№ 3841
гр. Варна, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502187 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивни жалби на П. Д. Л. и В. Т. Л. срещу Решение №
260012 от 01.07.2022г. постановено по гр.д. № 1516/2019г. по описа на ПРС, III-ти състав, с
което:
на основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. III от ЗЗД по иска на С. Д. С. с ЕГН
********** срещу П. Д. Л. с ЕГН ********** е прогласена нищожността на
упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя под № 3770/29.05.2012г. и за удостоверяване на съдържанието под №
3771/29.05.2012г. на помощник нотариус по заместване – Атанаска Т.а при Нотариус Огнян
Шарабански, рег. № 147, с което Дойчо С. Атанасов с ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, п.
на 17.06.2012г. е упълномощил ответницата да продаде/дари или замени недвжими имоти
IX-75, кв. 3 с площ от 1050 кв.м., ведно с построения в него навес /стопанска постройка/ по
плана на с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, обл. Варна и 2390 кв.м. от парцел VII-74, 75, в кв.
3 по плана на същото село, като договаря цена и условия, каквито намери за добре и на
купувач/и/дарени и заменители по нейна преценка, както и да получи продажната цена,
поради неспазена форма – порок на нотариалното удостоверяване, доколкото не е посочено
мястото на нотариалното действие, на основание чл. 590, ал. 1 вр. чл. 580, т. 1 вр. чл. 576
от ГПК и
на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД по иск на С. Д. С. с ЕГН ********** срещу П. Д.
Л. с ЕГН ********** и В. Т. Л. с ЕГН ********** е обявен за недействителен договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 41/2012г. на Нотариус Зоя Аврамова,
сключен на 29.05.2012г., с който Дойчо С. Атанасов, чрез пълномощника си П. Л.
прехвърлил на П. Л. недвижими имоти, както следва: дворно място, представляващо имот
1
№ VII 74, 75, VIII 75, IX 75 в кв. 3 по РП на с. Неофит Рилски, одобрен със Заповед №
3223/01.08.1969г., което е част от ПИ с пл. № 75, с площ от 3039 кв.м. и при граници: улица,
ПИ пл. №№ 73 и 74, включващ УПИ VII 74, 75 в кв. 3 по плана на селото, с площ от 417
кв.м. и при граници: ПИ 74, улица, УПИ VIII 75; УПИ VIII 75 в кв. 3 по плана на селото с
площ от 859 кв.м. и при граници: УПИ VII 74, 75, улица и УПИ IX 75 и УПИ IX 75 в кв. 3
по плана на селото, с площ 992 кв.м. и при граници УПИ VIII 75, улица и улица, ведно с
жилищна сграда, с площ от 43 кв.м., изградена в парцел IX 75, в кв. 3 по плана на селото,
както и второстепенна постройка с площ от 15 кв.м. и навес с оградни стени с площ от 82
кв.м., до размера на наследствената част на ищеца, а именно ½ ид.ч. от описаните
имоти, като сключена от лице без представителна власт.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, а евентуално за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Недопустимостта на решението е
обоснована с твърдения, че между страните е налице висящ спор за делба на общите имоти,
по който преюдициално съдът се произнася по въпроса за действителността на процесната
прехвърлителна сделка и пълномощно, поради което произнасянето по нарочно предявените
искове с обжалваното решение е недопустимо. Отправили искане в този смисъл решението
да се обезсили на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. По неправилността на решението е
посочено, че съдът неправилно е приел, че е налице порок във формата по отношение на
пълномощното, който да е от такъв характер, че да води до нищожност на
упълномощителната сделка. Разпоредбата на чл. 576 от ГПК е специална спрямо тази на чл.
26 от ЗЗД и препраща към правилата за място и време на нотариалните удостоверявания /чл.
573, ал. 1 от ГПК/, която пък от своя страна бланкетно препраща към чл. 570, ал. 2 от ГПК.
Чл. 580, т. 1 от ГПК визирайки изискването нотариалните актове да съдържат годината,
месеца и деня на издаването им, допълва, че когато е необходимо следва да се посочат и
часа и мястото на издаването им. Правната логика налага извода, че мястото на извършване
на нотариалното действие на частния документ би било от значение, единствено когато това
място е обвързано с местната компетентност на нотариуса. Само тогава това би било
необходимо и подобна необходимост би рефлектирала върху валидността на документа. А
за упълномощителната сделка не важат правилата за местна компетентност на нотариуса. В
конкретния случай мястото на заверка на пълномощното не произвежда правни последици
от такъв характер, поради което липсата му в пълномощното не може да обуслови неспазена
форма и да води до нищожност на удостоверяването на това основание. Ето защо
упълномощителната сделка не страда от сочения порок, съответно не е порочна и
последващата сделка. От друга страна неправилни са изводите на ПРС, че имотът по НА №
38/2001г. е представлявал СИО между Дойчо С. и съпругата му Елка Атанасова, съответно,
че след смъртта на съпругата му Дойчо С. се легитимира като собственик на 4/6 ид.ч., а
всяка от страните по делото – на по 1/6 ид.ч. Неправилно е и виждането на съда, че
нотариусът е трябвало да отбележи, че упълномощителят е запознат със съдържанието на
акта. Правната същност на нотариалната заверка по естеството си включва нотариусът да се
2
убеди, че упълномощителят разбира какво подписва и тогава да удостовери подписа и
съдържанието на едностранната сделка. Юридическият акт – нотариално удостоверяване е
безспорно доказателство, че упълномощителят е запознат със съдържанието и в този смисъл
подобно изрично отбелязване е ненужно и лишено от смисъл. Отправили искане в тази
връзка за обезсилване, респ. отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата на С. Д. С. оспорва развитите в нея доводи, като изложил други,
с които обосновал допустимост, правилност и законосъобразност на решението. Поддържа,
че съгласно чл. 590, ал. 1, изр. 2 от ГПК при удостоверяване на подпис върху частен
документ се прилага чл. 580 от ГПК за издаване на НА, чието съдържание съгласно чл. 580,
т. 1 от ГПК следва да включва годината, месеца, деня, а когато е необходимо – и часа и
мястото на издаването. Има се предвид, както съответното населено място, така и точния
адрес, където е извършено действието. Тази потребност е изтъкната като необходима не при
удостоверяване, извършено след лично явяване на лицето в нотариалната кантора по
общото правило на чл. 578, ал. 4 от ГПК, а при неговото изключение, визирано в чл. 573, ал.
3 от ГПК, когато уважителни причини препятстват явяването на лицето или налагат
незабавното извършване на нотариалното действие. Това се изисква с оглед проверка
доколко нотариалното действие е извършено в съдебния район на нотариуса /чл. 573, ал. 1
от ГПК/ и доколко нотариусът е имал право да извършва действието /чл. 576 от ГПК/, като
неспазването му влече нищожност на съответното действие. В случая процесното
нотариално удостоверяване е осъществено извън нотариалната кантора, без посочване на
населеното място и точен адрес, където е осъществено. Основанията за нищожност на
нотариалните действия са изрично уредени в чл. 576 от ГПК. Посочването на мястото на
нотариалното действие се изисква, когато е необходимо, а то е необходимо в случаите по чл.
573, ал. 3 от ГПК. Нарушението на чл. 573, ал. 1 от ГПК несъмнено влече нищожност, за
която основанието е чл. 576 вр. чл. 573, ал. 1 и чл. 589, ал. 2 от ГПК и чл. 83 от ЗННД. В
процесното пълномощно, с което Дойчо Атанасов е упълномощил ответницата се съдържа
забележка „Удостоверяването е извършено извън кантората“ на място, което не е посочено,
което е основание за нищожност на извършеното нотариално удостоверяване. В
евентуалност се твърди, че упълномощителна сделка е оспорена и поради противоречие на
закона – чл. 579, ал. 2 от ГПК, поради неположен отпечатък от десен палец на
упълномощителя, с недъгавост /слепота/. Когато се касае за слепота като вид увреждане е
необходимо документът да бъде преподписан от двама свидетели /ТР № 71/10.07.1970г. по
гр.д. № 56/1970г. на ОСГК на ВС/. В случая преподписване не е налице поради което
упълномощаването е нищожно и на това основание. По тези и други подробни съображения
отправя искане обжалваното решение да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивните жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни по делото,
3
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 08.11.2022г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им
и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални отношения по между им.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4