РЕШЕНИЕ
№ 1923
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110136262 по описа за 2021 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация
чл. 92, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът С. БЛ.
Д. дължи на ищеца „фирма” ЕООД сумата от 54.51 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги №
/23.10.2017 г., начислена с Фактура № **********/01.02.2018 г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61745/2020 г.
по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските за заповедното и исковото
производство.
Ищецът твърди, че договорът е сключен за срок от 24 месеца, като на ответника е
предоставяна електронна съобщителна услуга по тарифен план с месечен абонамент в
размер на 21.80 лв., както и че за отчетния период от 01.10.2017 г. до 01.01.2018 г.
ответникът е потребил услуги, за които са издадени фактури. Излага, че той не е заплатил в
срок задълженията си по фактурите, поради което на основание чл. 50 вр. чл. 43, т. 1 от
Общите условия „БТК“ ЕАД е прекратило едностранно договора на 17.01.2018 г. и е
начислило неустойка за предсрочно прекратяване на договора на основание т. 2 от договора,
представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси без ДДС. Твърди, че
вземането му е прехвърлено с Договор за цесия от 01.10.2019 г. от „С. Г. Груп“ ООД, на
което било прехвърлено от „БТК“ ЕАД с Договор за цесия от 16.10.2018 г. Посочва, че
длъжникът е уведомен за цесиите, евентуално – че съобщаването на цесията би имало
значение, само ако длъжникът твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника С. БЛ.
Д. чрез особения представител адв. П.Я., с който предявеният иск е оспорен като
неоснователен при твърдения, че ответникът не е бил надлежно уведомен за цесията, че
връчването на исковата молба не може да се счита за уведомление и че цесионерът не е
1
изрично упълномощен да уведомява длъжника за цесията. Претендират се разноските по
делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на сума, за
която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 61745/2020 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като предявен в
законоустановения срок и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 вр. чл. 99
ЗЗД се обуславя от доказването от ищеца на следните обстоятелства: сключването на
процесния Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № /23.10.2017 г. и
неговото съдържание; че „БТК“ ЕАД е било изправна страна по договора; наличие на
валидна неустоечна клауза; настъпване на предпоставките за претендиране на неустойката,
което в случая предполага установяване прекратяване на договорното правоотношение от
или по вина на ответника; размера на дължимата неустойка; прехвърляне на вземането за
неустойка в полза на ищеца и уведомяването на длъжника за цесиите от прехвърлителите.
В тежест на ответника е докаже изпълнение на задължението си, обезпечено с
неустоечната клауза, както и плащане на неустойката.
В случая с Определение № 10927/15.12.2021 г. са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването между „БТК“ ЕАД и С.
БЛ. Д. на Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № /23.10.2017 г.; че
„БТК“ ЕАД е било изправна страна по договора; прекратяване на договорното
правоотношение на 17.01.2018 г.; че „БТК“ ЕАД е начислило на ответника неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 54.51 лв. с Фактура №
**********/01.02.2018 г.
Договорът е за предоставяне на интернет услуга, сключен е за срок от 24 месеца,
считано от 23.10.2017 г., при месечен абонамент в размер на 21.80 лв.
Уговорено е в договора, че ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка. Тълкувайки посочената договорна клауза, съдът
намира, че действителната обща воля на страните е, че при неплащане на дължими суми от
абоната за мобилния оператор възниква правото да прекрати едностранно договора ведно с
право на неустойка. Касае се за компенсаторна неустойка – неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът дължи преценка за неравноправност на клаузата
за неустойка, на която се позовава ищецът, тъй като се касае за договор, сключен с
потребител. За да е неравноправна и следователно нищожна договорна клауза в договор,
сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява
фактически състав на чл. 143 ЗЗП и да не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП. В
случая съдът намира, че не е осъществена никоя от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, поради което
не се касае за неравноправна клауза в потребителски договор. Същевременно неустойката се
равнява на месечния абонамент за три месеца и според съда не е в противоречие със закона
или добрите нрави, доколкото притежава присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Следователно налице е валидна неустоечна клауза.
2
Обстоятелството, че доставчикът на услугата е бил изправна страна по договора, като
ответникът не твърди и не доказва да е изпълнявал надлежно задължението си за плащане
на месечните абонаментни такси за отчетния период от 01.10.2017 г. до 01.01.2018 г., поето
със сключването на договора, е обусловило правото на „БТК“ ЕАД да прекрати едностранно
договора по вина на потребителя – поради неплащане на дължими суми, преди изтичане на
неговия срок. Следователно налице са предпоставките за претендиране на неустойката, като
начислената в конкретния случай неустойка е дори в по-малък от уговорения в договора
размер.
С Определение № 10927/15.12.2021 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване прехвърлянето на вземането за неустойка в полза на ищеца. Установява се, че то е
извършено посредством два договора – с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ №
**********/16.10.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и „фирма“ ООД, и Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., сключен межу „фирма" ООД и „фирма“
ЕООД.
По делото е представено Уведомление до длъжника за извършените цесии от
„фирма“ ООД – в качеството на пълномощник на цедента по Договора за цесия от
16.10.2018 г. /съгласно пълномощно на л. 17 от делото, което противно на изложените в
отговора на исковата молба възражения включва изрично упълномощаване за уведомяване
на длъжниците за извършеното прехвърляне/ и в качеството на цесионер по Договора за
цесия от 01.10.2019 г. Няма данни за лично връчване на уведомлението на длъжника.
Горното се изтъква от ответника като довод за неоснователност на предявения иск.
В тази връзка съдът намира, че въпреки липсата на данни уведомлението да е
достигнало до длъжника преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, с връчването на
02.11.2021 г. на особения представител на исковата молба и приложеното към нея
уведомление за извършените прехвърляния на вземането ответникът е надлежно уведомен в
съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомяване на длъжника за цесията може
да се извърши и от новия кредитор /при надлежно упълномощаване от стария, както е в
случая/ чрез предявяване на иска за защита на цедираното вземане /за неговото присъждане
или установяване/, като уведомяването настъпва с получаване от длъжника на препис от
исковата молба на цесионера, защото то е факт, осъществил се до приключване на устните
състезания, подлежащ на съобразяване от съда /чл. 235, ал. 3 ГПК/. Уведомяване в тази
хипотеза може да се извърши и чрез връчване на исковата молба и приложенията на
особения представител на длъжника, приравнено на лично такова. Именно такъв е
настоящият случай, тъй като преписи от исковата молба и приложенията, сред които са
договорите за цесия, пълномощното от мобилния оператор до „С. Г. Груп“ ООД и
уведомлението, са връчени на назначения особен представител. Приемането от особения
представител на материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирано до
отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се
свежда до негови строго лични субективни права /тази практика е възприета в Определение
№ 72/05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г. на ВКС, I ТО/.
На следващо място, съобщаването на цесията би имало значение при евентуално
изпълнение на задължението от длъжника на стария кредитор, каквото в случая нито се
твърди, нито се доказва.
По изложените съображения следва да се приеме, че ищцовото дружество е носител
на вземането за неустойка, произтичащо от процесния договор за електронни съобщителни
услуги, тъй като е налице валидно прехвърляне на вземането в патримониума на „фирма“
ЕООД, за което длъжникът е надлежно уведомен. Ищецът е надлежен нов кредитор на
ответника и притежава материалноправна легитимация спрямо длъжника по отношение на
вземането за неустойка в претендирания размер.
С оглед всичко изложено предявеният иск се явява изцяло основателен.
3
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски за заповедното и исковото производство. За
заповедното производство му се дължат разноски в общ размер на 205 лв., както следва: 25
лв. – държавна такса, 180 лв. – адвокатско възнаграждение, а за исковото производство – в
общ размер на 505 лв., както следва: 25 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за особен
представител, 180 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С. БЛ. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. , дължи на „фирма” ЕООД, ЕИК , със съдебен адрес: гр. С, бул. „“
№ , вх., ет. , на основание чл. 92, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 54.51 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги №
/23.10.2017 г., сключен между „фирма“ ЕАД и С. БЛ. Д., начислена с Фактура №
**********/01.02.2018 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61745/2020 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА С. БЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. , да заплати на „фирма” ЕООД,
ЕИК , със съдебен адрес: гр. , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 205 лв. – разноски в
заповедното производство, и сумата от 505 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4