О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260345
гр.Пловдив,
10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.дело № 232/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във
вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт Б.Р. против разпореждането обективирано
в заповед №262173/07.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16019/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е оставено без
уважение искането на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с ЕИК ********* в частта му, с която се претендира присъждане на сума за 26,72 лв.-
договорна лихва, дължима за периода 20.12.2018-04.04.2019 г. спрямо длъжника А.П.И., ЕГН **********.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват
неравноправни клаузи и разпореждането не е добре мотивирано. Подлага се обстоен
анализ, както действащото законодателство и конкретния договор, така и
съдебната практика по сходни казуси. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане
и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.
Съдът,
като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,
приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от
надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане
по същество.
РС
Пловдив е приел, че клаузите
на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, неустойка при непредставяне
на обезпечение, при предоставена заемна сумата от 600 лева и общо задължение от
973 лв. са неравноправни клаузи.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно
чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че
е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор
сключен с потребител /в казуса прекомерност на размера на ГПР съпоставен с
нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК/. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже
издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се
констатира само обоснована вероятност или
възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е
посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му
намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо
приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно.
Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за
него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по
исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо.
В казуса това не се изисква от закона.
По така изложените съображения,
частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и
следва да се потвърди. Поради което и на
основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано
в заповед №262173/07.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16019/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е оставено без
уважение искането на
"Агенция
за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ********* в частта му, с която се претендира присъждане на сума
за 26,72 лв.- договорна лихва, дължима за периода 20.12.2018-04.04.2019 г. спрямо длъжника А.П.И., ЕГН **********.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.