РЕШЕНИЕ
№ 237
гр.
Плевен, 26.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛЕВЕН, първи
касационен състав, на двадесет и
девети април две хиляди двадесет и втора година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА
НЕДЯЛКО
ИВАНОВ
при секретар Бранимира Монова
и с участието на прокурор И. Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов по касационно административно
дело № 231/2022 г.
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Георг Леонидов Спартански, в
качеството му на Кмет на община Плевен срещу Решение №
84/15.02.2022г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 2262/2021 г. по
описа на съда.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително
основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита,
че по делото е изяснена по безспорен начин фактическата обстановка, свързана с
деянието и дееца. Не споделя мотивите на районния съд за липса на доказателства
за наличието на умисъл у страна на жалбоподателя и че актът за установяване на
административно нарушение е бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, по
реда на чл. 40 ал. 2 ЗАНН, без да са били изискуемите предпоставки за това.
Посочва, че в жалбата си пред първоинстанционния съд М. е направил признания,
че е извършвал действията, предмет на НП, след възлагане и по разпореждане на
трето лице - свидетеля Л.А. и че е извършвал дейността въз основа на изрично
издадено на името на свидетеля А. разрешително по чл. 32, ал.3 ЗОСИ. Навежда
доводи, че към датата на нарушението срокът на това разрешително е вече
изтекъл, а липсата на валидно издадено разрешение по чл. 32 ЗОСИ доказва
умисъла за извършване на нарушението от страна на привлеченото към административна
отговорност лице. Твърди, че по делото няма трудов или граждански договор между
А.и наказаното лицев подкрепа на твърденията за правноорганизационна връзка
между тях. Също така посочва, че видно от приложения по делото констативен
протокол, при констатиране на нарушението от двама служители на ОП „УОЗГ“,
тракторът, с който е извършвано нарушението, се е намирал на място в общинския
имот, а след това е бил преместен от самия нарушител на ново място, като с това
си действие жалбоподателят е демонстрирал намерение да избегне предвидената наказателна
отговорност. Не споделя и аргументите на първоинстанционния съд за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, довело до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, тъй като намира, че същите се опровергават
от събрания доказателствен материал. Посочва, че в обжалваното решение не са
обсъдени доводите на процесуалния представител на община Плевен, че в процесния
случай съставянето и връчването на АУАН въобще не е част от законовата
процедура по ЗАНН, тъй като видно от съдържанието на постановлението на Районна
прокуратура – Плевен за отказ да се образува досъдебно производство,
извършената проверка касае именно деянието - предмет на настоящия спор, като на
стр.2 от постановлението изрично е разпоредено изпращането му на Кмета на
общината, респ. на друго упълномощено за това лице, с оглед привличане към
административно наказателна отговорност и тази отговорност е реализирана с
оспореното НП. Посочва, че дори и да е допуснато формално нарушение на
процедурата при съставяне и връчване на акта, то при изначална ирелевантност на
такъв документ в процесния случай, не може да се квалифицира като съществено
нарушение, ограничило правото на защита на лицето-нарушител. Моли да бъде
отменено решението, а по същество – да бъде потвърдено НП. Претендира разноски,
представляващи юрисконсултски възнаграждения за двете съдебни инстанции, в
размерите, определени съгласно ЗПП.
Ответникът по касация – И.Ц.М., чрез адв. М.П.
от Адвокатска колегия – гр. Плевен изразява становище, че решението на Районен
съд – гр. Плевен е правилно и законосъобразно. Счита, че изводите на съда, че
наказателното постановление е издадено в нарушение материалния и процесуалния
закон са правилни и обосновани, тъй като от фактическата обстановка, установена
по делото, безспорно се изяснява, че липсват доказателства за вината на И.Ц.М.
относно вмененото му нарушение. Посочва като безспорно, че общинският имот на
19.05., когато е установено въпросното нарушение е бил без видими трайни граници и в случая администрацията не е била изпълнила
задължението, което има всеки един собственик, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР - да означи границите на собствения си стопанисван имот, в съответствие с
правото на собственост и че И.М. не е имал осъзната представа, че на 19.05.2021г.
е навлязъл в общинския имот, защото той е смятал, че работи съгласно указаните
му граници от неговия работодател на съседния имот, в който е извършвал
последваща дейност от издаденото на работодателя на И.М. разрешително. Относно
твърдението в касационната жалба, че за издаването на НП в случая не е
необходимо издаването на АУАН на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, считат че
това не е така, защото административно наказващият орган е следвало да
възприеме фактическата обстановка възприета в Постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство, но вместо това е съставен АУАН. В тази насока смята, че не са
налице основания за отмяна на постановеното решение.
В съдебно заседание касаторът – Община Плевен, се представлява от В.Н.–
Началник отдел „Правно и нормативно обслужване“, който поддържа касационната
жалба.
В съдебно заседание ответникът по касация – И.Ц.М., се представлява от адв. М.П., която поддържа
представеното по делото становище за неоснователност на касационната жалба.
В
съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства,
касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните,
както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от
надлежна страна и затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 131 от
17.11.2021 година на Кмета на Община Плевен, с което на И.Ц.М. *** на основание
чл. 23 ал. 2 от Наредба № 9 на Общински съвет Плевен, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 6 от Наредба № 9 на Общински съвет Плевен и на
основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е осъдена Община Плевен, представлявана от
Кмета Г.С.да заплати разноски в размер на 300 лева.
Наказателното постановление е издадено затова, че на 19.05.2021
година около 10,00 часа, при извършена проверка от горски инспектори в отдел „Гори“ при ОП
“УОЗГ“ Плевен на имот с идентификатор 56722.542.393, находящ се в землището на
град Плевен е установено, че И.М., който извършвал почистване на дървесна и
храстова растителност чрез изкореняване, отнемане на повърхностни земни маси и
подравняване с трактор марка „CASE“ жълт на цвят в общински имот, представляващ
пасище го унищожава.
Настоящата
инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно
прилагане на материалния закон и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК следва да бъде оставено в сила като
се споделят мотиви на РС Плевен.
Налице
е съставяне на акта за установяване на административно нарушение в отсъствието
на жалбоподателя, като не са налице предпоставките на чл. 40 ал. 2 ЗАНН . Съставянето,
предявяването и връчването се извършват в присъствие на нарушителя, като ЗАНН
съдържа специални правила за съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя
/след покана/ и съответно за връчването му, когато е съставен в отсъствие на
нарушителя. В случая не са налице данни,
че нарушителят не е известен на актосъставителя, тъй като още при съставяне на
КП на 19.05.2021 г. са посочени неговите имена и следва АУАН да бъде съставен в
негово присъствие или и в негово отсъствие, но при редовна отправена покана.
По
делото не са приложени доказателства, че М. е поканен за съставяне на АУАН и
същият да не се е явил в указания ден и час, като с оглед неявяването му АУАН
да е съставен в негово отсъствие. В случая АУАН е съставен в отсъствие на
лицето, след което е изпратен в Кметството по последното му известно
местоживеене *** е приел, че в случая е допуснато съществено процесуално
нарушение при съставянето на АУАН, ограничило правото на участие на
санкционираното лице в производството и възможността му да организира
своевременно и адекватно защитата си. Спазването на установените процесуални
правила е своеобразна гаранция за осигуряване правото на защита на всеки субект
на админстративно-наказателна отговорност. Констатираното нарушение от
административно-наказващият орган е от категорията на съществените, налагащо
отмяна на наказателното постановление.
Член
36, ал. 2 от ЗАНН допуска издаването на НП и без издаването на АУАН, въз основа
на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от прокурора,
като е следвало административно- наказващия орган да издаде НП въз основа на
постановлението, респ. фактическото положение изложени в него, като при
издаването на НП да се посочи, че се издава въз основа на постановлението за
отказ да се образува досъдебно производство. В случая административно-
наказващият орган е издал НП въз основа на АУАН, респ. фактическите констатации,
изложени в АУАН, като следва и е задължително АУАН да бъде издаден при
спазването на всички законови изисквания, посочени в чл. 36 и сл. от ЗАНН и в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН, а в случая е допуснато съществено процесуално
нарушение при съставянето на АУАН, като нарушението на административно
наказващият орган е от категорията на съществените и правилно РС Плевен е
отменил наказателното постановление.
С оглед горното настоящата инстанция намира, че решението като
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и с оглед искането на ответника по
касация за присъждане на разноски и на основание чл. 63д, ал. 1 вр. ал.5 от ЗАНН, Община Плевен следва да заплати на И.Ц.М. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева за касационното производство, с оглед
договор за правна защита и съдействие на л. 19 по делото, както и
доказателства, че възнаграждението е заплатено л.20 по делото.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 84/15.02.2022г. на Районен съд – Плевен, постановено по
а.н.д. № 2262/2021 г. по описа на съда.
Осъжда Община Плевен, представлявана от Кмета Г.С.да заплати на И.Ц.М.
с ЕГН ********** с адрес *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева за касационното производство.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.