Р Е Ш Е Н И Е
№
09.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IX състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и
шести февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА Мл. съдия РОСИ
МИХАЙЛОВА
При участието на
секретаря Зоя Пандурска и прокурора Радка Стоянова като разгледа докладваното от младши съдия Михайлова ВНОХД № 216
по описа за
2020 година,
прие за установено следното:
Производството е по реда на гл. 21
от НПК.
С присъда от
30.09.2019 г. по н.о.х.д. № 21887/2018 г. по описа на СРС, НО, 6- ти състав,
подсъдимият Р.А.А. е признат за виновен в това, че около 04:40 часа на
31.05.2018г. в гр.София, ж.к.“Студентски град“, ул.“*******, противозаконно унищожил чужди
движими вещи - предна дясна гума марка „Дънлоп“ 255/40, на стойност 160 лева и
задна дясна гума марка „Дънлоп“ 255/45, на стойност 185 лева, двете на обща
стойност от 345 лева, на лек автомобил марка „Ауди А8“, с per. № *******, собственост на фирма „К.
12“ ЕООД, управляван от М.Й.С., поради което и на основание чл.216, ал.1 от НК
и чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“ от НК му е наложено наказание „Пробация“, изразяващо
се в следните пробационни мерки:
-
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
шест месеца, с периодичност два пъти седмично;
-
Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца.
С посочената присъда
от 30.09.2019 г. по н.о.х.д. № 21887/2018 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав,
подсъдимият Р.А.А. е признат за невиновен в това, че около 04:40 часа на
31.05.2018г. в гр.София, ж.к.“Студентски град“, противозаконно попречил на
органи на властта - П.А.М.и В.А.В., полицейски служители при 07 РУ - СДРВ, да
изпълнят задълженията си, а именно - да не установят съпричастността на
подсъдимия А. към извършеното престъпление, поради което и на основание чл.304
от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.270, ал.1 от НК.
С присъдата, на
основание чл.189, ал.З от НПК и чл.190, ал.2 от НПК, подсъдимият А. е осъден да
заплати сумата от 58,65 лв. по сметка на СДВР (представляващи извършени в хода
на досъдебното производство разноски), сумата от 110,00 лева по сметка на СРС
(представляващи извършени в хода на съдебното производство разноски), както и
сумата от 5,00 лева по сметка на СРС за служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволство от
присъдата е изразил подсъдимият Р.А.А., посредством процесуалния си
представител адв.М.Т. - САК, който в срочно депозирана жалба я атакува като
неправилна, необоснована, постановена при допуснати съществени процесуални
нарушения, засягащи правото на защита на подсъдимия и при явна несправедливост
на наложеното наказание. В допълнение към въззивната жалба са изложени доводи,
че в пледоарията си защитата е изложила съображения, че деянието следва да бъде
определено като маловажен случай, като се изразява становище, че
първоинстанционният съд неправилно е ценил изложените от защитата доводи не в
тази насока, а като многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Сочи
се, че мотивите на първоинстанционния съд са противоречиви, тъй като в тях се
съдържа констатация, че неудобството и времето за отстраняване на унищожените
гуми на автомобила е свързано с услуги на трети лица, което според защитника на
подсъдимия означава, че съдът е оценил вредата като съвкупност от стойността на
спуканите гуми и евентуално стойността на труда на трето лице за смяна на същите,
а в друга част от мотивите било посочено, че вредоносният резултат е
обективиран в стойностните параметри на инкриминираната вещ, т. е. съдът е
оценил вредата по приетата от него СОЕ. Поддържа се, че първоинстанционният съд
е обосновал защо деянието не представлява
малозначително такова по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, но не и защо същото не
представлява маловажен случай. Моли присъдата от 30.09.2019 г. по н. о. х. д. №
21887/2018 г. по описа на СРС, Н. О., 6-ти състав, да бъде отменена в частта, в
която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 216,
ал. 1 от НК и въззивният съд да постанови нова оправдателна присъда.
Пред
въззивния съд защитникът на подсъдимия А. – адв. М., моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалваната присъда и да върне делото на
предходната съдебна фаза. Релевира доводи, че при изготвяне на мотивите е
допуснато абсолютно процесуално нарушение, изразяващо се в липса на отговор на
направени възражения от защитата, тъй като съдът бил коментирал
малозначителността, а не маловажността на деянието, твърдяна от защитника. В
случай, че съдът не приеме тези аргументи, навежда доводи, че материалният
закон би бил приложен правилно, ако квалификацията на извършеното деяние е по
чл. 216, ал. 4 от НК. В подкрепа на изложеното акцентира на ниската стойност на
инкриминираните вещи, наличието на личен конфликт и добрите характеристични
данни на подсъдимия. Моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да
върне делото за ново разглеждане или да оправдае подзащитния му.
