Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на пети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1050/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Света Неделя“ № 7,
срещу Т.К.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, в условията
на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът, в качеството на солидарен длъжник по Договор за банков
револвиращ кредит № 151/10.07.2007г., Анекс № 1/11.04.2008г., Анекс №
2/8.7.2008г., Анекс № 3/11.7.2008г., Анекс № 4/5.3.2009г., Анекс №
5/08.07.2009г., Анекс № 6/8.9.2009г., Анекс № 7/08.10.2009г., Анекс №
8/16.10.2009г., Анекс № 9/26.10.2009г., Анекс № 10/09.07.2010г., Анекс №
11/06.08.2010г., Анекс № 12/08.09.2010г., Анекс № 13/29.9.2010г., Анекс №
14/08.07.2011г., Анекс № 15/08.09.2011г., Анекс № 16/29.09.2011г., Анекс №
17/13.10.2011г., Анекс № 18/09.07.2012г., Анекс № 19/08.08.2012г., Анекс №
20/09.07.2013г., Анекс № 21/09.07.2014г., Анекс № 22/07.07.2015г., Анекс №
23/05.08.2015г., Допълнително споразумение от 5.8.2015г., Анекс №
24/06.07.2016г., Анекс № 25/08.08.2016г., Анекс № 26/30.08.2016г., Допълнително
споразумение от 30.08.2016г., Анекс № 27/07.07.2017г., Анекс № 28/10.07.2018г.
и Анекс № 29/26.07.2018г., дължи вземанията, за които е издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение № 2115 от 15.03.2019 по ч.гр.д. №
4009/2019г. на PC Варна, поправена с Разпореждане №40291/12.08.2019г., както
следва: сумата от 748819.27 лева,
представляваща неизплатена главница по посочения по-горе Договор за банков
револвиращ кредит № 151/10.7.2007г. и анексите към него, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда -
14.03.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 10169.99 лева,
представляваща договорна лихва по чл. 4.1 за периода 20.10.2018г.-
19.12.2018г.; сумата от 13349.61 лева,
представляваща лихва върху просрочена главница по чл. 4.2 за периода
11.10.2018г.-13.03.2019г. вкл. и сумата от 14954.58 лева, представляваща
наказателна лихва при просрочие по чл. 4.3 за периода
11.10.2018г.-13.03.2019г.
Ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор за банков револвиращ кредит № 151/10.07.2007г., сключен с кредитополучателя „Ролмакс“ ООД, ЕИК ********* и солидарните длъжници «Инфлама»
ООД, ЕИК *********, Т.К.Г., Д. Р. Г.и Н. С. Д., с който банката е предоставила
на кредитополучателя банков револвиращ
кредит до размера от 800 000.00 лева за рефинансиране на
овърдрафт, предоставен от „Алианц Банк България“АД в размер на 180 000 евро и
за осъществяване на текущи разплащания на дружеството-кредитополучател, както
са уговорили страните в чл. 3 от Договора. Сумата в размер на 800 000 лева е
предоставена за усвояване по посочената в договора сметка и е усвоена както
следва: на 09.08.2007г. - 352049.40 лева, представляващи левовата равностойност
на 189 000 евро, с които е рефинансирано задължението на кредитопучателя към „Алианц Банк България“АД и на 13.8.2007г. - 447 950.60 лева. Съгласно чл. 4.1 във вр. чл. 11.1.1 от договора, върху
усвоените суми по кредита се начислява годишна лихва, представляваща сбора от
Базов лихвен процент и Надбавка за редовен дълг към него в размер на 3,75%,
която към датата на сключване на договора възлиза на 8.024%. По силата на чл.
