№ 72
гр. Бургас, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Марина Д. Д.а
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000114 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 168 от 18.06.2024 г., постановено по т.д. 284/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлена молбата на “Г. с.“ ЕООД, ЕИК
**********, с правно основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на “С. апт.“ ЕООД, ЕИК ***********.
Недоволен от решението е останал молителят “Г. с.” ЕООД, от чието
име са постъпили две въззивни жалби: жалба с вх. № 12325 от 09.07.2024 г.,
подписана от управителя на дружеството П. П., и жалба с вх. № 12367 от
09.07.2024 г., подписана от процесуалния представител на дружеството адв. Т.
Д..
Въззивникът поддържа в двете жалби, че обжалваното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение
на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения за порочност
на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза като се твърди, че
въпросите в същата са неотносими, а изводите на експерта – направени въз
основа на неавтентични документи с неясно авторство. Иска се съдът да
приложи последиците на чл. 161 ГПК по отношение на насрещната страна.
Оспорва се трансформацията на вземанията, предмет на процесната цесия, в
апортни вноски в капитала на длъжника. Вземанията били дължими и
изискуеми. Оспорват се изводите на съда за липсата на обвързаност на
страните от процесните договори за цесия. Претендира се непълнота на
мотивите като се твърди, че в обжалваното решение е обсъден само единият
1
от двата договора за цесия. Съдът не е обсъдил доводите на страната,
изложени в депозираната от нея писмена защита. Тъй като длъжникът “С.
апт.“ ЕООД не е страна по договора за цесия, не можел да го оспорва.
Въззивникът оспорва възраженията на ответната страна относно
наличието на сила на пресъдено нещо в отношенията между страните и сочи,
че делата за несъстоятелност дават моментна снимка на финансовото
състояние на длъжника. Въпросът за активната легитимация на молителя като
кредитор бил въпрос по втората фаза на производството по несъстоятелност.
Оспорва изводите на съда относно липсата на процесното договорно цесионно
правоотношение и твърди, че полагането на подписи не е част от фактическия
състав на сключването му. Изразява несъгласие с посочените на стр. 5 от
обжалваното решение мотиви, формирани от съда въз основа на уточняваща
молба на страната, и твърди, че никога не е депозирал такава със сочените от
Окръжен съд – Бургас цифри. Въззивникът никога не се бил запознавал със
заключението на в.л. Щ. Н. и такова лице нямало назначено от съда по делото.
Оспорва посоченото заключение и сочи, че приетата по делото експертиза на
в.л. Н. Р. е установила авторството на подписите на И. М. и А. Б. Кр..
Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново
разглеждане, евентуално за откриване на производство по несъстоятелност.
Приложени са към жалбата писмени доказателства, които са част от
съдебните книжа по първоинстанционното дело и няма основания да бъдат
приемани отново.
Иска се назначаването на повторна съдебно-икономическа експертиза по
поставените в първата инстанция въпроси, която да даде отговор на същите
след подробно запознаване със счетоводните книжа на длъжника.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “С.
апт.“ ЕООД. Поддържа се липсата на активна процесуална легитимация на
ищеца. За молителя “Г. с.“ ЕООД не се били породили права от процесния
договор за цесия от 22.06.2016 г., съответно молителят нямал качеството на
кредитор по търговска сделка с изискуемо вземане по смисъла на чл. 625 ТЗ.
Липсвали каквито и да е доказателства за плащане на уговорената цена по
договора за цесия от страна на “Г. с.“ ЕООД към цедентите, както и на такива
във връзка с вземанията, за които се претендира, че са цедирани на
въззивника. Било извършено увеличение на капитала на “С. апт.“ ЕООД чрез
непарична вноска с вземанията на съдружниците в него. “Г. с.“ ЕООД никога
не е имало качеството на контрагент или кредитор на “С. апт.“ ЕООД, поради
което в счетоводните му документи не фигурират записи, свързани с него.
Оспорват се оплакванията на въззивника по отношение приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза и направеното от него доказателствено искане
за допускане на повторна такава. Изтъква се, че експертизите, изготвени от
вещите лица Р. и Н. са имали различни задачи, съответно – установяване
авторството на положените подписи от в.л. Р. и установяване от в.л. Н. на
пишещите средства, с които подписите са изпълнени и евентуалното наличие
2
на манипулация при полагането им. Страната възприема направените от
страна на в.л. Н. констатации за обосновани и обективни.
Иска се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 07.08.2024 г. е приета за
разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с молба на осн. чл. 625 ТЗ от “Г. с.”
ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на “С. апт.” ЕООД.
В молбата са изложени твърдения, че молителят е кредитор на
ответника по силата на договор за цесия от 22.06.2016 г., с който е закупил от
“М. х.” ЕООД и от “Б. х.” ЕООД техни вземания против “С. апт.” ЕООД в общ
размер от 9 927 196,64 € или по 4 963 598,32 € от всеки от цедентите.
Длъжникът бил прекратил търговската си дейност и не можел да изпълни
задълженията си, поради което е поискано да бъде обявен за
неплатежоспособен, респ. свръхзадлъжнял, и да бъде открито производство
по несъстоятелност.
Длъжникът оспорил молбата, като повдигнал възражение, че
производството по нея е недопустимо, тъй като с влязло в сила решение по
предходно дело е отречено качеството на кредитор на молителя на заявеното
от него основание.
С обжалваното решение съдът отхвърлил молбата, след като приел, че
не се установява вземане на молителя към ответното дружество на сочените от
него основания и молителят няма качество на кредитор.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл.269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно.
Относно допустимостта на решението:
С решение по т.д. № 272/2021 г. на БОС е отхвърлена предходна молба
на “Г. с.” ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на “С. апт.”
ЕООД. Предходната молба е била основана на твърдения на молителя, че е
кредитор на ответника с вземания в общо размер от 9 927 196,64 €, придобити
с договор за цесия от 22.06.2016 г., сключен с “М. х.” ЕООД и “Б. х.” ЕООД.
Молбата е отхвърлена поради констатация на съда, че молителят няма
качеството на кредитор, тъй като не е придобил вземанията, предмет на
договора за цесия. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение №
93 от 22.11.2022 г. по в.т.д. № 195/2022 г. на БАС, на което не е допуснато
касационно обжалване с определение № 427 от 15.;06.2023 г. по т.д. №
838/2023 г. на ВКС, ТК, Второ ТО.
3
Производство по несъстоятелност по молба на кредитор се открива при
кумулативното наличие на следните предпоставки: (1) молителят да е
кредитор на длъжника по търговска сделка – чл. 625 ТЗ и (2) длъжникът да е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост.
В случая е ясно, че молбата, по която е образувано т.д. № 272/2021 г. на
БОС, и молбата, по която е образувано т.д. № 284/2023 г. на БОС, решението
по което се обжалва, се основават на едни и същи факти относно първата
предпоставка – кредиторовото качество на молителя. И по двете дела
молителят твърди, че има вземания против длъжника, които е придобил с
договор за цесия от 22.06.2016 г.
При наличието на влязло в сила решение, с което е отречено
кредиторовото качество на молителя на същите заявени от него фактически
основания, а оттук и правото му да иска откриване производство по
несъстоятелност на този длъжник, следваща молба за откриване на
производство по несъстоятелност, основана на същите твърдения за активната
му легитимация, е недопустима. По този въпрос е формирана сила на
пресъдено нещо и той не може да бъде пререшаван съгласно чл. 299, ал. 1
ГПК: “Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван
освен в случаите, когато законът разпорежда друго”.
Отхвърлянето на молбата от кредитор на осн. чл. 625 ТЗ без съмнение не
формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на заявеното
вземане на кредитора и относно неплатежоспособността
(свръхзадължеността) на длъжника. Вземането на кредитора не е предмет на
делото. Кредиторът може да предяви иск за вземането си в отделен процес или
да предяви вземането си в последващата фаза на производството по
несъстоятелност, ако се открие по почин на длъжника или на друг кредитор,
независимо от това, че съдът по несъстоятелността веднъж го е отрекъл в
решение по чл. 630-631 ТЗ. В същото време с решението за отхвърляне на
молбата по чл. 625 ТЗ поради това, че молителят няма качеството на кредитор,
се разрешава спор между кредитора и длъжника за това, дали кредиторът има
правото да инициира откриване на производство по несъстоятелност на
длъжника. Спорът за активната легитимация на кредитора се подчинява на
общите процесуални правила (т. 1 на ТР 1/2017 г.), което подчертава неговата
относителна самостоятелност в рамките на производството по молбата. С
разрешаването на този спор се формира сила на пресъдено нещо, която
препятства сезирането на съда отново от същия кредитор на същите
основания на активната му легитимация.
При тези констатации настоящият въззивен състав приема, че
производството по т.д. № 284/2023 г. на БОС, образувано по втора по ред
молба, основана на същите факти относно активната легитимация на
кредитора, която е отречена с влязло в сила решение по т.д. № 272/2021 г. на
БОС, е недопустимо. Съответно недопустимо е и постановеното решение, с
което молбата на нелегитимирания молител е разгледана по същество. То
4
следва да се обезсили в тази част, а производството по делото да се прекрати.
В частта за разноските решението не следва да се обезсилва, тъй като
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 168 от 18.06.2024 г., постановено по т.д.
284/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлена
молбата на “Г. с.“ ЕООД, ЕИК **********, с правно основание чл. 625 ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност на “С. апт.“ ЕООД, ЕИК
***********.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър и на Окръжен съд – Бургас за
вписване в книгата по чл. 634в ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 14-дневен
срок от вписването му в Търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5