Р Е Ш
Е Н И Е
№ 937, гр. Пловдив, 17.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 28.05.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 2165/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-1030-002329 от 10.03.2020г. на Началник Група към ОД на МВР
– Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на И.Л.Т., с ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.
Жалбоподателят,
в жалбата си оспорва да е извършил твърдяното административното нарушение.
Навежда доводи за допуснати съществени нарушения и моли Съда да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Излага становище за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна –ОД на МВР – Пловдив, Сектор
"ПП", редовно уведомена, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 20.02.2020 година около 12:35 часа в
гр. Пловдив на кръстовището на ул.“Победа“ и ул.“Дунав“, в посока
бул.“България“, жалбоподателят управлявал лек автомобил
"Шкода Октавия" с рег. № *****, собственост
на „Турбина Екопроджект“ ЕООД, ЕИК *********, като не
съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба и преминал
на забранителен /червен/ сигнал на работещ в нормален режим на работа светофар.
Това му поведение било забелязано от
полицейски служители, сред които и св. С.И.Л., които последвали жалбоподателя
със служебния автомобил като подали
светлинен и звуков сигнал и спрели за проверка водача на процесния
лек автомобил.
За установеното на жалбоподателя бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 038075 от 20.02.2020 г. Актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят Т. подписал
акта с възражението, че е преминал на жълт светофар. Получил препис от акта на
същата дата и удостоверил с подписа си, че е уведомен, че в три дневен срок
може да даде допълнителни обяснения и да направи възражения. Такива били
подадени, но били приети за неоснователни, като въз основа на съставения АУАН, административнонаказващия орган /АНО/ издал обжалваното НП.
В хода на съдебното
производство в качеството му на свидетел бе разпитан актосъставителя
С.И.Л., който заявява, че поддържа акта си. От показанията на свидетеля се установява,
че на процесната дата работел като автопатрул на територията на Трето РУ на МВР-Пловдив. На
ул.“Победа“ до кръстовището с бул.“Дунав“ забелязали жалбоподателя да преминава
и навлиза в кръстовището на червен светофар при нормално работеща светофарна
уредба. След като констатирали нарушението, подали звуков и светлинен сигнал и
спрели за проверка водача на МПС. Жалбоподателят бил санкциониран за това, че
преминал на червен сигнал на светофара.
С оглед на така изложената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира, че по категоричен начин се
установява, че на 20.02.2020 г. жалбоподателя И.Л.Т.,
като водач на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ *****
е извършил вмененото му нарушение, тъй като не е съобразил поведението си със
сигнала на светофарната уредба, като е навлязъл и преминал процесното
кръстовище на червен сигнал и по този начин е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1
от ЗДвП. Посочената разпоредба определя, че участниците в движението по
пътищата съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, което не е било
изпълнено от жалбоподателя, категорично установено и от неоспорените показания
на актосъставителя. Св.Л. непосредствено е възприел поведението на
жалбоподателя, което е било в разрез с установеното в чл.6, т.1 от ЗДвП и лично
е констатирал нарушението, описано от него и в приложената по административната
преписка докладна записка. Посоченото в нея обстоятелство, че полицейският автомобил,
в който се е намирал св.Л. е бил спрял на кръстовището на червен светлинен
сигнал на светофарната уредба, с категоричност оборва защитната теза на
санкционираното лице, че е преминал на жълт светофар на процесното
място. Следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не се ангажираха
никакви доказателства по делото, опровергаващи или дори внасящи съмнение в
достоверността на показанията на разпитания свидетел, или пък такива, които да
сочат различни от описаните в АУАН и в НП обстоятелства на нарушението, които
евентуално да водят до друг правен извод относно съставомерността
на стореното като състав на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В
тази връзка не беше опровергана презумптивната
доказателствена сила на съставения АУАН, който има материална доказателствена
сила по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, а напротив – посоченото в акта се
потвърждава от събраните по делото доказателства, и най-вече от свидетелските
показания на св.Л., които съдът кредитира като достоверни, логични и
непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от непредубен
източник.
Не може да се счита, че в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които
така да го опорочават, че с това да се засяга правото на защита на
санкционираното лице. АУАН и НП са съставени от оправомощени
органи в законоустановените срок. Спазени са изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. И в двата акта на
администрацията е дадено точно и конкретно описание на извършеното нарушение с
посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената административна
разпоредба. С достатъчна яснота е посочено в какво се състои неправомерното
поведение на водача на процесното МПС –
несъобразяване със светлинните сигнали на работеща в нормален режим светофарна
уредба, чийто сигнал е бил забранителен /червен/. Това описание е достатъчно
ясно, за да може привлечения към отговорност да организира защитата си относно
това нарушение, а административнонаказващия орган
изчерпателно е посочил признаците от състава на вменената на санкционираното
лице нарушена разпоредба. Ето защо Съдът намира за необосновано изложеното в
жалбата възражение, касаещо липсата на цифрово
конкретизиране на хипотезата от нарушената разпоредба на ЗДвП.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя,
че не били обсъдени възраженията му към момента на съставяне на акта и тези,
подадените в писмен вид по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Според настоящия съдебен
състав, от представените по делото доказателства се установява, че административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни
лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно
преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните
факти и обстоятелства във връзка с възраженията на нарушителя – изготвена е
докладна записка от актосъставителя, а след
постъпване на писмени възражения от жалбоподателя срещу съставения АУАН е била
извършена проверка, резултатите от която са отразени в докладна записка до
Началник Сектор СПС при ОДМВР-Пловдив, с която е направено предложение да бъде
издадено НП. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан
от разпоредбата на чл.57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да
се произнася изрично, в самото НП по направените възражения, т.е. самото
обсъждане от страна на административнонаказващия
орган на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от
него НП. От горното може да се направи извод, че не е допуснато соченото в
жалбата нарушение.
С оглед на това, Съдът намира, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Предвид безспорно и
категорично установеното извършване на нарушението, правилно и
законосъобразно е приложена разпоредбата
на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 100 лева, доколкото законодателят е предвидил санкцията във фиксиран размер,
поради което и тя не подлежи на ревизиране.
Правилно административнонаказващият
орган не е квалифицирал случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
доколкото конкретното нарушение и обстоятелствата по неговото извършване не
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид.
Предвид това и гореизложените мотиви,
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-002329 от 10.03.2020г. на Началник Група към ОД на МВР
– Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на И.Л.Т., с ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
се отнемат общо 8 контролни точки.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.