№ 185
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501351 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК, вр. чл. 17, ал. 1
ЗЗДН.
С Решение № 261113 от 08.04.2021 г., постановено по гр. дело № 13166
по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което в полза на Т. П. Г., ЕГН:
**********, е издадена заповед за защита срещу К. К. Г., ЕГН: **********,
като същият е задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на
физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие спрямо
Т. П. Г., наложена му е забрана да приближава нея, жилището, местоработата
и местата за социални контакти и отдих за срок от 6 месеца, считано от
постановяване на решението, осъден е да заплати глоба в размер на 200 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив,
както и държавна такса в размер на 25 лв.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.
Жалбоподателката Т. П. Г. – молител в първоинстанционното
производство, обжалва решението в частта, с която не е уважено искането
за налагане на мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН за извеждане на
ответника от съвместно обитаваното жилище, находящо се в с. ***, ул. „***,
както и в частта, с която е определен срокът на наложената спрямо ответника
мярка. В жалбата се излага становище за неправилност на решението в
обжалваната част, като се отправя искане към въззивния съд за неговото
изменение.
1
В указания от съда срок е постъпил отговор на въззивната жалба от К.
К. Г., в който същата се оспорва като неоснователна.
Жалбоподателят К. К. Г. – ответник в първоинстанционното
производство, обжалва решението с доводи за неговата неправилност като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Отправя
искане до въззивния съд за отмяна на обжалвания съдебен акт и
постановяване на друг по съществото на спора, с който молбата за защита да
се отхвърли като недоказана.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба от
Т. П. Г., в който жалбата се оспорва като неоснователна. Пловдивският
окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното
решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани
страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за защита по ЗЗДН,
подадена от Т. П. Г. срещу К. К. Г.. В молбата си молителката сочи, че с
ответника били съпрузи от 1997 г., както и че отношенията между тях били
обтегнати. Навежда твърдения за следните извършени от ответника актове на
насилие: На 04.05.2019 г. я ударил с юмрук в лицето, на 26.08.2020 г. след
поредно спречкване я ударил няколко пъти през лицето, а след това започнал
да извива ръцете и да я удря по тялото. Няколко дни по-късно, докато била
при своята майка я последвал и отново и посегнал, което наложило търсенето
на съдействие от полиция. Последният инцидент станал на 03.10.2020 г. в
апартамента в гр. Пловдив, като ответникът влязъл при молителката,
започнал да я снима с телефона си и да казва, че си има любовник, бил
агресивен и не спирал да вика. Молителката посочва още, че ответникът
постоянно искал от нея пари, следял за тяхното изразходване и не помагал
за ремонтите, които правили и за които плащала тя. Иска срещу ответника да
бъде издадена заповед за защита с прилагане на мерки по чл. 5, т. 1, 2 и 3
ЗЗДН.
Ответникът К. К. Г. е подал отговор, в който оспорва молбата като
неоснователна. Посочва, че описаната в молбата фактическа обстановка не
представлява домашно насилие, а битов, семеен конфликт, породен от
съществуващото между него и съпругата му неразбирателство, което се
изострило през последните две години. Оспорва да е извършил твърдения от
молителката акт на домашно насилие на 03.10.2020 г. Моли съдът да
постанови решение, с което да остави без уважение молбата.
2
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е
приел за установено от събраните по делото доказателства, че спрямо
молителката е било осъществено физическо, психическо и емоционално
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, което изцяло се дължи на действията на
ответника. Съдът е взел предвид три от описаните в молбата за защита
деяния, като е счел, че макар само последният от тях да е в срока по чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, при решаването на спора следва да бъдат съобразени и останалите
случаи от 2020 г. заради общата причина, довела до тях. Като подходящи за
осъществяване на защита на молителката съдът е приел мерките по чл. 5, ал.
1, точки 1 и 3 ЗЗДН, а именно – да се задължи нарушителят да се въздържа от
извършване на домашно насилие, както и да му се забрани да приближава
молителката, жилището и местата за социални контакти и отдих за срок от 6
месеца.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в подадените от
страните жалби, като се следи служебно и за спазването на императивните
материалноправни норми.
По делото не е спорно, че страните са съпрузи, поради което
молителката е активно легитимирана да търси защита, а ответникът е сред
лицата, посочени в чл. 3 ЗЗДН като пасивно легитимирани да отговарят по
реда на този закон. Безспорно е също обстоятелството, че между тях са
налице конфликтни отношения. Следва да се отбележи обаче, че според
въззивния съд предмет на разглеждане в настоящото производство са само
актовете, извършени в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН срок, който е
преклузивен (така Решение № 1001 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 962/2008 г., III
г.о. на ВКС). От легалната дефиниция, дадена в чл. 2, а и от разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на
страните не абстрактно и изобщо, а конкретния акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него
се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
С оглед на горното, в настоящия случай на разглеждане подлежи
посочения в молбата акт на насилие от 03.10.2020 г., доколкото единствено
той попада в рамките на срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. С молбата си за защита
от домашно насилие молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН. На този документ разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН изрично
придава доказателствена стойност, а нормата на ал. 3 от същия предвижда
издаване на заповед за защита и само въз основа на нея, когато поради
естеството на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за
насилието. Когато обаче такива са налице, същите могат да се приемат като
3
оборващи или разколебаващи твърденията на молителя. В случая наред с
представената декларация са събрани и други доказателства, които се
преценяват от съда във взаимната им връзка. В подкрепа на изложените в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН твърдения за упражнено спрямо нея
насилие на посочената по-горе дата молителката е представила видеозапис на
технически носител флаш-памет, приет като веществено доказателство по
делото. По реда на чл. 204, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е извършил
оглед на съдържанието на видеозаписа. Кадрите от така приобщения
видеозапис, чиято автентичност не е оспорена, отразяват воден от страните по
делото спор във връзка с изразени от всеки един от двамата съпрузи
твърдения за поддържане на извънбрачна връзка от страна на другия, като по
време на спора ответникът държи телефон пред себе си, а в стаята присъства
и най-малкото дете на страните. За този случай в производството пред
първата инстанция молителката е дала обяснения по реда на чл. 176 ГПК.
Същата посочва, че на 03.10.2020 г. сутринта спяла, когато към 9 часа
ответникът започнал да тропа на вратата. Тя първоначално отказала да го
пусне вътре, но тъй като същият продължил да тропа, впоследствие му
отворила. Ответникът започнал да се разправя с нея и да снима с телефона си.
Молителката посочва, че без нейно знание едно от децата им направило запис
на случващото се. Ответникът е ангажирал гласни доказателствени средства,
като по делото е разпитан свидетелят К. Г. – син на страните. Същият
свидетелства за наличието на влошени отношения между родителите му. В
показанията си относно конкретния инцидент свидетелят посочва, че бил в
съседната стая на апартамента. Апартаментът бил собственост на баба и дядо
му, а молителката била допусната от тях да живее в него, докато се
стабилизира. Към онзи момент ответникът живеел в с. ***, но имал ключ за
апартамента. Свидетелят заявява в показанията си, че като видяла, че
ответникът влиза в апартамента, молителката започнала да го обижда с
думите „помияр“, „боклук“, „изчезвай оттук“. Същият отрича ответникът да е
използвал обидни думи.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че не може да бъде
направен обоснован извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно
насилие на посочените в молбата дата и място. Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица,
които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище. Безспорно е
по делото, че отношенията между страните са влошени. Установи се, че и
двамата съпрузи се подозират взаимно в извънбрачни връзки, като именно в
тази насока е и воденият в присъствието на най-малкото им дете спор.
Опровергани от събраните по делото доказателства са изложените в молбата
за защита твърдения, че ответникът е бил много агресивен и не е спирал да
вика. От приобщения по делото видеозапис е видно, че и двамата съпрузи са
4
участвали активно във възникналия между тях спор, като не се установи от
страна на ответника да е проявена прекомерна вербална агресия. В подкрепа
на последното са показанията на свидетеля Г., които съдът кредитира като
резултат от личните му впечатления и неопровергани от останалите
доказателства по делото. Според свидетеля при конкретния инцидент обидни
думи са използвани от страна на молителката, а не от ответника. Следва да се
отбележи, че процедурата по ЗЗДН е предвидена с оглед даване на защита на
физическите лица от упражнявано срещу тях насилие и има за цел
предпазване на пострадалия от посегателство срещу живота, здравето и
неговото достойнство. Тя не е средство за разрешаване на лични,
имуществени и други спорове между лицата, имащи право на защита по този
закон. Случилото се на процесната дата, което се окачествява в молбата като
домашно насилие, не съдържа признаците на такова.
Въз основа на изложеното съдът намира, че молбата за предприемане на
мерки за защита срещу домашно насилие е неоснователна, поради което
безпредметно остава обсъждането на изложените във въззивната жалба на
молителката оплаквания досежно определените от първоинстанционния съд
мерки за защита, както и срока, за който те се налагат.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което молбата на Т. П. Г. за защита от
домашно насилие да се остави без уважение, а издадената заповед за защита –
да се обезсили.
С оглед изхода от спора молителката следва да бъде осъдена на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН да заплати дължимата държавна такса за двете
инстанции в размер на 37,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261113 от 08.04.2021 г., постановено по гр. дело
№ 13166 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за налагане на мерки за защита от
домашно насилие, подадена от Т. П. Г., ЕГН: **********, против К. К. Г.,
ЕГН: **********, постъпила в РС – Пловдив с вх. № 270734/12.10.2020 г.
ОБЕЗСИЛВА издадената на 08.04.2021 г. заповед за защита по гр. дело
№ 13166 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
5
ОСЪЖДА Т. П. Г., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив сумата от 37,50 лв.,
представляваща държавна такса за производството пред първата и въззивната
инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6