Р Е Ш Е Н И Е
№ 260015/ 28.08.2020 година град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на двадесет и
втори юли година 2020
в открито
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :А.Братанова ЧЛЕНОВЕ
:В.Петров
М.Недева
при секретаря
Д.Чипева
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 112 по описа
на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89Б, представлявана от
изп.директори С. Г. и Т.М. против решение № 1085/02.12.2019г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1780/18г., с което е
прието за установено в отношенията между страните по спора, че П.Я.И., ЕГН **********,
К.Д.И., ЕГН **********, Н.И.В., ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН **********,*** НЕ
ДЪЛЖАТ на банката сумата от 98 432,40 лв. по договор за кредит от 20.05.2008г.
/сбор от сумите 65 626,31 лв. главница, законна лихва в размер на 255,21 лв. за
периода 03.10.2018г. - 17.10.2018г. и 32 806,09 лв. неолихвяеми вземания/, за
която е образувано изп. производство № 441/2018г. на ЧСИ Д. П. *** действие ОС
– Варна въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№14458 от 2010г., на
основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 от ГПК и същата е осъдена да заплати на
ответниците сумата от 9 985,92
лв., представляваща разноски по исковото
и обезпечителното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Изложени
са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването
му при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се от съда същото да бъде
отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което
предявеният иск бъде отхвърлен. В условията на евентуалност е направено искане
претенцията да бъде отхвърлена за сумите над 12 692,52 евро,
представляващи остатъчен дълг по издадения изпълнителен лист.
Въззиваемата страна счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание
чл.439 ГПК.
Безспорно
установено от фактическа страна по спора е, че между ищеца П.Я.И. в качеството
му на кредитополучател и ОББ, АД в качеството й на кредитодател е възникнало валидно облигационно отношение
въз основа на сключения между тях Договор за предоставяне на ипотечен кредит за
ремонт и реконструкция на недвижим имот от 20.05.2008г. Солидарно задължена по
това кредитно правоотношение се явява и ищцата К.Д.И., като съпруга на
кредитополучателя, тъй като договорът за кредит е сключен по време на брака. Ищците
Н.И.В. и В.И.И. имат качеството на ипотекарни длъжници, като наследници на Н. и
И. С., ипотекирали свой недвижим имот за обезпечение на кредитния дълг.
Поради
неизпълнение на задължението за погасяване на отпуснатия кредит, през 2010 г.
банката инициирала заповедно производство и се снабдила с изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 14458/10г. на ВРС, 17 с-в. Образувано било и изпълнително дело, което
било спряно по искане на взискателя предвид преуреждане на отношенията между
банката и нейния длъжник. Подписано било Споразумение от 30.03.2011г., съгласно
което при заплащане на сумата от 285 360евро до крайния срок на договора –
20.05.2018г., задължението на кредитополучателя се погасява изцяло.
Не
се спори и по това, че до крайния договорен срок – 20.05.2018г. П. и К.И. изплатили на банката целия новиран
дълг в размер на 285 356,35евро. Този факт се потвърждава и от приетото
пред първата инстанция заключение на ССчЕ. Според експерта сумата от
46 040,83евро е заплатена по основния договор за периода до 30.03.2011г.,
за периода от 20.04.2011г. до 27.11.2015г. са погасени още 162 596,05евро,
а за периода от 27.11.2015г. до 21.05.2018г. – още 104 300,47евро. Общият размер на погасената сума е
312 937,35евро + 3 125 евро първоначална такса и 706,72евро
застрахователна премия. След така извършените плащания банката води по
регистрите си непогасен остатък по кредита от 33 554,20евро главница, като
основанието за това е допуснатата забава в погасителните вноски по
споразумението, довела до автоматичното му прекратяване и възобновяване на
размера на дълга по основния договор.
Съгласно
чл.5 от споразумението при забава на плащането на която и да е дължима вноска с
60 дни действието му се прекратява автоматично, без да е необходимо кредиторът
да уведомява длъжника. В този случай банката възобновява действията по
принудителното събиране на вземането по
договора за банков кредит и изп.дело в
пълния му размер – 271 879,95евро, намален с размера на извършените
плащания по споразумението.
Действително
такава забава в плащанията е допусната между вноската от 17.04.2014г. до
следващата вноска от 08.07.2014г. и тя е 81 дни. След твърдяното от банката
прекратяване на споразумението плащанията са отнасяни за погасяване на
задълженията по договора за кредит, а не по споразумението.
Основният
спорен въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция е – кое е действащото между
страните съглашение след юли 2014г., респ. – по кое съглашение следва да се
отнесат извършените плащания за погасяване на дълга – договора от 20.05.2008г.
или споразумението от 30.03.2011г.
Защитната
теза на банката е, че с допуснатата забава в плащанията действието на
споразумението е прекратено автоматично, като не е било необходимо тя да
отправя до длъжника каквото и да е волеизявление в тази насока. Твърди обаче,
че длъжникът е научил за това от разменената между тях кореспонденция, вкл. и
чрез процесуалните му представители, както и от получените от него справки за
остатъка от дълга му. Макар забавата да е осъществена през юли 2014г., прекратяването на споразумението поради
просрочие е отразено в бънковия регистър
едва на 27.11.2015г. Във въззивната жалба, при направено оплакване за
необсъждане и непроизнасяне от първоинстанционния съд на всички релевирани
възражения и представени доказателства, банката изрично сочи, че на стр.6-та от
полученото от ищеца извлечение за размера на дълга му от 17.11.2016г, е отбелязано,
че „на дата 02.06.2016г. е прекратено процесното споразумение“. Т.е. – самата
банка не сочи конкретната дата, на която е приела споразумението за прекратено.
Такава дата не може да се извлече и от показанията на свидетелката адв.Маврова,
която сочейки няколко възможни дати, на които ищецът е узнал за това, обобщава,
че като представител на банката не е имала сред задълженията си да уведоми
длъжника за този факт.
От
горната фактическа установеност и най-вече от самото поведение на банката,
преценявайки в съвкупност всички относими към въпроса доказателства, съдът
прави извод, че действителната воля на страните, отразена в чл.5 от
споразумението, е била за настъпване на прекратителното действие на
споразумението при констатирана забава в плащанията повече от 60 дни,
кредиторът да изрази воля за това, след като на длъжника са давани няколко
възможности да преодолее закъснението си. На самостоятелно основание настоящият
състав намира, че към процесните кредитни отношения следва да бъде приложено по
аналогия и разрешението, дадено в т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти за това. За да настъпят правните
последици на предсрочната изискуемост за длъжника, е необходимо това
потестативно по своето правно естество право на кредитора да бъде упражнено с
нарочно изявление, което да достигне до длъжника. Предсрочната изискуемост се
счита настъпила на датата, на която това волеизявление на кредитора е
достигнало до длъжника (в този смисъл т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
както и трайно установената съдебна практика, в т.ч. решения на ВКС по чл.290 от ГПК, като например Решение № 53 от 18.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 888/2014 г.,
II т. о., ТК; Решение № 64 от 9.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5796/2014 г., IV
г. о., ГК; Решение № 420 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2014 г., IV
г. о., ГК; Решение № 135 от 21.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 565/2016 г., I т.
о., ТК и други).
В
процесния случай такова волеизявление на банката за прекратяване на
споразумението не е отправяно. Автоматичното му прекратяване, в най-тесния
смисъл на това понятие – след юли 2014г., също не е зачетено от самата банка.
Предвид на това съдът намира, че твърдяното от страна на банката прекратяване
на споразумението не е настъпило, поради което задълженията на
кредитополучателя следва да бъдат изчислени в размерите, предвидени в споразумението
от 30.03.2011г. А видно от заключението на ССчЕ, независимо от допуснатата през
2014г. забава в плащанията, тезци задължения са изцяло погасени – факт, който и
самата банка не отрича.
При
това положение предявената искова претенция се явява основателна и следва да
бъде уважена.
Поради
изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете
инстанции, обжалваното решение се потвърждава като правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемите се присъждат
направените от тях разноски в размер на 4 000лв, съобразно отправеното
искане и представените към него доказателства.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1085/02.12.2019г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1780/18г.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89Б, представлявана от
изп.директори С. Г. и Т.М. да заплати на П.Я.И., ЕГН **********, К.Д.И., ЕГН **********,
Н.И.В., ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН **********,*** сторените от тях разноски
за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 4 000лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280
ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: