Р Е
Ш Е Н
И Е
№9
гр. Варна, 08.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети
декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ЕЛИ
ТОДОРОВА,
като разгледа
докладваното от съдия М.Христова
в.т.д.№597 по описа
за 2018г. на ВАС,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, уточнена с молба от 26.09.2018г. от С.Д.Т., чрез адв.С.,
срещу постановеното решение № 616/25.07.2018г. по т.д.№1209/2017г. на ВОС в
частта, с която е прието за установено, че въззивницата дължи на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД сумите, както следва: 42 662.42 CHF, представляваща общ размер на дължима и
изискуема поради настъпила предсрочна изискуемост главница по Договор за
ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс №1/23.11.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 23.06.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението; 1510.17 CHF, представляващи дължими и изискуеми поради
настъпила предсрочна изискуемост възнаградителни лихви по Договор
за ипотечен кредит №4818/13.03.2006 г. и Анекс №1/23.11.2015г. за периода 25.07.2016
г. – 22.06.2017 г.; 401.85 CHF, представляващи дължими и
изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост лихви върху просрочена
главница по Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс №
1/23.11.2015г. за периода 25.07.2016 г. – 22.06.2017 г.; 101.65
CHF, представляващи дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна
изискуемост неустойки за просрочена лихва по Договор за ипотечен кредит
№ 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1/23.11.2015г. за периода 25.07.2016 г. –
22.06.2017 г.; 652.91 CHF, представляващи дължими и изискуеми
поради настъпила предсрочна изискуемост неустойки за просрочена главница
по Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1/23.11.2015г. за
периода 25.07.2016г. – 22.06.2017г.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че по делото не
е установено валидното упражняване на правото на банката ищец да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Изпратената нотариална покана, връчена на длъжника по
реда на чл.47 от ГПК е нередовна, тъй като е изпратена до адрес, който не
съвпада с постоянния и настоящ адрес на лицето. Извършената промяна в адресната
регистрация е направена служебно от общинската администрация, като въззивницата
не е била уведомена за същата, а компетентните органи не са изпълнили
задълженията си по чл.89, ал.6 от ЗГР и чл.126, ал.6 от Наредба №
РД-02-20-9/21.05.2012г.
Отделно
от изложеното банката, в качеството си на кредитор не е упражнила правото да
положи всички усилия за намиране на длъжника, вкл. и чрез уведомяването му по
телефона, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. В същата е прието
още, че неоткриването на адресата на адреса автоматично е приравнено на липса
на достигане на изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост до
длъжника.
По
същество моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание въззивницата, чрез пълномощника си адв.С., поддържа жалбата.
По същество моли същата да бъде уважена, като решението в обжалваната му част
бъде отменено, а предявените искове отхвърлени.
Въззиваемата
страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с писмен отговор и с писмено становище в съдебно
заседание, чрез адв.А., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на
събраните по делото доказателства. От същите се установява, че нотариалната
покана за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по процесния
договор за кредит е изпратена до вписания в НБД „Население” постоянен и настоящ
адрес на длъжника, с което банката е изпълнила задълженията си по чл.60, ал.2
от ЗКИ. При връчването й са изпълнени всички изисквания на чл.47 от ГПК, поради
което уведомлението е надлежно залепено, както на апартамента, така и в
пощенската кутия, поради което предсрочната изискуемост е надлежно съобщена на
длъжника.
По
същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението на ВОС и му присъди
направените по делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по предявени искове от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* за
приемане за установено по отношение на С.Д.Т., ЕГН **********, че дължи на ищеца сумите, както следва: 42 662.42
CHF, представляваща общ размер на дължима и изискуема поради настъпила
предсрочна изискуемост главница по Договор за ипотечен кредит
№4818/13.03.2006г. и Анекс №1/23.11.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение – 23.06.2017г. до окончателното погасяване на
задължението; 1510.17 CHF, представляващи дължими възнаградителни
/договорни, редовни/ лихви по Договор за ипотечен кредит
№4818/13.03.2006 г. и Анекс №1/ 23.11.2015г. за периода 25.07.2016 г. –
22.06.2017г.; 1182.72 CHF, представляващи дължими лихви
върху просрочена главница по Договор за ипотечен кредит №4818/13.03.2006 г.
и Анекс №1/23.11.2015г., за периода 25.07.2016г. – 22.06.2017г.; 101.65
CHF, представляваща неустойка за просрочена лихва по Договор за
ипотечен кредит №4818/13.03.2006г. и Анекс №1/23.11.2015г. за периода 25.07.2016
г. – 22.06.2017г.; 1883.41 CHF, представляващи неустойка за
просрочена главница по Договор за ипотечен кредит №4818/13.03.2006г. и
Анекс №1/23.11.2015г. за периода 25.07.2016 г. – 22.06.2017г., за които
суми е издадена заповед №4551/26.06.2017г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 8485/2017 г.
по описа на Варненски районен съд, ХХХIХ състав.
В
исковата молба ищецът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД твърди, че е правоприемник на „ЕЙЧ
ВИ БИ БАНК БИОХИМ“ АД, което дружество е сключило с Г Р Т и С.Д.Т. договор за
ипотечен кредит №4818/13.03.2006г., с който е отпуснал на кредитополучателя
сумата от 85 000 швейцарски франка за срок от 180 месеца. Сочи, че първите
60 месечни вноски са равни и са в размер на 713 франка при лихва във фиксиран
размер (5.9 %), а останалите 120 вноски към деня на подписване са били в размер
на 725 франка, но лихвата се е определяла на базата на плаващ лихвен процент (в
първоначален размер от 6.27583 %). Излага, че БЛП на банката се е актуализирал
периодично и се е формирал от сумата на тримесечния EURIBOR и надбавка от 5.10
%. Актуализацията на БЛП се отразява в промяна размера на вноската, съгласно
т.3.12.4“а“ от ОУ, за което кредитополучателят и солидарният длъжник са дали
безусловно съгласие /чл.4, ал.1, изр.последно/.
Твърди
още, че във връзка с искане за промяна параметрите на кредита на 23.11.2015г.
между страните е подписан Анекс № 1, като размера на редовната лихва е бил
определен на 7.013 % за периода 23.11.2015 г. – 13.02.2021 г. Със
споразумението е договорен и 6 месечен гратисен период.
Поради
преустановяване на плащаниято по договора и на основание чл. 30, т. 2 от ОУ,
банката е упражнила правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Съобщението за това е връчено на ответницата С.Т. чрез нотариална покана,
ипратена чрез нотариус рег.№ 637 Георги Георгиев. Поканата е била връчена по
реда на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление на вратата на апартамента и
пускане в пощенската кутия на постоянния адрес на адресата, който не се е явил
да я получи в указания от нотариуса двуседмичен срок.
Предвид
липсата на погасяване на задълженията по договора, е подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземанията по него. Срещу
издадената заповед е подадено възражение от длъжника С.Д.Т., което обуславя
интереса от предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Оспорва твърденията
за нередовно връчване на изпратената нотариална покана за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем. Излага, че преди изготвянето и́ нотариусът е
извършил справка в НБД „Население” за постоянния и настоящ адрес на получателя,
който в случая е бил гр.София, ул. „Н“ № 59, ет. 7, ап. 12. Сочи, че на този
адрес е залепено уведомлението, за което е съставен протокол, в който са
описани извършените действия от служителя. Представеното от ответницата
удостоверение от общината касае различен административен адрес, доколкото там е
посочен апартамент № 12А, а не № 12, който е отразен като неин адрес.
В
съдебно заседание и с писмено становище ищецът, чрез адв.А., поддържа предявения
иск. По същество моли същия да бъде уважен и му бъдат присъдени направените по
делото разноски, както и тези направени в заповедното производство.
Ответникът
С. Д Т., с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез адв.С., оспорва предявените
искове като неоснователни.
