РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Плевен, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 1433 по описа за
2019 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Административното дело е образувано по жалба на Н.И.Б.,*** срещу решение № 2153-14-66/11.12.2019 година
на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се посочва,
че неправилно не се изплаща обезщетение за временна неработоспособност, тъй
като още през 2002 година е подадена такава декларация за избор на осигуряване,
не е налице прекъсване на осигуряването и е налице такова за всички осигурени
социални рискове. Намира, че следва да бъде изплатено обезщетение и да бъде
отменено решението и разпореждането.
В съдебно заседание оспорващият – Н.И.Б.,*** се явява лично и намира, че тъй като е
осигурен за всички рискове, внесени дължимите осигурителни вноски, то следва да
бъде изплатено обезщетение за временна неработоспособност по представените
болнични листове.
В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на
НОИ Плевен, не се представлява .
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
С удостоверение № Р14-14-000-00-**********/31.10.2019
г. осигурителят „Булнес 2001“ ООД представя два броя болнични листове от №
Е201980-622944 и – Е20198063037 за Н.Б.
за отпуск от поради временна
неработоспособност от 01.10.2019 г. – 20.10.2019 г. и 21.10.2019 г. –
09.11.2019г..
На л. 23 по делото е представена справка от
информационна система на НОИ , че Н.Б. е осигурен като съдружник в ООД от
01.07.2002 година без прекъсване, като е посочено като вид осигуряване код 2 –
2 „Фонд пенсии и фонд“ОЗМ“. Отбелязано, че е декларация е подадена на
01.02.2013 година.
Приета като доказателство е и справка на л. 10 по
делото от НАП от 13.11.2019 година , че лицето е осигурено като самоосигуряващо
се лице за всички осигурени социални рискове.
С разпореждане№ 5 от 31.05.2019 година с начална дата 25.10.2018 година на
оспорващия е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С разпореждане №0-14-000-00-01348126/08.11.2019 г. на ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите при ГП на НОИ – Плевен е отказано
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване на лицето по БЛ №
Е201980-622944 от 01.10.2019 година с мотиви, че по данни от информационната
система на НОИ лицето е с отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и съгласно
чл. 1, ал. 6 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се
лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица
(НООСЛБГРЧМЛ), самоосигуряващите се лица по чл.
4, ал. 3, т. 2 ог КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое
желание по предвидения в наредбата ред, чрез подаване на декларация по утвърден
от НАП образец и за лицата по чл. 4, ал. 3. т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е
отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена
съответната декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, а в информационната
система на НОИ липсва такава декларация, съдържаща изрично волеизявление на
лицето за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова
злополука и професионална болест и безработица в качеството му на пенсионер. Прието
е, че за лицето не е възникнало задължение за осигуряване за риска общо към
момента на настъпване на временната неработоспособност - 01.10.2019 г. и не отговаря на условията на чл. 40.
ал. 1 от КСО да е осигурено за съответния риск.
С разпореждане №0-14-000-00-01348127/08.11.2019 г. на ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите при ГП на НОИ – Плевен е отказано
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване на лицето по БЛ №
Е201980-63037 от 21.10.2019 година със горепосочените мотиви.
Срещу двете разпореждания е подадена жалба в срок и е
постановено процесното решение, с което
е отхвърлена жалбата на лицето и са потвърдени разпорежданията. Административният
орган е приел, че съгласно чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ видът на осигуряването
може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по
утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната
календарна година, а от данните в информационната система, както и от
приложената справка за история на осигуряването Б. е осигуряван като
самоосигуряващо се лице и не са налични данни за промяна на вида на осигуряване
на г-н Б. през годините, като от 25.10.2018 г. му е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с разпореждане №5/31.05.2019 г. по заявление,
подадено на 14.12.2018 г. Посочва се, че считано от датата на отпускане на
пенсията лицето е следвало да подаде декларация относно избрания от него вид
осигуряване, тъй като , съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ
лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1,2 и 4 - 6 от Кодекса за социално осигуряване, на
които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с
наредбата ред и осигуряването възниква от датата, на която е подадена
декларацията и за да възникне осигуряване за лицето следва да има подадена
декларация до компетентната териториална дирекция на НАП съобразно разпоредбата
на ал. 2 на чл. 1от наредбата, с която
лицето изрично да посочи че е пенсионер и да заяви вида на осигуряването си. В
случая след извършена проверка в регистрите е установено, че такава декларация
от лицето не е подадена и за г-н Б. не е възникнало задължение за осигуряване
за риска общо заболяване и майчинство към момента на настъпване на временната
неработоспособност - 01.10.2019 г. и лицето не отговаря на условията на чл. 40,
ал. 1 от КСО да е осигурено за съответния риск и независимо, че са внесени
осигурителни вноски, то лицето не може да получи обезщетение за временна
неработоспособност.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
см. на чл. 117, ал. 3 от КСО –
директорът на РУСО –Плевен.
Съдът намира, че решението е постановено в
установената писмена форма, при спазване на административно-производствените
правила, мотивирано е и съответства на материалния закон.
В случая не се оспорва, че лицето е осигурено като
самоосигуряващо се за всички осигурени социални рискове, но органът приема, че
с оглед разпоредби на Наредбата след отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, независимо че са внасяни
осигурителни вноски , то лицето не е осигурено за риск „общо заболяване“,
защото е следвало да подаде декларация обр. 5, а такава не е подадена.
Оспорващият е самоосигуряващо се лице, като съдружник
в ООД, попада в обхвата на чл. 4, ал. 3,
т. 2 от КСО. На основание чл. 4, ал. 6
от КСО лицата по ал. 3, т. 1,
2,
4
- 6 от КСО,
на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание. Правото им да не се
осигуряват за ДОО възниква по силата на закона, с настъпването на факта на
пенсиониране, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна
страна. Когато през м. 10 на 2018 г. на на
Б. е отпусната пенсия за ОСВ, това е довело до отпадане на основанието за
осигуряването му и за да се осигурява след този момент следва да подаде
декларация ОКд-5 през месец ноември 2018 г., с която да изрази по определената
форма и ред желанието си за осигуряване, началото и вида му, тъй като след
01.01.2013 г. вече не е възможно
конклудентно/с действия по подаване на декларации обр. 1 и обр. 6 и заплащане
на осигурителни вноски/ да се изрази такова желание за осигуряване и то да има
правна стойност. В случая лицето не е подало
декларация ОКд-5 през месец ноември 2018 г., че желае да се осигурява, а по силата
на закона пенсионирането му е прекъснало осигуряването му, то той не е
"осигурено лице" по смисъла на КСО. При положение, че самоосигуряващо се лице, на
което е отпусната пенсия, желае да се осигурява, то следва да подаде декларация
в компетентната ТД на НАП по утвърден образец
т.е. лицето е разполагало с възможността, предвидена в чл. 4, ал. 6
от КСО да се осигурява по свое желание по предвидения в Наредбата за общественото осигуряване
на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и на
морските лица ред, който включва подаването на декларация образец
ОКд-5, която лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, попълват. Съгласно чл. 1, ал. 6,
изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ за лицата-пенсионери, желаещи да се
осигуряват, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията.
След като не е спазен установения от закона ред за деклариране желанието да се
осигурява, то не може заплатените осигурителни вноски да заместят това
деклариране/ в този смисъл Решение №
8452 от 05.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 995/2019 г., VI отд. /. По
делото е безспорно установено, че такава декларация не е била подавана и
доколкото липсва изрично волеизявление за осигуряване, следва да се приеме, че
лицето не е желаело да се осигурява за ДОО. Липсата на такава декларация не
позволява да се приеме, че видът на осигуряването е бил променен с внасянето на
осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове.
Съдът намира, че видът на осигуряването се определя
единствено от заявеното от самоосигуряващото се лице с декларация по чл. 1, ал. 3
или по чл. 1, ал. 4
от НООСЛБГРЧМЛ и когато не е била подадена декларация по посочената
наредба, размерът на реално внесените в ДОО осигурителни вноски няма за
последица промяна във вида на осигуряването, а платените осигурителни вноски
над размера, определен за осигурителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО, са недължимо платени и самоосигуряващото се лице може да поиска
възстановяването на тази разлика/ в този смисъл е Решение № 13952 от
7.11.2012 г. на ВАС по адм. дело № 6498/2012 г., VI отд. /.
Внесените след датата на пенсионното разпореждане вноски от страна на лицето,
при липса на такава декларация, подлежат на прихващане и/или възстановяване по
реда на чл. 128
и чл. 129 от ДОПК.
Предвид горепосоченото съдът намира, че правилно е прието, че лицето не отговаря на
изискването на чл. 40, ал. 1 от КСО, съгласно който осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
С оглед горепосоченото съдът намира, че решението е
законосъобразно и следва да бъде отхвърлено оспорването на лицето.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Н.И.Б.,*** срещу решение № 2153-14-66/11.12.2019 година
на директора на ТП на НОИ Плевен.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/