Представителят
на СГП моли съда да потвърди обжалваната присъда. Дава заключение, че същата е
правилна и законосъобразна. Изразява несъгласие с доводите на защитата, че
първоинстанционният съд не е обсъдил направените в първоинстанционното
производство възражения, посочвайки, че съдът е обосновал защо деянието не е
малозначително, но със същите мотиви е обосновал и наличието на състав по чл.
216, ал. 1 от НК, като по този начин е обосновал и неналичието на основания за
приложение на ал. 4 от текста. Изразява становище, че случаят не е нито
малозначителен, нито маловажен, както и че обжалваната присъда е обоснована. В
допълнение посочва, че деянието е извършено с предумисъл, в тъмната част на
денонощието, след предварителна подготовка, свързана с проследяването на
бившата приятелка на подсъдимия, подготвянето на средство, последователно
унищожаване на гумите на автомобила, прекъснато не по собсвтвена подбуда на
подсъдимия, а поради виковете на свидетелката- очевидец. Възстановяването на
щетата и самопризнанието на подсъдимия определя като обстоятелства, които
първоинстанционният съд правилно е ценил на плоскостта на индивидуализацията на
наказанието.
Подсъдимият
А. поддържа изложеното от адвоката му.
Софийски градски съд, след
като разгледа обжалваната присъда, с оглед доводите на страните и служебно по
реда на чл.313 и 314 от НПК, установи
следното:
Установената от Софийски районен съд фактическа
обстановка е следната:
Подсъдимият Р.А.А. е роден на *** г. в гр.
Тетевен, с адрес: ***, Студенстки град, ул. „**********А, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият А. и свидетелят М.Й.С. се познавали
помежду си – приятелката на свидетеля била бивша приятелка на подсъдимия А..
В ранните часове на 31.05.2018 г. подсъдимият А.
*** и се движел по ул. „Атанас Манчев“.
Минавайки покрай
дискотека „Клуб 33” видял, че до входа на заведението бил паркиран лек
автомобил „Ауди А8”, с per. номер
*******. Подсъдимият знаел, че автомобилът се управлява от свидетеля С..
Подозирал, че свидетелят се забавлява в дискотеката с бившата му приятелка и решил
да му отмъсти. Тъй като носел със себе си нож, решил да среже гумите на
автомобила. Приближил се и с помощта на ножа срязал предната дясна гума, марка
марка „Дънлоп“ 255/40, и задната дясна гума, марка „Дънлоп“ 255/45, на лекия
автомобил.
В същото време
свидетелката Р.Б.И.- водач на таксиметров автомобил, чакала клиент пред входа
на заведението. Видяла, че непознато за нея лице било наведено до автомобила на
неин познат - на свидетеля С.. Свидетелката се усъмнила в намеренията на
непознатия и извикала към него от таксито. Подсъдимият се стреснал от
неочакваното за него присъствие на други хора, изправил се и бързо се отдалечил
в тъмнината. Тогава свидетелката изскочила от паркирания таксиметров автомобил,
репликирала гневно към охранителите на дискотеката, които стояли в близост, и
се спуснала да догони отдалечаващия се непознат. Настигайки го, забелязала, че
държи нож и предположила, че срязал гумите на автомобила. И. видяла, че наблизо
се намирали двама полицаи - свидетелите П.А.М.и В.А.В., които били назначени
като патрул ПП 164/5 и по това време извършвали обход между дискотеките в
Студентски град. Това й вдъхнало смелост и тя викнала към подсъдимия:”Ти защо
режеш гумите?”.
Поведението на жената
заострило вниманието на полицаите. Спрели за проверка подсъдимия и установили
самоличността му. Направило им впечатление, че бил видимо пиян и афектиран. На
въпроса „Носи ли в себе си забранени от закона вещи или вещества”, подсъдимият
извадил от джоба си нож и хвърляйки го на земята, побягнал. Тогава полицаите го
настигнали и задържали, след което подсъдимият бил отведен в сградата на 07
РУ-СДВР за изясняване на обстоятелствата по случая. Подсъдимият А. признал пред
полицейските служители, че срязал гумите на автомобила, управляван от свидетеля
М.Й.С., тъй като бил силно засегнат от факта, че свидетелят се забавлявал в
заведението с бившата му приятелка.
Свидетелите М. иВ.установили
и автомобила, чийто две гуми били срязани - процесния лек автомобил „Ауди А8”,
с per. номер *******.
Съгласно заключението
на съдебно-техническата експертиза гумите били срязани с дължина на среза от
около 5 см в областта на надписа „Дънлоп“ 255/40, като по този начин били
увредени радиалните пластове от полиестерните влакна, изграждащи гумите.
Категоричното заключение на вещото лице е, че така настъпилите увреждания
изключват възможността за възстановяването на радиалните пластове във вид,
който да отговаря на фабричния и да осигури тяхното безопасно ползване.
Съгласно заключението
на съдебно-оценителната експертиза стойността на предната дясна гума е била в
размер на 160 лв., а на задната – 345 лв.
Извършвайки
самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен
състав не намира основания за възприемане на различна фактическа обстановка от
тази, която е установил първоинстанционният съд.
При така възприета фактическа обстановка,
установена на базата на събраните по надлежния процесуален ред в производството
пред Софийски районен съд доказателства, преценявани в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, в обжалваната присъда са
направени законосъобразни правни изводи, а именно, че подсъдимият А. е
осъществил от обективна и субективна състава на
престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. В подкрепа на този свой извод Софийски районен
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав и не е необходимо тяхното преповтаряне. Първоинстанционният
съд е изложил мотиви в подкрепа на констатациите си, че извършеното деяние
следва да бъде квалифицирано по чл. 216, ал. 1 от НК, поради което възраженията
на защитата за необоснованост на обжалваната присъда са неоснователни. В
мотивите на обжалваната присъда първоинстанционният съд е обсъдил възраженията,
направени при приключване на съдебното следствие, като е обосновал защо
деянието не е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, като по този
начин е обосновал и неналичието на маловажен случай, обуславящ приложението на
чл. 216, ал. 4 от НК.
Настоящият състав
споделя констатациите на първоинстанционния съд за наличие на обективните и
субективни съставомерни признаци на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК. Извършеното
от подсъдимия деяние следва да се квалифицира по основния състав на
престъплението, а не като „маловажен случай“ по чл. 216, ал. 4 от НК. Легалната
дефиниция за маловажен случай се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, като според нея
„маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От легалната дефиниция
на това понятие следва извод, че при преценката за съществуването на „маловажен
случай“ трябва да бъдат отчитани обстоятелствата, свързани с начина на
извършване на престъплението, стойността на неговия предмет, обществената
опасност на деянието и настъпилите вредни последици, всички обстоятелства,
свързани с личността на извършителя му и всички други обстоятелства по делото.
В настоящия случай от съвкупната преценка на обстоятелствата по делото не се
обосновава извод, че извършеното престъпление представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Това е така, тъй като е осъществена по-тежката форма на
изпълнително деяние, предвидена в престъпния състав, а именно унищожаването на
чужда движима вещ, налице са несъставомерни последици, свързани с
необходимостта от отделяне на време и организацията на дейността, свързана с
подмяната на унищожените гуми, както и с прибягването до услугите на трето
лице, за да бъде приведен автомобилът в състояние, което го прави годен за
ползване съобразно с неговото предназначение. В тази насока в мотивите на
обжалваната присъда не се съдържа твърдяното от защитата противоречие между
използвания от съда израз „неудобството и времето за отстраняване на гумите на
автомобила е свързано с услугите на трети лица“, който се интерпретира от
защитата в смисъл, че съдът е оценил стойността на спуканите гуми и
евентуалната стойност на услугите на трето лице за смяна на същите, и израза „настъпилият
вредоносен резултат е обективиран в стойностните параметри на инкриминираната
вещ“, т. е. е оценил вредите по приетата СОЕ. Първоинстанционният съд правилно
е оценил стойността на съставомерните вреди в съответствие с приетото
заключение на СОЕ, което е пълно и обосновано. Преценката на тези вредни
последици е от значение и при преценката дали извършеното представлява
„маловажен случай“ с оглед легалната дефиниция, визирана в разпоредбата на чл.
93 от НК. Понятието вредни последици е по-широко по съдържание от понятието
вреди, като включва в себе си не само имуществените последици от деянието. С
оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е съобразил при като
обстоятелство от значение за констатацията дали деянието е малозначително и
дали същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК причинените
неудобства, свързани с подмяната на унищожените гуми. Причинените затруднения,
свързани с подмяната на унищожените гуми и осъществяването на по-тежката форма
на изпълнителното деяние, предвидена в състава, съвкупно преценени със
смекчаващите обстоятелства по делото, а именно младата възраст, личният мотив и
чистото съдебно минало на подсъдимия, както и възстановяването на стойността на
гумите на автомобила още по време на досъдебното производство и самопризнанието
му, не обосновават извод, че извършеното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други престъпления от същия вид. В процесния
случай наличието на смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да бъде взето предвид при
определяне на наказанието му, но не обуславя извод за „маловажност“ на
извършеното престъпно деяние. С
оглед изложеното извършеното престъпление следва да се квалифицира по основния
състав, а именно като престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
От гледна точка справедливост на наложената присъда съдът стига до
следните изводи:
Съгласно чл.54 НК, при определяне на наказанието съдът се ръководи от
пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като взема предвид
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването
му, както и установените по делото смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Преценката за вида и размера на наказанието се извършва, като се
съобразят посочените обстоятелства, с оглед изискванията на разпоредбите на
чл.35, ал.3 и чл.36, ал.1 НК. В правната теория и задължителната съдебна практика не е спорно, че при
индивидуализацията на наказанието следва да се съобразяват обстоятелствата,
които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират
личността на дееца. Те обуславят по-голямата или по-малка степен на обществена
опасност на извършеното и съответно нуждата от повече или по-малко интензивно
наказателно въздействие, с оглед целите на специалната и генералната превенция.
В настоящия случай отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство е осъществяването на по-тежката форма на
изпълнителното деяние. Смекчаващи обстоятелства правилно първоинстанционният
съд е съобразил чистото съдебно минало на подс. А., силната му емоция във
връзка с личен мотив, обстоятелството, че е заплатил още в хода на досъдебното
производство стойността на унищожената вещ, самопризнанието му. Като смекчаващо
отговорността му обстоятелство следва да се цени и младата му възраст.С оглед
изложеното първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за наличие на
множество смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона
наказание, би се явило несъразмерно тежко, поради което е констатирал наличие
на предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл.
55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК. Наложеното от първоинстанционния съд наказание на
подсъдимия за извършеното от него престъпление,а именно „пробация“,включващата
следните пробационни мерки:
1.“задължителна регистрация по настоящ адрес“,с
явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от
него лице длъжностно лице два пъти седмично,за срок от шест месеца и
2.“задължителни срещи с пробационен служител“,
за срок от шест месеца,
настоящият състав намира за
справедливо,определено при спазване на правилата за индивидуализация на
наказанието и от естество да постигне целите на индивидуалната и генерална
превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Настоящият състав споделя констатациите на
първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се
установява по несъмнен начин извършването от подсъдимия на престъпление по чл.
270, ал. 1 от НК. От проведения в хода на съдебното производство разпит на
полицейските служители М. и Василев, както и от надлежно приобщените им по реда
на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени в хода на
досъдебното производство, не се установяват данни за неизпълнение на
разпореждания на полицаите, както и за каквато и да било друга форма на съзнателно,
волево пречене от страна на подсъдимия на полицейските служители да изпълняват
служебните си задължения. И двамата дават показания, според които подсъдимият
им е предоставил поискания от тях документ за извършване на проверка. Макар в
показанията си в досъдебното производство св. М. да е посочил, че е бил блъснат
от подсъдимия, в разпита си пред съда свидетелят дава по-подробни показания по
отношение на това обстоятелство, изтъквайки, че подсъдимият не е употребявал
сила по отношение на полицейските служители, като уточнява „при самия опит като
тръгна да бяга, при самия ход ме блъсна леко с ръката, което не беше умишлено“.
Настоящият състав намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля,
дадени в хода на съдебното следствие, в тази им част, като по-подробни, последователни
и пълно пресъздаващи възприятията на свидетеля за обстоятелствата по делото, за
разлика от тези от досъдебното производство, в които обсъжданото поведение на
подсъдимия е описано с една дума без да е конкретизирано какво именно
съдържание влага свидетелят в нея. Св.В.също
е категоричен в показанията си пред съда, че подсъдимият не е употребявал сила,
както и не посочва последният да е осъществил действия, с които да попречи на
полицейските служители да изпълнят своите задължения. Тези показания следва да
бъдат кредитирани като последователни, пълни и ясни. Настоящият състав намира,
че само по себе си обстоятелството, че подсъдимият е побягнал не представлява
противозаконно пречене на органи на властта да изпълнят служебните си
задължения, тъй като подсъдимият е представил поискания му от тях документ за
самоличност и не е имал разпореждане от полицейските служители да остане на
мястото, където му е била извършена проверка. Първоинстанционният съд е изложил
мотиви в подкрепа на констатацията, че подсъдимият следва да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК,
който извод се споделя и от настоящия съдебен състав.
При извършената цялостна
служебна проверка на делото, въззивната инстанция не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Изложените
съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована, законосъобразна,
постановена при спазване на процесуалните правила, а наложеното наказание е
справедливо, поради което липсват основания да бъде отменена или изменена
обжалваната присъда.
Като взе предвид
изложеното и на осн. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 30.09.2019 г. по н.о.х.д. № 21887/2018 г. по описа на СРС, НО, 6- ти състав.
Решението е окончателно и не може да се обжалва и протестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.