Не
оспорва факта, че е страна по процесния договор за кредит и анекс към него, но
оспорва твърденията за настъпила предсрочна изискуемост на вземането на
банката. Твърди, че е налице нередовна процедура по връчване на нотариалната
покана, с която е обявена предсрочната изискуемост, тъй като служителят на
нотариуса е посетил друг адрес. Обстоятелствата изложени в протокола
удостоверяващ връчването не отговарят на действителното положение, а именно: за
да се стигне до жилищния и́ блок се преминава през проход, в който се
намират пощенските кутии и апартамента и́ се намира на седми последен етаж
вляво от стълбите, а не както е посочено на четвърти етаж срещу асансьора.
Твърди още, че номерацията на административния адрес на сградата, в която
живее, е служебно променена от компетентната общинска администрация, за което
обстоятелство не е била надлежно уведомена.
По
същество моли съда да отхвърли предявените искове и да й присъди направените по
делото разноски.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай
съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради
което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Решението
в частта, с която са отхвърлени предявените искове от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* за приемане за установено по
отношение на С.Д.Т., ЕГН **********, че
дължи на ищеца сумите, както следва: за
разликата над 401.85 CHF до пълния предявен размер от 1182.72 CHF
представляващи дължими лихви върху просрочена главница по Договор за ипотечен
кредит № 4818/13.03.2006г. и Анекс №1/23.11.2015г. за периода 25.07.2016г. –
22.06.2017г.; за разликата над 652.91 CHF до пълния предявен размер от 1883.41
CHF, представляващи неустойки за просрочена главница по Договор за ипотечен
кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс №1/23.11.2015г. за периода 25.07.2016г. –
22.06.2017г., за които суми е издадена заповед №4551/26.06.2017г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 8485/2017г. по описа на Варненски районен съд,
ХХХIХ състав, е влязло в законна сила.
Между
страните по делото не е налице спор относно фактите, установени надлежно при
разглеждане на производството пред ВОС, както следва:
От
приложеното ч. гр.д.№8485/2017г. на ВРС, 39-ти състав е видно, че на основание
чл.417,т.2 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение
№4551/26.04.2017г. и изпълнителен лист срещу ответника С.Д.Т. и Г Р Т за
солидарно заплащане на сумите, както следва: 42 662.42 CHF, представляваща общ размер на дължима и
изискуема поради настъпила предсрочна изискуемост главница по Договор за
ипотечен кредит №4818/13.03.2006г. и Анекс №1/23.11.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 23.06.2017г. до окончателното
погасяване на задължението; 4677,95 CHF
дължими лихви по договора за кредит за периода от
25.07.2016г. до 22.06.2017г., както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер
на 1702,96лв. – за държавна такса и 2168,66лв. – адвокатско възнаграждение.
Не
се спори и от приложеното дело се установява, че длъжникът С.Д. е подала
възражение против заповедта, на 08.08.2017г., по реда и в срока по чл. 414 от ГПК от получаване на ПДИ – 26.07.2017г.
Между
„ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ“ АД, чийто правоприемник е „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, и Г Р Т и С.Д.Т., е бил сключен Договор за
ипотечен кредит №4818/13.03.2006г. за сумата от 85 000 швейцарски франка
за срок от 180 месеца. Кредитът е следвало да се погаси на 180 месечни вноски,
дължими на 20-то число от всеки месец от срока на действие на договора за
кредит. Първите 60 месечни вноски, считано от 20.03.2006г. до 20.02.2011г., са
равни и са в размер на 713 франка, представляващи сбор от главница плюс лихва
по чл.9, ал.1. Останалите 120 вноски, считано от 20.03.2011г. до 20.02.2021г.,
се формират от сбора на главница плюс лихва, определена на база плаващ лихвен
процент, съгласно чл.9, ал.2 от договора и към датата на сключването му са в
размер на 725 франка.
Във
връзка с искане за промяна параметрите на кредита, на 23.11.2015г. между
страните е подписан Анекс № 1, с който са предоговорени условията по договора
за ипотечен кредит №4818/13.03.2006г., като е променена крайната падежна дата –
12.02.2021г., уговорен е нов размер на лихвата по договора, както и шест
месечен гратисен период за вноските по главница за периода от 25.12.2015г. до
25.05.2016г.
За
установяване размера на дълга пред първоинстанционния съд е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която е прието като обективно,
компетентно дадено и не оспорено от страните по делото. От същото се
установява, че до датата на подписване на Анекс №1/23.11.2015г. начислените
суми по договора са, както следва: главница – 85 000 CHF; лихва –
41 927,13
CHF; наказателна лихва – 391,28 CHF; такси –
1262,86. Извършените плащания, за същия период, са: главница - 41 688,55 CHF; лихва –
40493,50 CHF; наказателна лихва – 139,68 CHF; такси – 1099,98 CHF; Останалата неизплатена
част от дълга е в размери: главница – 43 311,45 CHF; лихва – 983,63 CHF; наказателна
лихва – 251,60 CHF; и такси 162,88 CHF.
След датата на подписване на Анекс №1/23.11.2015г.
до датата, на която дългът е станал съдебен – 23.06.2017г., начислените по
договора суми, плащанията и размера на
останалата неизплатена част, са както следва: 1/начислените по Анекса суми:
главница - 43311,45 CHF; лихва – 3133,31 CHF; разсрочени суми – 1398,11CHF; 2/
платените суми са: главница - 649,03
CHF; лихва – 1623,14 CHF; разсрочени суми 1398,11 CHF; 3/ остатъкът за плащане е в размер на:
главница- 42 662,42 CHF; лихва – 1510,17 CHF.
Начислените по договора неустойки и лихви за
просрочени плащания са, както следва: лихва върху просрочена главница – 1189,
25 CHF; неустойка върху просрочена главница – 1893,87 CHF; неустойка
върху просрочена лихва – 119,27 CHF. Извършените плащания са в размери: лихва върху просрочена главница –
6,53 CHF; неустойка върху просрочена главница – 10,46 CHF; неустойка върху
просрочена лихва – 17,62 CHF. Остатъкът за плащане е в размер на: лихва върху просрочена главница
– 1182,72 CHF; неустойка върху просрочена главница – 1883,41 CHF; неустойка
върху просрочена лихва – 101,65 CHF.
Вещото лице посочва още, че лихвата върху просрочена
главница се начислява от банката за невнесена в срок просрочена главница, като
размерът на лихвения процент е определен в т.5.4 от анекса. Неустойката върху
просрочената главница се начислява върху просрочената главница, като размерът й
е определен в т.5.7 от анекса. Неустойката върху просрочената лихва се начислява
върху просрочената лихва, като размерът й е определен в т.5.8 от анекса. За
периода от датата на отпускане на кредита до обявяването му за съдебен има
множество просрочия на дължимите погасителни вноски, подробно посочени в
приложенията към заключенията. Последната изцяло погасена вноска е с падежна
дата 25.06.2016г.
Методиката на изчисляване на редовна договорна лихва
по договора за кредит до датата на подписване на Анекс №1/23.11.2015г. е както
следва: за периода от 17.03.2006г. до 19.01.2011г. – 5,90% фиксиран лихвен
процент, съобразно договора; от 20.01.2011г. до 19.08.2011г. – 8,46% базов
лихвен процент на банката; от 20.08.2011г. до 19.04.2015г. – 8,105% базов
лихвен процент на банката; от 20.04.2015г. до 23.11.2015г. – 7,246% базов
лихвен процент на банката; от 24.11.2015г. до 24.06.2016г. – 6,28% формиран от
тримесечен либор за швейцарски франк плюс фиксирана надбавка от 7,013%; от
04.04.2017г. до 23.06.2017г. – 6,2832% формиран от тримесечен либор за
швейцарски франк плюс фиксирана надбавка от 7,013%.
Размерът на лихвата върху просрочена главница за
периода от 17.03.2006г. до подписване на Анекс №1/23.11.2015г. е определян като
към договорната лихва се прибавят 10%. За периода от 24.11.2015г. до
23.06.2017г. се е ползвал лихвения процент на редовната договорна лихва.
Неустойката върху просрочените главница и лихви е в
размер на законната лихва, като същата е начислена след подписване на Анекс
№1/23.11.2015г.
Размерът на неизплатеното задължение по договора за
кредит при настъпила предсрочна изискуемост е както следва: 1/ при настъпила
предсрочна изискуемост на 25.01.2017г.: главница – 42 662,42 CHF; редовна
лихва – 1 510,17 CHF; неизплатени лихви върху просрочена главница –
1 182,72 CHF; неизплатена неустойка върху просрочена главница – 1 883,41
CHF; неизплатена неустойка върху просрочена лихва – 101,65 CHF. 2/ при
настъпила предсрочна изискуемост на 26.05.2017г.: главница – 42 662,42
CHF; редовна лихва – 2 281,16 CHF; неизплатени лихви върху просрочена
главница – 401,85 CHF; неизплатена неустойка върху просрочена главница – 652,91
CHF; неизплатена неустойка върху просрочена лихва – 117,73 CHF.
Размера на цялото задължение с настъпил падеж към
датата на изготвяне на заключението, без да се отчита настъпване на предсрочна изискуемост,
е 13 641,30 CHF, от които: главница – 8 117,15 CHF; редовна лихва –
2 459,54 CHF; лихви върху просрочена главница – 998,55 CHF; неустойка
върху просрочена главница – 1 598,92 CHF; неустойка върху просрочена лихва
– 467,14 CHF. При определянето му, съобразно обясненията дадени в о.с.з. от
12.07.2018г., са взети предвид
единствено падежиралите вноски към датата на изготвяне на заключението,
респ. начислените лихви и неустойки. Не е посочено цялото задължение, тъй като
същото не е станало предсрочно изискуемо.
Няма извършени плащания от длъжниците извън
образуваното изпълнително производство.
За
установяване настъпилата предсрочна изискуемост по отношение на солидарния
длъжник С.Д.Т. по делото е представена нотариална покана рег.№2421/03.04.2017г.,
акт. № ХХ, том Х на Г Г – нотариус с район на действие СРС, вписан под № 637 в
регистъра на Нотариалната камара.
Съобразно направените
на поканата отлебязвания, приложените към същата разписки за връчване и
констативен протокол №16, т.ІІІ, рег.№4291/06.06.2017г., връчването на поканата
е извършено по реда на чл.47 от ГПК.
Обстоятелствата
довели до залепяне на уведомлението са посочени в съставените три броя разписки
за извършените посещения на адреса на С.Д.Т. ***, впоследствие възпроизведени и
в констативния протокол на нотариуса. В същите е посочено, че: „При посещение
на адреса не бе открито лицето получател на Н.П нито друго лице, което е
съгласно да я получи и бе залепено уведомление на входната врата и пуснато в
пощенската кутия. Посочения адрес е жилищен блок. Външната врата е ПВЦ дограма
– бяла, пощенските кутии са от дясната страна на стената отвън, ап.12 се намира
на ет.четвърти с дървена бяла врата срещу стълбите“.
Обстоятелството, че
апартамент 12 се намира в гр.София, ул.“Н“ №ХХ, на ет.Х е отбелязано като
„забележка“ и в нотариалната покана.
Между страните по
делото не е спорен факта, че постоянният и настоящ адрес на въззивницата, солидарен
длъжник С.Д.Т. е този, на който е била изпратена нотариалната покана. Спорът е
дали залепянето на уведомлението е било извършено на точния апартамент №ХХ, с
оглед отбелязания в разписките и поканата етаж, на който същият се намира.
За установяване
местонахождението/етажа, на процесния апартамент №12 по делото са представени
следните доказателства: 1/ удостоверение №РКС18-ГР94-216-/1/ от 22.01.2018г.
/л.108 от т.д.№1209/2017г. на ВОС/, изд. от Столична Община – район „К С“, в
което е посочено, че ап.ХХХ , находящ се
в подпокривното пространство на жилищната сграда – секция „А“, построена в парцел ХІ-895 от кв.36, м.“К
С – С“, ул.“Н“ №59, е с настоящ административен адрес гр.София, ул.“Н“ №ХХ, вх.Х,
ет.Х, ап.12. 2/ писмо от
Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ /л.165 от
т.д.№1209/2017г./, в което е посочено, че след извършена проверка по документи
от длъжностни лица от Дирекция „Общински строителен контрол“ – СО се
установява,че в архива на НАГ – СО се съхранява проектна документация за
сградата, намираща се в гр.София, ул.“Н“ №59, като проверката е установила
следното: „Сградата намираща се в УПИ
Х-894, кв.36, м. ж.к.“Белите брези“ по плана на гр.София, район „К С“, е с
административен адрес ул.“Н“ 59 и съдържа едно подземно ниво, един партерен
етаж, 5 жилищни и 2 подпокривни етажа. Тъй като в сградата има 5 жилищни и 2
подпокривни етажа, в зависимост от номерацията им на място може последният етаж
да е опреелен като 7-ми. Апартамент 12
се намира на четвърти надпартерен етаж, при съседи ап.11, стълбищна клетка,
двор и калкан с УПИ ХІ-895. В сградата има партерен етаж, който не е
включен при броенето на етажите и няма полуподземен етаж.“ 3/ Схема на имот с идентификатор 68134.205.895.1.12, с административен адрес гр.София,
район К С, ул.“Н“ №55, вх.Х, ет.Х, ап.ХХ
А, притежаван от С.Д.Т., въз основа на договор обективиран в нот.акт №ХХХ,
т.Х, рег.№1871/10.02.2000г. /л.171 от т.д.№1209/2017г./. В същата е посочено,
че апартаментът се намира в сграда 1,
разположена в ПИ 68134.205.895, с предназначение жилище, апартамент, на две
нива, с площ 141,49 кв.м, ведно с избено помещение 11А и при граници: на ниво едно: на етажа - ап.10 и ап.11, под него – ап.11
и ап.9 и на ниво две: на етажа – ап.11, под него ап.10.
По делото е приложено
и заверено копие на нот.акт №120, т.VІ, рег.№1871/10.02.2000г., с който С.Т. е
придобила правото на собственост върху ап.12, находящ се в гр.София, ул.“Н“
№59, в който имотът е описан като АПАРТАМЕНТ
– МЕЗОНЕТ 12А, находящ се в подпокривното
пространснство на секция „А“ на жилищната сграда на ул.“Н“ 59, при съседи на двете нива: североизток –
двор, северозапад – мезонети №9 и 11 и стълбище, югозапад – улица „Н“, югоизток
– мезонети № 9 и 10 на секция „Б“. Сградата е построена в имот – парцел ХІ-895
в кв.36 на гр.София, при съседи: улица и парцели ХІІ-896, ХІІІ-897, ІХ-898 и
Х-894.
От
съвкупния анализ на приложените по делото доказателства съдът намира, че
удостовереното в констативния протокол за връчване на нотариалната покана до
длъжника С Т. залепяне на уведомление е направено на апартамент №12, находящ се
на етаж 4 в сграда на ул.“Н“ №59, различен от този, на който живее длъжника – ап.ХХ, на ет.Х в сградата на ул.“Н“ №ХХ,
изградена в парцел ХІ-895.
Обстоятелството, че апартаментът на въззивницата се намира на ет.Х в сграда
построена в парцел Х-895 е надлежно отразено в удостоверение
№РКС18-ГР94-216-/1/ от 22.01.2018г., изд. от Столична Община – район „К С“ и
съвпада с местонажождението и адреса на имота, посочени в нот.акт за
собственост, както и в приложената схема на обекта.
Представеното
по делото писмо от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“
/л.165/ не може да опровергае извода за местонахождението на жилището на
въззивницата, тъй като видно от съдържанието му, подробно изписано, че същото е
за ап.12, находящ се в сграда изградена
в парцел Х-894, в кв.36 на гр.София, който е съседен на парцела, в който се
намира жилището на ищцата. Налице са разминавания и в границите на двата обекта
– апартамент №12, посочени в нот.акт, схемата на процесния имот и тези посочени
в писмото на л.165, подробно изписани, което обосновава извод за разлика между
апартамента посочен в писмото и този, в който живее длъжника.
Обстоятелството,
че апартаментът на въззивницата не се намира на ет.4 се установява и от
извършената от съда справка за местонахождението на имота в сайта на АГКК, по
неговия идентификатор, където е посочено, че жилището се намира на етаж 8 и 9.
На четвъртия етаж на сградата са разположени ап.4 и ап.5.
Предвид
изложеното съдът намира, че при връчване на нотариалната покана до С.Т.
уведомлението е залепено на имот, различен от този, на който живее
въззивницата, солидарен длъжник.
По
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Спорът
между страните, определен от въззивната жалба и поставен за разглеждане пред
настоящата инстанция, е единствено относно обстоятелството настъпила ли е
предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит по отношение на С.Т.,
предвид въведените твърдения за неспазена процедура по залепяне на
уведомлението, доколкото същото не е поставено на апартамента, в който живее
длъжникът.
С
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
т.18 е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
С
оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и
то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение
на поръчителя.
При разрешаване на
спорния в настоящото производство въпрос относно обстоятелството настъпила ли е
предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор по отношение на С.Т.,
в качеството й на солидарен длъжник, следва да бъде съобразена и установената
практика на ВКС по отношение на въпроса кога настъпва предсрочната изискуемост
по договора за кредит по отношение на солидарния длъжник. Даденото от ВКС
разрешение на въпроса е, че „Уговорената по договора за банков кредит
солидарност на задължението между двама и повече длъжници по см. на чл. 121 ЗЗД, не предполага действие на обявената от Банката предсрочна изискуемост по
отношение на един от съдлъжниците и спрямо другия солидарно отговорен длъжник, ако
по отношение на него няма редовна процедура по обявяване на предсрочната
изискуемост. За да бъде изискуемо изцяло задължението по банковия кредит спрямо
всеки един от длъжниците, предсрочната изискуемост поради неизпълнение на
задължението следва да е обявена надлежно на всеки един от тях.“ /решение по
т.д.№ 50203 /2016 година, преобразувано по описа на ГК/.
От
друга страна, съгласно постоянната практика на ВКС „начинът на удостоверяване
на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че
счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по
установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на
удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването
се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при
тълкуване на договорните клаузи“ /решения по т.д.№2072/2015г. на ВКС, ТК, I т.
о.; т. д. №394/2017г. на ВКС, ТК, І т. о.; т.д.№394/2017г., Іт.о.;
т.д.2201/2017г., ІІ т.о./.
Предвид
изложеното и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че по
делото е безспорно установено обстоятелството, че към датата на отправяне на
изявлението на банката за обявяване на задължението по договора за ипотечен
кредит №4818/13.03.2006г. и Анекс №1/23.11.2015г. за предсрочно изискуем, са
били налице предпоставките за това, тъй като е било осъществено спиране на
плащанията след 24.08.2016г.
Избраният
от банката кредитор ред за уведомяване на длъжниците за трансформиране на
кредита в предсрочно изискуем е чрез връчване на нотариални покани. По силата
на чл. 50 ЗННД, при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват
правилата на чл. 37 - 58 ГПК. Доколкото прилагането на този начин е допустимо
само при наличието на точно определени предпоставки, за да бъде извършена
преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени
конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване /в
този смисъл са и определение № 47 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 719/2010
г., II т. о., ТК и определение № 141 от 2.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №
496/2009 г., I т. о., ТК/.
В
настоящия случай поканата е изпратена на постоянния и настоящ адрес на солидарния
длъжник С.Т., но съдът намира, че процедурата по залепяне на уведомление не е
редовно проведена, предвид установеното в хода на производството залепяне на
уведомлението на апартамент различен от този, на който живее лицето. Това
обстоятелство води до невъзможност да бъде направена преценка дали са били
налице предпоставките по чл.47 от ГПК, а именно неоткриване на длъжника, нито
на лице съгласно да получи съобщението. От своя страна, залепянето на
уведомлението на места различни от тези указани в ГПК опорочава процедурата
имаща за цел да осигури възможност на адресата да узнае за изпратените му книжа
и да се яви да ги получи.
Гореизложеното
обосновава извода, че спрямо длъжницата С.Т. не е налице редовно връчено
уведомление, с което банката обявява кредита за предсрочно изискуем, поради
което предявените срещу нея искове следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
несъвпадане крайните изводи на двете инстанции, решението на ВОС в обжалваната
му част, с която са уважени исковете срещу С.Т. следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Решението
следва да бъде отменено и в частта, с която С.Т. е осъдена да заплати в полза
на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД направените разноски в производството по
т.д.№1209/2017г. на ВОС в размер на 5 557,67лв., както и тези в
заповедното производство в размер на 3 707,12лв.
На
основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззиваемата страна „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД следва да бъде осъдена да заплати на С.Д.Т. сумата от 1667,37лв.,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за държавна
такса.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №616/25.07.2018г. по т.д.№1209/2017г. на ВОС в частта, с която е прието
за установено, че С.Д.Т., ЕГН ********** ***, дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Света Неделя“
№7, сумите, както следва: 42 662.42 CHF, представляваща общ размер на дължима и
изискуема поради настъпила предсрочна изискуемост главница по Договор за
ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1/23.11.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 23.06.2017г. до
окончателното погасяване на задължението; 1510.17 CHF, представляващи дължими и изискуеми поради
настъпила предсрочна изискуемост възнаградителни лихви по Договор
за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1/23.11.2015 г. за периода 25.07.2016
г. – 22.06.2017г.; 401.85 CHF, представляващи дължими и
изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост лихви върху просрочена
главница по Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1/23.11.2015г.
за периода 25.07.2016г. – 22.06.2017г.; 101.65 CHF,
представляващи дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост неустойки
за просрочена лихва по Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и
Анекс № 1/23.11.2015г. за периода 25.07.2016 г. – 22.06.2017 г.; 652.91
CHF, представляващи дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна
изискуемост неустойки за просрочена главница по Договор за ипотечен
кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1/23.11.2015г. за периода 25.07.2016
г. – 22.06.2017 г., както и в частта, с която С.Д.Т., ЕГН ********** ***, е
осъдена да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, пл.“Света Неделя“ №7, сумата от 5 557,67лв.,
представляваща направените по т.д.№1209/2017г. на ВОС разноски и сумата от
3 707,12лв., представляваща направените разноски в заповедното
производство по ч.г.д.№8485/2017г. на ВРС, ХХХІХ състав, на основание чл.78 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Света Неделя“ №7, срещу С.Д.Т.,
ЕГН ********** ***, искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 42 662.42
CHF, представляваща общ размер на дължима и изискуема
поради настъпила предсрочна изискуемост главница по Договор за ипотечен
кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1/23.11.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 23.06.2017г. до окончателното
погасяване на задължението; 1510.17 CHF, представляващи дължими и
изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост възнаградителни лихви
по Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1/23.11.2015г. за
периода 25.07.2016г. – 22.06.2017г.; 401.85 CHF, представляващи
дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост лихви върху
просрочена главница по Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и
Анекс № 1/ 23.11.2015г. за периода 25.07.2016 г. – 22.06.2017г.; 101.65
CHF, представляващи дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна
изискуемост неустойки за просрочена лихва по Договор за ипотечен кредит
№ 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1/23.11.2015г. за периода 25.07.2016 г. –
22.06.2017г.; 652.91 CHF, представляващи дължими и изискуеми поради
настъпила предсрочна изискуемост неустойки за просрочена главница по
Договор за ипотечен кредит № 4818/13.03.2006 г. и Анекс № 1/23.11.2015г. за
периода 25.07.2016г. – 22.06.2017 г., на основание чл. 422 вр. чл.415,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Света Неделя“ №7 да заплати на С.Д.Т.,
ЕГН ********** ***, сумата от 1667,37лв., представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за държавна такса, на основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: