Решение по дело №713/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от Й. А. К. от гр. Варна, [ЕГН], срещу Заповед № Л-142/15.03.2024 г. на Началника на Затвора – Варна, с която, на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР и чл. 195, ал. 1 и чл. 206, ал. 1, 2 и 4 от ЗМВР, на Й. А. К. – инспектор V-та степен /социална и възпитателна работа/ в Затвора – Варна I-ва категория, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година, считано от датата на връчване на заповедта.

С доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването  в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, предвид липсата на извършени нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието /Етичния кодекс/ и немотивираност, се отправя искане за нейната отмяна и за присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа изцяло. В депозирани писмени бележки се излагат обстойни съображения за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, в т.ч. поради отмяната на Етичния кодекс, преди нейното издаване.

Ответникът – Началникът на Затвора – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето  като неоснователна и недоказана, считайки че заповедта е мотивирана и издадена при спазване на процесуалните правила, като нарушението е установено от наличните по дисциплинарната преписка доказателства. Твърди, че правилно служителят е наказан за неспазването на нормите от действащият към датата на извършване на дисциплинарното нарушение Етичен кодекс.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидената от закона форма и срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед № Л-142/15.03.2024 г. на Началника на Затвора – Варна, с която, на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР и чл. 195, ал. 1 и чл. 206, ал. 1, 2 и 4 от ЗМВР, на Й. А. К. – инспектор V-та степен /социална и възпитателна работа/ в Затвора – Варна I-ва категория, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година, считано от датата на връчване на заповедта.

Производството по издаването на оспореният административен акт е започнало с издаването на Заповед № Л-731/30.11.2023 г. от Началника на Затвора – Варна, във връзка с получено постановление за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство /ДП/ № 536/2023 г. по описа на ОД на МВР Варна на младши прокурор при Районна прокуратура – Варна, наредено е да се образува дисциплинарно производство срещу инспектор Й. А. К. – инспектор V-та степен /социална и възпитателна работа/ в Затвора – Варна I-ва категория, като за дисциплинарно разследващ орган е определена комисия от служители на Затвора – Варна. В т. V от заповедта е разпоредено дисциплинарно разследващият орган да изготви справка, която да бъде докладвана на Началника на Затвора – Варна заедно със събраните доказателства до 16.01.2024 година.

С протокол за приобщаване на материали рег. № 7438/06.12.2023 г. на дисциплинарно разследващия орган /ДРО/ към дисциплинарното производство са приобщени заверени копия на материали по ДП № 536/2023 г. по описа на ОД на МВР Варна.

В хода на дисциплинарното производство са дадени писмени обяснения от Й. А. К. – ИСДВР в Затвора – Варна, от 07.12.2023 г., в които служителят сочи, че всичко, което знае и може да каже по описания в поканата случай, е предоставил в хода на ДП № 536/2023 г. по описа на ОД на МВР Варна.

Снети са сведения от С. В. С., изпълняващ длъжността инспектор „Вътрешна сигурност“ в Затвора – Варна, и от Г. Д. М. – технически изпълнител в ЗО „Разделна“ към Затвора – Варна.

Със Заповед № 21/15.01.2024 г. на Началника на Затвора – Варна е изменена Заповед № Л-731/30.11.2023 г. на Началника на Затвора – Варна, като срокът за изготвяне и докладване на справката от ДРО е определен до 16.02.2024 година.

Приложена е кадрова справка за инспектор Й. А. К. – инспектор V-та степен /социална и възпитателна работа/ в Затвора – Варна, съгласно която същият е назначен в Затвора – Варна на длъжност „надзирател“, считано от 01.02.2022 г., преназначаван е на различни длъжности, като считано от 25.03.2023 г. изпълнява длъжността инспектор V-та степен /социална и възпитателна работа/ в Затвора – Варна I-ва категория. Видно от кадровата справка със Заповед № Л-754/12.12.2023 г. на Началника на Затвора – Варна на служителя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца. Посочено е, че е награждаван многократно по време на службата си.

Съгласно декларация от 11.01.2018 г. Й. А. К. е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на Министъра на правосъдието.

От ДРО, на основание чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, е изготвена обобщена справка рег. № 1102/16.02.2024 г., в която подробно са описани извършените в хода на дисциплинарното производство действия, събраните доказателства и установените факти и обстоятелства. Посочено е, че от протокол за разпит на свидетел /л. 30-31 от ДП № 536/2023 г. на ОД на МВР Варна/ се установява, че инспектор К. е заявил, че е помолен да напише заявление за издаване на служебна бележка от името на гл. инспектор В., както и да го подпише от негово име, поради което е изготвил и подписал /не със собствен подпис, а с имитиращ този на В./ заявлението и го е внесъл в деловодството за регистрация и доклад при Началника на Затвора – Варна. Видно от протокол за разпит на свидетел гл. инспектор С. В. В. /л. 21-23 от ДП № 536/2023 г. на ОД на МВР Варна/ заявява, че е помолил своя колега Й. К. да разпечата и подпише от негово име заявление за издаване на служебна бележка, а на 10.07.2023 г. дошъл до бариерата /входа на Затвора – Варна/ с такси, за да вземе копие на болничен лист. Посочва, че издаването на служебната бележка му е отказвано в продължение на около 2 /два/ месеца поради съмнение за автентичността на подписа му. От сведение рег. № 602/25.01.2024 г. от С. В. С., изпълняващ длъжността инспектор „Вътрешна сигурност“ в Затвора – Варна, се установява, че от Началника на Затвора – Варна му е възложено извършването на проверка във връзка с подадено заявление рег. № 4300/10.07.2023 г. от името на гл. инсп. С. В. с цел установяване автентичността на подписа, положен под заявлението, както и че на 10.07.2023 г., между 09:40 ч. и 10:10 ч., на портала на Затвора – Варна е проведена среща между инсп. Й. К. и гл. инсп. С. В.. Съгласно сведение рег. № 459/18.01.2024 г. от Г. Д. М. – технически изпълнител в ЗО „Разделна“ към Затвора – Варна, на 10.07.2023 г., около обяд, между 11:00 ч. и 12:00 ч., инспектор Й. К.  предал заявление за издаване на служебна бележка от началник сектор СДВР гл. инспектор С. В. В., което М. регистрирала и оставила за доклад на Началника на Затвора – Варна, който след като се усъмнил, че подписът е на В., изпратил заявлението на Районна прокуратура – Варна. От протокол рег. № 4996/14.08.2023 г. /л. 10-13 от ДП № 536/2023 г. на ОД на МВР Варна/ относно разчитане на записи от охранителни камери във връзка с извършване на проверка за изясняване на факти и обстоятелства, свързани със заявление рег. № 4300/2023 г. на НС ИСДВР в Затвора – Варна, се установява, че на 10.07.2023 г., между 09:47 ч. и 10:11 ч., гл. инсп. С. В. се намирал в района на главен портал /бариера/ в Затвора – Варна и се срещнал със свои колеги, вкл. с Й. К., който му предал копие на болничен лист. Предвид установените факти и обстоятелства комисията заключила, че на 10.07.2023 г. Й. А. К., като държавен служител на длъжност „инспектор V-та степен /социална и възпитателна работа/“ в Затвора – Варна I-ва категория, умишлено е изготвил/съставил документ (заявление рег. № 3400/10.07.2023 г.) от името на гл. инспектор С. В. В., като е положил имитиращ подпис, като не поставя открито и честно проблема за здравословното състояние на служителя В., и го представил за доклад пред Началника на Затвора – Варна, като по този начин се опитал да заблуди ръководителя си, с което е нарушил чл. 5, чл. 10, чл. 11 и чл. 79 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието. Посочено е, че с описаните неправомерни действия служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР – „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. Предвид наложено на К. предходно дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, комисията счела, че е налице сходство с механизма на извършване на нарушението и е налице изграден отрицателен модел на поведение. На основание чл. 207, ал. 7 и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР комисията е направила предложение спрямо инспектор Й. А. К. – „инспектор V-та степен /социална и възпитателна работа/“ в Затвора – Варна I-ва категория, да бъде реализирана дисциплинарна отговорност, като посочените нарушения, изразяващи се в неспазване на правилата на Етичния кодекс, съставляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР – деяния, нарушаващи етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН, за което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година. Предложеният максимален размер на дисциплинарното наказание е мотивиран от комисията с формата на вина /пряк умисъл/, изграденият отрицателен модел на поведение и личността на дееца.

Дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ е запознат със справката на 07.03.2024 година.

Съставена е покана за даване на писмени обяснения рег. № 1576/08.03.2024 г. до инспектор Й. А. К. – „инспектор V-та степен /социална и възпитателна работа/“ в Затвора – Варна I-ва категория, в която служителят е поканен да даде писмени обяснения в срок от 3 /три/ дни от получаването на поканата и да посочи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства.

Съгласно протокол рег. № 1713/14.03.2024 г. за времето от 11.03.2024 г. до датата на съставяне на протокола /14.03.2024 г./ няма депозирани писмени обяснения /възражение/ до ДНО – Началника на Затвора – Варна, от Й. А. К. – „инспектор V-та степен /социална и възпитателна работа/“ в Затвора – Варна I-ва категория.

Дисциплинарното производство е финализирано с издаването на оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № Л-142/15.03.2024 г. на Началника на Затвора – Варна, с която, на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, и чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР и чл. 195, ал. 1 и чл. 206, ал. 1, 2 и 4 от ЗМВР, на Й. А. К. – инспектор V-та степен /социална и възпитателна работа/ в Затвора – Варна I-ва категория, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година, считано от датата на връчване на заповедта. Възприемайки изцяло констатациите в обобщената справка, ДНО приел, че държавният служител, на 10.07.2023 г., в Затвора – Варна, умишлено е изготвил документ (заявление рег. № 3400/10.07.2023 г.) от името на друг служител, като е положил имитиращ подпис и е внесъл процесния документ за доклад пред Началника на Затвора – Варна като по този начин се опитал да заблуди ръководителя си, с което е нарушил чл. 5, чл. 10, чл. 11 и чл. 79 от Етичния кодекс, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което, на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР – „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители“, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. Размерът на наложеното дисциплинарно наказание е обоснован с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вина и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства – в процесуалното качество на свидетел по делото е разпитан С. В. В., който заявява, че поради наскоро претърпяна сърдечна операция е помолил жалбоподателя да му съдейства във връзка с издаването на служебна бележка, удостоверяваща че е служител на Затвора – Варна, като го упълномощил по телефона да подпише от негово име заявление, необходимо за издаването на такава служебна бележка. Посочва, че на следващия ден К. му съобщил, че Началникът на Затвора – Варна е отказал да издаде служебна бележка, защото заявлението не е подписано от него. Според показанията на свидетеля същият е бил началник на Й. К., но към момента, когато го е помолил да му съдейства за издаването на служебната бележка, не е действал в това качество, тъй като е бил в болничен.

Заповедта е издадена от компетентен орган – Началника на Затвора – Варна, в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС правомощия да налага налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Оспорената заповед е издадена в предвидената в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, като противно на твърденията в жалбата в същата са изложени самостоятелни мотиви /макар и лаконични/, като обстойни съображения за нейното издаване се съдържат в изготвената обобщена справка, която е част от административната преписка и по аргумент от задължителното за прилагане от съдилищата Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на Република България може да служи за мотивиране на обжалвания административен акт.

Дисциплинарното наказание е наложено на оспорващия в регламентираните в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР срокове, като в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изпълнено е изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, като на държавния служител е предоставена възможност за даване на писмени обяснения, каквито обаче не са депозирани в определения в поканата срок, т.е. по зависещи от държавния служител причини.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби.

Основателно по арг. от чл.13, ал.1 от Закона за нормативните актове („Актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването.“) е релевираното от оспорващия възражение, че Етичният кодекс, за нарушаването на чиито норми е ангажирана дисциплинарната му отговорност, е отменен към датата на издаване на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Съгласно представената от процесуалния представител на ответната страна уточнителна молба С.д. № 9627/04.07.2024 г. приложеният по делото Етичен кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, утвърден на 02.01.2018 г., е действал до 15.01.2024 г., когато е утвърден нов Етичен кодекс. Тоест към датата на постановяване на акта за налагане на дисциплинарно наказание – 15.03.2024 г., Етичният кодекс не е действащ акт, тъй като е бил вече отменен. Макар към момента на извършване на твърдяното нарушение /10.07.2023 г./ Етичният кодекс да е бил в сила, отмяната му, преди издаването на заповедта, с която е санкционирано неговото нарушаване, обуславя липса на съставомерност на деянието, поради липсата в правния мир на посочените за нарушени етични норми.

Освен това по делото не са представени доказателства по арг. от чл.13, ал.2 от Закона за нормативните актове, съгласно която „Новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон.“ за уредба, съгласно която, действието на приложените в дисциплинарното производство разпоредби е продължено след отмяната на Кодекса или за приемането на нов Етичен кодекс /а има само твърдения на ответника за приемането на такъв/, но не е посочено наличието в новия кодекс на разпоредби със съдържание, идентично с това на посочените като нарушени норми на чл. 5, чл. 10, чл. 11 и чл. 79 от отменения Етичен кодекс. При евентуалното наличие на такива разпоредби ( в новия приет Етичен кодекс) ДНО е следвало да се позове на тях и след направена привръзка с нормите на отменения кодекс да обоснове акта си с действащите към момента на издаването му етични разпоредби. Липсата на подобни данни налага извод за липсата на правно основание за издаване на оспорения санкционен акт, тъй като посоченото в него – чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР – нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, респ. в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, се явява необосновано.

Независимо от горното съдът счита, че описаното в заповедта дисциплинарно нарушение не е доказано от събраните по делото доказателства. От безспорните между страните по делото факти се установява, че от фактическа страна деянието, за което е наказан по дисциплинарен ред Й. К., се изразява в изготвяне и подписване с имитиращ подпис на заявление за издаване на служебна бележка от името на прекия му ръководител – гл. инсп. С. В.. Противно на твърдяното от последния, при разпитът му като свидетел по делото, че към момента на даденото в устна форма нареждане към Й. А. К., е бил в отпуск поради временна неработоспособност, и поради това не е имало йерархична зависимост между него и жалбоподателя, Съдът намира, че обстоятелството, че г-н В. е бил в отпуск, не променя йерархичната зависимост между държавните служители. Служебното правоотношение на г-н В. не е било прекратено по времето на ползването на отпускът по болест и той е продължил да заема същата длъжност, която е заемал преди началото на този отпуск. С оглед горното, предвид влошеното здравословно състояние на г-н В. и фактът, че К. не е съзнавал пряко неправомерността на дадената му заповед (отправена под формата на молба) и съответно неправомерността на деянието си, неправилно ДНО е приел, че е налице нарушение на конкретните посочени в оспорената заповед етични правила за поведение на държавния служител К.. С действията си жалбоподателят единствено е изпълнил поръчаното му от прекият му ръководител, а именно: да подаде заявление от негово име, въз основа на което да бъде издаден документ /служебна бележка/, удостоверяващ безспорния факт, че г-н В. е служител на Затвора – Варна.

По гореизложените съображения настоящият съдебен състав счита, че приемайки, че с деянието си К. е извършил нарушение на чл. 5, чл. 10, чл. 11 и чл. 79 от отменения Етичен кодекс, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година, Началникът на Затвора – Варна е издал материално незаконосъобразна заповед, която следва да бъде отменена.

Предвид изхода на правния спор и своевременно заявеното искане в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски в размер на 760 лева, в т.ч. 10 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото, и 750 лева – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие, които ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати.

Така мотивиран, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорването на Й. А. К. от гр. Варна, [ЕГН], Заповед № Л-142/15.03.2024 г. на Началника на Затвора – Варна, с която, на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР и чл. 195, ал. 1 и чл. 206, ал. 1, 2 и 4 от ЗМВР, на Й. А. К. – инспектор V-та степен /социална и възпитателна работа/ в Затвора – Варна I-ва категория, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Затвора – Варна да заплати на Й. А. К. от гр. Варна, [ЕГН], сумата в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението, на основание чл. 211, изречение последно от ЗМВР, не подлежи на касационно оспорване.