№ 185
гр. Бургас, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. Ч.А
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. Ч.А Административно
наказателно дело № 20252120200036 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба от М. А. И., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 9009/27.11.2024г., издадено от * – началник на
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а", предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП),
вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС (Наредбата), на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП на
жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на
3000, 00 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат подробни
съображения. Претендират се и разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призована, не се явява лично. Представлява се от адв. И. Ч. от БАК,
който поддържа жалбата и моли за уважаването .
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт *,
която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, поради което моли за
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
1
подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното
наказателно постановление на жалбоподателя на 09.12.2024г., видно от
приложеното на л.12 от делото известие за доставяне и депозирането на
жалбата пред АНО на 23.12.2024г.), от активнолегитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 31.10.2024г., в 16:16 часа, на път Ш-6008, км. 9 на отбивна площадка
в посока гр. Камено - гр. Бургас, свидетелите А. М. А. – гл. инспектор в отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ и Т. Н. М. – гл.
инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ извършили проверка на съчленено ППС с пет оси – МПС с
две оси, марка Волво, модел ФХ с peг. № * и полуремарке с три оси с peг. № *,
управлявано от жалбоподателя М. А. И., което спрели от движение и отбили
на посочената отбивна площадка.
Свидетелите установили, че водачът извършва обществен превоз на
пшеница, видно от товарителница № 0036131/31.10.2024г. (л. 18 от делото).
Свидетелите А. и * извършили измерване на масата и размерите на ППС-то,
посредством техническо средство – електронна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/
(5 м). Вследствие на измерването се установило, че при измерено разстояние
между осите 1,40 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 32,000т., при максимално допустимо натоварване на оста
24т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишаването
било с 8,000т.
Резултатите от измерването били обективирани в надлежен Протокол за
измерване на превозно средство № 0000102/2024г. (л. 14 от делото), подписан
от водача М. И. без възражения.
Към датата на измерването използваната везна била преминала
последваща периодична проверка на 10.06.2024г. Използваната рулетка
съответствала на извикванията на Директива 2014/32/ЕС, видно от
приложения по делото Сертификат за съответствие и превод на същия (л. 46-
48).
Към момента на проверката или в по-късен етап водачът не представил
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
движение на извънгабаритно или тежко ППС.
Свидетелят А. квалифицирал горните факти като нарушение на 26, ал. 2,
т. 1, буква "а", предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква
„б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и
2
съставил на място АУАН № 0010450/31.10.2024г. срещу водача, който го
подписал без възражения и получил препис от него. В законоустановения срок
писмени възражения също не били депозирани.
Въз основа на така съставения АУАН, на 27.11.2024г. било издадено и
атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните
факти нарушават разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а", предл. 2 от ЗП,
вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредбата , поради което и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП,
наложил на жалбоподателя административно накзание – "Глоба" в размер на
3000 лева. Изрично изложил мотиви, защо нарушението не е маловажно и
защо приема, че размерът на наказанието следва да е завишен.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло.
Като цяло жалбоподателят не оспорва фактите по преписката, но
въвежда твърдения за неправилното им квалифициране като нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, буква "а", предл. 2 от ЗП, за негодни средства за измерване и
допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице
(по смисъла на чл. 56, ал. 3, т. 1 ЗП) – * – Началник на Отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, видно от приложената на л.
19 от делото Заповед № РД-11-1139/15.10.2024г., издадена от Председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, а АУАН съставен от
компетентен орган по смисъла на чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването
на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че измерването при
процесната проверка е извършено с негодни средства за измерване.
3
От приложените по делото доказателства се установява, че използваната
електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел
PW-10 № К0200011 е от одобрен тип (видно от приложения на л. 39-44 от
делото сертификат) и е преминала последваща периодична проверка на
10.06.2024г. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията -
последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба, като
в ал. 4 е посочено, че периодичността на проверките се определя със заповед
на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин
на агенцията. В конкретния случай такава заповед се явява Заповед № А-616
от 11.09.2018г. за периодичност на последващите проверки на средствата за
измерване на ДАМТН (ДВ бр. 82 от 05.10.2018г.), изменена със Заповед № А-
259/29.04.2021г. и Заповед №2010-291/18.05.2023г., надлежно обявена и в
интернет страницата на Агенцията, като в т. 1 от същата е посочено, че за
техническите средства "везни с неавтоматично действие, клас III и IV",
каквато е настоящата (видно от цитирания по-горе сертификат)
периодичността на последващите проверки е съответно една година за везните
до 30t и две години за везните над 30t, поради което с извършената на
10.06.2024г. последваща периодична проверка на процесната везна е била
удостоверена изправността и към момента на проверката – 31.10.2024г.
Горното обуславя извода, че към датата на проверката, средството за
измерване е било технически изправно и е отговаряло на метрологичните
изисквания за употребата му на територията на Република България. Липсата
на подпис върху Приложение 1 към заявлението за проверка от 10.06.2024г. не
променя този извод на съда, именно защото същото е неразделна част от това
заявление и върху приложението изрично, собственоръчно от извършилото я
лице, е отразена датата на изпълнение на проверката – „изпълнена дата
10.06.2024г. Е. Пеев“
По отношение на използваната ролетка – няма спор, че същата е
произведена и доставена през 2018г. (видно от сертификата за съответствие от
производителя и превод на същия на л. 46-48 от делото) и е с индивидуален
номер 1301/18г. Това средство за измерване е придружено с декларация за
съответствие (също приложена по делото), която доказва, че същото отговаря
на изискванията на Директива 2014/32/ЕС и по-точно на изискванията за
материални средства за измерване на дължина MI-008. Разпоредбите на
Директивата са транспонирани в нашето законодателство с приемането на
Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на
средствата за измерване. Това означава, че същата е одобрен тип и може да се
използва на територията на Общността за извършване на съответните
измервания.
Всичко това води до извода, че в конкретния случай използваните при
процесното измерване на 31.10.2024г. везна и ролетка са били годни и
калибрирани, което от своя страна е гаранция, че получените резултати
съответстват на действителното положение.
В тази връзка следва да се има предвид и че срещу констатациите за
съответните размери/маси жалбоподателят не е направил никакви възражения
4
по време на извършването им, което е допълнителна гаранция, че измерването
е извършено правилно.
По същество следва да се посочи следното. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, т. 2 от Наредбата - тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат
натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "В" сумата от нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос
на МПС, когато разстоянието между осите е от 1, 3м. включително до 1, 8м. не
трябва да е повече от 18 тона, а съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2,
буква "В" - сумата от нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос на ремаркето
когато разстоянието между осите е от 1, 3м. включително до 1, 8 м. не трябва
да е повече от 18 тона. В случая след измерване с ролетка № 1306/18 се е
установило, че разстоянието между една двойна ос (2ра и 3-та) на МПС е 1, 36
метра, а разстоянието между една двойна ос на ремаркето (5-та и 6-та) е 1, 38
метра. След измерване с мобилна електронна везна с неавтоматично действие
- "DFW-KR" № 118829 на натоварването на всяка една от осите се е
установило, че същите са както следва: 1- ва ос – 7480 кг; 2-ра ос – 10775 кг;
3-та ос – 10020 кг; 4-та ос – 8755 кг.; 5- та ос – 10520 кг. и 6- та ос – 8785 кг – т.
е. сумата от натоварванията на 2-ра и 3- та ос е 20 795 кг. (20, 795т.), а сумата
от натоварванията на 5-та и 6- та ос е 19305 кг (19, 305т.) при максимално
допустима сума и на двата сбора от по 18 тона. При това положение правилно
актосъставителят и АНО са приели, че по отношение на сбора на една от
двойните оси на МПС и една от двойните оси на ремаркето е налице
превишаване на максимално разрешените стойности по чл. 7 от Наредбата,
респективно, че ППС е "тежко" по смисъла на закона.
От своя страна разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата предвижда, че
тежките ППС могат да се движат по пътищата само след заплащане
дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел
II (т. нар, "специално ползване на пътищата" по смисъла на чл. 18 и сл. от
Наредбата). Няма спор, че в конкретния случай за ППС-то не е била платена
такава такса, респективно не е било издавано разрешително.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП, в обхвата на
пътя се забранява движение на тежки ППС без разрешение за специалното
ползване на пътищата. Доколкото безспорно се установява, че в конкретния
случай ППС е било "тежко" по смисъла на закона, движело се е по
републиканската пътна мрежа и за него не е било издадено разрешително за
специално ползване на пътищата, то правилно АНО е преценил, че се касае за
извършено административно нарушение, като правилно е квалифицирал
същото като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а", предл. 2 от Закона за
пътищата (ЗП), вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Правилно към това нарушение е
приложена и санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП. В този
смисъл е и практиката на касационната инстанция, като например Решение №
655 от 02.04.2019г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 267/2019г.; Решение №
428 от 07.03.2019г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 3060/2018г.; Решение №
374 от 5.03.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2649/2020г.; Решение №
5
638 от 28.04.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 598/2021г. и много други.
В конкретния случай на установено движение на тежко ППС без
разрешение на администрацията, управляваща пътя, отговорността за
нарушаване на забраната по чл. 26 от ЗП следва да бъде понесена от
физическото лице – негов водач, предвид изричната норма на ал. 1 на чл. 53 от
Закона за пътищата, поради което правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност. Санкцията, предвидена с
нормата на чл. 53, ал. 1 ЗП цели да обезпечи спазването на забраната,
постановена от чл. 26 ЗП, като се ангажира отговорността на всяко физическо
лице, което извърши движение на превозно средство, без да са изпълнени
изискванията на закона.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера
на наказанието, което следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 53, ал. 1 ЗП предвижда за конкретното нарушение
"Глоба" в размер от 1000 до 5000 лева. При издаване на наказателното
постановление административният орган е изложил мотиви, които според
него обосновават завишен размер на наказанието, изразяващи се в становище
за висока степен на обществена опасност на нарушението, поради това, че
превишаването на допустимото максимално натоварване на ос за МПС с
допустима максимална маса по чл. 6, ал. 1 от Наредбата с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища,
отворени за обществено ползване, не попада в изключенията по чл. 8, ал. 5 във
връзка с чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., както и с оглед
предотвратяване на повторно и системно извършване на едни и същи
нарушения, водещи до причиняване на катастрофи, вследствие на сериозни
технически неизправнности, свързани с претоварването, както и деформация
и разрушаване на пътната настилка, което налага спешни текущи ремонти.
Посочените аргументи обаче са общи и не разкриват никакви
особености – отегчаващи обстоятелства, касаещи процесния случай,
обуславящи налагане на наказание над предвидения минимален размер.
Напротив, касае се за неголямо превишаване на максимално допустимата
маса, като по делото липсват доказателства, а и не се твърдят, предишни
нарушения от страна на водача, което безспорно следва да се отчете в негова
полза. Изложеното от АНО, от друга страна, е взето предвид от законодателя
при квалифициране на процесното деяние като нарушение. Ето защо,
настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на
нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания,
визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на водача следва да бъде
определен размер на наложената санкция в предвидения минимум от 1000
лева. Този размер, според съда е подходящ в конкретния случай да осъществи
функциите, свързани със специалната и генерална превенция.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по
чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от
останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му
опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът напълно споделя
подробните съображения на АНО, изложени в НП.
6
С оглед всичко изложено, настоящият състав намира, че отговорността
на жалбоподателя е правилно и законосъобразно ангажирана, като в хода на
процеса не са допуснати съществени процесуални нарушения. Неправилно
обаче е определен размерът на глобата, която следва да се наложи на водача,
поради което и НП в тази му част следва да се измени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
В случая, предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете
страни.
Жалбоподателят е претендирал такива за заплатено адвокатско
възнаграждение, като е представил Договор за правна защита и съдействие от
12.02.2025г., в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер
на 600 лева е заплатен изцяло в брой. В тази си част договорът има характера
на разписка за извършеното плащане. Съразмерно с уважената част от
жалбата, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на
400 лева.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК предвижда, че когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 5 от ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лева.
В конкретния случай, предвид изхода на делото, право на разноски има и
АНО, който е бил защитаван от юрисконсулт и своевременно е поискал
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и на
извършените от процесуалния представител на АНО действия, съдът счита, че
справедлив размер на възнаграждението в конкретния случай се явява 100
лева. Съразмерно с отхвърлената част от жалбата, в полза на АНО следва да се
присъдят разноски в размер на 34 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 9009/27.11.2024г., издадено от
7
* – началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а", предл. 2
от Закона за пътищата (ЗП), вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл.
37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от ЗП на М. А. И., ЕГН **********, е наложено административно
наказание – "Глоба" в размер на 3000,00 лева, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание от 3000 /три хиляди/ лева на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на М. А.
И., ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
сторени в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на М. А. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Пътна инфраструктура сумата от 34 /тридесет и четири/ лева,
представляваща сторени в настоящото производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8