№ 19078
гр. София, 30.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора Е. Б. И.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Частно
наказателно дело № 20231110214709 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 12:50 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ А. М. А., явява се лично, доведен от СА на НСлС. За
него се явява адвокат А. – служебен защитник.
СРП - редовно призована, изпраща прокурор Е. И..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да гледаме делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ по лична карта
№ ...:
А. М. А., роден на ХХХ., в гр. София, българин, български гражданин,
начално образование, осъждан, неженен, работи без трудов договор като общ
работник, постоянен адрес: ХХХ, настоящ адрес (по негови данни): ХХХ,
1
ЕГН: **********.
СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия в настоящото производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Разбрах правата си. Няма да правя отвод на
състава на съда, прокурора и секретаря.
ЗАЩИТАТА: Отводи няма да правя.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по хода на съдебното
следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане искането на СРП по чл.64 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо
обвиняемия А..
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така направеното искане. Няма да соча
доказателства.
ЗАЩИТАТА: Оспорвам искането. Нямам доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Разбирам искането на СРП. Не желая да давам
обяснения.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Намирам делото за изяснено от фактическа
страна.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което и на основание чл.283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства и доказателствени
средства по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Съдия, след преценка на събрания
до момента доказателствен материал, считам, че са налице предпоставките за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо
обвиняемия А. А.. На първо място, повдигнатото обвинение е за
престъпление - тежко умишлено, по чл.93, т. 7 от НК, като същото е
извършено при форма на вината пряк умисъл. На следващо място, може да се
направи обосновано предположение, че именно обвиняемият е извършител на
престъплението, за което е привлечен. Този извод се подкрепя от
протоколите за разпити на свидетел, за оглед на веществени доказателства, за
разпознаване, както и от приобщените по делото видеозаписи и останалия
събран до момента доказателствен материал. От извършеното разпознаване се
установява, че пострадалата категорично посочва именно А. като автор на
деянието, извършено спрямо нея.
Същевременно доказателствата по делото сочат, че е налице и другата
кумулативно изискуема предпоставка по смисъла на чл. 63, ал. 2, а именно
реалната опасност обвиняемият да извърши друго престъпление и да се
укрие. Тази опасност се извежда от механизма на извършеното престъпление,
а именно в тъмната част на денонощието, докато пострадалата се е прибирала
сама към дома си. Опасността се извежда и от обремененото съдебно минало,
като видно от справката за съдимост, обвиняемият е осъждан няколкократно,
включително и за престъплението „грабеж“. Всичко гореизложено обосновава
извода, че става въпрос за лице с изключително висока степен на обществена
опасност, с крайни наклонности за извършване на престъпления против
собствеността, като събраните до момента доказателства сочат, че
обвиняемият има изградени престъпни навици, за което осъжданията му
преди настоящото деяние, не са изиграли своята възпираща роля. С оглед на
гореизложеното, моля да вземете по отношение на обвиняемия А. М. А. мярка
за неотклонение „Задържане под стража“.
3
ЗАЩИТНИКЪТ: Уважаема госпожо Председател, внесено е искане по
чл. 64, ал. 1 от НПК, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ спрямо обвиняемия А. М. А.. Съгласно чл. 63, ал. 1 от НПК, такава
мярка за неотклонение се взема, когато са налице трите кумулативно дадени
предпоставки. Първо - обосновано предположение за извършеното от
обвиняемия престъпно деяние, което е наказуемо с „Лишаване от свобода“.
Отварям скоби, обвинението по чл. 198, ал. 1 от НК е за тежко умишлено
престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК и наказателната
санкция е от три до десет години. Втората кумулативна предпоставка е, че
доказателствата по делото трябва да сочат, че съществува реална опасност
обвиняемият А. А. да се укрие или да извърши престъпление – ново или
друго. Няма да се спирам, дали е налице обоснованото предположение. Че е
автор на деянието, представителят на СРП посочи, че са събрани
доказателства, като свидетелски показания и резултат от разпознаването на
пострадалата свидетелка КДД и записи от камери на самото
местопроизшествие. Все пак, в него не е намерена нито една от
инкриминираните вещи. Вярно е, че деянието е извършено преди около 25
дни, на 02.10.2023 г., около 20:20 часа, както беше посочено - в тъмната част
на денонощието. Не смятам, че тогава беше точно в тъмната част, но това не е
толкова важно. Деянието си е деяние.
Искам да се спра специално на другите кумулативно посочени
основания за вземане на най-тежката мярка „Задържане по стража“.
Обвиняемият А. има установим постоянен адрес в ж. к. „Свобода“ и както
разбрах от него и неговата майка, има настоящ адрес в „Студентски град“, на
ул. ХХ, където живее със свои роднини - баща, майка. Същият притежава
лична карта, има адресна регистрация, не се укрива, не е оказал съпротива на
органите на МВР - 01 РУ-СДВР, които са отишли да го задържат в четвъртък
следобед. Неговата майка дава уверение, че ако има по-лека мярка за
неотклонение от „Задържане под стража“, винаги ще гарантира неговото
явяване пред органи на съд, прокуратура и МВР. Прокурорът се спря на
неговото обременено съдебно минало. Посочено е, че той е осъждан няколко
пъти, включително и за грабеж, но не разбрах на какво е осъждан, изтърпял ли
е наказанието и каква е присъдата.
4
Той преди малко заяви, че упражнява обществено полезен труд и че
работи в строителството, като общ работник. Вярно е, че не посочи към коя
фирма и не посочи трудов договор, но това е характерно за тяхната общност -
те отиват един ден, работят, накрая получават своето възнаграждение и си
тръгват.
Предвид на гореизложеното, Ви моля да не бъде уважена искането на
СРП за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ и да бъде определена по-лека „Подписка“, „Парична гаранция“ в
разумен размер или „Домашен арест“. Така ще бъдат изпълнени целите на
взетата мярка за неотклонение, които са визирани в чл. 57 от НПК.
Благодаря Ви, завърших!
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Ако може нещо по-леко като наказание, ако може
„Домашен арест“, нещо. Моите родители могат да внесат и гаранция.
СЪДЪТ, на основание чл.297 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Ако може нещо по-леко, „домашен арест“ или
„парична гаранция“.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателствeни материали, намира за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 64 НПК. Образувано е във връзка с
постъпило искане от представител на СРП за постановяване на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия А. М. А.,
ЕГН **********.
За да вземе най-тежката мярка за неотклонение, освен базисните
5
предпоставки за валидното привличане на едно лице в процесуалното
качество на обвиняем за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода
и/или по-тежко наказание, съдът следва да формира извод въз основа на
събраните по делото допустими и относими доказателствени източници и за
съпричастността на обвиняемия към вмененото му престъпно деяние, както и
за наличието на някоя от алтернативно дадени опасности – да се укрие или да
извърши престъпление
А. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем с постановление
от 28.10.2023 г., предявено му на същата дата, за извършено на 02.10.2023 г.
престъпление с правна квалификация по чл.198, ал.1 от НК, наказуемо с
„Лишаване от свобода” в размер от три до десет години и отнесено към
категорията на тежките умишлени престъпления.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщените по делото
релевантни доказателствени източници съдебният състав достигна до извод,
че към настоящия етап от разследването фактът на извършеното престъпно
посегателство, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм,
пострадало лице, настъпилите общественоопасни последици и неговото
авторство са подкрепени от събраните доказателства в достатъчна степен, за
да формират наличието на обосновано предположение, като първа и основна
процесуална предпоставка, изискуема от нормата на чл.63, ал.1 от НПК.
В подкрепа на този извод следва да бъдат съобразени показанията на
свидетелите КДД и ИСН, тълкувани ведно с протокол за оглед на веществени
доказателства, протокол за разпознаване, писмените доказателства и
заключението на изготвената видеотехническа и лицево- идентификационна
експертиза, посредством които се фиксират приблизително характеристиките
на отнетите вещи – част от предмета на посегателството, както и
персоналитета на неговия автор. Приобщените в хода на производството
доказателства и доказателствени средства са последователни и вътрешно
непротиворечиви, като изграждат стройна система от преки и косвени
материални източници на факти, които този съд цени като достоверни,
еднопосочно относими към основните признаци на състава на процесното
деяние и позволяващи на този ранен етап неговото установяване.
При преценката за наличието на консолидация на материалите по
делото и тяхната еднопосочност, този съд поставя в основата на обоснованото
6
предположение за авторство на деянието показанията на свид. КД – посочена
като пострадало от грабежа лице. От тях се извеждат характеристиките на
отнетите вещи, времето, мястото и механизма на инкриминираното по делото
деяние, както и данни за личността на неговия автор. Отсъстват аргументи, с
които да бъде убедително обоснован мотив за недобросъвестно процесуално
поведение на този свидетел, целящо насочването на държавната принуда към
обвиняемия чрез изграждане на набеждаваща теза. Свид. Д убедително е
споделила отличителни белези на своя нападател, разкриващи идентичност с
отделни външни характеристики на обвиняемия. Без колебания е посочила
именно А., като лицето, реализирало нападение срещу нея, удостоверено и в
приложения по делото протокол от проведеното с участието й разпознаване.
Нейните изявления се допълват и посредством заключението на приобщената
по делото видеотехническа експертиза, което потвърждава наличието на
данни за присъствието на обвиняемия в близост до мястото на извършеното
посегателство и във време, съвпадащо с неговата реализация.
Последователни и в синхрон с останалите доказателствени източници се
явяват и показанията на свид. ИН. В тях се съдържа информация за времето и
мястото на откриване на част от инкриминираните вещи, захвърлени след
извършването на престъпното посегателство. Допълнени с протокола за оглед
на веществени доказателства, тези гласни доказателствени източници служат
за обективна проверка на житейската правдивост и достоверността на
сведенията на пострадалата, като основен очевидец по делото.
Изводимите от обсъдените по- горе доказателствени материали факти
дават достатъчна информация за връзката между А. и реализираното
посегателство. Действително, доказателствените източници разкриват
обстоятелства, които следва да бъдат изяснени посредством поставяне на
допълнителни задачи в рамките на видеотехническа експертиза, евентуално
изискване на трафични данни, допълнителен разпит на свидетели, както и
прилагане на други способи за събиране и проверка на доказателствен
материал, така че да се достигне до безспорност на изводите по същество в
насока изграждане на окончателната теза на държавното обвинение,
включително и относно възможността да се осмисли приложението на по-
тежка правна квалификация на деянието, с оглед данните за предходната
съдимост на обвиняемия. Въпреки това, понастоящем формираната
съвкупност е достатъчна, за да послужи за обосновка на търсената от
7
прокуратурата мярка за процесуална принуда. Удовлетворено е изискването
доказателствената маса на пръв поглед да позволява разумен извод и
обосновано предположение с висок по степен интензитет, че обвиняемият е
съпричастен към деянието, за което е привлечен към отговорност.
Решаващият орган изхожда и от позицията, че на този етап от
производството, с оглед характера на мерките за неотклонение и заложените
в тях цели, първата и основна предпоставка, установена в чл.63, ал.1 от НПК,
не следва да бъде доказана с онази категоричност, изискуема от закона при
повдигане на обвинение от страна на Прокуратурата с обвинителния акт, с
който в пълнота се развива обвинителната теза и се детерминират
фактическите рамки на процеса.
По делото се разкрива кумулативно изискуемата предпоставка, свързана
с опасност от укриване на лицето. Макар и да притежава документ за
самоличност, видно дори от материализираните му лични изявления в
протокола за неговия разпит, включително и в настоящото съдебно заседание,
А. не живее на отразения постоянен адрес, а пребивава временно на място,
обозначено от него като „хотел“, без допълнителни уточнения. Последното,
ведно с факта на установяването на обвиняемия при случайна проверка на
улицата, с оглед осигуряване на участието му в производството, след
продължило с дни издирване на актуални данни за местонахождението му, е
достатъчно, за да се заключи, че съществува опасност да се укрие и с това да
затрудни хода на производството.
От доказателствените източници по делото се налага и съществуването
на втората кумулативно изискуема наред с обоснованото предположение,
предпоставка, а именно реална опасност от извършване на друго
престъпление. Тя е пряка и непосредствена, а не хипотетична. Приобщената
по делото справка за съдимост сочи наличието на предходни осъждания,
чието превъзпитателно и предупредително въздействие върху А. очевидно не
е било постигнато. Част от тях са свързани и с ефективно изтърпяване на
наказания, завършило в кратък период преди датата на инкриминираното по
настоящото дело деяние. Обект на неговата насоченост се явяват
преимуществено правоохранявани отношения, гарантиращи
неприкосновеността на личната собственост, каквито са засегнати и с
процесното деяние. Това дава основание да се коментира завишена степен на
обществена опасност на личността му и категорично опровергава твърдения
8
за постигната ресоциализация и утвърдено правосъзнание.
Действително, предходната съдимост не следва да се разглежда априори
като обвързваща съда при преценката на вида и тежестта на разумното
ограничение в правната сфера на привлеченото към отговорност лице.
Последователно обаче, включително и в практиката на ЕСПЧ, е възприето, че
самостоятелно тежестта на деянието и изводимата от други източници степен
на опасност на дееца дори и при чисто съдебно минало могат да послужат за
обосновка за необходимостта от налагане на най- тежката форма на
процесуална принуда и без да се накърнява забраната за самоцелност при
приложението на института на мярката за неотклонение „Задържане под
стража”. В конкретния случай механизмът на извършване на деянието се
отличава с хладнокръвие, включително като хронология на предприетите
действия. Разкрива се груба демонстрация на пренебрежение към
установения запрет да се накърнява чуждата правна сфера, което мотивира и
извода на този състав за завишената степен на обществена опасност на
деянието и личността на неговия автор, спрямо които задържането се
обосновава като разумно и съответно. Искреният стремеж да бъде защитен
общественият интерес в случая следва да надделее над респекта към личната
свобода и презумпцията за невиновност.
В отговор на възраженията на защитника, този съд споделя разбирането
си, че по настоящото дело не се разкриват обстоятелства, способстващи
извод, че по – ниска по интензитет мярка за процесуална принуда би изиграла
възпиращата роля, която е поставена пред нея спрямо обвиняемия.
Противното не се налага и от предложената на вниманието на съда трудова
ангажираност на А.. Последната не само не е убедително доказана, но и
самостоятелно не може да се противопостави на формираната
доказателствена съвкупност, върху която е аргументирано съществуването и
на двете кумулативно изискуеми от закона опасности наред с обоснованото
предположение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
адекватната мярка за неотклонение, която към настоящия етап ще обезпечи
ритмичното приключване на наказателното производство в рамките на
изискуемия от закона разумен срок и ще осигури спокойствието на
гражданите, с оглед ограничаване възможността на обвиняемия да извърши
9
друго престъпление, е най-тежката такава, а именно - задържане под стража.
Така мотивиран, на основание чл. 64, ал. 4, предл. 1 НПК,
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” на А. М.
А., ЕГН: **********, в качеството му на обвиняем по досъдебно
производство № 1695/2023г. по описа на 01 РУ-СДВР, прокурорска преписка
№ 41111/2023г. по описа на Софийска районна прокуратура.
На основание чл.64, ал.5 от НПК, определението подлежи на незабавно
изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред
СГС, НО в 3-дневен срок от днес.
В случай на обжалване и протест насрочва делото пред СГС за
07.11.2023 г., в 10:00 ч., за която дата страните уведомени от днес.
АДВ. А.: Моля, заседанието за обжалване на мярката за неотклонение
да бъде насрочено пред СГС за 09.11.2023 г., доколкото на 07.11.2023 г. съм
служебно ангажиран.
С оглед формулираната от защитника молба
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕНАСРОЧВА съдебното заседание за разглеждане на делото в СГС,
в случай на обжалване или протест, за 09.11.2023 г., от 10:00 часа, за когато
страните се считат за уведомени от днес.
10
След влизане в сила на определението, копие от него да се изпрати на
СРП за изпълнение.
Препис от протокола да се издаде на защитника.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:04
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11