Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 27.11.2019
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На двадесет
и осми октомври
Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1377 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото
дружество юриск. К. М. твърди, че на *** г. „Б.Д." ЕАД е отпуснала на
кредитополучателя А.И.К., с ЕГН **********, кредит за текущо потребление в
първоначален размер от 14 000,00 лева, със срок на издължаване на кредита 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата за издължаване
на месечните вноски - 15-то число на месеца, при лихва и условия, подробно
описани в договора, което вземане било обезпечено с поръчителство на П.В.Ц., с
ЕГН **********, съгласно Договор за поръчителство от *** г. Кредитополучателят А.И.К.
респ. поръчителят (ответник по настоящото исково производство) П.В.Ц. не са
обслужвали редовно отпуснатия кредит и са изпаднали в забава /просрочие/.
Допуснати били забави в плащанията на главница и лихви над 90 дни, поради което
банката е пристъпила към обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В изпълнение на изискването в ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС при подаване на
заявление по реда на чл. 417 от ГПК банката да е упражняла правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и да е уведомила длъжника, било изпратено
Уведомление № от 05.10.2018 г. от „Б.Д."
ЕАД *** до кредитополучателят за обявяване на остатъка от кредита за предсрочно
изискуем (в т. ч неизплатената главница, договорна лихва, наказателна лихва)
поради забава в погасяване на задълженията и че ще се пристъпи към събиране на
вземането по съдебен ред. От приложената обратна разписка било видно, че
задълженото лице - кредитополучател А.И.К. е получил лично въпросното
уведомление. Същото било изпратено от упълномощено от Банката лице (Теменуга Т.М.
- инспектор проблемни кредита на граждани).
Поради неплащане на дължимите месечни
погасителни вноски и на основание т. 19.2 и т. 20 от Общите условия за
предоставяне на кредита за текущо потребление на „Б.Д." ЕАД и уведомяване
на кредитополучателя за предсрочната изискуемост, кредитът бил преобразуван в
предсрочно изискуем на 29.10.2018 г. Съгласно
т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т. д. 4 /2013г., ОСГТК, момента, в
който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е моментът, в който волеизявлението
на Банката-кредитор за предсрочна изискуемост на кредита, е достигнало до
длъжника-кредитополучател. Упражняването на правото на кредитора да направи
кредита предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до
длъжника-кредитополучател и не е обусловено от изпращане на уведомление до
поръчителя. Акцесорният характер на поръчителството не допуска задължението на
поръчителя да стане изискуемо преди главния дълг. От поръчителя може да се иска
изпълнение само след като главният дълг е станал изискуем - в този смисъл е и
трайната съдебна практика.
Заявява, че към деня на предсрочната
изискуемост (29.10.2018г.), както е посочено в извлечението от счетоводната
книга от 01.11.2018 г. на банката, били допуснати 5 броя непогасени месечни
вноски, с падежна дата 7-мо число на месеца, а именно:
- падежна дата 07.06.2018 г. - с
непогасена месечна вноска 206,58 лева
- падежна дата 07.07.2018 г. - с
непогасена месечна вноска 206,58 лева
- падежна дата 07.08.2018 г. - с
непогасена месечна вноска 206,58 лева
- падежна дата 07.09.2018 г. - с
непогасена месечна вноска 206,58 лева
- падежна дата 07.10.2018 г. - с
непогасена месечна вноска 206,58 лева
Към датата на извлечението от счетоводните книги — 01.11.2018 г. били
допуснати 146 дни забава.
Предвид гореизложеното, на 29.10.2018 г., „Б.Д.“
ЕАД подала заявление по чл. 417 от ГПК на основание извлечение от счетоводните
книги и представени документа, като било образувано ч.гр.дело № 2842/2018 г. по
описа на Районен съд К.. Въз основа на издадени от Районен съд К. Заповед за
незабавно изпълнение № 1662/02.11.2018 г. по ч. г. д. № 2842/2018 г. на РС-К. и
Изпълнителен лист от 02.11.2018 г., било образувано изпълнително производство
срещу кредитополучателя и ответника-поръчител под № 7/2019г. по описа на Частен
съдебен изпълнител Р.М. за 2019 г., с рег. № 868 по регистъра на КЧСИ, с район
на действие - Окръжен съд С.. На 22.04.2019 г. получили съобщение от Районен
съд К. за направено възражение от поръчителя П.В.Ц., с ЕГН **********.
Счита, че Банката като изправна страна е
изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит, като е предоставила
искания кредит текущо потребление в
първоначален размер от 14 000,00 лева на кредитополучателя, а последният е
нарушил т. 19.2 от Общите условия за предоставяне на кредита за текущо
потребление на „Б.Д." ЕАД като е допуснал забава в плащанията над 90 дни. Съгласно чл. 20а от ЗЗД сключения между
страните договор има силата на закон за тези, които са го сключили.
Неизпълнението на задължението по кредитния договор ангажира отговорността на
поръчителя П.В.Ц., с ЕГН **********, който отговаря солидарно с
кредитополучателя.
Предвид гореизложеното моли съда да се
произнесе с Решение, с което да признае за установено спрямо ответника П.В.Ц.,
с ЕГН ********** - в качеството му на поръчител, че към 01.11.2018 г. - датата
на подаване в Районен съд – К. на заявлението по чл. 417 от ГПК, дължи на кредитора
„Б.Д." ЕАД сумата от общо 15 436,53 лева, от които: главница – 14 383,54
лева, договорна лихва от 07.05.2018 г.
до 31.10.2018 г. включително - 917,54 лева, наказателна лихва от 07.06.2018 г.
до 31.10.2018 г. включително - 15,45 лева, дължими такси и разноски - 120,00
лева, ведно със законна лихва от 01.11.2018 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК) до окончателното изплащане на вземането, на
основание извлечение от счетоводната книга на „Б.Д." ЕАД ***.11.2018 г. за
задълженията на кредитополучателя и поръчителя, произтичащи от неизпълнение на
Договор за кредит текущо потребление от *** г. и Договор за поръчителство от ***
г. Претендира присъждането на разноските направени в заповедното производство
по ч. г. д. № 2842/2018 г. на РС-К., а именно: 308,73 лева - държавна такса и
150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение както и разноски в настоящото
съдебно производство - доплатената държавна такса в размер на 2%, както и
юрисконсултско възнаграждение (като ще бъде представен своевременно и списък по
реда на чл.80 от ГПК).
При условията на евентуалност, в случай, че
съда приеме, че предявените искове не следва да бъдат уважавани и следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни или недопустими моли да бъдат допуснати до
разглеждане следните осъдителни искове:
Моли съда да осъди ответника П.В.Ц., с ЕГН **********
да заплати на „Б.Д." ЕАД - кредитор посочените суми, а именно: просрочена
главница -14383,54 лева, договорна лихва от 07.05.2018 г. до 31.10.2018г.
включително - 917,54 лева, наказателна лихва от 07.06.2018 г. до 31.10.2018 г.
включително - 15,45 лева, дължими такси и разноски - 120,00 лева, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата искова
молба, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит текущо потребление от ***г.
и Договор за поръчителство от ***г.
Към датата
на предявяване на настоящия иск е допусната забава в плащанията по главница и
лихва повече от 90 дни на задълженията на кредитополучателят по отпуснатия
договор за кредит. Последното поражда право, на основание т. 19.2 и т. 20 от
Общите условия за предоставяне на кредита за текущо потребление на „Б.Д."
ЕАД, Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем с подаване на настоящата
молба.
Счита, че съединяването на посочените искове
при условията на евентуалност е допустимо с оглед задължителните указания на
ВКС, дадени в т. 11, б. „б" от ТР от 18.06.2014 г„ постановено по тълк. д.
№ 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящата ни претенция се обосновава на
различно основание от това на посочените по-горе установителни искове, поради
факта, че твърдим настъпване на предсрочната изискуемост на неплатения остатък
от вземането на Банката по процесния договор към момента на връчване на
исковата молба на ответника.
Претендира присъждането на направените
разноски в настоящото съдебно производство, в това число заплатена държавна
такса, както и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание исковата
молба се поддържа от юрисконсулт К. М., която моли съда да уважи предявеният
иск като основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмена защита по
делото.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника П.В.Ц., чрез пълномощника му адв. Е. И., с който заявява, че счита
предявения иск за процесуално допустим
за допустими, но по същество изцяло неоснователен.
Излага следните съображения:
В исковата молба се твърди, че на *** г. „Б.Д.'"
ЕАД е отпуснала на кредитополучателя А.И.К. с ЕГН ********** кредит за текущо
потребление в размер на 14 000 лв., със срок на издължаване на кредита 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата на издължаване
на месечните вноски - 15-то число на месеца, с лихви и при условия на
съответния предварително изготвен договор с приложените към него общи условия
за предоставяне на кредита за текущо потребление, което вземане е обезпечено
чрез Договор за поръчителство от същата дата, също предварително изготвен от
ищцовата Б.и подписан от ответника.
Сочи, че на 07.12.2017 г. е подписано
допълнително споразумение към процесния договор за кредит, като на същата дата
подписал и анекс към договор за поръчителство, също с предварително изготвени
съдържания, с което по настояване на банката страните преуреждали отношенията
си, като всички документа от страна на банката му били предоставени само за
подпис.
Счита, че съгласно постоянната практика на
ВКС, обективирана в Решение № 92/16.06.2009 г. по т.д. № 467/2008 г. на ТК, II
т.о., Решение № 58/15.04.2009 г. по т.д. № 584/2008 г. на ТК, II т.о. и Решение
№ 40/17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014 г. на ТК, I т.о., отговорността на
поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, чийто начален момент е
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
Заявява, че съгласно разпоредбите на чл. 138,
140, 141 от ЗЗД поръчителят е солидарно задължен с главния длъжник -
кредитополучател, като отговаря за изпълнение на неговото задължение, както и
че банката има право да избере срещу кого от двамата да насочи претенциите си,
с оглед на което прави всичките си възражения и оспорвания, в това число и
тези, принадлежащи на кредитополучателя, а именно:
Оспорва иска за главницата, като го счита за
неоснователен, поради обстоятелството, че банката е увеличила неправомерно въз
основа на нищожни договорни уговорки дължимите лихви и такси, с което е
направила невъзможно обслужването на кредита. Исковете за договорна лихва и за
наказателна лихва върху просрочената главница са неоснователни в заявения размер,
поради незаконосъбразното едностранно изменение на договорените условия по
сключения договор, извършено въз основа на нищожни на основание чл. 143, т. 3,
т. 9, т. 10, т. 12 и т. 18 от ЗЗП и на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД клаузи в
договора за кредит, поради неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 2 и ал.
3 от ЗЗД, поради липсата на договорна връзка относно методиката за формиране на
лихвата, както и поради прекомерния характер по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД
на неустоечната лихва за просрочие, чието определяне противоречи и на
изискванията на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, и на преюдициално заключение по дело № С
415/11 на Съда на ЕС, тълкуващо Директива 93/1 3/ЕИО относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, транспонирана в ЗЗП.
Счита, че по отношение на него като
поръчител, предявените искове са неоснователни, защото солидарност не е
възникнала досежно отношения, за които не съществува облигационна връзка, с
оглед наличието на нищожни договорни клаузи.
Исковете за лихви са нищожни като неравноправни
уговорките, постигнати в чл. 7.1, 7.2.1, 7.2.2, 7.2.3, 7.2.4., 7.3.1, 7.3.2,
7.4., 7.5. вкл. т. „а", „б" и „в". 7.6., 7.7., 7.8., 7.9., 7.10,
8 т. „а"„,б"„,в","г", „д", 9.2 вкл.
т."а" и „б", 9.З., 9.4 от общите условия, неразделна част от
договора за кредит. Ищцовата банка е „търговец" по & 13. т. 2 от ДР на
ЗЗП, предоставящ „финансова услуга", свързана с банковата дейност,
съобразно легалната дифиниция на & 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 143
от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е 1/ всяка уговорка
в негова вреда; 2/ която не отговаря на изискването за добросъвестност и 3/
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
В договора за кредит се съдържат клаузи, в които
всеки един от елементите на фактическия състав на чл. 143 от ЗЗП е налице.
Посочените по-горе клаузи от договора са уговорени във вреда на потребителя,
тъй като ищцовата Б.си е запазила правото да увеличава едностранно и
неограничен брой пъти лихвения процент по кредита до размери, чиято методика на
определяне е неясна. Това не може да се определи като добросъвестно поведение
на търговеца. Договорните клаузи относно правото да бъдат едностранно
увеличавани лихвените нива пораждат и значително неравновесие между правата и
задълженията. Налице са хипотезите на чл. 143, т.З т.9 т. 10 т. 12 т. 13 и т.
18 от ЗЗП. Налице е хипотезата на чл. 143 т. 3 от ЗЗП, съгласно която е
неравноправна клаузата, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца
в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.
Счита, че в настоящия случай това безспорно е така, тъй като промяната на
лихвата на банката е изцяло в нейна власт.
Сочи, че определянето на лихвения процент
противоречи на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД, като
определянето на цената на банковия ресурс в договор за банков кредит не се
формира въз основа на лихвен процент до размер, определен в постановление на МС
или разпоредба на БНБ, а включва необективни фактори и величини, определяни
единствено от ответната банка.
Едностранното изменяне на договорната лихва
противоречи на добрите нрави и на принципа на справедливостта по смисъла на чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като тези клаузи дават право на банката да увеличава и
налога по-висока стойност на банковия ресурс по вече сключени договори, като
променя едностранно лихвените нива по кредита, с което е нарушена
еквивалентността на договорните престации.
Заявява, че неравноправни и противоречащи на
добрите нрави са уговорките, обективирани в чл. 9.1 б."а", б.
„б", б. „в", б. „г", б."д", 9.2 б."а",
б."б“ 9.3, 9.4, 18.1, 18.2, 20 от общите условия към договора за кредит,
предвиждащи заплащане на различни такси. Банката, като икономически по-силната
страна в договорните правоотношения е наложила въпреки изискванията на
добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя заплащането на тези такси.
Сочи, че заплащането на многократни такси за извършването на едно и също
действие води до неоснователно обогатяване на кредитора и противоречи на общия
принцип, забраняващ получаването на престация без правно основание, тъй като
административната услуга и действителните разходи за обслужване на кредита са
едни и същи, независимо от неговия размер. Аргумент в тази насока е и законодателната
промяна и въвеждането на забрана за бъдещите договори за кредит да бъдат
събирани такси за усвояване и управление на кредита и за извършване на едно и
също действие /чл. 10 а от ЗПК /нов/ ДВ, бр. 35 от 2014 г./. Аргумента в
подкрепа на това могат да бъдат черпени от новелата на един закон, която макар
като материалноправна норма да бъде приложима към конкретен казус, може да
служи за индиция за волята на законодателя при тълкуването на правноважимата
норма на даден закон /така изрично е приел ВКС в Решение № 85 от 13.09.2016 г.
по т.д. № 240/15 г., II т.о./.
Твърди, че едностранната промяна на
стойността на предоставения финансов ресурс и на дължимата такса е довела до
значителна неравностойност в договорените престации и оттам до невъзможност за
погасяване на кредита.
Заявява, че в процесния договор е предвидено,
че лихвеният процент, респ. дължимите такси не подлежат на предоговаряне и
промените в тях стават задължителни за кредитополучателя след едностранната
промяна на размера им от банката. Подобна договорка нарушава императивната
норма на чл. 2 /1/ от ЗКИ, която повелява банката да извършва дейността по
отпускане на кредити за своя сметка и на свой риск. Ищцовата Б.обаче е
прехвърлила изцяло риска по договора, като е променила условията на сключения
договор без съгласието на кредитополучателя, нарушавайки правилата за
добросъвестност и добрите нрави по смисъла на императивната норма на чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД. За потребителя на финансовите услуги на ищцовата Б.практически не
съществува възможност да вземе информирано решение при сключването на договора,
с оглед бъдещия лихвен процент по него, който кредитополучателят ще се налага
да заплаща.
На следващо място счита, че в договора няма
постигнато съгласие по каква методика ще се изменят лихвения процент и
дължимата такса, поради което промяната им е извършвана едностранно от банката
и по критерии, за които не е създадена правна връзка, и които като стоящи вън
от съдържанието на договорното правоотношение, не могат да обвързват
кредитополучателя. Клаузите на чл. 7.2.1, 7.2.4. 7.3.1, 7.3.2 от общите условия
към договор за кредит не могат да породят право на банката да променя лихвения
процент, защото в договора не се съдържа постигнато съгласие, въз основа на
какви критерии и при какви условия ще се променя базата включена в лихвата и
дължимата такса.
Ищцовата Б.е нарушила и изискванията на чл.
143, т. 18 вр. чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, който задължава доставчиците на финансови
услуги да формулират клаузите в потребителските контакта „по ясен и недвусмислен
начин, така че на потребителите да станат ясни икономическите последици от
поетото задължение за заплащане на договорна лихва. Банката не е спазила и
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗКИ, съгласно която условията по кредитите се
формулират ясно и по разбираем за клиентите начин. Предвидената възможност
кредитополучателят едностранно да променя лихвите и таксите по договора, като
това изменение става незабавно задължително за страните по договора, без
предоговаряне и сключване на анекс към договора, особено чрез увеличаване на
лихвата, чрез неясни за кредитополучателя и неконкретизирани причини, нарушава
правилата на добросъвестност и изискванията на чл. 147, ал. 1 вр. чл. 143, т.
18 от ЗЗП и на чл. 59, ал. 2 от ЗКИ.
Оспорва размера на претендираната наказателна
лихва за забава, тъй като клаузите на чл. 18.1., 18.2., 19.1.,19.2.,19.3,
19.3., 19.4, 19.5, 20 от общите условия на договора за кредит са нищожни на
основание чл.143, т.5 от ЗЗП и като противоречащи на добрите нрави.
По същия начин банката претендира кумулативно
договорна и наказателна лихва за един и същи периода. Няма уговорка от общите
условия, нито друга уговорка от договора за кредит, предвиждаща кумулативно
начисляване на възнаградителна и наказателна лихва, поради което няма правно
основание да се признае за установена дължимост едновременно на договорната и
наказателната лихва. Подобно установяване ще противоречи на волята на страните
по договора и на основния правен принцип на гражданското право, забраняващ
неоснователното обогатяване.
Оспорва и счита, че не дължи наказателните
лихви на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Респективно оспорва общата сума от
неустоечните лихви за забава, уговорени в чл. 2.1., 2.2., 3, 8.А/,13,14 от
допълнителното споразумение към договора, която е прекомерна в сравнение с
действително претърпените вреди.
Оспорва и клаузите на чл. 1, 2, 3, 3.1, 5, 6,
7, 8 от анекса към договор за поръчителство от 07.12.2017 г., които са нищожни
на основание чл. 143, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗЗП и противоречащи на добрите
нрави.
На следващо място заявява, че в
допълнителното споразумение от 07.12.2017 г. към договора за кредит е
договорено, че към главницата по кредита се капитализират просрочени задължения
за лихви и такси. Тази капитализация представлява анатоцизъм, който е забранен
между търговци и граждани.
Предвид изложените съображения, възразява
относно начина на формиране на възнаградителните такси, посочени в исковата
молба, като част от новообразувания размер на дълга са довели до генерирането
на недължими по договора лихви - договорни и наказателни.
Заявява, че по отношение на него като
поръчител, правото на ищцовата Б.да предяви искове срещу него е погасено поради
обстоятелството, че е погасено субективното материално обезпечително право и
непредявяване на претенциите в преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Освен горното сочи, че цената на иска е
неправилно изчислена и следва да се приспаднат и внесените от доверителя
ѝ суми, включително и тези събрани по изп. дело № 7/2019 г. по описа на
ЧСИ Р.М., с рег. № 868, с район на действие Окръжен съд - С. в размер на 1
587.39 лв. и за следните вноски: 01.06.2018 г. - 85 лв.; 26.06.2018 г. - 210
лв.; 20.07.2018 г. - 220 лв.; 01.11.2018 г. - 308.73 лв.; януари 2019 г. - 180
лв.; февруари 2019 г. - 180 лв.; март 2019 г. - 180 лв.; април 2019 г. - 60
лв.; 11.04.2019 г. - 123.66 лв.; май 2019 г. - 40 лв.
Заявява, че документите са били предварително
изготвени от страна на банката и са му били предоставени само за подпис. Съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребителя е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между търговеца и потребителя, като задължава потребителят да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка при неизпълнение на
неговите задължения. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи
са нищожни, освен ако са индивидуално уговорени. Не са индивидуално договорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия.
В настоящия договор размерът на уговорената
лихва е необосновано завишена и освен в противоречие с добрите нрави, същият се
субсумира под хипотезата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП –
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между търговеца и
потребителя, като задължава последния да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка при неизпълнение на своите задължения. Вследствие на
тази договорна клауза се стига до положение, че при предявяване на предсрочната
изискуемост на задължението по кредита, кредитополучателят следва да заплати
лихва в размер на договорената главница или да върне двойният размер на
получената в заем сума. Договорените
лихви в общ размер противоречат на добрите нрави, поради което клаузите в
договора, касаещи лихви, такси, разходи по кредита следва да се обявят за
нищожни.
Счита, че спрямо него тези клаузи са нищожни,
поради накърняване на добрите нрави, съгласно чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД,
тъй като предвидената с тях възможност за едностранно увеличаване на лихвата по
кредита над първоначално договорения лихвен процент води до неравностойност на
насрещните престации и значително неравновесие между правата и задълженията,
както и поради противоречие със закона, съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, на основание чл. 143 от ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, тъй като не са
индивидуално договорени и са неравноправни. Намира, че същите следва да бъдат
обявени за нищожни на горепосочените договорни клаузи с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Счита претенцията за нищожност на процесните
клаузи за основателна и моли съда да я уважи изцяло, поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, тъй като предвидените с тези клаузи възможности за едностранно увеличаване
на лихвата по кредита над първоначално договорения лихвен процент и нерагламентирана
възможност за промяна на тарифата на банката за такси и комисионни водят до
значителна неравностойност в насрещните престации и неравновесие между правата
и задълженията на страните.
Понятието „добри нрави" не е легално
дефинирано в закона, поради което е извършено тълкуването му в съдебната
практика. Съгласно Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 911/2009 г.,
I т.о., ТК, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в
посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които
бранят правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички правни
субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а
не само на интереса на някоя от договарящите страни. Съгласно Решение № 4 от 25.02.2009
г. на ВКС по т.д. № 395/2008 г., I т.о., Т.К. накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването
му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване - аргумента от чл. 30 от ТЗ, чл. 302 от ТЗ, чл. 289 от ТЗ.
Съгласно Определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т.д. № 224/2011 г., II
т.о., ТК, „добрите нрави" по смисъла на чл. 26 ал. 1, пр. З от ЗЗД е обща
категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факта, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми.
Горното сочи, че с процесните клаузи от
договора за банков кредит е въведена възможност за едностранна, самоволна,
неопределена и неограничена промяна от страна на кредитора на съществени
елементи от настоящата престация, каквито са размерите на дължимите от
кредитополучателя лихви, такси и комисионни. Договорените с процесните клаузи
права на банката за едностранно и безкритерийно покачване на размера на
лихвите, таксите и комисионните по отпуснатия кредит в случая нарушават общоправния принцип на справедливостта, както
и принципа на добросъвестност в търговските взаимоотношения, тъй като
предпоставят несправедливо
облагодетелстване на едната страна по договора за сметка на другата.
Възможността за неограничено и безкритерийно покачване на лихвите, таксите и
комисионните, дължими в полза на банката, предвид големият срок на сключения
договор, нарушават сериозно равностойността на насрещните престации по
договора, водейки до възможност за значително и необосновано оскъпяване на
стойността на предложения от банката продукт.
Съгласно действащата към момента на сключване
на договора за банков кредит нормативна уредба - чл. 143 ЗЗП, неравноправна е
клаузата в договор, сключван с потребител, ако е уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл. 146 ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни.
Договорните клаузи, които възлагат тежестта
от всяка икономическа неизгода върху кредитополучателя са неравноправни. Тези
клаузи ползват икономическата и правна неосведоменост на по-слабата страна в
договорните отношения, т. е. не отговарят на изискванията за добросъвестност и
натоварват потребителят със задължения, като гарантират на банката облаги -
печалби, което означава, че водят до неравновесие в съдържанието на договорното
отношение.
Освен гореизложеното оспорва претенциите на
ищцовата банка, които са насочени изцяло спрямо него, а не и към основния
длъжник А.И.К., който е кредитополучател и след като той самият работи, би
следвало да заплаща задължението си.
Моли съда да отхвърлите изцяло иска като
неоснователен, незаконосъобразен и противоречащ на трайната съдебна практика.
В тази връзка, поддържа освен изложеното в
настоящия отговор и становището си относно нарушенията на банката при
изготвянето на договора, обслужването му, допълнителното споразумение, призоваването
на страните и др., изложени във възражението по ч.гр.дело № 2842/2018 г. по
описа на Районен съд - К., които моли, също да бъдат разгледани и съдът да се
произнесе по тях. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание
пълномощника на ответника адвокат Е. И. моли съда да отхвърли предявеният иск
като неоснователен и недоказан. Излага съображения в писмени бележки по делото.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
По
делото не се спори, че между кредитора "Б.Д." ЕАД и А.И.К.,
в качеството му на кредитополучател и П.В.Ц., в качеството му на поръчител, бил сключен договор за кредит за текущо потребление от ***
г. Съгласно договора ищецът предоставил на кредитополучателя кредит за текущо
потребление в размер на 14 000 лева, който следвало да бъде издължен на 120 месечни вноски, считано от датата на
усвояване с падежна дата на издължаване 15-то число на месеца при лихва с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е 13.45% годишно или 0.04 % на ден, формиран
от стойността на 6 – месечен SOFIBOR 0.326%,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13.124%. В договора е посочено, че неразделна част от същия са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление и извлечение от Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които „Б.ДСК“ прилага по извършвани услуги на
клиента (Приложение № 3, които кредитополучателят е получил и приема с
подписването на договора).
Съгласно
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление чл. 18.1. при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до
седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. При
допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни целият
непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с
договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта – 18.2. Съгласно 19.1. кредиторът има право да превърне кредита в
предсрочно изискуем: при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва
и/или главница. Посочено е, че изискуемият кредит се отнася в просрочие и се
олихвява по реда на т. 18.2. Изискуемият кредит се събира по съответния законов
ред, включително чрез реализация на обезпеченията. Таксите за принудително
събиране на вземането, платени от кредитора са за сметка на кредитополучателя и
с тях се увеличава дълга.
По делото е представено
Допълнително споразумение към Договор за кредит за текущо потребление от *** г.
Съгласно допълнителното споразумение от г. страните са се уговорили, че остатъка
по дълга към дата на сключване на допълнително споразумение е 14 295,45
лева, от които остатъка по главницата е в размер на 13 746,79 лева, дължима
редовна лихва е в размер на 548,15 лева; дължимата наказателна лихва е в размер
на 0,51 лева. Със същото споразумение кредиторът се отказва от вземането за
наказателни лихви за периода от 11.10.2017 г. до 07.12.2017 г. Страните са
уговорили гратисен период за издължавана на главницата по кредита от шест
месеца без да се променя крайния срок за издължаване на кредита. В този срок
кредитополучателят заплаща част от месечната лихва по погасителния план в
размер на 79,46 лева.
Представен е и Анекс към Договор за поръчителство от г.,
сключен между поръчителя П.В.Ц. и „Б.Д.“ ЕАД, който е неразделна част от
допълнителното споразумение от г. към договора за кредит за текущо потребление
от *** г. От Анекса към Договор за поръчителство се установява, че същият
обезпечава изпълнението на задължението на А.И.К. по Допълнително споразумение
от 07.12.2017 г. към Договор за кредит за текущо потребление от *** г. с
остатък в размер на 14 240 лева както и общите условия към него, сключен
между „Б.ДСК“ и кредитополучателя за срок от 139 месеца, при променлив лихвен
процент. Посочено е че поръчителят отговоря солидарно с кредитополучателя. Анексът
е подписан от поръчителя в присъствието на длъжностно лице, представител на кредитодателя.
По делото е представено и
извлечени от счетоводните книги на „Б.Д.“ ЕАД за сметка № от г. по Договор за кредит от *** г.
Представено е и уведомление г.
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С уведомлението банката
уведомява кредитополучателя А.И.К., че поради забава в погасяването на
задълженията банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е
получено от кредитополучателя Асен Кемалов лично на 15.10.2018 г.
Видно
от приложеното частно гражданско дело № 2842/2018 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл. 417 от ГПК съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 1662/02.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ срещу А.И.К. и П.В.Ц.
солидарно да заплатят сумите 14 383.54 лева главница; 917.54 договорна
лихва, считано от 07.05.2018 г. до 31.10.2018 г.; 15.45 лева наказателна лихва,
считано от 07.06.2018 г. до 31.10.2018 г.; 120 лева такси и разноски ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 01.11.2018 г. до изплащане на вземането и 458.73 лева разноски по делото.
По
делото не е спорно, че е образувано изпълнително дело 7/2019 г. по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № по
регистъра на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – С..
В
срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника П.В.Ц.. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК
заявителят – ищец по настоящото дело е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК
за съществуване на вземането си.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Р.К.Б. /майка на ответника/. От нейните показания се установява,
че А.К.и нейният син били колеги в „А.“.
„Тогава помоли сина ми да му
стане гарант за заем“. Завява, че в момента А. работил в „сивата икономика,
работи за частно“. Ходил да реже дърва на хората и да помага в стопанствата им,
но нямал трудов договор. А. не бил връщал пари на П., тъй като бил безработен.
По
делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е
депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът
възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на
експертизата се установява, че въз основа на Договор за кредит за текущо
потребление от *** г. с кредитор „Б.Д.“ ЕАД и кредитополучател А.И.К., с
поръчител ответника П.В.Ц. е отпуснат кредит в размер на 14 000 лева,
усвоен в пълен размер на *** г. Съгласно извлечение от разплащателната сметка
на А.И.К. с № -лева, чрез които следва да се погасява процесния договор,
съгласно т. 5 от същия за периода от 31.08.2017 г. до 01.11.2018 г. са
постъпило общо 1 611,97 лева. Посочено е още, че плащането на договорените
месечни вноски за погасяване на кредита е преустановено от 21.07.2018 г. С
допълнително споразумение от 07.12.2017 г. до 10.03.2018 г. (към която дата е
представен последен погасителен план, кредита е с дата на погасяване 7-мо число
на месеца, с 139 броя погасителни вноски, считано от 07.01.2018 г. до
07.07.2029 г.). Вещото лице сочи, че съгласно погасителен план, считано от
10.03.2018 г. (към която дата е представен последен погасителен план), кредитът
е с дата на погасяване 7-мо число на месеца, с останали 137 броя погасителни
вноски в размер на 206.17 лева, считано от 07.03.2018 г. до 07.07.2029 г., при
ниво на лихвения процент 13.287%. Към датата на подаване на заявлението в съда
непогасените месечни вноски са 5 на брой с падежна дата 7-мо число на месеца за
общо 1 032,90 лева както следва:
206,58 лева с падежна дата 07.0.62018 г.; 206,58 лева с падежна дата 07.07.2018
г; 206,58 лева с падежна дата 07.08.2018 г.;
206,58 лева с падежна дата 07.09.2018 г.; 206,58 лева с падежна дата
07.10.2018 г. Вещото лице сочи, че дължимите суми по кредита към датата на
подаденото заявление 01.11.2018 г. са общо в размер на 15 436,53 лева, в
това число 14 383,54 главница; 917,54 лева договорна лихва от 07.0.52018
г. до 31.10.2018 г.; 15,45 лева санкционираща лихва от 07.06.2018 г. до
31.10.2018 г.; 120 лева разноски/такси и други. Посочено е, че не са установени
погашения по кредитната сметка за отчитане на процесния кредит, с изключение на
сумите събрани чрез принудително събиране от ЧСИ към момента на подаване на
исковата молба 20.05.2019 г.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основания чл. 422 от ГПК във вр. чл 430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 138,
ал.1 от ЗЗД и чл. 430, ал.2 от ТЗ във
вр. чл. 138, ал.1 от ЗЗД.
Договорът
за банков кредит по своето правно естество е търговска сделка съгласно чл.1, ал.1, т.7 от Търговския закон /ТЗ/, поради което той може да бъде
сключван при Общи условия, и за тези клаузи се прилагат нормативните правила,
уредени в чл.298, ал.1 и ал.2 от ТЗ. Съдържанието на правоотношението,
което възниква въз основа на договора за банков кредит включва предоставяне на
финансова услуга срещу определена цена - възнаградителна
лихва. По силата на императивната разпоредба на чл.298, ал.1 от ТЗ клаузите в Общите условия стават
задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено. Законът за кредитните
институции, редакция 2010 г., при действието на който е сключен процесният
договор, въвежда редица задължения на кредитните институции в процеса на
отпускане на банкови кредити с оглед защита правата и задълженията на
длъжниците. В чл.58 от ЗКИ е въведено
изискването при
отпускане на кредити, банката задължително да предоставя безплатно и в писмена
форма на клиентите си своите условия по кредитите, които съдържат най-малко
данни за общите разходи по кредита /такси, комисионни и други разходи, пряко
свързани с договора за кредит/ и за обективните критерии, въз основа на които
тези разходи могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен
процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да
се променя лихвата до пълното погасяване на кредита; допълнителните задължения,
свързани с разплащанията и условията и разходите при предсрочно погасяване на
кредита. С подписването на договора за банков кредит, кредитополучателят е
потвърдил съгласието си със съдържанието и условия по кредита, декларирал е, че
са му предоставени и е запознат с Общите условия на банката за кредити на
физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията във връзка
със сключване и изпълнение на договора. Договорът
за потребителски кредит е формален договор, към който законът предявява определени
изисквания за съдържание, неспазването на които го правят негоден да породи
права и задължения.
Един
от признаците, с които се характеризира
договорът за банков кредит е, че
той е обезпечен договор. Изпълнението на
задължението на кредитополучателя може
да бъде осигурено чрез допълнителен
длъжник към кредитора – поръчител, осигуряващ т.н. лично обезпечение на кредита. Поръчителството е каузален договор. Предметът на поръчителството е идентичен с предмета на главния дълг, затова поръчителството има акцесорен характер и е функция
на друго, главно правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал.1 от ЗЗД,
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнението на негово задължение, поради
което поръчителят отговаря на
самостоятелно правоотношение с
кредитора.
От
доказателствата по делото съдът намира, че не са налице основанията
за освобождаване на поръчителят,
по причина, че банката е
бездействала по отношение на
кредитополучателя с оглед изискването на
чл. 147, ал.1 от ЗЗД.
По
аргумент от разпоредбата на чл. 430, ал.1 от ТЗ при договорите за кредит датата
на падежа е уговореният краен
срок за погасяване на кредита, а не датите на падежа на всяка
уговорена погасителна вноска. За да започне да тече шестмесечният срок по чл. 147, ал.1 от ГПК, цялото вземане на
кредитора трябва да е станало изискуемо
поради настъпване на падежа, защото поръчителят отговаря за изплащане
на целия дълг, а не само на отделни погасителни вноски. Следователно
падежът настъпва с изтичане на договорения краен срок за погасяване на кредита или
когато, поради виновно неизпълнение, кредитополучателят изгуби преимуществата на срока и кредитът
стане или бъде обявен за предсрочно
изискуем / чл. 432, ал.1 от ТЗ/. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР№ 4/13 г. на ВКС на ОСГТК на ВКС, по силата на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните
институции банката може да поиска
издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът
бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане на една
или повече вноски. Предсрочната изискуемост
настъпва при кумулативното
наличие на две предпоставки: обективният факт
на неплащането и упражненото
право от банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника/кредитополучател/
и то преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение. Това е така, тъй като съгласно
съдебната практика правото на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита на основание неплащане на дължими
вноски, е упражнено с изпращане за това
на писмо до длъжника и не е обусловено
от уведомяване и изпращане на покана за погасяване на кредита и до
поръчителите./ Определение № 555 от 02.10.2009г., постановено по ч. т. д.
№ 505/2009г., II т.о., ТК./ .
В тази връзка предсрочната изискуемост на кредита настъпва от датата на
която волеизявлението на банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване
преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по
кредита и изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение
на поръчителя. Това е началния момент на течението на 6 - месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД и отговорността на поръчителя
би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение срокът е изтекъл. От гореизложеното, следва че
6-месечният срок, след който поръчителят се освобождава от отговорност, при
бездействие на кредитора, започва да тече след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, което е станало на 29.10.2018г. За това обстоятелство
кредитополучателя е бил надлежно уведомен с уведомление изх. № 12 –
20-01052/05.10.2018г., получено на 15.10.2018г. В случая съдът констатира, че
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
01.11.2018г. преклузивният срок по чл.147 от ЗЗД по отношение на поръчителя П.Ц. не е бил
изтекъл. По изложените съображения съдът намира за неоснователен довода на ответника, че след
като поръчителя не бил уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост,
спрямо него такава не е настъпила.
Неоснователно
е възражението на ищеца, че банката е увеличила
неправомерно размера на главицата въз основа на нищожни уговорки, тъй
като главницата по кредита представлява първоначално определената сума на
предоставения кредит и същата не може да
се променя.
Възражението
на ответника за недължимост на договорната лихва съдът намира за
неоснователно. В чл.8 от договор за
кредит за текущо потребление от ***г. е посочено, че кредита се олихвява с
променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на договора е 13.45 % годишно или 0.04 % на ден формиран от стойността на 6 – месечен SOFIBOR 0.326%, който при отрицателна стойност се
приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.124%. В
следващите разпоредби на договора са посочени начина на промяната а
индекса и как се отразява върху крайният
лихвен процент. С допълнително
споразумение от г. към Договор за кредит за текущо потребление от *** г.
кредита и преструктуриран като лихвения процент в резултат на изменение на индекса
SOFIBOR към датата
на сключване на анекса е в размер на 13,.392 % годишно, като отново е описана
методиката и начина на неговото формиране. На същата дата е сключен и Анекс към Договор за
поръчителство от г., между поръчителя П.В.Ц. и „Б. Д.“ ЕАД и подписан от него
при същите условия. С допълнително споразумение към Договор за кредит за текущо
потребление от *** г. и договора за поръчителство от. лихвеният процент е
намален от 13.45% на 13.39%.
Съдът намира, че оспорените
клаузи не са неравноправни по следните съображения: съгласно чл.143, т.3, т.9,
т.1, т. 10, т. 12, т. 13 и т. 18 от ЗЗП неравноправна кауза в договор, сключен
с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: поставя
изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от
условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, налага на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключване на договора; позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно без основание характеристиките на стоките или услугата;
предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето
на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличи цената без
потребителя да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената уговорена
при сключването на договора; дава право на търговеца или доставчика да определи
дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му
предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора; не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В
настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства Договора за
кредит за текущо потребление от *** г. и Анекс към Договор за поръчителство от г.,
подписани от поръчителя П.В.Ц. се установява, че оспорените текстове са
индивидуално уговорени клаузи, като с подписа си поръчителят е приел същия.
Съдът намира, че не е налице нито една
от изброените по-горе хипотези на чл. 143 от ЗЗП. Съдът намира, че размерът на
главницата и лихвите по вземането са индивидуално уговорени с Договора за
кредит за текущо потребление от *** г. и Анекс към Договор за поръчителство от г.,
тъй като при подписването поръчителят е бил запознат с методиката на тяхното
определяне и е можел да прецени икономическите последици от сключването на
процесните договори. Вън от изложеното
съдът намира, че следва да отбележи, че със самото подписване на Договор за
поръчителство от *** г. и Анекса към него от г. поръчителят П.В.Ц. е изразил
воля и съгласие да обезпечава вземането на кредитора по Договор за кредит от ***
г.
Съдът счита, че събраните по
делото свидетелски показания са ирелевантни към настоящия спор, тъй като факта
дали поръчителят и/или кредитополучателя работи по трудово правоотношение е
неотносим към предмета на доказване в настоящия правен спор. В тази връзка
следва да се отбележи, че кредиторът може да претендира пълният размер на
дължимата сума от всеки един от длъжниците (Решение 213/06.01.2017 г. на ВКС по
гр.д. № 5864/2015 г. на IV г.о.)
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза
се установи, че към 01.11.2018г. – датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК неплатени по Договор за кредит, сключен на *** г.
между „Б. Д.“ ЕАД, като кредитор и А.И.К., като кредитоискател, Допълнително споразумение от 07.12.2017 г., Договор
за поръчителство от *** г., сключен между „Банка Д.“ ЕАД, като кредитор и П.В.Ц.,
като поръчител; Анекс от г. са 5 месечни
погасителни вноски, като размерът на неизплатената главница е 14 383,54
лева, 917,54 лева договорна лихва от 07.05.2018 г. до 31.10.2018 г.; 15,45 лева
санкционираща лихва от 07.06.2018 г. до 31.10.2018 г., 120 лева разноски/такси
и други. Доколкото ответника не е представил писмени доказателства, е изплатил
дължимите суми, то предявеният иск за установяване съществуването на
вземане за главница и лихви по процесния договор за банков кредит е
основателен.
Следва
да се има предвид, че по общото правило на чл.235, ал.3
от ГПК
съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и
това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В
хипотезата на чл.418, ал.1
от ГПК
заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите,
събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на
издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи
на проверка в исковия процес. Съгласно т.13 на Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в производството по чл.422 от ГПК
съдът не следва да съобразява единствено принудително събраните суми по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение
по чл.418, ал.1
от ГПК,
тъй като ако искът се отхвърли в тази част, няма да се стабилизира заповедта за
незабавно изпълнение, съответно изпълнителният лист, а самите изпълнителни действия
ще останат като извършени без основание. Фактите, относими към погасяване на
задължението и, които следва да се вземат предвид съгласно чл.235, ал.3
от ГПК
от съда в исковото производство, са тези, свързани единствено с доброволното
погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство, като в
ТР №4/18.06.2014 г. се уточнява какво се има предвид под „доброволно
погасяване“ и това са плащания от длъжника на кредитора /без сумите
първоначално да са постъпили по сметката на
ЧСИ/, както и чрез други погасителни способи - прихващане, даване вместо
изпълнение, опрощаване/. Предвид това постъпилите от длъжника суми по
изпълнително дело 7/2019 г. по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № по регистъра на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – С. не следва да бъдат взети предвид от съда.
Следва
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същия дължи на
ищеца законната лихва от 01.11.2018 г.
/датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 2842/2018 г. по описа на
Районен съд – К. /.
В
настоящия случай единствено съдлъжника П.В.Ц. оспорва вземането на
кредитодателя по издадената заповед за незабавно изпълнение, то съдът следва да
признае за установено спрямо него, че същия дължи на „Б.ДСК“ - София
присъдените в заповедното производство суми.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът
намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1
от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение
за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 458.73
лева представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в
настоящото производство - в размер на 558.73 лева, представляващи държавна
такса, възнаграждение за вещо лице, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай и двете страни са представил списък
на разноските.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО установено на основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. чл.430 от ТЗ, чл.138 от ЗЗД, по отношение
на П.В.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, че като
солидарен длъжник дължи на „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК . със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителните директори В.М.С.
и Д.Н.Н. сумите: 14 383,54 лева главница, 917,54 лева
договорна лихва от 07.05.2018 г. до 31.10.2018 г., 15,45 лева наказателна лихва
от 07.06.2018 г. до 31.10.2018 г., 120 лева разноски/такси по договор за кредит за текущо потребление от ***.,
обезпечен с договор за поръчителство от *** г., Анекс към Договор за поръчителство от г. и
законната лихва върху главницата от 01.11.2018 г. до изплащане на вземането, за
изпълнението на което задължение е издадена заповед № 1662/02.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, по
частно гражданско дело № 2842/2018 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА
П.В.Ц., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б. Д.“
ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н., сумата от 458.73 лева, представляваща
разноски по частно гражданско дело №2842/2018 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА П.В.Ц., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н., сумата от 558.73 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :