях: 50лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото; 1.41лв.- такса на банката за превода за тази сума; 100лв.-възнаграждение за вещото лице и 500лв.- адвокатско възнаграждение за пълномощника-адвокат. Ответната страна направи възражение за прекомерност на последното и според съда то е основателно, защото при иск за парично вземане до 1 000лв., минималния размер на адвокатското възнаграждение трябва да е 300лв.- съгласно чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съдията-докладчик така и не разбра, през всичките тези повече от петнадесет години, защо бе нужно и как е възможно, да се приеме нормативен акт, който да регламентира минимален размер на възнаграждение, при положение, че то се договаря между адвоката и клиента му/. Преценката дали заплатеното от страна по гражданско дело на нейния адвокат възнаграждение е прекомерно се прави/съобразява с фактическата и правна сложност на делото. В случая настоящото не разкрива такива и поради това съда счита, че възнаграждението за пълномощника на ищеца трябва да се намали към минимума по наредбата, т.е. до 300лв. Така се оказва, че общия размер на сторените от ищеца разноски е 451.41лв. Съразмерно уважената част от иска, на М. се следват разноски от 6.70лв.

Ответницата направи разноски в размер на 350лв.- заплатено на пълномощника й- адвокат възнаграждение. Съразмерно отхвърлената част от предявения срещу нея иск й се следват разноски от 344.81лв.

 

           При горните аргументи, Сливенски районен съд

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З. Х.Т. с ЕГН ********** и съдебен адреса*** да заплати на Г.И.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв.Ел.П. ***.11лв. /тринадесет лева и единадесет стотинки/, представляваща горницата над заплатеното от ЗД“ЕВРОИНС“ обезщетение /в размер 620лв./ и действителната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на инцидента /911.21лв./, а ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над този размер до пълния претендиран – 882.81лв.

Сумата 13.11лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането- 16.03.2019г. и до окончателното й изплащане. Вземането за присъдената сума произтича от пътно-транспортно произшествие, настъпило на тази дата по вина на ответницата, която при управление на лек автомобил „Опел корса” с рег.№ …… по бул.”С. К.” в гр.Сливен, предприела маневра „обратен завой”, при която катастрофирала с и по този начин му причинила щети, лек автомобил „Фолксваген голф” с рег.№ ………, собственост на ищеца М..

 

НАМАЛЯВА на осн.чл.78 ал.5 от ГПК във връзка с чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1/ 09.07.2004г., размера на заплатеното от Г.И.М. с ЕГН ********** на пълномощника му- адвокат- адв.Ел.П. *** възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство по настоящото дело, от 500лв. на 300лв./триста лева/.

ОСЪЖДА З. Х.Т. с ЕГН ********** да заплати на Г.И.М. с ЕГН **********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последния разноски в настоящото дело, съразмерно уважената част от иска- 6.70лв. /шест лева и седемдесет стотинки/, а  отхвърля като неоснователно искането за разликата над този размер до пълния претендиран, за който и е представен списък по чл.80 от ГПК- 651.41лв.

 

ОСЪЖДА Г.И.М. с ЕГН ********** да заплати на ЗАРКА Х.Т. с ЕГН **********, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, направените от последната разноски в настоящото дело, съразмерно отхвърлената част от иска- 344.81лв. /триста четиридесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/, а отхвърля като неоснователно искането за разликата над този размер до пълния претендиран, за който и е представен списък по чл.80 от ГПК- 350лв.

 

Решението се постановява при участието на ЗД“ЕВРОИНС“ с ЕИК *********; със седалище гр.София и адрес на управление на дейността- бул.”Христофор Колумб”№43, като трето лице-помагач на ответницата Т..

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: