РЕШЕНИЕ
№441/21.09.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова….…..………………………………….и в присъствието на прокурор…….……………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1412 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.М.Д. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 с изх. №02-260-6500/4313 от 06.09.2019г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта на неоторизираната сума в размер на 1508.33 лева, представляваща заявено плащане по схема за млади земеделски стопани.
В жалбата се релевират доводи за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорения акт. Нищожността се обосновава с твърдение за липса на компетентност на издателя на акта. Нямало данни на издателя на писмото да били предоставени функции да издава административни актове от категорията на обжалвания. В акта не били посочени конкретна правна норма или оправомощителна заповед, от които да можело издателят да черпи правомощия. Дори и да не било нищожно уведомителното писмо следвало да се счита за незаконосъобразно. Липсвали нормативни предпоставки да се откаже заявеното плащане по схема за млади земеделски стопани. Твърди се, че писмото е лишено от правни и фактически основания. В него не били изложени никакви правни и фактически обстоятелства на база, на които било отказано заявеното плащане. От съдържанието на акта не ставало ясно дали административният орган бил приел, че не са налице някои от изискванията на чл.15, ал.1 от Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и евентуално кои от тях. Единствено в проведен разговор по телефона с неизвестен служител на Държавен фонд „Земеделие“, жалбоподателката била информирана, че причината да не получи субсидия за заявено плащане по Схема за млади земеделски стопани за 2016г., била, че тя се занимавала със земеделска дейност през 2010г. Това твърдение на служителя не било вярно. В тази връзка, оспорващата била подавала във фонда възражение и представила документи, от които било видно, че първата ѝ регистрация като земеделски производител била на 01.10.2014г., а за пръв път кандидатствала по схемата „Млади земеделски стопани“ през 2015г. Представено било и удостоверение за завършен курс 150 часа и била получила субсидия. Сочи се, че регистрираният от нея ЕТ „В. - И. И.“, фактически никога не извършвал земеделска дейност, а развивал единствено дейност, свързана с компютърни игри, до август 2010г., когато тази дейност била изцяло преустановена. Отбелязва се, че в заповедта на министъра на земеделието и храните, с която била оставена без уважение жалбата срещу обжалваното сега пред съда уведомително писмо, било посочено, че не били спазени изискванията по отношение датата на създаване на стопанството. Тези доводи не били мотивирани по никакъв начин. Смята се, че със становище рег.№ОА-Ж-26/08.10.2019г., на което се позовал министърът, по недопустим начин във фазата на административната проверка били внесени нови доводи и аргументи в подкрепа на отказа и били формирани допълнителни мотиви към първоначалния административен акт. Твърди се, че оспорващата отговаря на всички условия за отпускане на заявеното от нея плащане, като показателно за това било, че плащане по схемата, на база същите документи, било одобрено и извършено за 2015г. и 2018г. Такова не било направено единствено за 2016 и 2017г. по идентични обстоятелства и на база на идентични документи, което означавало, че мотивите на органа да не извърши плащането не намирали основание в закона и не кореспондирали с целта му.
По изложените съображения се моли съда да обяви нищожност
на оспореното УП, а при условията на евентуалност да го отмени като
незаконосъобразно, в обжалваната му част. Претендират се разноски по делото.
Ответникът –
Зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, в подадено чрез процесуален
представител писмено становище, навежда доводи за недопустимост на жалбата,
поради просрочие. Алтернативно, със същото становище и в съдебно заседание, оспорва
подадената жалба като неоснователна и недоказана. Сочи, че ДФ „Земеделие“
при извършени административни проверки установил, че не били спазени
изискванията по отношение на датата на създаване на стопанството на
жалбоподателката по смисъла на чл. 45 от ЗПЗП, във връзка с разпоредбата на чл.
50 на Регламент (ЕС) № 1307/2013г. и чл. 49 от Регламент (ЕС) № 639/2014г. за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013г., както и разпоредбата на чл. 15, ал.
3 от Наредба № 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за
директни плащания. От представената по делото справка от Търговския регистър се
установявало, че оспорващата упражнявала контрол, била собственик на едноличен
търговец, който извършвал земеделска
дейност, като това било и основанието за постановяване на отказ, вписано и в
уведомителното писмо. Претендират се разноски. При условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
15.05.2016г. жалбоподателката И.М.Д. е подала
Заявление за подпомагане 2016, форма за физически лица, с приложени в
табличен вид използваните парцели за 2016 г. в землищата на гр.Симеоновград, за
които е заявила подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за
преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания
(ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (МЗС), Схема за преходна национална
помощ за земеделска земя на сектор (ПНДП) и Агроекология и климат (Мярка 10). Заявлението
е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 26/200616/54959 в ДФ
„Земеделие” – Разплащателна агенция. Подадено е Приложение за кандидатстване по
мярка 10 „Агроекология и климат“ 2016. След автоматична проверка на 21.03.2016г.
на въведените данни, за което е приложена
разпечатка (л.68), са констатирани несъответствия. Жалбоподателката е запозната
с резултатите от проверката срещу подпис.
На 06.09.2019г. е издадено процесното уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 от Зам.
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”. Видно от същото (стр.10) за заявената Схема
за млади земеделски стопани оторизирана сума е в размер на 0 лева. В таблица 2
към писмото – „Специфични условия за допустимост на кандидатите по МЗС, се
съдържат 4 броя колони. Съгласно първите две от тях – кандидатът е предоставил
в срок валидни документи за придобити професионални умения и познания (к.1),
кандидатът е млад земеделски стопанин (к.2), В колона 4 – „дата на създаване на
стопанството/дата на поемане на контрол върху ЮЛ за първи път“ е посочена датата 29.04.2010г.
За разяснение на съдържанието на колона 4 административния орган е посочил
следното: „дата на създаване на стопанството по смисъла на чл.45,ал.1 от ЗПЗП,
във връзка с чл.50 на Регламент (ЕС) № 1307/2013г., чл.49 на Регламент (ЕС)
№639/2014 за допълнение на Регламент (ЕС) №1307/2013 и чл.15, ла.3 от Наредба
№3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни
плащания“. Видно от таблица 14 от уведомителното писмо (л.35), исканата от
заявителката сума за подпомагане по схемата за млади земеделски стопани (МЗС) е
в размер на 1508.33 лева, като оторизираната е в размер на 0 лева.
Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2016 с изх. №02-260-6500/4313 от
06.09.2019г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, е
получено от адресата си на 18.09.2019г., видно от разпечатка от ИСАК – л.37.
Срещу уведомителното писмо, чрез Зам.
изпълнителния директор на ДФЗ, до Министъра на земеделието, храните и горите,
от И.М.Д. е била подадена жалба, заведена в ДФ „Земеделие“ под
вх.№02-260-6500/4313/02.10.2019г. (л.102).
С писмо изх.№02-260-6500/4313#3/08.10.2019г., рег.индекс – АО-Ж-26 от
08.10.2019г. (л.110) Министърът на земеделието, храните и горите (с копие до И.М.Д.)
е уведомен, че „за схема „млади земеделски стопани“ не са спазени изискванията
по отношение на датата на създаване на стопанство по смисъла на чл.45, ал.1 от
ЗПЗП, във връзка с чл.50 на Регламент (ЕС) № 1307/2013г., чл.49 на Регламент
(ЕС) №639/2014 за допълнение на Регламент (ЕС) №1307/2013 и чл.15, ал.3 от
Наредба №3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за
директни плащания“.
Със Заповед №РД20-256 от 30.10.2019г.
(л.41), на Министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл.97, ал.1
от АПК, във вр. с чл.29, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските
производители жалбата на Д. е оставена без уважение, поради неспазване на
изискванията по отношение на датата на създаване на стопанството. От правна
страна заповедта е обоснована с цитираните в оспореното писмо изх.№02-260-6500/4313#3/08.10.2019г.
нормативни разпоредби.
След издаване на цитираната заповед, до
Административен съд - Хасково е подадена жалба срещу Уведомително писмо изх. №02-260-6500/4313 от 06.09.2019г.,.
Жалбата е подадена чрез ДФ „Земеделие“ на 13.11.2019г. , видно от приложения
пощенски плик (л.20) и е получена от административния орган на 19.11.2019г. ,
видно Известие за доставяне 8100015446353 (л.19).
По делото, като част от административната
преписка са представени: Заповед №03-РД/2891/23.03.2019г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие – л.22 и сл., с която на Заместник-изпълнителния
директор на фонда – П.Д. С., са делегирани правомощия, - т.1. да издава и подписва всички уведомителни
писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане на кандидатите за финансово подпомагане, подали
заявления за подпомагане; Решения от заседанието на Управителния съвет на ДФ
„Земеделие“, съгласно Протокол №145 от 19.07.2019г. –л.21;
Представени са също : Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 с изх.
№02-260-6500/2014 от 01.02.2018г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие” – л.122, с което на И.М.Д.
са били оторизирани и платени суми по мерки СЕПП, СПП, ЗДП и МЗС; Разпечатки от
Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ с данни за ЕТ „В. - И. И.“ – л.119 и
сл.; Регистрационна карта на земеделски производител, издадена на И.М.Д. от
01.10.2014г.(л.51).
При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:
Жалбата изхожда от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт.
В частта ѝ, касаеща претенцията за незаконосъобразност на уведомителното писмо, жалбата е недопустима, поради подаването ѝ извън законоустановения срок за обжалване като съображенията за това са следните:
Оспореното Уведомително писмо е съобщено на жалбоподателката на 18.09.2019г., видно от разпечатка от ИСАК – л.37. Актът е оспорен от И.Д. по административен ред пред Министъра на земеделието, храните и горите с Жалба вх.№02-260-6500/4313/02.10.2019г. (л.102). Жалбата е изпратена до Министъра на земеделието, храните и горите с придружително писмо изх.№02-260-6500/4313#3/08.10.2019г. (л.108) и е постъпила в МЗХГ на 08.10.2019г. , където е заведена с рег.индекс – АО-Ж-26 от 08.10.2019г. (л.110) от същата дата. По жалбата Министърът на земеделието, храните и горите се е произнесъл със Заповед №РД 20-256 от 30.10.2019г. като е оставил същата без уважение. С придружително писмо изх.№ АО-Ж-26 от 31.10.2019г. на МЗХГ, Заповед №РД 20-256/30.10.2019г. е съобщена на И.Д.М..
С жалба, подадена по пощата на 13.11.2019г. и заведена в ДФЗ с вх.№ 02-260- 6500/4313#5 от 19.11.2019г., И.Д.М. е оспорила пред Административен съд-Хасково Уведомително писмо с изх. №02-260-6500/4313 от 06.09.2019г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.
В случая жалбоподателката като адресат на горепосоченото уведомително писмо е упражнила правото си на избор при обжалването му и в законоустановения 14 – дневен срок по чл.84 ал.1 от АПК го е обжалвала по административен ред пред горестоящия административен орган - Министъра на земеделието, храните и горите. Последният като едноличен орган е следвало с оглед датата на получаване на административната преписка – 08.10.2019г. , да се произнесе в срока по чл.97 ал.1 от АПК т.е. най - късно до 22.10.2019г., което не е сторил (произнасянето е на 30.10.2019г.). Разпоредбата на чл. 97 ал.1, изречение трето от АПК предвижда задължение за горестоящия орган да уведоми подателя на жалбата относно датата на постъпване на административната преписка, като в тази насока по делото липсват данни, но неизпълнението му не е скрепено с процесуални последици относно течението на сроковете. Началният момент на срока за произнасяне от едноличния решаващ орган при административното обжалване е нормативно определен в чл. 97 ал.1, предл. първо от АПК и не е поставен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на нововъведеното задължение за уведомяване на жалбоподателя от страна на висшестоящия административен орган. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че законодателят не е придал никакво правно значение на неизпълнението на визираното задължение в нормите на чл. 140 от АПК и на чл. 149 от АПК (Определение № 10297 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 7576/2019 г. на ВАС; Определение № 14002 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2019 г., IV о.)
Поради непроизнасянето на горестоящия административен орган в срок до 22.10.2019г. и с оглед правилото по чл.149 ал.3 от АПК, от тази дата за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневния срок за обжалване пред съда по чл.149 ал.1 от АПК. Този срок е изтекъл на 05.11.2019г. (вторник, присъствен ден). Жалбата, инициирала настоящото производство е подадена по пощата на 13.11.2019г. т.е. след изтичането на преклузивния срок по чл.149 ал.1 от АПК, поради което в частта й относно претендираната незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо е недопустима. Последващото произнасяне на горестоящия административен орган на 30.10.2019г. не променя извода за недопустимостта й в посочената част . В този смисъл е задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т.д. № 4/2013 година на ВАС. Според тълкувателното решение, произнасянето на горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал.1 АПК (в случая - двуседмичен), не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал.3 от АПК е преклузивен. Наред с това се приема, че последващото късно произнасяне с изричен акт на горестоящия административен орган, с който е отхвърлена жалбата срещу първоначалния административен акт, не полага началото и на нов срок за съдебно обжалване. Крайният извод в ТР № 6/30.06.2015 г. по т.д.№ 4/2013 година на ВАС е, че както непроизнасянето на по-горестоящ административен орган, така и късното му произнасяне с резултат отхвърляне на жалбата след изтичане на предвидения за това законов срок, не санират просрочието на жалбата срещу административния акт по съдебен ред, тъй като пропускането на срока по чл. 149, ал.З АПК погасява субективното право на жалба.
По изложените съображения жалбата срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 с изх. №02-260-6500/4313 от 06.09.2019г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в частта ѝ, касаеща незаконосъобразността на акта следва да се остави без разглеждане, а поризводството по делото в тази му част – да се прекрати.
В останалата ѝ част, касаеща претендираната нищожност на оспореното уведомително писмо, жалбата е допустима, доколкото съгласно чл.149 ал.5 от АПК оспорването на административните актове с искане за обявяване на нищожността им не е обвързано със срок и следва да се разгледа по същество.
Според възприетите в правната теория и практика критерии, административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразността му по чл. 146 АПК. Липсата на компетентност на административния орган - материална, териториална (местна) или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Съдът намира, че в случая не се установява да са налице основания за обявяване нищожността на уведомително писмо в оспорената му част, касаеща неоторизираната сума в размер на 1508.33 лева, представляваща заявено плащане по схема за млади земеделски стопани.
Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 20а ал.1 и ал.2 т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1 т.13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а ал.4 от ЗПЗП предвижда възможност Изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.
В случая, видно от представената Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019г., на Зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ – П.Д. С., са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане.
Спазено е и изискването за форма на акта, като уведомителното писмо е обективирано в писмен вид с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания и по-конкретно посочените данни за датата на създаване на стопанството в Таблица 2 на същото „Специфични условия за допустимост на кандидатите по МЗС, извън проверките за допустимост на площите“ , както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган.
Не се установява при издаването на оспореното уведомително писмо да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не може да се приеме, че липсва волеизявление на административния орган. В случая то е ясно и разбираемо изразено, при липса на каквито и да е съмнения относно разпоредените с акта последици.
В случая не се установява пълна липса на предпоставките за издаване на оспорения акт, визирани в хипотезата на приложимата правна норма.
Доводите в тази насока се обвързват с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 с изх. №02-260-6500/2014 от 01.02.2018г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. Видно от същото, действително е оторизарана сума във връзка със заявеното подпомагане по МЗС като за дата на създаване на стопанството в Таблица 2 от писмото е посочена 29.04.2010г. , каквато е посочена и в процесното уведомително писмо. Изложените доводи, че жалбоподателката отговаря на всички условия за отпускане на заявеното плащане по МЗС касаят преценката за материална законосъобразност на акта, която преценка е преклудирана, предвид недопустимостта на жалбата в частта ѝ на претендиранатата незаконосъобразност на същия.
Не може да се приеме също, че актът е лишен от всякакво законово основание или че не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, нито че правните последици от него са нетърпими от правовия ред, за да се направи извод за неговата нищожност.
По тези съображения жалбата в частта ѝ
относно твърдяната нищожност на уведомителното писмо досежно отказаното
подпомагане по МЗС е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на производството и направеното изрично искане, на ответния административен орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателката. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.159 т.5 от АПК и чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.М.Д. ***, с посочен съдебен адрес:***, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 с изх. №02-260-6500/4313/06.09.2019г., издадено от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в частта му на неоторизираната сума в размер на 1508.33 лева, представляваща заявено плащане по схема за млади земеделски стопани, в частта ѝ относно претендираната незаконосъобразност на уведомителното писмо и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.Д. ***, с посочен съдебен адрес:***, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 с изх. №02-260-6500/4313 от 06.09.2019г., издадено от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му на неоторизираната сума в размер на 1508.33 лева, представляваща заявено плащане по схема за млади земеделски стопани, в частта ѝ относно претендираната нищожност на уведомителното писмо.
ОСЪЖДА И.М.Д. с ЕГН **********, да заплати на Държавен фонд "Земеделие", юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта му с характер на определение - в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: