Р Е Ш Е Н И Е
№ / 03.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание, проведено на 28 февруари през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ – мл.с.
при
секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от Н. НЕДЕЛЧЕВА
въззивно
гражданско дело №110 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Кълектор" ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Р. К. М., ЕГН: **********, срещу решение
№4924/27.11.2017г. постaновено по гр. дело № 9027/2017г., по описа на ВРС,
XII-ти състав, с което искът му с правно осн. чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД , предявен срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД ЕИК: *********, е отхвърлен
като неоснователен. Жалбоподателят счита решението за неправилно и
необосновано, поради което моли да бъде отменено по следните съображения: На
първо място счита, че уведомлението за извършена цесия не е юридическият факт, който прехвърля вземането
върху цесионера, а за това е достатъчно наличието на валидно сключен договор за
цесия. Оспорва възражението на ответника, че липсва
уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за сключения договор за цесия от 12.06.2017г.
между Е. И. Н., ЕГН: **********, представлявана от упълномощения адв. К. Д. Т.,
като цедент ЕГН:********** и „Кълектор" ЕООД, ЕЖ: *********, като
цесионер, което възражение неправилно е прието от районния съд за основателно.
След като липсата на представителна власт не е факт, който обуславя липса на
съгласие като основание за нищожност по реда на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, защото
страната по договора, която не го е подписала лично може да го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД, то на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл.
44 ЗЗД, следва да се приеме, че може да се извърши потвърждаване на едностранно
волеизявление, каквото представлява уведомлението за цесия. Счита, че ако се
приеме, че извършеното уведомяване на длъжника е направено от лице без
представителната власт, поради обстоятелството, то би могло по всяко едно време да се извърши
потвърждаване на уведомяването съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 44 ЗЗД. В тази връзка излага, че ново-възникналото писмено доказателство,
приложено към въззивната жалба, представляващо
УВЕДОМЛЕНИЕ от дата 29.11.2017г., с което Е. И. Н. на основание чл. 42,
ал. 2 ЗЗД потвърждава всички правни и фактически действия, извършени от адвокат
К. Д.Т. от нейно име и за нейна сметка във връзка с договор за прехвърляне на
вземане от 12.06.2017 г., Твърди също, че с това уведомление, Е. И. Н. на основание чл.
42, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 44 ЗЗД потвърджава всички правни и фактически
действия, извършени от пълномощника й - адв. К.Т., относно изпратеното
уведомление за сключена цесия, подробно описана по-горе, до „Енерго Про
Продажби" АД с вх. № 4557037/03.07.2017г. Счита, че с тези доказателства
спорът се изяснява от фактическа страна, тъй като ответното
дружество всъщност не оспорва, че е
получило уведомлението за цесия подадено чрез пълномощник и е завело същото с
вх. № 4557037/03.07.2017 г., а единствено твърди че уведомлението е извършено
от лице без представителна власт. Счита, че с това ново доказателство, с
което цедентът ратифицира /потвърждава/ всички извършени правни и фактически
действия на пълномощника си адв. К. Д. Т. във връзка с процесния договор за
цесия, вкл. подаденото от същия уведомление за цесия с вх. № 4557037/03.07.2017
г., договорът за цесия се валидира и се превръща от висящо недействителен в
действителен такъв като стабилизира правата на страните по договора, както и на
трето лице - длъжник по договора за цесия. Въпреки така представеното
уведомление, жалбоподателят счита, че договорът за прехвърляне на вземане -
цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на
постигане на съгласие, а уведомяването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД единствено
стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно
другиму. Смисълът
на това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия
приобретател на вземането. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът
може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария му кредитор, да
новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Според жалбоподателя липсата на
уведомление не прави в никакъв случай цесията недействителна. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. В заключение,
жалбоподателят счита, че към настоящият момент всички действия извършени от
представляващото лице в полза на представляваният, са потвърдени от
представлявания-цедент-абонат на основание чл.42, ал.2 ЗЗД, с оглед
представените нововъзникнали писмени доказателства в същата форма, които моли
съдът да съобрази на основание разпоредбата на чл. 235, ал.
3
ГПК. Твърди, че становище в подобен смисъл може да бъде
почерпено и от константната практика на ВКС, според която „Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.З пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99
ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.З ГПК"/Решение
№3/16.04.2014 г. по търг. д. №1711/2013г. на ВКС/. По изложените съображения
моли обжалваното решение на да бъде отменено, а негово място да бъде
постановено друго, с което да бъде уважена исковата претенция, като „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД ЕИК: *********, бъде осъдено
ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца Кълектор" ЕООД, ЕИК: *********, сумата от
1396.06 лв. /представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия
между „Кълектор" ЕООД, ЕИК: ********* и Е.И.Н., ЕГН: **********, включващо
сума представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода 03.03.2016 г. - 02.03.2017 г. за обект с абонатен №
********** и клиентски № ********** за което е издадена фактура №**********/
11.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 28.06.2017г. до окончателното й изплащане на
основание чл.99, ал.1, вр. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и да
му бъдат присъдени направените по делото разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа
чрез пълномощник.
Въззиваемата
страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен отговор в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК и в о.с.з. чрез пълномощника си, излага становище за
неоснователност на въззивната жалба, по подробно изложените в отговора
съображения. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно,
законосъобразно, обосновано и постановено в пълно съответствие с процесуалните
и съдопроизводствените правила, както и със събраните в хода на производството
доказателства. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
В исковата си молба
ищецът „Кълектор” ЕООД, ЕИК *********, твърди, че с Договор за цесия от
12.6.2017г. цедентът Е.И.Н., ЕГН ********** му цедирал изцяло вземането си
спрямо ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД в размер на 1396,07 лв., представляваща платена при начална липса на основание
стойност на коригирана непотребена електроенергия за период
3.3.2016г.-2.3.2017г., начислена служебно с издадена фактура №
**********/11.4.2017г., за обект с адрес гр.Варна, ул. „Д-р Басанович“ № 25,
ап.13, с кл.№********** и аб.№ **********, с абонат цедент Е.И.Н., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.6.2017г. до окончателното изплащане на задължението. С уведомление за цесия
получено от ответника на 22.6.2017г. по електронен път, същият бил уведомен за
новия кредитор по вземането – настоящия ищец по делото. Ищецът твърди, че
плащането на начислената сума е било извършено от цедента с единствения мотив
да не му бъде прекъснато ел.захранването в качеството му на абонат на
ответника. Посочва, че са били накърнени правата му на потребител, защото
едностранно е извършена корекцията от ответника и че последният е черпил права
по ЗЕ и ОУ, но без да са спазени задълженията за поддръжка на СТИ, което не е
собственост на абоната. Оспорва като неправилни и незаконни начина и
методиката, по които е начислена дължимата сума, като твърди, че сумата е
произволно изчислена, като за посочения период на посочения адрес не е
употребено начисленото допълнително количество ел.енергия. Оспорва съставения
констативен протокол и Общите условия на ответника за корекционната процедура
като противоречащи на закона. Твърди, че ответникът не е доставял начисленото
количество ел.енергия на посочения в исковата молба абонат. Твърди, че ответникът
неоснователно се е обогатил с посочената сума за сметка на свой абонат. По
изложените съображения, моли, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр.чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1396,07 лева платена от праводателя
цедента Е.И.Н., ЕГН **********, и прехвърлено вземане по Договор за цесия от
12.6.2017г. с цесионер ищеца „КЪЛЕКТОР“ ЕООД, платена при начална липса на
основание стойност на коригирана непотребена електроенергия за период
3.3.2016г.-2.3.2017г., начислена служебно с издадена фактура №
**********/11.4.2017г., за обект с адрес гр.Варна, ул. „Д-р Басанович“ № 25,
ап.13, с кл.№********** и аб.№ **********, с абонат цедент Е.И.Н., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.6.2017г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените по
делото разноски.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощника си оспорва исковата претенция. Твърди, че корекционната процедура
е законосъобразно проведена съгласно законовите предпоставки и правилата,
установени в общите условия и правилата на ПИКЕЕ, действали за страните по
договора за доставка на ел.енергия. Счита, че сумата е платена на валидно
правно основание. Твърди, че договорът за продажба на вземане от 12.6.2017г. е
нищожен поради липса на предмет-от една страна защото прехвърленото вземане не
съществува, а от друга – и тъй като липсва съгласие, защото цедентът не е бил
надлежно упълномощил адвоката, който го е представлявал при сключването на
договора, т.е. липсва надлежно упълномощаване. Поддържа, че не дължи връщане на
претендираната сума, тъй като същата е била получена на годно правно основание.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което изцяло да
отхвърли ищцовите претенции, с присъждане на сторените по делото разноски.
Съдебният състав, след като взе
предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Не е спорно по делото, че Е.И.Н., ЕГН ********** е потребител на ел. енергия с обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул. „Доктор Басанович” № 25, ап.15, с аб. № **********
и кл. № **********. Следователно е страна по договор
за доставка на ел. енергия, обвързан от ОУ на ДПЕЕ. Няма спор, че
ответното дружество е получило сумата от 1396,07 лева. за което е издадена
фактура № **********/11.04.2017 г.
От представения констативен протокол
№1102823/02.03.2017 г. се установява, че на посочената дата е извършена
проверка на СТИ отчитащо потреблението в обекта, като са записани следните
показания по регистри 1.8.1- 001841, 1.8.2- 003949, 1.8.3- 009577, 1.8.4-
000000. Посочено е, че СТИ е демонтирано и подменено с изправно такова.
Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и двама
свидетели.
От протокола за изготвена метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, е видно, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера, с оглед
констатираното наличие на преминала ел. енергия по трета тарифа – 1.8.3 –
009577,4 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Установено е, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за
точност при меренето, но не и на техническите характеристики. При направените
замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък
наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ.
Въз основа на посочения констативен протокол е изготвена
справка за корекция на сметка при неточно измерване на електрическата енергия,
на основание чл. 50 ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на СТИ. Начислена е
корекция на потребената ел. енергия в обекта за периода 03.03.2016 г. -
02.03.2017 г. в размер на 9577 квтч., като и издадено № **********/11.04.2017
г. за сумата от 1396,07 лева дебитно известие №**********/29.03.2012г. за
сумата 1134.91 лв.
От заключението на СТЕ, изслушано в
о.с.з., проведено на 02.11.2017г., се установява, че СТИ е от одобрен тип, в
метрологична годност, но не е включено в системата за дистанционен отчет, тъй
като не е тип SMART. Отчитането на ел. енергията в обекта на ищеца е
двутарифно- дневна и нощна тарифа, тъй като абонатът е битов. Отчетеното
допълнително количество ел. енергия е остойностено по цена за технологичен
разход, която е по-ниска от цената определена за дневна електроенергия. В.л.
посочва, че прочетеното количество ел. енергия в тарифа 1.8.3 не е било
визуализирано на дисплея, което говори за наличие на нарушение в нормалната
работа на измервателния уред и в частност в програмата за параметризация.
Според в.л. натрупаната енергия в тарифа 1.8.3 е отчетена в сумарния регистър,
като ролята на този регистър е да посочи преминалата електроенергия през
измервателната система на електромера.
Според експерта, срокът е служебно определен и е напълно възможно
посоченото количество в тарифа 3 да е преминало за този период.
Предявеният
иск е по чл. 55, ал.1 ЗЗД.
По делото не са спорни обстоятелствата, а и се установява от горецитираните
доказателства, че титуляр по партида на доставка на ел. енергия на обекта,
находящ се в гр. Варна, ул. „Доктор Басанович” № 25, ап.15, с аб. № **********,
е Е.И.Н., както и че на адреса на
доставка ел. енергия е осъществена проверка на СТИ, за което обстоятелство е
съставен КП №1102823/02.03.2017г. Не
се спори и, че сумата от 1396,07 лева е заплатена от потребителя на ел. енергия на ответника.
Основният спорен момент в производството е били ли са налице предпоставките
за извършване на едностранна корекция на стойността на потребената
електроенергия за процесния период, а именно от 03.03.2016. до 02.03.2017г..
В хипотезата
на чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи основание, с оглед
на което е извършено плащането на спорната сума от страна на ищеца. Източниците
на облигационното право могат да бъдат договор, деликт, неоснователно
обогатяване, гесция. В настоящия случай между страните не се спори, че е налице
сключен договор за покупко-продажба и доставка на ел.енергия. Ответникът
претендира, че заплатената сума е пряко възникнало от договора задължение за
потребителя в случай на констатирано неправомерно вмешателство върху СТИ.
Доколкото тази хипотеза не се съдържа в пряко договореното от страните
съдържание на договора, а в тази му част, представляваща ОУ, основен е въпросът
дали клаузите по чл.24 и чл.38, ал.1, 2 и 3 от ОУ не противоречат на
действащите към процесния период императивни разпоредби на законодателство и
основни принципи на правото. И само ако те са действителни, може да се постави
проблемът спазило ли е дружеството процедурата и методиката за извършване на
корекциите и не нарушават ли те нормативни изисквания, свързани със специфичния
предмет на дейност на дружеството.
С оглед изложеното,
в тежест на ответника е да докаже
осъществяваното на релевантните за вземането предпоставки, а именно, че в
качеството си на доставчик е доставил посоченото в справката за корекция
количество ел. енергия, което не е отчетено поради неизправност на СТИ, че е
извършена проверка изправността на електромера и впоследствие, че е извършена
законосъобразна корекция на сметката.
На първо място следва да се отбележи, че съдът не споделя твърдението на
ответника, че процесната сума е резултат от реален отчет, а не от корекция на
сметка, тъй като по делото са представени констативен протокол и становище, от
които е видно, че дружеството е начислило допълнително общо количество ел.
Енергия като по този начин е коригирало количеството на доставената на
потребителя ел. Енергия за минало време. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като
корекция в цената, дължима според ответника за доставена и консумирана от ищеца
енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при
действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г.,
както и действащите от м.ноември 2013г.
ПИКЕЕ. В новоприетите Правила, е предвидена възможността за извършване
на корекции на сметките на абонатите за потребена ел. енергия за минал период
при констатирани отклонения в точността на измерването на количеството
доставяна от дружеството и потребена от абонатите ел. енергия, в случая са
приложими, доколкото процесните правоотношения с които е извършена корекцията
са се осъществили при съществуваща вече
нормативна уредба.
Предвид действащото към процесния период законодателство,
настоящият състав намира, че на енерго- снабдителното предприятие е
предоставена възможност за едностранна корекция в сметки за минало време, при
наличие на предвидените в чл.98а, ал.2, т.6, б."а" ЗЕ предпоставки.
Кумулативно предвидените в тази връзка предпоставки са:
1/Продажбата на ел. енергия да е осъществена при публично
известни условия, в които задължително да е регламентиран редът за
уведомяването на клиента за извършената по правилата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ
корекция на сметката му;
Съгласно чл.104а от ЗЕ /в сила от 17.VІІ.2012г./, редът
за уведомяването е предвиден като задължителен реквизит в съдържанието на
публично известните Общи условия, при които страните са сключили договорът за
потребление на ел. енергия.
2/Подлежащата на корекция сметка да е обоснована от
наличие на потребена енергия, която е била неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена такава;
3/ Неизмерването, неправилното и/или неточно измерване на
потребената ел. енергия да е резултат от доказано неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно осъществено от потребителя
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ.
По см. на чл.83, ал. 1, т.6 ЗЕ „Енерго –Про
Продажби” АД може да извърши едностранната корекция на сметките на ищеца като
"краен снабдител" за минало време само при наличие на нормативно
регламентирани ПРАВИЛА, изготвени като такива от единствено компетентния по см.
на чл. 21 от ЗЕ орган, а именно ДКЕВР.
Няма спор, че към момента на извършване на корекцията са
действали приетите през м. ХІ.2013г. ПИКЕЕ,
които са изготвени на осн.чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Цитираната по-горе разпоредба, одобрена като методика за
коригиране на сметки за минало време, предвижда условията и предпоставките, при
които „Енерго –Про Продажби” АД може да пристъпи към корекция на консумираната
за минало време ел. енергия. А именно: в случай на констатирано по правилата на
ДКЕВР не измерване и/или неточно измерване на ел. енергия в резултат на
осъществено от потребителя неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно
присъединяване към разпределителната система.
Предвид изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната
проверка на СТИ на ищеца, принципно съществува законово основание ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количеството начислена ел. енергия
на потребителя при неизправно СТИ или при грешка в началните данни.
При преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че не е
доказана законосъобразността на самата корекционна процедура, съгласно
изискванията на ПИКЕЕ, имащи характер на
нормативен акт.
Както от съдържанието на констативния протокол е видно, че не е
констатирана грешка при отчитането, а е замерено натрупано количество
ел.енергия в скрит регистър, така и от СТЕ се установява, че не са налице
основанията на чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, за извършване на корекция на сметка
поради липсата на СТИ или грешка при измерването на СТИ. Вещото лице посочва
изрично, че не е налице грешка в измерването, а е налице замерване, т.е.
отчитане на натрупано количество електроенергия от СТИ, макар и по регистър
1.8.3 /който не се визуализира на дисплея на СТЕ/.
Цитираните ПИКЕЕ имат характеристиката на подзаконов нормативен акт,
задължителен за страните. За да бъде приложима корекционната процедура,
установена в тях, е необходимо или да липсва СТИ или при метрологична проверка
да се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В
случая СТИ не липсва, а от съдържанието на КП не се установява във вътрешността
на електромера да е осъществяван достъп или да има повреда. Според СТЕ, същият съответства на метрологичните характеристики,
отговаря на техническите изисквания, отговаря на изискванията за точност при
измерване на ел.енергия. Посочено е само, че тарифа 1.8.3. не се визуализира на
дисплея. Служителите, извършващи проверката, според удостовереното в цитирания
протокол, също не са установили неправомерна намеса във вътрешността на
електромера или в схемата на свързване. В тежест на въззивното
дружество е било да установи способът, чрез който количеството
електроенергия е отчетено от регистър 1.8.3 на електромера. Същевременно не се установи и, че посоченото
в цитирания регистър количество електроенергия е реално доставено на, и
съответно потребено от абоната.
Следва да се отбележи също, че в приетото становище за начисляване на електрическа енергия от 06.04.2017 г. за
обекта, за периода от 03.03.2016 г. до 02.03.2017г. е одобрено начисляването на
допълнително количество енергия в общ размер на 9577 квтч, като е посочено, че
корекцията се извършва на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на
показанията на паметта на СТИ, при което е установено точното количество на
неотчетена ел. енергия.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът счита, че в
конкретния случай, корекцията не е извършена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1а от
ПИКЕЕ, тъй като е извършено прочитане на тарифните регистри на СТИ и по
-специално на регистър 1.8.3. Не са констатирани данни за техническа неизправност в процесния
електромер, схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа не е
променена и не е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата
от захранващия кабел към абоната ел. енергия.
Разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ също не може да
намери приложение, тъй като не се установи да е налице несъответствие между
данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея. Потребителят е битов абонат и
на това основание електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира
отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна
енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани месечните
такси на ищеца. Въззивникът не навежда твърдения, нито представя доказателства
за причините поради които при данни за битов абонат и без заявление от него,
електромерът му изобщо е отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа,
приложима само за стопански потребители.
Следователно, от приложените по делото доказателства не се установява
наличието на предпоставките, даващи възможност на ответното дружеството да
упражни правомощия за извършване на едностранна корекция съобразно правилата на
разпоредбите на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, поради което неприложими се
явяват и нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ, които имат процесуален характер и
визират условията за реализиране на корекционната процедура.
Предвид изложеното, съдът приема, че сумата от 1 396.07 лева е
недължима от абоната, като между страните липсва спор, че те е била реално заплатена.
Следователно,
към датата на сключване на договора за цесия от 12.06.2017 г. между Е.И.Н. като
цедент и Кълектор ЕООД като цесионер, цедентът е бил носител на процесното
вземане в размер на 1396.07 лв., съответно валидно е прехвърлил същото на
цесионера. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия не е лишен от
предмет, в който смисъл са възраженията на въззивника.
По
изложените съображения, съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за нищожност поради липса на предмет на
договора за цесия от 12.06.2017г., сключен между Елена Ненкова като цедент и
въззивникът като цесионер. Предмет на договор за цесия може
да бъде всякакво вземане и право стига да са прехвърлими, включително бъдещи,
неизискуеми и спорни вземания. Не съществува законова забрана вземането,
произтичащо от института на
неоснователно обогатяване, да е годен предмет на договор за цесия.
Процесното вземане е възникнало при първоначална липса на основание /чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД/, поради което претенцията за връщане е станала изискуема още от момента на извършване на плащането. След като от
този момент е възникнало правото на връщане, определено е основанието за
връщане и точния размер, то към датата на прехвърляне на вземането цедентът е
имал съществуващо вземане към ответника, поради което възражението изложено в
отговора на исковата молба се явява неоснователен.
Съдът намира за
неоснователно и второто наведено възражение, а именно, че договорът за цесия е
нищожен поради липса на съгласие, тъй като е подписан от К.Т. като пълномощник
на цедента, но без представителна власт, тъй като не е представено пълномощно.
В тази връзка на първо
място следва да се отбележи, че настоящият състав напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд, които кореспондират на разясненията, съдържащи се в ТР
№5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че липсата на представителна власт не е факт, който
обуславя липса на съгласие като основание за нищожност на основание чл. 26,
ал.2 ЗЗД, тъй като лицето може да потвърди действията и в последствие.
На следващо място трябва
да се има предвид, че уведомлението, изпратено от цесионера до длъжника не
влияе върху действителността на договора за цесия. Както е посочено в
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, съобщението до длъжника е свързано с действието
на прехвърлянето спрямо него и трети лица, а не с действителността на договора.
Целта на това съобщение е да бъде наясно длъжникът на кого следва да изпълни, и
по никакъв начин неговата липса не води до нищожност или недействителност на
договора за цесия между двамата кредитори-цедент и цесионер.
На трето място следва да
се отбележи, че с приетите в хода на настоящото производство две ново-възникнали
писмени доказателства: 1/ пълномощно, с което на 12.06.2017г. Елена Ненкова
упълномощава адв. К.Т. и др. да я представляват пред съда, „Енерго-Про
продажби” АД и др. … да подава заявления и уведомления…, да сключва и разваля
договори за цесия и др. 2/ уведомление
от 30.11.2017г. така възникналият спорен въпрос между страните е разрешен, тъй
като съобразно разпоредбата на чл. 42, ал.2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен
договора/ в случая -изпратено уведомлението/ може да го потвърди в последствие,
като потвърждението има обратно действие.
И на последно място следва да бъде отбелязано,
че след като с въззивната жалба е приложено уведомление, изходящо от цедента
Елена Ненкова, то Енерго –Про Продажби АД в качеството му на длъжник по цесията
е редовно уведомен за извършеното прехвърляне. В този смисъл е и константата
съдебна практика на ВКС, според която уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК /в този см. решение №123/24.06.2009 год. по т.д.№12 / 2009 год. на ІІ т.о.
на ВКС, и решение №3/16.04.2014 г. по търг. д. № 1711/2013 г. на ВКС./
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен.
Поради
несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС обжалваното
решение следва да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с
което предявеният иск с правно осн. чл. 55, ал.1, пр.1 вр. чл. 99 ЗЗД бъде
уважен.
Предвид
изхода на спора, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски, които съдът,
с оглед представения списък и доказателства определя в общ размер на 783.78
лв., включващи адв. възнаграждение и държавни такси за двете инстанции.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №4924/27.11.2017г., постановено по гр. д. № 9027/2017 г. по описа на
ВРС, 12-ти състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна тауърс-Г ДА ЗАПЛАТИ на „Кълектор” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Георги Живков” № 22
/партер – вътрешен двор/ сумата от 1396,07
/хиляда триста деветдесет и шест лева и 07ст/ лева, представляваща платена от праводателя цедента Е.И.Н., ЕГН **********,
и прехвърлено вземане по Договор за цесия от 12.6.2017г. с цесионер ищеца
„КЪЛЕКТОР“ ЕООД, платена при начална липса на основание стойност на коригирана
непотребена електроенергия за период 3.3.2016г.-2.3.2017г., начислена служебно
с издадена фактура № **********/11.4.2017г., за обект с адрес гр.Варна, ул.
„Д-р Басанович“ № 25, ап.13, с кл.№********** и аб.№ **********, с абонат
цедент Е.И.Н., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.6.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал.1,
пр.1 вр. чл. 99 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна тауърс-Г, да
заплати на „Кълектор” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, ул. „Георги Живков” № 22, сумата от 783.78
/седемстотин осемдесет и три лв. и 78 ст./ лева/, представляваща сторени в
двете инстанции съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.