Р Е Ш Е Н И Е № 156
Гр.Попово,15.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в публично заседание на
седемнадесети ноември хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА
СТЕФАНОВА
При секретар И.Б., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 181 по описа на 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. чл.335 от ТЗ.
Ищецът- „Теленор България” ЕАД гр.София твърди в исковата си молба, че между Е.Р.М. и „Теленор
България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД) били сключени Договор за мобилни услуги № *********
и Договор за лизинг от 04.07.2017г.
Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен № ***и мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J5 2016 Black.
Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ възлизала в размер на 258.17 лв. с вкл. ДДС. За ползването му лизингополучателят се
задължил да извърши една първоначална
вноска в размер на 125.00 лв. с вкл. ДДС, платима към
датата на сключването на договора, както и 23 месечни лизингови вноски в размер на 5.79лв. с
вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да бъдели фактурирани, заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера.
За потребените от
абоната-ответник услуги, за периода
м.април 2018г. - м.юли 2018г., дружеството
издало 3бр. фактури, подробно описани в молбата. Поради
неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на основание ОУ на мобилния оператор, дружеството
прекратило едностранно договорите с Е.Р.М., за което в крайната издадената фактура
№**********/05.07.2018г. била начислена
неустойка, както за мобилния номер, така и за устройството в общ
размер от 254.82лв.
Твърди се, че в периода след издаването на последната
фактура № **********/05.07.2018г. ответникът извършил доброволно плащане в
размер на 50.00лв., с което погасил
частично задълженията си по фактура №
**********/05.04.2018г., с падеж 20.04.2018 г. до размера от 9.91лв.
затова и претенцията по тази фактура
била в размер на 9.91 лв.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите била
настъпвала 15 дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответника, насочени
към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор
България" ЕАД беше депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд -
Попово, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 1000/2019г.
и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното
производство, с което били уведомени, че издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
била връчена на длъжника -
ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, предявявали настоящия иск
Предвид твърденията, ищеца
претендира да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата 468.66 лв.
- дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № *********
и Договор за лизинг от 04.07.2017 г. по фактури с № **********/05.04.2018г., №
**********/05.05.2018г., № **********/05.07.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.11.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1000/2019г. по описа на ПпРС.
Претендира разноски.
Редовно призован за с.з., не се
явява представител. От процесуалният представител на ищцовото
дружество е депозирана молба, с
която по същество пледира за уважаване на предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не
постъпи писмен отговор от
назначения особен представител на
ответника Е.Р.М. -адв.Р.Д. от ТАК, не
представя доказателства, не прави доказателствени
искания.
Редовно призован за с.з.
се явява назначения особен
представител на ответника, който моли съобразно събраните по делото
доказателства да постанови решение, тъй като липсвали каквито и да са
доказателства, че ответната страна е заплатила частично или напълно
задълженията си.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. №1000/2019г. по описа на ПпРС,
по подадено от
ищецът заявление по
чл.410 от ГПК срещу ответника е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№896/15.11.2019г., за сумата 468.66 лв. -
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 04.07.2017 г. по фактури с № **********/05.04.2018г., №
**********/05.05.2018г., № **********/05.07.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.11.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във
връзка с което и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК е даден едномесечен
срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на
указанията на съда и в срока по чл. 415 от ГПК.
От приложените по делото доказателства се установява, че на 04.07.2017г. между Е.Р.М. и „Теленор
България" ЕАД, бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ***, за срок
24 месеца по програма Тотал
24.99, и стандартен месечен абонамент в размер на 24.99лв. В договора е
посочена и датата на издаване на фактура- на 5-ти всеки месец.Към договора е приложена ценова листа за абонаментни
планове.
На същата дата - 04.07.2017г. и по
повод горепосочения договор, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с Е.Р.М., като лизингополучател, Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка Samsung Galaxy J5 2016 Black. За ползването на това устройство, ответникът се е задължил да
изплаща ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 5.79 лв., за период от 23 месеца от сключването на
договора. Съгласно
договора лизингополучателят се се задължил да заплати обща лизингова цена в
размер на 258.17лв. За ползването му лизингополучателят се
задължил да извърши една първоначална
вноска в размер на 125.00 лв., платима към датата на
сключването на договора, както и 23 месечни лизингови вноски в размер на 5.79лв.,
като било предвидено те да бъдели фактурирани, заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Или общата дължима сума по този
договор, видно и от погасителния план е в размер на 133.17лв., за която сума
ответника подписал и запис на заповед ( приложен по делото)
По
делото са приложени и следните фактури, издадени на името на ответника: фактура
№ **********/05.04.2018г., за отчетен период 05.03.2018г.-04.04.2018г., със срок на плащане-20.04.2018г., за сумата 62.99лв. включваща неплатени разговори, съобщения, абонаментни такси в
размер на 57.20лв. и лизингова вноска м в размер на 5.79лв.; фактура №
**********/05.05.2018г., за отчетен период
05.04.2018г.-04.05.2018г., със срок на плащане-20.05.2018г., за сумата 266.92лв. включваща неплатени разговори, съобщения, абонаментни такси в в размер на 198.14лв.,
лизингова вноска в размер на 5.79лв. и задълженията от предходния период
в размер на 62.99лв. и фактура № **********/05.07.2018г. за отчетен период
05.06.2018г.-04.07.2018г., със срок на плащане-20.07.2018г., за сумата 518.66лв. включваща задължения от предходни периоди в размер на 263.84лв., неусстойка
предсрочно прекратяване на договор за услуги в размер на 185.34лв. и вноска за лизинг в размер на 69.48лв.
Налице и
декларация-съгласие, подписана от ответника, за това че е получил подписан екземпляр от ОУ на дружеството.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен,
предявен след указания до кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и в преклузивния срок по чл. 415 от ГПК, поради което същият е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за частично
основателен по следните съображения:
Ищецът претендира да е
носител на вземане, произтичащо от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***,
сключен на 04.07.2017г. и Договор за лизинг, сключен 04.07.2017г.
С доклада по делото в
тежест на ищеца бе разпределено да докаже качеството си на кредитор; фактът,
от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. да докаже наличието на действителен
договор за далекосъобщителни услуги с ответника; че е изправна страна по договора, като е изпълнил всички свои задължения по него, наличието на
действителен договор за продажба на изплащане на стоки; че е предал владението
на стоките на купувача; че между страните е постигнато съгласие, че при
неизпълнение на договорно задължение по договор за далекосъобщителна услуга се
дължи неустойка за определен период и/или в определен размер, че е налице
виновно неизпълнение на договора от страна на ответника; прекратяването на този
договор и уведомяването за това на
абоната, а ответника
носи тежестта да докаже, че
е изпълнявал своите задължение за
заплащане на предоставените услуги по
начина, и в сроковете уговорени в договора, както и всички свои възражения,
които изключват, прекратяват или погасяват правото на ищеца.
В настоящия процес няма
спор, че ответникът е подписал процесните договори. Издадените от мобилния оператор
фактури за предоставени мобилни услуги, дължими абонаментни такси и лизингови
вноски не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че ищецът е
изпълнил задължението си по договорите да предостави посочените услуги. В
същото време, тъй като ответникът не е
представил доказателства за извършено плащане на сумите по фактурите, то следва
да се приеме, че сумите по фактура № **********/05.04.2018г, фактура № **********/05.05.2018г. и по фактура № **********/05.07.2018г., в общ размер
283.32 лв., са дължими от ответника и следва да бъдат заплатени от него, във
връзка с което в този
размер искът за установяване съществуване на вземане на ищеца по отношение на
ответника се явява основателен и следва да бъде уважен.
Що се отнася до иска в
частта му, в която се претендира установяване съществуване на вземане за
неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите – в размер 185,34лв., начислена във фактура № **********/05.07.2018г. съдът приема, че в тази
си част искът неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ищцовата страна претендира
посочените неустойки във връзка с предсрочно прекратяване на договорите по вина
на потребителя и в съответствие с клаузите на договора, предвиждащи, че в
случай на прекратяване на договора преди първоначалния срок по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта до края на срока на договора, както и разликата на предоставеното
устройство без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на
Оператора към момента на прекратяване на
договора и заплатената от потребителя цена за устройството в брой или общата
лизингова цена по договора за лизинг.
От
една страна, настоящият състав на съда приема, че предвидената в договорите
неустойка противоречи на обезщетителната й функция.
Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Такава договорна клауза, според настоящия състав на съда, е в
пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД.
Независимо от горното,
съдът приема, че макар и да е предвидена възможност за едностранно прекратяване
на договора (респ. на предоставяните услуги) от оператора в случай на неплащане
от потребителя на дължими суми по
индивидуалния договор, за да бъде реализирана тази възможност и да бъдат претендирани последиците от нея – в случая възникване на
задължение за потребителя да заплати предвидената в индивидуалния договор
неустойка, операторът е следвало да уведоми потребителя, че упражнява правото
си на едностранно прекратяване на договора. В конкретния случай няма
доказателства ищцовата страна да е упражнила това си
право и до ответника да е достигнало изявлението за прекратяване на договора.
Поради изложените причини съдът счита иска за неоснователен в тази му част и го
отхвърля.
По разноските:
Съгласно задължителното
тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС съдът следва да се
произнесе по дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В заповедното производство
от заявителя са направени разноски за заплатена държавна такса – в размер
25.00лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение – в размер 360.00 лв.
В исковото производство от ищцовата страна са направени разноски за заплатена държавна такса–в размер
25.00лв., за заплатено адвокатско
възнаграждение – в размер 360.00лв. и за заплатено възнаграждение за
особен представител-в размер на 100.00лв.
При това положение,
съразмерно с уважената част на иска ответникът дължи на ищцовата
страна сумата 232.74лв. – разноски за заповедното производство.
За исковото производство
съразмерно с уважената част от иска ответникът дължи да ищцовата
страна сумата 293.20лв.
Водим от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано от Д.К.К. и М.С., и Е.Р.М., ЕГН **********,***, ЧЕ Е.Р.М. ДЪЛЖИ НА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД СУМАТА 283.32лв. (двеста осемдесет и три
лева и 32ст.), представляваща неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ***, сключен на
04.07.2017г. и лизингови вноски
по Договор за лизинг, сключен на 04.07.2017г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
12.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена Заповед № 896/15.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр. № 1000/2019г. по
описа на Районен съд – Попово, като В
ЧАСТТА над сумата 283.32лв. до пълния предявен размер от 468.66 в., в която се претендира установяване дължимост на вземане
за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, ОТХВЪРЛЯ
предявения иск.
ОСЪЖДА Е.Р.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С ***, представлявано от Д.К.К. и М.С., СУМАТА
232.74лв. (
двеста тридесет и два лева и 74 ст.) – разноски за заповедното производство по
ч.гр.д. № 1000/2019г. по описа на Районен съд – Попово, определени по
съразмерност, както и СУМАТА 293.20лв. (двеста деветдесет и три
лева и 20 ст.)
– разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 181/2020г. по описа на Районен съд – Попово, определени
по съразмерност.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд – Търговище.
СЪДИЯ: