№ 555
гр. Сливен, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230102363 по описа за 2021 година
Предмет на производството са предявени искове с пр. основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд, 100 часа положен в
периода 01.04.2019 г. - 30.06.2020 г. с цена на иска 500 лв. и иск с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД и
цена 50 лева.
В исковата молба се твърди, че ищецът е назначен и работи като държавен служител
в ответната ОД МВР Сливен с местоизпълнение на служебните задължения на територията,
обслужвана от РУ Сливен.
В исковия период - 01.04.2019 г. - 30.06.2020 г., но негови данни, същият е
изпълнявал служебните си задължения при работа на смени, като работното му време се е
изчислявало сумирано в часове за отчетен период, като последния е бил едномесечен от
01.08.2016 г. до 30.09.2016 г., а от 01.10.2016 г. до края на исковия - тримесечен, съгласно
актуалната разпоредба на чл.187, ал.З от ЗМВР.
Сочи се, че статутът на държавните служители от МВР през исковия период е
регламентиран в ЗМВР в сила от 01.07.2014 г. и подзаконовите нормативни актове по
приложението му, в които се съдържат специални трудово-правни норми. При празноти в
специалната правна уредба, на общо основание за държавните служители от МВР е
приложимо общото трудово законодателство - КТ, ЗДСл, като общи трудовоправни
нормативни актове, приложими за всички работници и служители. Работното време на
държавните служители от ЗМВР е регламентирано в чл.187, ал.1 от ЗМВР, съгласно който
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
1
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като ал.5, т.2 от същата норма
предвижда, че извънредния труд за служителите работещи на смени при сумирано работното
време се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд, което в ал.6 е
определено да се изчислява с 50% увеличение върху основното възнаграждение на
държавния служител.
Ищецът твърди, че през исковия период, ответникът не е изчислявал правилно
работното време, като не е включвал към работните му часове при сумирането им за
отчетния период, онези от тях, които се получават от превръщане на нощните часове от
нощните му смени в дневни такива с коифицента, изразяващ съотношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нощното такова - 1.143 /или
8/7/ и това е довело до ощетяването му. Също така, ищецът претендира и обезщетение за
забава върху всяко от възнагражденията за извънреден труд в исковия период, като според
него ответникът е изпаднал в забава по отношение на претендираните възнаграждения за
извънреден труд, тъй като е следвало да му бъдат платени всяко ведно със заплатата за
месеца, следващ отчетния период на полагане на извънредния труд.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да
осъди Областна дирекция на МВР Сливен да заплати на ищеца сумата от 500 лева
/петстотин лева/, представляваща сбор от брутните допълнителни възнаграждения за общо
100 часа извънреден труд, положен от ищеца в периода 01.04.2019 г. - 30.06.2020 г., ведно
със сумата от 50 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за
допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период от възникването му /от
26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период в исковия такъв/ до 01.06.2021 г.,
както и законната лихва върху цялата главница от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноските по делото за адвокатска защита.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответната ОД на МВР
Сливен, в който се оспорват предявените осъдителни искове по основание и размер и се
считат същите за неоснователни и недоказани.
Счита се за неоснователно искането на ищеца за превръщане на положения нощен
труд в дневен с коефициента 1,143 и зачитането му в този смисъл за извънреден труд. Сочи
се, че правилото за превръщане на нощните часове в дневни е с цел да се определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да
получава трудово възнаграждение за 8 часа, но реално положените от него часове са 7.
Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно.
Преизчисленията на нощните часове в дневни и съответно разликата при преобразуването
им е регламентирано в чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата и представлява допълнително трудово възнаграждение по смисъла на същата
Наредба, която е неприложима в конкретния случай.
2
Сочи се, че ищецът в настоящото производство е държавен служител по смисъла на
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, той не е в трудово правоотношение по смисъла на КТ с
ответника и по отношение на него са приложими разпоредбите на специалния закон ЗМВР.
Приложението на КТ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане е
изключено с разпоредбата на чл. 187, ал. 10 от ЗМВР, съгласно която редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители извънредовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, т.е не са налице предпоставките за субсидиарното приложение на
НСОРЗ, на която се позовава ищецът.
През исковия период (01.04.2019 г. - 30.06.2020 г.) са приложими посочените по-горе
наредби. Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., която е действала до 10.01.2020 г. и Наредба №
8121з-36/07.10.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., отм. сч. от 03.11.2020 г., не предвиждат ред за
преизчисляване на часовете нощен труд.
С ДВ, бр. 60/07.07.2020 г. е обнародвано изменение в ЗМВР - в чл. 187 е създадена
нова ал. 4, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал. 1.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-
часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а съгласно ал. 3 от
същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24-часови смени (както е ищецът), работното
време се изчислява сумирано, за тримесечен период. Следователно съгласно правната
норма, действаща в системата на МВР за процесния период съотношението между дневен и
нощен труд е 1 (единица) (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е както по
Кодекса на труда и по НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа
дневен труд.
Твърди се, че специалният закон ЗМВР не предвижда за исковия период възможност
за преизчисляване на часовете полаган нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за
установяване размера на полагания от служителите извънреден труд. Следователно не се
следва заплащане на допълнително възнаграждение за изчислен по претендирания начин в
същия период такъв труд. Разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР предвижда заплащане на
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. Конкретно
положените часове нощен труд от ищеца за исковия период са компенсирани с
допълнително възнаграждение, съгласно заповедта па министъра на вътрешните работи,
относима към същия период. За нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и
уреден в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е непригодна за
3
прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като не са налице нейните
предпоставки: 1) подневно отчитане на работното време; 2) работа на смени; 3)
продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното; 4)
трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Само при кумулативното наличие и
на посочените 4 необходими предпоставки може да се въвежда увеличение с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време.
Оспорва се и акцесорния иск за мораторна лихва, както по отношения на неговия
размер, така и по отношение на определената и посочена в исковата молба начална дата, тъй
като не е ясно защо и как е преценено от ищеца, че именно от тази дата се начисляват лихви
за забава. Посочената дата не е падеж и с настъпването й не се поражда задължение за
ответника да извършва някакъв вид плащания на ищеца.
С оглед на гореизложеното, се счита, че предявените осъдителни искове са
неоснователни, поради което се моли да бъдат отхвърлени като такива.
В с.з. ищецът редовно призован се представлява от процесуален представител, който
моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани и му присъди
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В с.з. ответникът чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани, като поддържа отговора на исковата молба. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът е държавен служител в ответната ОД МВР Сливен с местоизпълнение на
служебните задължения на територията, обслужвана от РУ Сливен.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е
видно, че дължимата сума за неизплатен извънреден труд на ищеца за периода от 01.04.2019
г. до 30.06.2020 г. е 187,27 лева /при 33 часа извънреден труд/, а дължимата мораторната
лихва – 23,98 лева.
На основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявените
искове чрез намаляването им от сумата 500,00 лева на сумата 187,27 лева, представляваща
възнаграждение за положени от ищеца общо 33 часа извънреден труд, както и изменение на
исковата претенция за мораторна лихва чрез намаляването й до размера на сумата 23,98
лева.
Приети са като доказателство по делото следните писмени документи:
Справка за заеманите длъжности от ищеца рег. № 343р-9778/28.07.2021 г.; копие на
4
МЗ рег. № 8121з-1429/23.11.2017 г. и МЗ рег. № 8121з-156/05.02.2020 г., справка за
изплатено допълнително възнаграждение за нощен труд, както и месечни графици за
периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г. – 15 бр.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Установи се в производството, че ищецът е държавен служител в ответната ОД МВР
Сливен с местоизпълнение на служебните задължения на територията, обслужвана от РУ
Сливен.
С определение, постановено в с.з., проведено на 05.11.2019 г. е допуснато изменение
на размера на предявените искове чрез намаляването им от сумата 500,00 лева на сумата
187,27 лева, представляваща възнаграждение за положени от ищеца общо 33 часа
извънреден труд, както и изменение на исковата претенция за мораторна лихва чрез
намаляването й до размера на сумата 23,98 лева.
От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
дължимата сума за неизплатен извънреден труд на ищеца за периода от 01.04.2019 г. до
30.06.2020 г. е 187,27 лева /при 33 часа извънреден труд/, а дължимата мораторната лихва –
23,98 лева.
Спорният в настоящото производство въпрос е дължи ли се превръщане на часовете
положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като извънреден труд за така
преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се урежда от
ЗМВР, който в чл.178, ал.1, т.3 предвижда, че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на
дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи.
За исковия период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-36 07.01.2020 г. В чл.3, ал.3 от тези
5
наредби е предвидена възможност при работа на смени, полагането на труд и през нощта
между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период /същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В тези подзаконови нормативни актове
липсва изрична разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в
дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143.
Липсата на такава изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна
и субсидиарно да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за по дневно отчитане
на работното време за съответното работно място.
В чл.9г, в сила от 01.01.2018г. от Наредба за работното време, почивките и отпуските и
също субсидиарно приложима по казуса, поради липса на изрична разпоредба за това в
специален закон, касателно служителите на МВР е посочено, че отработените часове от
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден
труд.
Безспорно се установи в производството, че ответникът не е превръщал положените от
ищеца часове нощен труд в дневни, с оглед адекватното им заплащане. Установи се също
така от съдебната експертиза, че след превръщането на тези часове, ищецът е работил
часове над нормативно определената за съответния месец норма, които се явяват извънреден
труд, подлежащ на компенсиране.
По горните съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание, а именно след отмяна на Наредба № 8121з-
407 от 11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и
липсата на изрична специална за служителите на МВР разпоредба към исковия период,
то основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тези служители Наредба за структурата и организацията на работната
заплата - чл.9, ал.2 и Наредба за работното време, почивките и отпуските – чл.9г.
6
От заключението на вещото лице се установи, че положения от ищеца извънреден труд
след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 33 ч. за исковия период, като
дължимото възнаграждение възлиза на сумата 187,27 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР възнаграждение за извънреден труд се
заплаща за отработени до 70 часа на тримесечен период за служители на смени, а според ал.7
извънредният труд не може да надвишава 70 ч. на тримесечен период и 280 ч. годишно.
Изключения са предвидени в чл.187а ЗМВР над ограниченията по чл.187, ал.7 ЗМВР при
бедствия и други извънредни ситуации, както и след изрично писмено съгласие на
държавния служител за всеки конкретен случай. В настоящия казус не се установиха
подобни изключения, нито съгласие на ищеца, но безспорно се доказа, че положеният от
него труд е над установеното работно време и надхвърля 70 часа за отчетен период, при
което следва да се приложи разпоредбата на чл.48, ал.5 от Конституцията на РБ,
предвиждаща право на всеки работник или служител на заплащане, съответстващо на
извършената работа.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен в рамките
на размерите, до които съдът е допуснал изменение на исковете, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда 23.06.2021 г. до окончателното изплащане
на възнаграждението.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция по
чл.86, ал. ЗЗД. Нормата на чл.33, ал.1 на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР, повелява, че възнагражденията за
труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се
изплащат в месеца, следващ този, в който е положен трудът. Същото е предвидено и в
раздел V, т.3 от Заповед № 343з-690/03.04.2018г. на директора на ответната дирекция. В
Раздел ІV, т.3, ал.3 от същата заповед е предвидено протоколите за положен извънреден
труд да се изготвят от определените за това служители до пето число на месеца, следващ
отчетния период и се утвърждават от зам.директор ОД МВР Сливен до десето число на
месеца, следващ отчетния период.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски в производството.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от ищеца, което съдът счита за основателно. Съгласно чл.7, ал.2, вр.чл.5 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двата
предявени иска минималното възнаграждение следва да бъде в размер на 600 лв. С оглед
7
вида на втория иск, който е акцесорен, съдът следва да намали минималното предвидено
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от 300 лв. на половина, а именно 150 лв., минималното
адвокатско възнаграждение би било в размер на 450 лв., при платено от ищеца 500 лв.
Следователно са налице условията за редуциране на адвокатския хонорар до размера на
сумата 450 лева..
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът бива осъден да заплати разноските за вещо
лице в размер на 200 лв., както и държавна такса върху уважените искове в общ размер на
100 лв. или общо за сумата от 300 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
СлРС
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - СЛИВЕН , със седалище и адрес
на управление: гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.А.. с ЕГН
********** от гр. Сливен, ул. „Добри Войвода” № 28, както следва:
- сумата 187,27 лева /сто осемдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца общо 33 часа извънреден труд за
периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 23.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата;
- сумата 23,98 лева /двадесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2019 г. до
30.06.2020 г.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - СЛИВЕН , със седалище и адрес
на управление: гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.А.. с ЕГН
********** от гр. Сливен, ул. „Добри Войвода” № 28, чрез адв. Н.П. от АК – Сливен,
сумата от 450 лева, представляваща направените в производството разноски.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - СЛИВЕН , със седалище и адрес
на управление: гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев” № 5, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС
д.т. в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8