РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 01.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на десети юли през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №510 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София,
представлявано от Н П Н и Д Т Д, прокуристи, чрез процесуалния си представител
твърди, че на 07.06.2016г. е сключил с ответницата договор за потребителски
паричен кредит №CREX-13470266, съгласно който й предоставил
заем в размер на 344.52 лв. За ответницата е възникнало задължение да погаси
заема на дванадесет месечни вноски, всяка по 33.53 лв, които вноски съставляват
изплащане на главницата по заема, заедно с оскъпяването й съгласно годишния
процент на разходите (ГПР) – 31.52 % и годишен лихвен процент – 27.71 %.
Ответницата заплатила една месечна вноска и преустановила плащането на
20.08.2016г. На основание чл.3 от договора вземането му става изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателката просрочи две или повече месечни вноски. За
ответницата останало задължението да изплати остатъка от заема в размер на
сумата общо 368.83 лв, представляващ оставащите 11 броя погасителни вноски към
20.09.2016г. (322.45 лв главница), към която дата е станал изискуем в целия му
размер и възнаградителна лихва – 46.38 лв. Алтернативно счита всички претенции
за дължими поради изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по
погасителния план на 20.06.2017г. Ответницата му дължи лихва за забава в размер
на 32.01 лв за периода от 20.09.2016г. до 11.09.2017г. За събиране на вземането
си в този размер подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК, образувано в ч.гр. дело №6747/2017г. на Русенския районен съд. Тъй
като ответницата не е намерена за връчване на издадената от съда заповед за
изпълнение, моли да се признае за установено съществуването на вземането му към
ответницата за сумите 322.45 лв главница по кредита, заедно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателното изплащане, 46.38 лв възнаградителна
лихва по договора и 32.01 лв лихва за забава за периода от 20.09.2016г. до
11.09.2017г. Претендира разноските по ч. гр. дело №6747/2017г. на РРС, както и
тези по настоящето исково производство.
В писмена молба вх. №28780/06.07.2018г. ищецът допълва
съображенията относно основателността на претенцията си спрямо ответницата с
обстоятелството, че е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжницата на 26.09.2017г., едва след като вземането му
е станало ликвидно и изискуемо в пълен размер (20.06.2017г.).
Ответницата Б.Ц.Т. чрез назначения й особен
представител взема становище за неоснователност на иска. Възражението е, че
ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди да е
била уведомена за волята му. Позовава се на т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по търг.
дело №4/2013г. на ОСГТК, ВКС. Оспорва и претенцията по чл.86 ЗЗД.
По делото са
представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №6747/2017г. на
РРС.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от данните по ч. гр. дело №6747/2017г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №4044/27.09.2017г. срещу
Б.Ц.Т. за сумите
322.45 лв главница по договор за потребителски заем от 08.06.2016г., заедно със
законната лихва от 26.09.2017г. до окончателното изплащане, 46.38 лв
възнаградителна лихва (надбавка) за периода от 20.08.2016г. до 20.06.2017г., 32.01
лв лихва за забава за периода от 20.09.2016г. до 11.09.2017г., както и 75 лв
разноски по производството, в т.ч. 50 лв юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена на ответницата съгласно чл.47, ал.5 ГПК, поради което и
на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Искът е основателен.
От представения Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги №CREX-13470266/07.06.2016г. се
вижда, че ищецът е предоставил на ответницата заем в размер на 344.52 лв, която
сума й превел по банков път. Изплащането на задължението по договора - 422.36
лв, включващо главницата по заема – 344.52 лв, годишния процент на разходите на
кредитора - 31.52 % и годишния лихвен процент - 27.71 % е разсрочено, съгласно
Погасителен план към договора, на 12 месечни погасителни вноски всяка по 33.53
лв.
По делото няма спор, че ответницата е преустановила плащането на вноските
на 20.08.2016г., като към тази дата е изплатила една месечна вноска. Остатъкът
на задължението по заема възлиза на 368.83 лв, от които 322.45 лв главница
кредит и 46.38 лв лихва, видно от приложеното счетоводно извлечение по кредит №CREX-13470266 (л.20-25). Счетоводното извлечение не е оспорено, нито
опровергано с противни доказателства относно неговата редовност, поради което и
съгласно чл.182 ГПК има доказателствено значение за отразените в него факти.
Дължимото обезщетение за забава върху всяка забавена вноска за периода от 20.09.2016г.
до 11.09.2017г. възлиза на 32.01 лв, която сума също не е оспорена от ответницата.
Съдът съобрази обстоятелството, че ищецът претендира дължимостта на посочените
суми и алтернативно - на основание изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита, който е настъпил преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК. Поради това намира неоснователно и неотносимо за
разглеждания случай възражението на особения представил на ответницата за
недължимост на сумите поради неуведомяването й за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на
вземането на ищеца за сумите 322.45 лв главница, заедно със законната лихва от
подаване на заявлението - 26.09.2017г. до окончателното изплащане, 46.38 лв лихва
по кредита (възнаградителна лихва) за периода от 20.08.2016г. до 20.06.2017г. и
32.01 лв обезщетение за забава за периода от 20.09.2016г. до 11.09.2017г. Ответницата
дължи на ищеца 75 лв разноски по ч. гр. дело №6747/2017г. на РРС, от която сума
25 лв държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК
ответницата следва да заплати на ищеца 525 лв разноски по настоящото дело - 125
лв държавна такса, 100 лв юрисконсултско
възнаграждение и
300 лв за особен представител на ответницата.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД
със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк
София, сгр. 14, представлявано от Н П Н и Д Т Д, прокуристи, ЕИК ********* към Б.Ц.Т.
***, ЕГН **********, за сумите 322.45 лв главница по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги №CREX-13470266/07.06.2016г, заедно със законната
лихва от 26.09.2017г. до окончателното изплащане, 46.38 лв възнаградителна
лихва по договора и 32.01 лв лихва за забава за периода от
20.09.2016г. до 11.09.2017г.
ОСЪЖДА Б.Ц.Т.
да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сумите 75 лв разноски по ч.
гр. дело №6747/2017г. на Русенски районен съд, както и 525 лв разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: