№ 4334
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110155225 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 292957/17.09.2024
г., от Н. Р. Ш. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. С*, чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в
регистър БУЛСТАТ под № *, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св.
Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул.
„А*, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: ********@*****.***
срещу „"ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Лю*, с която е предявен осъдителен иск с
правна квалификация чл.55, ал.1, прдл.1 ЗЗД, с който ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер 17.80 лв., представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит №
4688405, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда (17.09.2024 г.) до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните има сключен договор за
потребителски кредит 468405/04.01.2023 г., като страните се договорили, че за
обезпечение на кредита ищецът е следвало да предостави гаранция. При
сключване на договорът ищецът е подписал договор за гаранция с трето по
делото лице, като възнаграждението по гаранцията било в размер на 112.20
лева. Твърди се, че същото е било разсрочено заедно с главницата в
погасителния план. Твърди, че ищецът е заплатил процесната сума. Сочи, че с
1
влязло в сила решение № 15211/06.08.2024 г. по гр. д. № 8664/2024 г. по описа
на СРС договорът е обявен за недействителен по чл.22 ЗПК. Ето защо счита,
че всичко платено над главницата следва да се върне на ищеца, като платено
без основание – при първоначална липса на основание.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в негово отсъствие. Моли съда да постанови неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава две писма, които не
отговарят на изискванията на чл.131 ГПК и на дадените указания, поради
което съдът приема, че липсва извършено годно процесуално действие,
въпреки дадените указания и последствията от неизпълнението им. Ето защо
съдът приема, че липсва отговор на искова молба. В тези писмени бележки
изразява становище, че твърденията договор е действителен, не противоречи
на закона. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява. Депозира молба, с която поддържа исковата молба. Представя
списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 48443/27.11.2024 г. съдът е отделил спорно от
безспорно, както и разпределил доказателствената тежест (л.49-54 от
делото).
Видно от събраните по делото писмени материали, между страните е
сключен договор за потребителски кредит № 4688405/04.01.2023 г., като
ищецът е заемополучател, а ответникът е заемодател. Страните се договорили,
че за обезпечение на кредита, ищецът е следвало да предостави гаранция. При
2
сключване на договорът ищецът е подписал договор за гаранция с трето по
делото лице, като възнаграждението по гаранцията било в размер на 112.20
лева. Това възнаграждение е било разсрочено заедно с главницата в
погасителния план и се включвало в погасителната вноска. Не е спорно, че с
влязло в сила решение № 15211/06.08.2024 г. по гр. д. № 8664/2024 г. по описа
на СРС договорът за гаранцията е обявен за недействителен по чл.22 ЗПК.
При това положение след, като договорът е обявен за недействителен, на
основание чл.23 ГПК ищецът като кредитополучател дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е. главницата.
По делото е приета Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която съдът
напълно кредитира като обективна и пълна. Видно от нея се установи, че
ищецът е получил сумата от 350.00 лева. Върнал е сумата от 480.00 лева.
Следователно сумата, представляваща разликата от 350.00 лева до 480.00
лева, а именно 130.00 лева, е платена без правно основание с оглед
разпоредбата на чл.23 ЗПК. Сумата от 130.00 лева подлежи на връщане.
Същата е платена за договорна лихва в размер на 17.80 лева и неустойка
112.20 лева.
С оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК, съдът приема, че следва да
се произнесе за поисканата сума от 17.80 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че исковата претенция е основателна.
Ответникът не успя да докаже основанието на което е получил сумата от 17.80
лева.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Искът е напълно доказан. Ищецът представя списък и претендира
следните разноски: 50.00 лева – държавна такса (л.26 от делото), 1000.00
лева (л.64 от делото) – депозит за експертиза и 480.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 1050.00 лева, представляващи разноски по настоящото дело, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът приема,
че възражението следва да се отхвърли. Претендираното възнаграждение
представлява около 240 евро. Това е в пъти под минималното възнаграждение
на свободния пазар в европейските страни за адвокати. С оглед даденото в
решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС, съдът следва да прилага
правилата на свободната икономика и пазара при определяне на
възнаграждения. Ето защо 240 евро не е прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото. Възнагражденията на адвокати на свободния
пазар започват от минимум 800 евро. Но с оглед факта, че адвокатът на ищеца
не се е явил, делото е със средна правна сложност, то възнаграждение от 240
3
евро, което е в пъти по-малко от пазарното, е приемливо.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
адвоката сумата от 480.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
по чл.38 ЗА по настоящото дело.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Лю* да заплати на Н. Р. Ш. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес гр. С*, чрез пълномощника си сумата в размер 17.80 лв., представляваща недължимо
платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4688405, сключен между
страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
(17.09.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Лю* да заплати на Н. Р. Ш. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес гр. С*, чрез пълномощника си сумата в размер 1050.00 лева (хиляда и петдесет лева)
представляващи разноски по гр. д. № 55225/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Лю* да заплати на Еднолично адвокатско дружество
„Д. М*“, Булстат *, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, гр. София,
бул. „А* сумата в размер на 480.00 лева (четиристотин и осемдесет лева),
представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 55225/2024 г. по описа на СРС, на основание
чл..78, ал.1 ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат платени по следната банкова сметка с титуляр
адв. Д. М., BG83 CECB 9790 50C6 6942 00.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4