Р Е Ш Е
Н И Е
Гр..Павликени.
28.11.2019г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд
първи състав в публичното заседание на
Двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При секретаря Боряна Николова и в
присъствието на прокурора.........................................,като
разгледа докладваното от съдията АНД № ..244. по описа за ......2019...............год
,за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Жалба
по реда на чл.59 от ЗАНН
Жалбоподателят е обжалвал наказателно постановление № **********/***2019г на на зам.директора на РДГ гр.В.Т., с което му е наложено административно наказание глоба от 250лв. по чл.266 ал.1 пр.7 от ЗГ за нарушение по чл. 213 ал.1 т.2 от ЗГ и са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението-5 пространствени куб.м дърва за горене от дървесен вид цер на основание чл.273 ал.1 от ЗГ. Твърди,че не е извършил посоченото нарушение.Моли съда да отмени процесното наказателно постановление, алтернативно моли за изменение на наложеното наказание.
Ответникът по жалбата РДГ гр.В.Т. чрез процесуалния си представител гл. Юрисконсулт Св.И. изразява становище, че следва да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,съдът установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок крещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимно да атакува наказателното постановление,
поради което същата е процесуално допустима.
От събраните доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
На 22.10.2018г П.Й. и Н.М.- -горски инспектори при РДГ
гр.В.Т. по сигнал на служители от РУ П. отишли на адрес гр.С., ул.***№*** и
открили в стопанска постройка в
двора дърва за огрев. С рулетка измерили дървесината и констатирали, че е 5куб. м, нарязани
на 30см. дължина, немаркирани, без
превозен билет. На място маркирали дървесината с горска марка в червена боя и
съставили констативен протокол в присъствието на жалбоподателя. Последният бил
доведен от служител на РУ П. и бил
представен като човек, обитаващ къщата на посочения адрес. С разписка му била оставена дървесината на отговорно
пазене, която по-късно същият изгорил. С постановление на ПРП от 22.02.2019г е
прекратено накзателното производство по ДП №***/2018г, образувано за
престъпление по чл.235 ал.2 вр.ал.1 от
НК. Същото не е обжалвано и е изпратено
на РДГ В.Т. да прецени има ли основание за налагане на административно наказание по ЗГ.
В КП от 22.10.2018г, съставен
на място от П.Й.-горски инспектор в РДГ В.Т. в присъствието на лицата Н.М.- -горски инспектор при РДГ гр.В.Т. и
жалбоподателя е отразено съхранението от жалбоподателя на посоченото количество дърва за горене от
посочения дървесен вид, немаркирани с контрола горска марка и непридружени с
превозен билет. Представена е разписка
от 22.10.2018г, съгласно която намерената дървесина е оставена за отговорно пазене на жалбоподателя на процесния адрес. Представен
е и КП от 11.06.2019г , че не е установене процесната дървесина .
Жалбоподателят не отрича, че е
намерена дървесина цер в стопанската постройка в двора на посочения адрес, не
отрича, че там живее майка му, която е
болна и че е изгорил дървата за да се топли майка му.
В жалбата се оспорва материалната компетентност на органа ,издал
НП, че в НП липсва точно описание на нарушението, на доказателствата, на които
се основава, неправилно посочване на
законовата разпоредба, както и неприлагане на чл.28 от ЗАНН. В съдебно
заседание твърди, че не живее на процесния адрес.
В съдебно заседание е представен
болничен лист от Н.Н.-директор на РДГ В.Т. за периода 31.07.2019г до
29.08.2019г.
Съдът намира, че НП е издадено
след изпращане материалите от ДП №***/2018г по описа на РУ П. с постановление
на ПРП за прекратяване на досъдебното производство. НП е издадено от овластен
орган /-зам. дирактора на РДГ В.Т., оправомощен със заповед
№1/02.01.2018г на Директора на РДГ гр.В.Т., оправомощен със заповед
РД49-199/16.05.2011г на министъра на земеделието и храните. НП по съдържанието
си формално отговаря на на изискванията на чл.57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити: посочени са имената,длъжността и
местослуженето на лицето, което го е издало, има номер, дата, посочени са
доказателствата, въз основа на което е издадено наказателното постановление,
посочени са данните на нарушителя,визирани в т.4 от чл.57 от ЗАНН, описано е
извършеното нарушение, времето, когато е извършено, мястото, законовата
разпоредба, която е нарушена, вида и размера на наказанието, разпореждане с
веществените доказателства, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок, пред
кой съд, подписано е от издателя му.
Разпоредбата на чл.213 от ЗГ
съдържа няколко изпълнителни деяния като в случая жалбоподателят е осъществил
изпълнителното деяние съхранение на дървесина
, непридружена с превозен билет-
т.2 от ал.1 на чл.213 от ЗГ. При анализ на разпоредбите на Глава 13,
Раздел II от Закона за горите се налага извода,
че превозният билет е задължителен при извършване на дейности както по
транспортиране на дървесина, така и по нейното съхранение. При граматическото
тълкуване на нормата начл.213 ал.1 от ЗГ се установява, че законодателят е
въвел забрана за извършване на седем различни по естеството си дейности,
визирани в ал1 от чл.213 от ЗГ, ако не е изпълнено
което и да е от изискванията в т.1 до т.4 от същата норма. Тези дейности са:
покупко-продажба и други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране,
разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване, като при всяка една от
тях по отделно, следва да са налице изискванията по т.1-4. В този смисъл и
санкционната норма на чл.266 ал.1 от ЗГ препраща към всички нарушения на забраните в закона,
относно посочените в състава дейности, поради което нарушението на всяко
изискване към законосъобразността на дейностите, съставлява отделно
административно нарушение наказуемо с отделно наказание. Следователно и
съхраняваната дървесина следва да бъде придружена с превозен билет.
По отношение на
възражението на жалбоподателя, че не живее на посочения адре и поради това няма
общо с процесните дърва, съдът намира, че това е защинта позиция на
жалбоподателя. Видно от представената жалба, подадена до ПРС, същата изхожда от
жалбоподателя, като в нея е вписан именно процесния адрес- гр.С., ул.*** №***.
Служител на РУ П. е довел жалбоподателя до процесния адрес в деня на
проверката, жалбоподателят се е запознал с констативния протокол и го е
подписал без възражения, приел е на отговорно пазене дървесината, намерена в
стопанската постройка в двора. Не оспорва, че в къщата живее майка му, за която
се грижи и че е изгорил оставената му на отговорно пазене дървесина за
отопление.
Съдът намира,
че описаното в НП административно нарушение е доказано по безспорен начин.
Анализът на писмените и гласни доказателства в съвкупност и поотделно
установяват по един безсъмнен начин, че на 22.10.2018г. нарушителят е
съхранявал в стопанска постройка в двора на къщата на адрес гр.С., ул.***№***
5куб. м дърва за огрев –цер, непридружена с превозен билет. Жалбоодателят е
извършил това нарушение като е нарушил установения ред и условия за контрол и
опазване на горските територии,деянието е обявено е за наказуемо от ЗГ и е извършено
виновно. Авторството на нарушението се установява
безспорно. Правилно и законосъобразно административно наказващия орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя.
Безспорно е че процесните дърва са съхранявани в двора на жалбоподателя и не са
били придружени с надлежни документи, поради което съставът на нарушението на посочената в НП разпоредба е осъществен.
По отношение на приложението на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Съдът намира,че в случая се касае до неизпълнение на законово
задължение по осъществяване на превантивен контрол върху съхранението на дървесината,
чиято цел е законосъобразното стопанисване и ползване на горските територии и
не се касае за маловажен случай.
По отношение на размера на
наложеното наказание: Санкционната норма на чл.266 ал.1 определя наказание за
извършеното нарушение от 50 до 3000лв. В
случая съдът намира, че наложеното
наказание е несъразмерно тежко за жалбоподателя с оглед факта,че в НП не са
изложени никакви мотиви в НП относно така определения размер на наказанието
глоба. Следва да се има предвид, че процесната дървесина не е в значителни
количества, което обстоятелство съдът преценя като смекчаващо отговорността на жалбоподателя. Съдът взе
предвид, че дървата са били
предназначени за отопление на болната майка на жалбоподателя. Съдът намира, че
следва да бъде изменен размера на
наложената глоба до минималния, опреден
в закона размер -50лв.
По отношение на
отнетите с НП вещи - предмет на нарушението, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено в частта му, с която на основание чл.
273, ал.1 от ЗГ, е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на
административното нарушение - 5 пр.
куб.м. дърва за огрев. Съгласно
разпоредбата на чл. 273, ал.1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение,
както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата
независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани
независимо или против волята на собственика им. Основание за отнемане на вещите дава
обстоятелството, че по делото безспорно е установен фактът, че дървесината
съхранявана в двора,
обитаван от жалбоподателят, че същите не са имали превозен билет, което е в
нарушение на изискванията на ЗГ. Затова според изричната норма на
чл. 273, ал.1 от ЗГ, като предмет на нарушението, същите подлежат на отнемане в полза на държавата, независимо
чия собственост са.
Доколкото вещите предмет на престъплението са били унищожени / изгорени са през
отоплителния сезон/ правилно АНО
е постановил жалбоподателя да заплати тяхната
равностойност, като е изчислил стойността на същите, съобразно утвърден
ценоразпис и след правилното им измерване от страна на лицата извършили
проверката.
С оглед на гореизложените съображения
съдът счете, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
частта му относно размера на наложеното наказание "Глоба" за
извършеното деяние по реда на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ и да потвърди същото в
частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати равностойността на
подлежащата на отнемане, но унищожена вече дървесина в приход на ИАГ.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА
наказателно постановление №**********/***2019г на З.С.И.- зам.директоа на РДГ гр.В.Т., оправомощена със заповед №1/***2018г на
Директора на РДГ гр.В.Т., с което на В. Г.К. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба от 250лв.
по чл.266 ал.1 пр.7 от ЗГ за нарушение по чл. 213 ал.1 т.2 от ЗГ като като НАМАЛЯВА нейния размер от 250лв. на 50лв./
петдесет лева/.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №**********/***2019г на З.С.И.
-зам.директор на РДГ гр.В.Т. в частта, в която са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението- 5пространствени
куб.м дърва за горене от дървесен вид цер, като поради тяхната липса е била
присъдена тяхната равностойност в приход на ИАГ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВТАдмС в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с оригинала!
БН