Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № ………

 

гр. К., 01.11.2021 година.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Районен съд К., трети състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 Председател: Стефан Стойков

 

при секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производствотое  по общия исков ред.

Образувано е по искова молба, предявена от ищеца - И.Б.Т. ***, с която се иска осъждане на ответниците - К.А.Б. ***, М.Г. *** и Н.С.Д. ***, да му заплатят солидарно сумата от 2 000 лева, частична претенция от обща в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на неправомерни действия, извършени от тях в качеството им на назначени експерти по ДП 57/2012 година на НСлС -  депозирано невярно заключение – несъответстващо на изследваните документи.

Претендира и законовата лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2020 г., до окончателното заплащане на присъдените суми. Претендира и присъждане на направените разноски.

Твърди, че са му причинени неимуществени вреди от ответниците чрез изготвяне от тях на невярно заключение по комплексна оръжейно-техническа експертиза, назначена с постановление № 4522 от 08.07.2016 г. по ДП № 57/2012 г. по описа на НСлС. Твърди, че заключението по посочената експертиза е представено на 22.03.2017 г., подписано и от тримата ответници, в качеството им на вещи лица, определени с цитираното постановление, като невярността му се изразява във фактическо  несъответствие между изводите на вещите лица и изследваните от тях доказателства по делото.

Конкретното несъответствие описано от ищеца се отнася до твърдян извод на вещите лица при отговор на трети и седми въпрос, че с Договор № УД-03-42/20.12.2011 г., сключен между М-во на отбраната и „Б.Т.“ ООД са предадени за унищожение два вида бойни части, предназначени за ЗРК СА-75 „Двина“, условно разделени на „сиви“ и „зелени“, с означение ДВР и 5Ж94.

По повод този извод на вещите лица ищецът твърди, че предмет на цитирания договор и изготвената към него Техническа спецификация ТС Б11 0713-11, София 2011 г. и Списък на Бойни части за демилитаризация чрез взривяване, е само бойна част с означение БЧ В-750-В към изделие 10001;

Ищецът твърди, че по цитираното ДП му е повдигнато обвинение на 12.07.2017 г., а на 02.11.2017 г. е изготвен и внесен в съда обвинителен акт, в която е цитирано заключението на ответниците по посочената експертиза, като в образуваното производство пред РС Я.– НОХД 1446/2017 г. е подсъдим. Твърди, че с внасяне на заключението ответниците са осъществили неправомерни действия, насочено в негова вреда, като повдигнатото му обвинение се основава за изготвената от ответниците експертиза.

Твърди, че качеството му на подсъдим, за което немалък принос има неправилното заключение на ответниците му нанася неимуществени вреди , изразяващи се в създаване на чувства за тревожност, подтиснатост и несигурност за бъдещето, което влияе негативно на психическото му състояние. Твърди, че преживяваните емоции се отразяват негативно на семейната му среда, приятелското и професионалното обкръжение, като е накърнена професионалната му репутация. Твърди, че това се отразило и на здравословното му състояние, като му е назначено медикаментозно лечение на състоянието на тревожност, както и за контрол над кръвно налягане и кръвна захар.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител – адвокат Л.Г., който поддържа предявената претенция. Ангажира гласни доказателства за установяване на неимуществените вреди, както и писмени.

В срока за отговор ответниците подават общ такъв, с който по същество оспорват предявения иск, като твърдят, че липсва противоправно действие, като даването на заключени е в изпълнение на задълженията им като назначени вещи лица. Считат, че противоправността не може да бъде изведена друго заключение на експерти, като верността или неверността на заключението им е преценка в правомощията и задълженията на наказателния съд.

Ответниците твърдят, че няма причинена вреда, отговорност за повдигнатото обвинение може да се търси след оправдаване по реда на ЗОДОВ. В същата насока са аргументите им и за липса на причинна връзка между изготвеното заключение и възникване на качеството на подсъдим за ищеца в наказателно производство.

В съдебно заседание ответниците се представляват от упълномощен общ представител – адвокат Л.Д., която поддържа отговора и оспорва предявената претенция. Претендира присъждане на разноски.

 

К.ският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа  и правна страна:

Искът е допустим, като в с протоколно определение в с.з. на 16.09.2020 г. е оставено без уважение искането на ответниците за прекратяване на производството.

По същество е неоснователен, след като от страна на ищеца не е доказано наличие на увреждане от страна на ответниците.

Ищецът в настоящото производство е обвиняем по ДП № 57 по описа на НСл.С София за 2012 г., пр.пр. № 1849 по описа на ОП Ямбол. С обвинителен акт от 02.11.2017 г. пред РС Я.му е повдигнато обвинение  обвинение за извършено престъпление по чл. 338, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, а именно за това, че

„В качеството си на проектант на взривни работи в „Б.Т." ООД - гр.София с ЕИК *********, във времето след 20.12.2011 г. до 02.04.2012 г. в производствено-складова база за боеприпаси „С.М.",……….., като държал и работил с взривни вещества - тринитротолуол (тротил) и хексоген, съставни на и съдържащи се в бойни части (изделия, боеприпаси) ДВР 750 и 5Ж94 за зенитно управляеми ракети с номенклатурен № 10001 към ЗРК СА-75М Двина, за изпълнение на договор УД-03-42/20.12.2011 год. между Министерство на отбраната на Р.България - Възложител и „Б.Т." ООД - гр.София - Изпълнител, разработил „Технология за цялостен процес на унищожаване на бойна част БЧ за В-750-В", Технологична инструкция за работа с установка за термична обработка на бойна част на ракета С-75-Двина/БЧ за В-750-В и Технологична инструкция за работа с установка за механична обработка на бойна част на ракета С-75-Двина/БЧ за В-750-В, като не взел необходимите мерки за сигурност за унищожаване на взривните вещества, съдържащи се в бойните части и на тях самите, предвидени в: ………….Разпоредби на различни нормативни актове, подробно описани в ОА……………….. като вместо унищожаване на взривните вещества, съдържащи се в бойните части и на тях самите, чрез взривяване, с технологията и двете технологични инструкции проектирал и разработил извършването на опасен и недопустим поради това производствен процес за необратимо преобразуване чрез разснарядяване на бойните части (изделията, боеприпасите) на отделни техни съставни елементи - отпадъчни взривни вещества (тротил (тринитротолуол) и хексоген) и празна опаковка от черни и цветни метали, в цех № 1 на базата, в резултат прилагането на който производствен процес, на 05.06.2012 год., в цех № 1 на базата последвал взрив и причиняване на:…………

Смъртта на три лица, всичките от Община Стралджа и средни телесни повреди на три лица от Община Стралджа, …….като не е искал и не е допускал това и деянието съставлява особено тежък случай.“

В хода на проведеното ДП № 57/2012 г. по описа на НСлС , ответниците са назначени за вещи лица с постановление от 05.07.2016 г., като на 22.032017 г. е изготвено твърдяното от ищеца заключение, с което ответниците са дали отговор на общо петнадесет въпроса, поставени от разследващия орган.

При отговор на въпрос № 3 ответниците са посочили следното в заключението си:

1.      Министерство на отбраната на Р. България е предало на фирма „Б.Т.“ ООД гр. София 346 броя Бойни части за В-750-В/10001 от два вида, условно наречени „зелени“ и „сиви“.

2.      Всички предадени Бойни части за В-750-В/10001 са за унищожаване и са включени за изпълнение и само по договор № УД-03-42/20.12.2011 г.

3.      Бойни части за В-750-В/10001 за утилизация не са предаване и не са включени за изпълнение по договор № УД-12-10/15.02.2012 г.

При отговор на въпрос № 7 ответниците са посочили следното в заключението си:

1.      Бойните части ДВР 750 и 5Ж94 са за две различни ракети към ЗРК-75 „Двина“.

2.      И двата вида бойни части са за ракетите с номенклатурен номер 10001 и следователно са предмет на договор № УД-03-42/20.12.2011 г.

3.      Причината за предаването на войни части за В-750-В/10001 е Решение № 197/29.01.2011 г. на Министъра на отбраната за обявяване на специална обществена поръчка с предмет на дейност утилизация на боеприпаси/унищожаване на боеприпаси и приемане на съответната процедура за приемане на оферти за участие.

4.       Бойните части за В-750-В/10001 са предадени за унищожаване на фирма „Б.Т.“ ООД София от МО на основание договор № УД-03-42/20.12.2011 г.

 

            Без съмнение се установи, че с договор № УД-03-42/20.12.2011 г. /л.10/, в изпълнение на решение за снемане от въоръжение и обявяване на обществена поръчка за утилизация на снети от въоръжение бойни части за зенитно-ракетен комплекс /снемането от въоръжение е извършено през 2007 г. с цитирана в изследователската част от заключението по въпрос 3/, е извършено предаване на описани в приложение и техническа спесификация боеприпаси на фирма „Б.Т.“ ООД гр. София. С техническа спесификация ТС Б11.0713.11 /л.14/, идентифицирана с договора, е обозначено предаване на 346 броя бойни части /глави/ означени с наименование „БЧ за В-750-В/10001 Бойна част към изделие 10001“, за които е посочен и остатък „празна опаковка“ 323 броя.

При цялостната преценка на заключението, изготвено от ответниците може да се направи извод, че според тях с договора са предадени за утилизация два вида бойни части за зенитно-ракетен комплекс ЗРК-75 „Двина“ с означение ДВР 750 и 5Ж94, за които без съмнение се установи, че са действително две различни изделия за посочения ЗРК Двина, като са с различен цвят и обща маса, а така също са различни и по маса на взривно вещество и съотношението тротил-хексоген. Основание за този извод, е приложен от ищеца отговор от МО от 29.12.2020 г. /л.353/.

Може да се направи извод, че основното възражение на ищеца по представеното от ответнициет заключение е извода, направен от тях, че цитираните бойни части ДВР 750 и 5Ж94 са част от изделие с номенклатурен номер 10001, каквито са описани с договора от 2011 г., сключен между МО и търговското дружество, в което е бил служител ищеца.

При тези факти и изводи по тях съдът намира, че претенцията на ищеца е недоказана и следва да бъде отхвърлена.

За да отговорят на поставените задачи, в това число и на конкретно цитираните, при излагане на мотивите си /по въпрос 3 л. 101 гръб – 108  вещите лица са се позовали на наличните доказателства, установени в хода на ДП, а именно свидетелски показания за наличието на два вида бойни глави, пристигнали в предприятието в изпълнение на договора от 2011 г., както и на конкретни документи, обозначаващи двата вида бойни глави като част от едно и също изделие под номенклатурен номер. В този смисъл заключението е обосновано, поради което съдът не намира, че с отговорите на въпрос 3 и 7 от заключението, представено от ответниците по възложената им комплексна оръжейно-техническа експертиза са изложени неверни обстоятелства или изводи, поради което от тяхна страна няма извършено противоправно действие по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, което да е основание за търсене от тях на отговорност за обезвреда на причинени вреди.

Липсват доказателства, ангажирани от ищеца, които да дадат основание за извод, че ответниците са дали невярно заключение, а така също и несъответстващо на писмени материали, каквито не са представени или идентифицирани, съответно да е поискано  приобщаването им от друго място или орган.

Според съда не може да се говори и за вреди, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с действия на ответниците, които са изпълнили задълженията си като специалисти по възложените им с постановлението задачи, давайки отговор на въпроси за изясняване на които са били необходими специални знания.

Повдигането на обвинение е действие, предприето от разследващия орган, което е санкционирано от наблюдаващия прокурор, при което няма доказателства, че предявяването на такова в хода на ДП, а и впоследствие с внасяне на ОА в съответния първоинстанционен съд, е извършено, основавайки се само на заключението на ответниците по цитираната експертиза. Разпоредбите на НПК – чл. 219, ал. 1 предвижда повдигане на обвинение в хода на ДП при наличие на достатъчно доказателства, като настоящия съд няма възможност, както и правомощие да контролира такава преценка, но видно от останалите обстоятелства, изложени в диспозитив на обвинението са налице многобройни доказателства, - факти, всичките част от обективните признаци на конкретното престъпно деяние, които не са установени чрез процесуално-следственото действие, в което са участвали ответниците.

Поради това искът на ищеца следва да бъде отхвърлен, като съобразно този извод на ответниците следва да бъде присъдено обезщетение за направените разноски в размер на 1 200 лева за заплатено възнаграждение на адвокат Д.. Съдът не споделя възражението на проц. представител на ищеца за прекомерност, след като ответниците са трима и са представлявани от един процесуален представител, като обема на представените доказателства не дава основание за извод, че делото се характеризира с минимална сложност, поради което искането на ответниците за присъждане на разноски следва да бъде уважено изцяло.

Предвид всичко изложено съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, ПРЕДЯВЕН ОТ ИЩЕЦА - И.Б.Т., ЕГН ********** ***, ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИЦИТЕ -  М.Г.Т., ЕГН ********** ***, Н.С.Д., ЕГН ********** *** и К.А.Б., ЕГН ********** ***, ДА МУ ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО СУМАТА ОТ 2 000 /две хиляди/ лева, частична претенция от обща в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на неправомерни действия, извършени от тях в качеството им на назначени експерти по ДП 57/2012 година на НСлС -  депозирано невярно заключение – несъответстващо на изследваните документи.

ОСЪЖДА И.Б.Т., ЕГН ********** да заплати на М.Г.Т., ЕГН **********, Н.С.Д., ЕГН ********** и К.А.Б., ЕГН ********** сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща обезщетение за направени разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: