Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 11.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Д.К.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 12 167 по описа за 2015 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл. 288 ал.11 от КЗ/отм./ вр. 288 ал.1 т.2 б. „а” от
КЗ/отм./ за сумата от 500 000 лв.
В исковата молба на С.Н.Н. и на И.А.М.,
действащ чрез своята майка и законен представител С.Н.Н. се твърди, че на 19.08.2012
г., около 08,20 ч., на път IІІ-375, км. 28 /Пещерско шосе – надлеза на село Кадиево/се е осъществило
ПТП от водача на лек автомобил „Опел Комбо” с ДКН ******, управляван от Н.С.С.,
без наличие на валидна застраховка „ГО“, който изгубил контрол над управлявания
от него лек автомобил, поради заспиване, навлязъл в лентата за насрещно
движение, при което отнел предимството на движещия се насреща му по пътното
платно лек автомобил „Рено 5“ с рег. № ******, управляван от А.Н. М., при което
е загинал водачът на лек автомобил „Рено 5“ А. М.. Твърди се, че произшествието
е настъпило по изключителна вина на водача на лекия автомобил „Опел Комбо“. Твърди
се, че ищците – фактически съжител и низходящ на починалия, преживяват
изключително тежко неговата загуба. Изложени са твърдения, че те имали
изключително близки отношения, които почивали на обич, разбирателство и взаимна
привързаност. Починалият бил опора на семейството, полагал грижи за
отглеждането и възпитанието на малолетното си дете. Неговата смърт породила
огромен психологически стрес, мъка и жал по него. Предвид изложените фактически
твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и искат от съда
да постанови решение, с което да осъди ответника Г.Ф. да им заплати сумата от по
250 000 лв.– обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда , а
именно 16.06.2015год. Претендират се разноски.
Ответникът Г.Ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия
възражения. Прави възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
По делото като трето лице на страната
на ответника е конституиран Н.С.С., редовно уведомен, заявява становище за
неоснователност на исковете.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. К. и адв. Йосифов.
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Ш..
Възраженията на третото лице се поддържат в открито съдебно заседание от
адв. И..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и
съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен и констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
33, изготвен на 25.08.2012 г. от ОД на МВР – Пловдив, РУП – гр. Стамболийски,
от който се установява, че на 19.08.2012 г., около 08.25 ч., на път № 375, км.
28 /Пешерско шосе – надлеза над с. Кадиево/ се е осъществило ПТП между водача
на ППС „Опел Комбо“ с рег. № ******** – Н.С.С. и водачът на лек автомобил „Рено
5“ с рег. № ****** - А.Н. М., без СУМПС
като при ПТП-то е загинал А.Н. М..
По делото е представена присъда № 14 / 13.02.2013 г. на ОС – Пловдив,
постановена по нохд 51/2013 г., влязла в сила на 01.03.2013 г., от която се
установява, че Н.С.С. е признат за виновен
в това, че на 19.08.2012 г. , на път № ІІІ-375, км. 28 /Пещерско шосе –
надлез село Кадиево/ при управление на МПС – лек автомобил „Опел Комбо“ с рег.
№ РВ 39 03 МС е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16 ал.1 т.1,
чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл. 63 ал.1, т.1 пр.1 от ППЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на А.Н. М..
Представено по делото е становище с изх. № 24-01-137/02.04.2015 г. на ГФ по
повод искането за определяне на обезщетение на С.Н.Н., лично и като законен
представител на И.А.М..
Представено е и удостоверение за наследници № 10-У-502/03.02.2015 г., на Община
– гр. Пловдив, район „Източен“, от което се установява, че наследник по закон
на починалия А.Н. М. е неговият син И.А.М..
По делото е представено и удостоверение № 57/16.03.2015 г. на Кмета на с.
Кадиево, община „Родопи“ от съдържанието, на което се установява, че С.Н.Н. е
живяла във фактическо съжителство /на съпружески начала/ с А.Н. М. в с. Кадиево
в периода от месец октомври 1997 г. до смъртта на А. М. на 19.08.2012 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели в
съдебно заседание, проведено на 06.06.2016 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 288 ал.1 т.2 б. „б” от КЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато ПТП-то е настъпило на
територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Потестативната възможност лицата да предявят претенцията си пред съда е
поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е
предявена по доброволен ред
пред Г.Ф.. В настоящия случай по делото
са налични доказателства, установяващи заявяването на претенцията от страна на
ищците по делото пред ответника за изплащане
на обезщетение, с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 288
ал.11 от КЗ /отм./.
Страните не са формирали спор, че на 19.08.2012 г. е реализирано ПТП, от
което пострадал се явява загиналия, вследствие на същото А.Н. М.. Не е формиран
спор, че водачът на лекия автомобил не е имал сключен договор за застраховка,
покриващ риска „Гражданска отговорност” в ПТП-то, а това се установява и от представения по делото констативен протокол за
ПТП, който в тази част има характер на официален свидетелстващ документ,
притежаващ обвързваща съда доказателствена сила.
Ответникът оспорва вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя. Същата е установена с влязла в сила присъда
на наказателния съд, която е задължителна за настоящия съдебен състав с оглед
на нормата на чл. 300 от ГПК.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че настъпилите
вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите са с оглед
осъщественото ПТП.
Ищците по делото са низходящ от първа степен и фактически съжител на
починал в ПТП, предвид което притежават активна материалноправна легитимация да
претендират репарация на причинените им, вследствие смъртта на техния низходящ,
вреди. Същите са от кръга на близки родственици респ. са от кръга лица,
притежаващи активна материалноправна легитимация да претендират обезвреда, доколкото
същите са посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС респ. ППВС 5/69 г., което настоящият съдебен състав
следва да съобрази.
Понесените от ищците неимуществените вреди се установяват от събраните
гласни доказателства, които при спазване на условията на чл. 172 от ГПК съдът
цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно
състоянието на същите.
Доколкото понесените от ищците неимуществени веди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на родител и спътник в живота представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията им с починалото лице и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от тях.
По отношение
репарация на болките и страданията на ищците настоящият
съдебен състав счита, че предвид възрастта на двамата, интензитета на
страданието им, вследствие загуба на родител и на дългогодишен спътник в живота,
в разцвета на жизнения си път, с което са поддържали близки връзки, живели са в
общо домакинство, като са се подкрепяли и помагали взаимно, справедливо би било
да се присъди сумата от 100 000 лв. за ищцата и сумата от 150 000 лв.
за ищеца като за горницата до пълния предявен размер искът като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
При проведено
насрещно доказване ответникът и третото лице, конституирано на негова страна са
противопоставили възражение за съпричиняване, предвид обстоятелството, че починалия
в ПТП-то не е бил правоспособен водач на МПС и е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта от 0,17 промила. Съгласно нормата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали.
Допринасянето може да бъде както с действия, така и с бездействия. В този
случай вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на
увредения. Според ППВС № 17/1963 г. е необходимо единствено да има такава
причинна връзка, а не и вина. Винаги когато пострадалият създава реална
възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. На следващо място следва да се има предвид,
че критериите, въз основа на които следва да се определи конкретният
каузален принос на загиналото в хода на процесното ПТП лице за настъпването на
този вредоносен резултат е винаги фактически, а не правен / ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 596 ОТ 23.07.2012 Г. ПО Т. Д. № 996/2011 Г., Т. К., І Т.
О. НА ВКС/. Съблюдавайки цитираната по-горе съдебна
практика, настоящият съдебен състав не възприема възражението за съпричиняване.
На първо място по повод делото не са ангажирани каквито и да е доказателства,
които да установяват или поне да индикират, че със собственото си поведение,
основано на липса на свидетелство за управление на ПТП, загиналият е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат. На
следващо място видно от мотивите на присъдата на ОС – Пловдив загиналият не е
имал техническа възможност да избегне ПТП-то тъй като дори да беше спрял, то
ударът пак е щял да настъпи /стр.4 от мотивите/. Мотивите на присъдата на
наказателния съд, разбира се, не са задължителни за гражданския съд, но същите се
ползват с доказателствена сила като непряко
доказателство за удостоверените факти. С оглед, на което настоящият съдебен състав намира заявеното
възражение за съпричиняване за неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва
върху определеното обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 288 ал.7 от КЗ /отм./ срок за произнасяне, в каквато насока е и
задължителната съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 20.11.2014 Г.
ПО Т. Д. № 1114/2014 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 105 ОТ 27.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 1537/2014 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС и др./.
Ищцовата претенция е заведена при ответника на 27.02.2015 г., предвид
което началния период на законната лихва следва да се счита 28.05.2015 г.
/денят, следващ изтичането на предвидения в цитираната по-горе норма тримесечен
срок/, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и заявеното искане
такава да се присъди от датата на депозиране на исковата молба в съда,
настоящият съдебен състав намира, че законната лихва следва да се присъди от
16.06.2015 г.
По разноските:
Ищците са депозирали списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в което е заявено
искане да им бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1
т. 2 от ЗА. Представено е пълномощно
/стр.6 в производството, образувано пред ОС – Пловдив, преди изпращането му
пред СГС с оглед релевирания отвод за местна подсъдност/, в което като
уговорено възнаграждение е отбелязано, че е осъществена безплатна правна помощ
на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА. С оглед размера на заявените искове и
предвид нормата на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сума в размер на 15 530 лв. С оглед на което и
предвид уважената част от иска съдът намира, че следва да се присъди и сума в
размер на 7765 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съразмерно с
уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. В списъка по чл. 80 от ГПК е
заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 15
530 лв., която сума е минималното адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба
1/2004 г. и съображенията на съда, изложени по-горе. Припадащата се част от тях
с оглед отхвърлената част от исковете възлиза на сума в размер на 7 765 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 10 000 лв., ДТ, съобразно уважената част от
исковете.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: гр. С., ул. „******” № *, ет. * на основание чл. 288 ал.1
т.2 б. „б” от КЗ/отм./ да заплати на С.Н.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес:***0
– адв. Д.К. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 19.08.2012 г. на път № ІІІ-375,
изразяващо се в смъртта на А.Н. М., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 16.06.2015 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 250 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: гр. С., ул. „*******” № *, ет. * на основание чл. 288 ал.1
т.2 б. „б” от КЗ/отм./ да заплати на И.А.М., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител С.Н.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес:***0
– адв. Д.К. сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 19.08.2012 г.
на път № ІІІ-375, изразяващо се в смъртта на А.Н. М., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 16.06.2015 год. до окончателното им изплащане, като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 250 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: гр. С., ул. „*********” № *, ет. * да заплати на адв. адв. Д.К.,
с адрес: ***, офис 10 на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА сумата от 7 765 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител С.Н.Н., ЕГН ********** и С.Н.Н.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес:***0 – адв. Д.К. да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на Г.Ф., с адрес: гр. С., ул. „**********” № *, ет. * сумата от 7 765 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: гр. С., ул. „*********” № *, ет. * да заплати на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 10 000 лв. – ДТ.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника
– Н.С.С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: