РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Сандански, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Венета Бл. Петрова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20211250100638 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и е образувано въз
основа на иск, предявен от Й. ИВ. Д. от с. Н... Х..., общ. С.... против Прокуратурата на
Република- България.
Ищцът сочи, че на 04.07.2016 г. е било образувано досъдебно производство по описа
на РУ на МВР - С..... срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 331,
ал. 1, във вр. чл. 330, ал.1 от НК. Посочва, че на 22.06.2017 г. той е бил привлечен като
обвиняем по това производство и му е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление. Посочва, че впоследствие срещу него е бил внесен обвинителен акт в РС
Сандански, било е образувано НОХД. Сочи, че съдът е постановил присъда, с която го е
признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. Посочва, че тази присъда
с Решение от 12.08.2020 г. на ОС - Благоевград е била потвърдена. Ищецът сочи, че от
датата на привличането му като обвиняем по това наказателно производство до
окончателното му оправдаване е бил изминал период от около 4 години, през който е търпял
морални болки и страдания. Твърди, че на основание Закона за отговорността на държавата
и общините ответникът Прокуратурата на Република България му дължи обезщетение.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република
България да му заплати сумата от 8 000 лева, обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 12.08.2020 год. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
1
разноски.
Ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска изцяло. На
основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, прави възражение за изключване на отговорността, тъй
като увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия. При условията на
евентуалност прави възражение по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ за намаляване на отговорността,
тъй като пострадалият виновно е допринесъл за увреждането
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа иска.
Ответникът поддържа оспорването направено с отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.06.2017 год. с постановление на разследващ полицай при РУ- С...... ищецът
Й.Д., неосъждан, е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 339-ЗМ-
412/ 2016г. по описа на РУ- С... за това, че на 04.07.2016 год., около 16,00 часа в с. Н.... Х....,
общ. С..., по непредпазливост е запалил чужд имот на значителна стойност – масивна сграда
на бившето читалище, собственост на Община С..... на стойност от 54 900 лева,
престъпление по чл. 331, ал. 1 във връзка с чл. 330, ал. 1 от НК. Същият ден той е бил
разпитан като обвиняем. От материалите в досъдебното производство се установява, че
преди да бъде повдигнато обвинение на ищеца са били разпитани свидетели, включително и
ищеца и са били назначени две съдебно- оценителни експертизи за определяне на
стойността на предмета на престъплението, а именно на 54 900 лева. Досъдебното
производство е приключило на 12.05.2017 год. с мнение на разследващия полицай за
предаване на обвиняемия на съд.
На 11.09.2017 год. прокурор от РП- С..... е внесъл срещу ищеца в Районен съд- С....
обвинителен акт за посоченото престъпление. По описа на съда същият ден е било
образувано НОХД № 693/ 2017 год. По това дело са се провели 17 съдебни заседания и на
18.12.2019 година с присъда № 3215 ищецът е бил признат за невиновен и е бил оправдан по
повдигнатото обвинение. Срещу присъдата на РС- Сандански е бил подаден протест от
прокурора, въз основа на който на 07.07.2020 год. по описа на Окръжен съд- Благоевград е
било образувано ВНОХД № 406/ 2020 год. По това дело се е провело едно съдебно
заседание и с решение № 2892 от 12.08.2020 год., състав на БОС по цитираното дело е
потвърдил присъдата на районния съд. Решението е влязло в сила същият ден - на
12.08.2020 година. Мотивите на съда за оправдаването на ищеца е била липсата на
задължителния от обективна страна елемент на състава на престъплението, а именно
значителната стойност на запаления имот. Съдът е приел, че са налице останалите елементи
от състава, че на 04.07.2016 г. Д. е запалил огън от събраните от него и от свидетелите Б...
Д., Ш.... и А.... отпадъци в близост до сградата, предмет на обвинението, която в
последствие се е запалила, както и е приел, че деянието е извършено от ищеца по
непредпазливост. По време на съдебното следствие са били изслушани две съдебно-
оценителна експертизи, като последната на вещото лице Докузова е определила стойността
на запалената сграда на 5 469 лева.
2
От показанията на разпитания по настоящото дело свидетел А... С...., който е
съселянин на ищеца, се установява, че след обвинението в палеж ищецът се променил.
Отказвал е да контактува с другите хора от селото, защото са го обиждали. Споделял му е,
че не е спокоен, не може да спи, че се притеснявал, че ако го осъдят нямало кой да се грижи
за болния му брат. Свидетелят сочи, че поради липсата на обществен транспорт от селото до
гр. Сандански е возел с колата си ищеца за съдебните заседания и той му е споделял
финансовите си притеснения. Сочи, че ищецът е вземал лекарства за сън.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Разпоредбата на чл. 2 от ЗОДОВ урежда отговорността на държавата за дейността на
правозащитните й органи - разследващите органи, прокуратурата и съда, при изпълнението
на която са причинени вреди на граждани, като са предвидени седем хипотези за ангажиране
на тази отговорност. Според чл. 4 от същия закон, обезщетението се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, т.е.
отговорността на държавата е обективна.
Заявената от ищеца претенция попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - за
заплащане на обезщетение от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано.
По делото е безспорно, че ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.
331, ал.1, във връзка с чл. 330, ал. 1 от НК. По делото се установи, че наказателното
производство срещу него е продължило три години, един месец и 20 дни - от 22.06.2017г.,
когато е привлечен като обвиняем до 12.08.2020год., когато е влязла в сила оправдателната
присъда.
Установи се от свидетелските показания, че през процесния период ищецът е
претърпял описаните в исковата молба негативни изживявания: страх, стрес, напрежение и
безпокойство от евентуално осъждане. Той станал затворен и подтиснат, не желаел да
общува с хората.
Съдът намира, че гореописаните неимуществени вреди са във връзка с неправилното му
привличане под наказателна отговорност. Доколкото Прокуратурата е образувала
досъдебното производство срещу Д., под нейн контрол е извършено разследването и тя е
повдигнала и поддържала обвинението срещу него, то същата следва да му заплати
обезщетение за претърпените вреди. Т.е. съдът намира иска за установен по основание.
В тази връзка по възраженията на ответника по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДВ – за
освобождаване от отговорност, съдът намира следното: Съгласно задължителните указания,
дадени в т. 3 на ТР № 3 от 22.04.2005 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/ 2004 г.,
„Държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на
пострадалия - чл. 5 ЗОДВПГ. В този случай се изследва доколко поведението на
пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от
незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако
единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря.
Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки
конкретен случай (чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ)“.
Съдът намира, че в случая не е налице нито една от двете хипотези. По делото е
напълно отречено, че увреждането е причинено по изключителна вина на ищеца, т.е. липсва
хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, която да освобождава Прокуратурата от отговорност.
Съдът намира, че липсва и съпричиняване от страна на ищеца за увреждането, т.е. той съдът
приема, че ищецът не е допринесъл виновно за повдигането и поддържането на незаконното
3
обвинение. Според съдебната практика, съпричиняване е налице, когато пострадалият с
действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение и примери за това са
когато лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил неистински
признания за авторство на престъплението, въвел е органите на разследването в
заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства или да се забави или опорочи
разследването на престъпление. Отречено е да е налице съпричиняване в случаите, когато
след привличане на лицето като обвиняем, то е извършило признание в авторството на
деянието, защото такова поведение е израз на правото на обвинения в престъпление да
избира защитната си позиция – така Решение № 253/ 05.03.2020 год. на ВКС четвърто г.о.
по гр.д. № 704/ 2019г. В настоящия случай, разликата в стойността на сградата, предмет на
престъплението, определена от вещите лица по време на досъдебното производство и по
време на съдебното следствие, няма връзка с поведението на ищеца. Предвид изложеното
съдът намира, че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ и
намира двете възражение на ответника за неоснователни.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид
продължителността на наказателното преследване по повдигнатото обвинение, вида на
деянието (по непредпазливост), тежестта на вмененото престъпление, личността на ищеца
(неосъждан), характера и степента на причинените вреди във връзка с повдигнатото
обвинение и с оглед критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД намира, че
сумата от 5 000 лева е достатъчна да обезщети доказаните неимуществени вреди, като тази
сума съответства на продължителността и интензитета на негативните изживявания,
резултат от наказателното производство, предмет на настоящия спор. Предвид изложеното
съдът намира, че искът е основателен до този размер, а за разликата до претендираната сума
от 8 000 лева се явява неоснователно завишен, който следва да се отхвърли.
Ответникът ще следва да заплати и законната лихва върху главницата, считано от
12.08.2020 год. до окончателното й изплащане по следните съображения: Отговорността за
заплащане на обезщетение по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на
съдебния акт за признаване на ищеца за невинен, т.е. от влизане в сила на акта, с който се
признават за незаконни действията на държавния орган. От този момент държавният орган
изпада в забава и дължи лихва върху размера на присъденото обезщетение.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съразмерно с уважената част от иска,
Прокуратурата следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на
506,25 лева от общо направени разноски в размер на 810 лева.
Водим от горното и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, гр. С...., бул.”В...” № 2 да
заплати на Й. ИВ. Д. с ЕГН ********** от с. Н..... Х...., общ. Сандански сумата от 5 000
(пет хиляди) лева, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 331, ал.1
във връзка с чл. 330, ал. 1 от НК по досъдебно производство № 339-ЗМ-412/ 2016 по описа
на РУ – Сандански и НОХД № 693/ 2017 година, ведно със законната лихва, считано от
12.08.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 506, 25 лева (петстотин
и шест лева и 25 ст.), за направените по делото разноски и ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част над уважения размер до претендираната сума от 8 000 (осем хиляди) лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5