Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. София, 6.12.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Антоанета Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4634 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Б.Г.Г., с която е
предявен срещу Г.Ф.иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от Кодекса на
застраховането (КЗ).
Ищцата твърди, че на 27.09.2016
г. в гр. София, на бул. Д-р Л.М., в района на бл. 319, при правомерно пресичане
на булеварда, е била ударена от неизвестен лек автомобил. Вина за настъпване на
произшествието имал водачът на неизвестния автомобил, който не пропуснал
пешеходката. В резултат от произшествието изщата
получила травма на нервни коренчета в лумбо-саркален
отдел и контузия на таза. Тя останала в болнично заведение до 1.10.2016 г.,
след което продължила лечението си вкъщи. След извършен ЯМР и установена
травматична дискова херния с притискане на прилежащи нервни структури й било
препоръчано оперативно лечение. В края на м. януари 2017 г. ищцата отново
потърсила лекарска помощ поради болки в таза и била установена консолидирана
фрактура на горно и долно рамо в дясна пубисна кост.
В резултат на всички тези травми ищцата изпитвала продължаващи болки в областта
на кръста и таза, заради които използвала бастун. Инцидентът се отразил
негативно върху психическото състояние на ищцата – тя страдала от безсъние,
понижено настроение, вземала сънотворни медикаменти. Тай като извършителян на произшествието бил неизвестен, ищцата
предявила претенцията си за претърпените неимуществени вреди пред ответника с
молба от 17.11.2016 г. До 17.2.2017 г. обезщетение не й е било изплатено. Като
намира отказа на ответника за неоснователен, ищцата оценява претърпените от нея
неимуществени вреди – физически болки, страдания и неудобство, на сумата от
60000 лв., като в настоящото производство предявява частичен иск за сумата от
30000 лв., която да й бъде заплатена от ответника, ведно със законната лихва,
считано от 17.2.2017 г.
В отговор на исковата молба Г.Ф.оспорва
предявените искове. Счита, че липсват доказателства произшествието да е
причинено от неизвестен извършител. Липсват данни за механизма на
произшествието, причините и обстоятелствата около настъпването му. Оспорва
причинната връзка между ПТП и настъпилите увреждания. Счита, че увреждането
дискове херния се дължи на възрастта на ищцата. Намира размерът на претенцията
за завишен. Моли искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищцата, чрез
адвокат Х., поддържа предявения иск. Ответникът оспорва иска. В писмени бележки
посочва, че най-вероятна причина за болката в кръста или краката са остеоартритна дегенарация и спинална стеноза на базата на
дискова херния или спондилолистеза, посочени в епикриза и не са резултат от процесното
ПТП, а касаят възрастови изменения при жените. При направените на 27.09.2016 г.
ренгенографии не личат фрактурни
промени. Счупванията са установени три месеца след процесното ПТП, а
при този вид счупвания лечението се провежда в първия месец при постелен режим.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
В
Констативен протокол К-847/27.09.2016 г. на СДВР, отдел „Пътна полиция“ е
отразено, че на 27.09.2016 г. около 12:00 часа
неизвестен лек автомобил, управляван от неизвестен водач, се е движел по
ул. Д-р Л.М. с неизвестна посока на движение и в района на бл. 319 участва в
ПТП С пресичащата пътното платно Б.Г.Г.. Отразено е,
че е образувано досъдебно производство.
По
делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице С.А.. Вещото лице, съобразявайки
протоколите за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, констативен протокол на
СДВР, както и копие от проект за разположение на светофарна уредба, пострадалата
е пресичала пътното платно за движение отляво надясно за посоката на движение
на лекия автомобил – към бл. 319, като е била с лице към него. Неизвестният
автомобил се е движил по ул. Д-р Л.М. към бул. А.М.в дясната лента на улица Д-р
Л.М.. Мястото на удара е по протежение на пътното платно за движение, преди
парапета за посока на движение на автомобила, на около 55 м. преди ориентира.
По широчина на пътното платно мястото на удара е в дясната лента, на около 1,5
м. в ляво от десния край на платното за движение, за посоката на движение на
неизвестния лек автомобил. Скоростта на движение на лекия автомобил, ударил
пешеходката, е около 50-60 км/ч (при съобразяване на показанията на свидетеля П.
по настоящото дело). Скоростта на движение на пешеходката не може да бъде
определена по технически път. Предвид възрастта на пешеходката, експертизата
разглежда варианти за движение при бавен и спокоен ход. В момента, в който
водачът на автомобила е могъл да възприеме пешеходката, лекият автомобил се е
намирал на 39-52 м. при 50 км/ и на 47-62,5 метра при 60 км/ч. Опасната зона за
спиране на лекия автомобил при скорост на движение 50 км/ч в конкретната пътна
обстановка и условия е била около 34 метра, а при скорост на движение 60 км/ч –
44 метра. Сравнението между стойностите на опасната зона за спиране 34-44 м.
със съответните отстояния на автомобила от мястото на
удара в момента, в който водачът е могъл да възприеме пешеходката, показва, че
водачът на неустановения автомобил е разполагал с техническа възможност да
предотврати удара с пешеходката. Причината за настъпване на произшествието не е
техническа – не се дължи на внезапно възникнала неизправност, а има субективен
характер. Изводите на вещото лице кореспондират на показанията на свидетеля П.,
който съобщава да е управлявал л.а. на процесната
дата и място. Изчаквайки на светофар е видял малка бяла кола да преминава много
близо и близо до него. В следващия момент е видял, че нещо е станало, колата
очевидно била спряла рязко и една жена е лежала отпред и отстрани на тротоара.
Не спрял, тъй като бил в колона. Не е чул нито спирачки, нито удар. Мисли, че
на мястото има пешеходна пътека.
Представените
писмени доказателства, касаещи претърпените от ищцата увреждания, са обсъдени
от вещите лица по приетите Съдебномедицински експертизи. В експертизата,
изготвена от вещото лице В.Н., се посочва, че не може да се направи с
категоричност извод с каква част на автомобила е блъсната пешеходката. В
резултат на инцидента пешеходката е получила: контузия в поясно-кръстния
отдел на гръбначния стълб и контузия на таза. При магнитно-резонансно
изследване, проведено на 26.10.2016 г. е установена: дискова херния на ниво
Л3-Л4 и Л5, притискане на прилежащи нервни структури. При ренгеновото
изследване на шийни, гръдни и поясни прешлени,
проведено на 27.09.2016 г. са установени: дегенеративни остеофити,
спондилозни и спондилоартрозни
промени. Тези промени са най-често причина за образуване на дискови протрузии (хернии). Многоетажността
на тези изменения говори за болестен произход, а не за травматичен. При травма обикновено
дискова херния се получава на едно ниво, а не на три нива. Не може да се
приеме, че констатираните при ЯМР дискови хернии са в резултат на травмата,
получена при ПТП на 27.09.2016 г. По време на лечение през м. януари 2017 г. по
повод бъбречно заболяване при ренгенографияна дясна
тазобедрена става е констатирано: консолидирани фрактури на горно и долно рамо
на пубисната кост. Това говори за стари фрактури в
областта на срамната кост, като не може с категоричност да се каже каква е
давността на това счупване. Възможно е да е станало при процесното
ПТП, но да не е диагностицирано. Консолидираните
фрактури на пубисната кост вдясно говорят за давност,
т.е. за счупване преди повече от 102 месеца, но не може да се каже точно кога е
станало. Налице са стари счупвания на таза, които могат да са от процесното ПТП, но трябва да се сравнят ренгенографиите
от м. септември 2016 г. и тези, на които са диагностицирани
старите счупвания. В Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р
Р.М.Д., е посочено, че за да се свърше счупването на
дясната пубисна кост с процесното
ПТП е било необходимо да се извърши прецизиране – КТ на таз. Непосредствено
след инцидента няма установена фрактура на дясна пубисна
кост по ренгенови данни. При такава фрактура се
спазва покой 1 месец с последваща рехабилитация и общ
възтановителен период около 3 месеца. Причинените болки
са най-интензивни непосредствено след травмата, в първите 10-15 дни и в
началото на раздвижването. Фрактурата на дясна пубисна
кост е установена на представените ренгенографии на
диск на 9.12.2016 г. и 27.01.2017 г. Може да се предположи едно неразместено
счупване, прерасло в разместено. В конкретния случай не може с категоричност да
се отговори, поради липса на КТ на таз след инцидента. Непосредствено след
фрактурата на пубисната кост ищцата може да се
оплаква от болка, невъзможност да стъпва на долния крайник от страна на
счупването, по-късно – от дискомфорт при интензивно
натоварване на десен долен крайник, при промени във времето. Към настоящия
момент се оплаква от болки в таза при натоварване, промени във времето,
невъзможно клякане, затруднена походка. Консолидиралото счупване на дясна пубисна кост (горно и долно рамо), установено с контрасно ренгеново изследване на
27.01.2017 г., е реализирало медикобиологичния
признак трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни. От представената по делото медицинска документация преди
ПТП няма данни за стари счупвания на таза. Непосредствено след ПТП при извършениет рьо.гр.-таз на
27.09.2016 г. и 30.09.2016 г., няма данни за счупване на горно и долно рамо на
дясна пубисна кост. На 19.12.2016 г. за първи път се
установява фрактура на дясна пубисна кост от горно и
долно рамо, с неизвестна давност. На 27.01.2017 г. се вижда счупване на на дясна пубисна кост горно и
долно рамо в процес на консолидация.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М.В.Г. –
бивша снаха на ищцата. Свидетелката посочва, че на 27.09.2016 г. й се обадили,
че свекърва й е в спешното на 25 поликлиника. В това време били извикали
линейка за Окръжна болница. В 12 часа ищцата била хоспитализирана, назначили
скенер и рентген. При прегледа й съобщили, че няма нищо счупено. Ищцата била
много притеснена, почни неадекватна, боляло я всичко. Показала й синини по
тялото. Споделила със свидетелката, че е пресичала и е била блъсната от кола,
която не видяла. След изписването свидетелката, заедно с дъщеря й и сина й,
посещавали ищцата всеки ден. Носели й храна, купували й лекарства. Трудно се
обслужвала. Болките били нетърпими. През м. януари 2017 г. при посещение в
болница се установило, че е имала счупване, но тогава не е имало нов инцидент с
кола. Не знае дали ищцата е имала проблеми със съня. През лятото на следващата
година ищцата започнала да се подобрява и да се обслужва сама. След инцидента
отслабнала 15 кг. Не знае преди инцидента ищцата да се е оплаквала от болки в
кръста.
От съвкупната
преценка на така събраните доказателства съдът намира, че са налице елементите
от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а
именно: деяние, противоправност, вина, вреди и
причинна връзка между деянието и вредите. Не се спори, че вредоносният резултат
е причинен в резултат на нарушение на правилата за движение от страна на
неустановен водач, управлявайки неустановен автомобил, неговата вина и
причинната връзка между ПТП и причинените на ищцата вреди. По отношение на
същите съдът кредитира изводите на вещите лица по двете приети и неоспорени
съдебномедицински експертизи, според които в резултат на процесното
ПТП ищцата е претърпяла травма на нервни коренчета в лубосакралния
отдел, контузия на таза, оток на меки тъкани около лява тазобедрена става,
затруднени движения за ляв крак поради силна болезненост в лява тазобедрена
става, както и дадените препоръки за ползване на две патерици за период от 30
дни. Двамата експерти дават заключение, че не може да се направи категоричен
извод констатираната впоследствие дискова херния да е в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП и споделя
възраженията на ответника същата да е резултат от дегенеративни промени в междупрешленните дискове, предвид отчетената от вещото лице
многоетажност на измененията. Наред с това не се
установява с категоричност фрактурите на пубисната
кост също да са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Макар да не са
представени доказателства за тези счупвания към предходен момент, само на база
липса на доказателства не може да се формира категоричен извод, че тези
увреждания не са своевременно констатирани и могат да се свържат само и
единствено с инцидента. Ето защо съдът приема
в резултат на процесното ПТП ищцата да е
получила уврежданията: травма на нервни
коренчета в лубосакралния отдел, контузия на таза,
оток на меки тъкани около лява тазобедрена става, затруднени движения за ляв
крак поради силна болезненост в лява тазобедрена става.
При така
установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.557, ал.1,
т.1 КЗ - претърпени неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания,
получени при ПТП, което е настъпило на територията на Република България и е
причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и
не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).
При определяне
на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и
доказани по делото факти: вида на уврежданията (при съобразяване на мотивите за
кои от тях с категоричност се установява да са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП); интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване и как уврежданията са се
отразили на ищцата с оглед нейната възраст, начин на живот и среда.
При така
установените факти и преценявайки вида и характера на травматичните увреждания
и неминуемо настъпилите негативни емоционални преживявания, намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 5000 лв. за ищеца.
Съгласно чл. 496 КЗ Гаранционният
фонд дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенция, предявена от увреденото лице, който не може да бъде по-дълъг от три
месеца от датата на завеждане на претенцията. Не се спори, че ответникът е
уведомен за претенцията на 17.11.2016 г. По делото не се твърди на ищцата да е отговорено, да са изискани допълнителни документи. Ето защо
съдът намира, че срокът за произнасяне е изтекъл на 17.02.2017 г., поради което
лихва за забава би била дължима от 18.02.2017 г. Същевременно по делото са
представени доказателства на 11.09.2017 г.
По разноските:
Предвид установения изход от
спора на ищцата следва да се заплатят разноски в размер на 11,50 лв. (50 лв.
х0,23). Дължимото адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно
наредбата, е 1430,00 лв., като предвид представените доказателства за
регистрация по ЗДДС на адвокатско дружество „Г. и партньори“ същото е в размер
на 1716 лв. Съобразно уважената част от иска (х0,23) ответникът дължи заплащане
на Адвокатско дружество „Г. и партньори“, на сумата от 394,68 лв.
Сторените от ответника
разноски са в общ размер 600 лв., при съобразяване на представения по делото
списък по чл. 80 ГПК и определяне на юрисконсултското
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Съобразно отхвърлената част от
иска (х 0,77) ищцата дължи разноски в размер на 462 лв.
Ответникът, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, дължи, съобразно уважената част от иска, разноски в размер на
662,40 лв.
Мотивиран от горното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на Б.Г.Г., ЕГН **********:
-
на
основание чл. 557, ал.1, т. 1 КЗ, сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, претърпяно от ищцата на 27.09.2016 г. в гр.
София по вина на лице, управлявало МПС, което е напуснало местопроизшествието и
не е било установено, ведно със
законната лихва на основание чл. 496 КЗ, считано от 18.02.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 30000 лв. – частично от 60000 лв., както и иска за законна
лихва, дължима на основание чл. 496 КЗ за 17.02.2017 г.
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 11,50 лв., държавна
такса за първоинстанционното разглеждане на делото, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на основание чл. 38 ЗАдв. на Адвокатско
дружество „Г. и п.“, БУЛСТАТ ********, адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно
уважената част от иска в размер на 394,68
лв.
ОСЪЖДА Б.Г.Г., ЕГН **********
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Г.Ф., ***, разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 762 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., *** на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 662,40 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: