Решение по дело №5605/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 228
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20193110205605
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№228/10.2.2020г.

Година 2020                              Град Варна

 

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                                                      двадесет и трети състав

На  двадесет и седми януари                                    Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:       

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

Секретар  Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5605 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:     

 

                                                                                                                                                                          

          Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена  от  „Г.2.” ООД, представлявано от Г.П.А., против  Наказателно Постановление  № 464 164- F 505 186 / 18.09.2019г. на  Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на „   Г.2.” ООД е наложена  "Имуществена санкция" в размер на 800  лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС  .

          В жалбата се твърди, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, че описаното в постановлението нарушение е доказано по предвидения в закона начин и др.  Поради това се иска отмяна на постановлението. 

           В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована ,     представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.В.Д.  анализира събраните по делото доказателства и изразява становище, че нарушението не е доказано, доколкото не е била установена разлика между фактическата и касовата наличност в размер на консумираните продукти, сред които е имало и алкохол. Поради това и пледира постановлението да бъде отменено, а в условията на евентуалност наложената санкция да бъде намалена.

          Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.  

          След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

          На 14.08.2019г. вечерта св.Д.Б., който бил служител на ТД на НАП, заедно със свои колеги,   в изпълнение на служебните си задължения,  отишли в снек-бар „Да Гардън Панорама“ , намиращ се в к.к. „Св.Св.Константин и Елена“.Те консумирали храни и напитки на обща стойност 50, 81лв.Около 21.00ч. св.Б. заплатил в брой тази сума, но не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство.Не била издадена и ръчна касова бележка от кочан, а само служебен бон от нефискален принтер.След заплащане на дължимата сума св.Б. и колегите му се легитимирали и извършили съответната проверка.Станало ясно, че обекта се стопанисва от „Г.2.“ ООД.Установило се още, че в заведението има въведено в експлоатация  фискално устройство, от което бил изведен дневен отчет .В него не била отразена извършената продажба на храни и напитки на стойност 50,81 лв.  Данъчните служители отразили своите констатации в протокол № 0351192, към който приложили и иззетите писмени доказателства.При приключване на проверката възражения не били вписани. 

           Въз основа на резултатите от проверката, на 20.08.2019г. св. Б. съставил против „     Г.2.” ООД акт за установяване на нарушение, за това че на 14.08.2018г. при  извършена контролна покупка на шопска салата, салата капрезе, айрян, 2бр. бира „Бекс“, 1 бр. бира „Корона“, 1 бр. кафе и 2 бр. специалитет на заведението, на обща стойност 50,81 лв., заплатени в брой в 21: 00ч.,  не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта  фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан, а служебен бон от нефискален принтер. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.25 ал.1 т.1 от   Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ  . При предявяването на акта на надлежно упълномощено лице било посочено, че има възражения, които обаче не били конкретизирани.  В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН  не били депозирани писмени възражения. 

            Въз основа на съставения акт  било издадено и атакуваното № 464 164- F 505 186 / 18.09.2019г., с което наказващият орган изцяло  възприел описаната   фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по  чл.25 ал.1 т.1    от №Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ  .    За  него, на       Г.2.” ООД било наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 800лв. на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.  Възражението по акта било разгледано и прието за неоснователно.

          В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан  Д.Б. - актосъставител  , чиито показания съдът кредитира като последователни и логични.От тях се установи, че  при извършено плащане не  е била издадена касова бележка от фискалното устройство, а  служебен бон.

          Съдът приобщи към доказателствата по делото представената от ю.к. Георгиева справка за действащи трудови договори с дружеството, която кредитира  като относима към спора.  

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

            Наказателното постановление № 464 164- F 505 186 / 18.09.2019г.. е издадено от компетентен орган- от  Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП,   съгласно заповед № ЗЦУ- ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на ЦУна НАП. 

            В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е бил издаден в предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното нарушение.          Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере  какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочени са в пълнота всички обективни характеристики на нарушението, като и в акта, и в постановлението изчерпателно са описани закупени храни и напитки, тяхната обща стойност, часа на извършване на покупката и издадения документ.При предявяване на акта не са направени конкретни възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения.По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

            Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по  чл.25 ал.1 т.1 от   Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ  , като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Безспорно  е установено по делото , че  в обекта, стопанисван от „    Г.2.” ООД на 14.08.2019г. в 21,00ч.  е било прието плащане на  стойност 50, 81 лев   , като не е била издадена фискална касова бележка, а служебен бон от нефискален принтер.Това се установява  от обстоятелствата, отразени в протокола за извършената проверка,  от показанията на св. Б., както и от приложените копия на изведени дневни финансови отчети , контролни ленти и служебен бон. Разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗЗДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице  да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.Нормата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредбата пък сочи, че  независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба.Нормата на чл.25 ал.4 от наредбата пък изрично предвижда, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането и лицата, извършващи продажба, са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.В този смисъл съдът намира, че за търговеца е било налице задължение при получено плащане да издаде фискална касова бележка, което той не е изпълнил. Обективно е било възможно да се издаде касов бон в момента на приемане на плащането, но безспорно бе установено от доказателствата по делото , че такъв не е бил издаден, въпреки че въведения в експлоатация ЕКАПФ е бил работещ.   Видно от съдържанието на приложените по преписката контролни ленти е, че последното плащане, за което е бил издаден фискален бон, е било осъществено в 19,32ч., като след това няма отразени продажби, въпреки че очевидно такава е била извършена. В този смисъл съдът намира възраженията, свързани с начина на установяване на нарушението и поведението на данъчните служители, свързано с употреба на бира , за неотносими към спора и счита, че   нарушението описано в акта и постановлението безспорно е било извършено.

          Правилно административно-наказващия орган е приел, че извършеното нарушение осъществява състава на чл. 185 ал.1 от ЗДДС, тъй като това е разпоредбата, в която се предвижда наказание за юридическо лице, което не издаде документ по чл.118 ал.1 от ЗДДС.  

          Съдът намира, че  в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. Наказващият орган е отчел степента на нарушенията от този вид, която е висока с оглед предвидените за тях наказания.На свой ред съдът прецени и степента на засягане на обществените отношения, охранени от ЗДДС и нормативните актове по неговото прилагане.Те са с особена обществена значимост с оглед връзката им с правилното и ефективно прилагане на фискалната политика на Държавата. С оглед на това съдът намира, че не са налице основания случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

            При индивидуализацията на размера на наложеното наказание административно-наказващият орган обаче не се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН.По делото няма приложени доказателства от страна на „ Г.2.“ ООД да са допускани други нарушения на данъчното законодателство, за които да са му били налагани наказания.Поради това съдът намира, че следва да намали размера на наложената санкция от 800лв. на 500лв., в   минималния предвиден в закона размер от 500лв, като счита, че това  наказание е съответно на допуснатото нарушение и ще изпълни в цялост целите на чл.12 от ЗАНН.

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

                                                       Р Е Ш И:

 

          ИЗМЕНЯ   Наказателно Постановление  № 464 164- F 505 186 / 18.09.2019г. на  Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на „   Г.2.” ООД е наложена  муществена санкция" в размер на 800  лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената на    Г.2.” ООД    муществена санкция" от 800лв. на  500/ петстотин/  лева . 

         Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен СъдВарна  по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност. 

 

 

 

  

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: