№ 1114
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100503249 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на М.И. Ч. срещу разпореждане от 16.11.2021г. по
изпълнително дело № 202117860400559 по описа на частен съдебен изпълнител М. М.,
с рег. № 786 на КЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство съгласно чл. 433 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че е погасил дълга преди образуване на
изпълнителното производство, поради което са налице предпоставките на чл. 433, т. 1
ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
Взискателят счита, че жалбата е допустима, но следва да бъде оставена без
уважение. Поддържа, че в случая сумите, за които бил издаден процесния
изпълнителен лист, не били платени от длъжника преди образуване на изпълнителното
дело, като длъжникът не бил изпълнил задълженията си към взискателя и бил дал
повод за образуване на изпълнителното дело.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява,
че жалбата е допустима, но е неоснователна. В случая сумата 147,10 лева е заплатена
след образуване на изпълнителното дело. Поради това не били налице предпоставките
по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на
жалбоподателя, възраженията на взискателя, мотивите на частния съдебен изпълнител
и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
1
Изпълнително дело дело № 02117860400559 по описа на частен съдебен
изпълнител М. М., с рег. № 786 на КЧСИ, е било образувано на 11.08.2021г. по молба
на взискателя “ПИК нюз” ЕООД, чрез адв. А.С., подадена на 11.08.2021г., въз основа
на изпълнителен лист от 26.07.2021г., издаден по гр. дело № 26871/ 2018г. по описа на
Софийския районен съд срещу М.И. Ч. за следните суми: 72,82 лева, представляваща
направени в първоинстанционното производство разноски и сумата 74,28 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски. С молбата на
частния съдебен изпълнител са били възложени всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, в
т.ч. да определи начина на изпълнение.
На 13.08.2021 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно
изпълнение, връчена на 04.11.2021г.
На 13.0.2021г. длъжникът е платил по сметка на взискателя сумата 147,10
лева и е депозирал молба до частния съдебен изпълнител, с която поискал
изпълнителното производство да бъде прекратено.
С обжалваното разпореждане от 16.11.2021г. частният съдебен изпълнител
е оставил без уважение искането на длъжника.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител- чл.
435, ал. 2, т. 6 и 7 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Длъжникът е релевирал искане за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба, изпълнението се прекратява, ако
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, квитанция от
пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство.
Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнението се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес
като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват
изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят.
Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при
2
осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното
производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на
несъдебен орган правораздавателна компетентост по разрешаване на спорни права,
което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на
длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да се основава на твърдение за
правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни
доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно-
плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или
сигурен платец (пощенска станция или банка). При тълкуването на нормата се налага
извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с
недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че
задължението е било доброволно изпълнено.
Процесуалният закон въвежда като достатъчно изискване сумата да е
внесена за взискателя и обстоятелството дали той е получил внесената за него сума в
пощенската станция или в банката е ирелевантно за прекратяване на изпълнението.
Достатъчно е да се установи, че взискателят има право да се разпорежда със сумата, за
което следва да е надлежно уведомен. След внасяне на сумата по банковата сметка на
кредитора (в хипотеза, при която сумата е внесена директно по банковата сметка на
длъжника), длъжникът вече не може да се разпорежда с нея, а това право преминава
върху взискателя от този момент, поради което е без правно значение кога последният
ще го упражни. В тази хипотеза основателността на искането по чл. 433, ал. 1, т. 1
ГПК е обусловено единствено от представяне на доказателства само за факта на
внасяне на сумата по банковата сметка на името на взискателя. В хипотеза, когато
длъжникът нарежда паричен превод на името на взискателя, приложение намира
изискването на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за доказване не само на внасянето, но и на
получаването на сумата от взискателя. За да бъде прието, че плащането на парична
сума чрез внасянето по банкова сметка е с погасителен ефект, е необходимо то да бъде
извършено по банкова сметкa на длъжника, както и да се представят доказателства, че
сметката на кредитора е заверена- аргумент от нормата на чл. 305 ТЗ.
В разглеждания случай от представеното по делото платежно нареждане-
13.08.2021г., се установява, че сумите, предмет на издадения в полза на взискателя
изпълнителен лист, са били заплатени. Това плащане обаче, противно на поддържаното
от жалбоподателя, не е извършено преди образуване на изпълнителното производство.
Изпълнителното дело е образувано на 11.08.2021г., на която дата била подадена молба
от взискателя, а съдебният изпълнител с изрично разпореждане от 11.08.2021г. е
разпоредил образуване на изпълнително дело. Следователно плащането е било
извършено в хода на висящото изпълнително производство и не са налице
предпоставките на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнението.
В тази връзка следва да се посочи, че ирелевантно към настоящия случай е
3
обстоятелството дали са подадени жалби от други длъжници по други изпълнителни
дела, образувани при съдия- изпълнителя. Приключването на изпълнението по чл. 433,
ал. 2 ГПК е обусловено и от погасяване на задължението за дължимите разноски по
изпълнението. Съдът счита, че процесните изпълняеми права не са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на
отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за
процесуално представителство, защита и съдействие, както и за начислените такси по
ТТРЗЧСИ. В случая по делото няма данни дължимите такси и разноски по
изпълнението да са били заплатени от длъжника.
Посоченото е основание за формиране на извод за неоснователност на
жалбата.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И. Ч., с ЕГН ********** срещу разпореждане
от 16.11.2021г., обективирано в съобщение с изх. № 9677/ 24.11.2021г. на частен
съдебен изпълнител М. М., с рег. № 786 на КЧСИ, с което е постановен отказ за
прекратяване на производството по изпълнително дело № 02117860400559.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4