4.2 от договора при просрочие на лихва във вр. чл. 11.2.2 от ОУ или на главница
във вр. чл. 11.2.1.1 от ОУ, кредитополучателят заплаща за срока на просрочието
лихвен процент, формиран от сбора на годишния лихвен процент за редовен дълг по
чл. 4.1 и надбавка за просрочие от 1.00%. Съгласно
клаузата на чл. 4.3 във вр. чл. 11.2.3, в случай на просрочие едновременно на лихва
или на погасителна вноска по главница, наред с лихвата за редовен дълг и
лихвата за просрочие, кредитополучателят заплаща фиксиран лихвен процент в
размер на 5.00 % върху наличния кредит. Лихвата върху просрочена
главница по чл.4.2. се начислява само върху съответната посрочена вноска по
главницата, докато неустойката по чл.4.3. е дължима върху целия усвоен и
непогасен кредит по главницата. Договорът за кредит е изменян многократно с посочените
по-горе анекси, чрез изменение на кредитния лимит до 920 000 лева с Анекс
№ 1, 1200000 лева с Анекс № 3, 1 165 000 лева с
Анекс № 20, 1 105 000 лева с Анекс № 21, 980 000 лева с Анекс № 24,
975 000 лева с Анекс № 25, 833 100
лева с Анекс № 27 и 761 100 лева с Анекс № 28, изменение на лихвените проценти
за възнаградителната лихва и на крайния срок за ползване на кредита, приемане на действието на актуалните Общи
условия на банката и поемане на задължения за учредяване или заличаване на
обезпечения. Съгласно §2 от Анекс № 27/07.07.2017г. Банката е дала съгласие за освобождаване от солидарна отговорност на
ответника Т.К.Г. само при постъпване на сума в размер на 50 000 лева по
разплащателната сметка на кредитополучателя в УниКредит Булбанк АД и учредяване
на залог по реда на 303 на вземания на блокирани парични средства. Тези условия
не са изпълнени от страна на кредитополучателя и ответника Т.Г.. С Анекс № 28/10.07.2018г. срокът за ползване на кредитния лимит е пролонгиран до 09.07.2019г., а
крайният срок за погасяване на задължението е продължен до 10.07.2019г.,
съгласно чл. 7.1. задължението е разсрочено на 13 вноски. Кредитополучателят не
е спазил уговорения в чл. 7.1.1 от Анекс № 28/10.07.2018г. начин на погасяване
на задължението, като е нарушил и договорените падежи - внесена е само първата
вноска от 3000лв. на 20.07.2018г., след което са извършвани само нерегулярни и
частични плащания до 09.11.2018г., когато е извършено последното частично
погашение по кредита за сумата от 378.50лв. След тази дата плащанията са
напълно преустановени, поради което на основание чл. 17.1 във вр. чл. 17.3.3 от
Анекс № 17/13.10.2011г. във вр. чл. 17 от договора и т. 28.15 и т. 29 от Общите
условия към Договора за кредит, задължението в пълен размер е станало
предсрочно изискуемо, считано от 19.12.2018г., към която дата просрочието в
плащанията на главницата и лихвите е било над 90 дни. Уведомлението за
предсрочна изискуемост до ответника е изпратено с писмо с обратна разписка и е
връчено на 11.01.2019г. чрез Тодорка Ганчева – негова майка. Поради неизпълнение на
задълженията ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение по
чл.415 от ГПК. В тази връзка ищецът обективира искане за съдебно установяване
на вземането си. Претендира
се за присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
След срока за отговор е депозирано
становище вх. № 32958/07.11.2019 г. от
ответника, в което се поддържат доводи за нищожност на сключените допълнителни
споразумения, в частта, с която изтеклите лихви са капитализирани към
главницата, поради нарушение със закона – чл.10, ал.3 от ЗЗД. Капитализирането
на задължението е в нарушение на забраната за анотицизъм, води до неопределени
лихвени проценти, с които длъжникът не е бил запознат и представлява
едностранна промяна на непредвидено в договора основание. Навеждат се твърдения
за неравноправност по смисъла на чл.143, т. 3 и 10 от ЗЗП на клаузите от договора
и анексите досежно договореното изменение на дължимата възнаградителна лихва
предвид липсата на обективни критерии и методология по нейното определяне в
противоречие с чл.58, ал.1, т. 1 от ЗКИ. В противоречие със ЗЗП са уговорените
клаузи от договора за банков кредит относно предпоставките за обявяване на
предсрочна изискуемост, досежно олихвяването на главницата въз основа на базов
лихвен процент, без посочването на обективни критерии за определяне размера на
БЛП, досежно правото на банката по всяко време да променя едностранно дължимите
такси и комисионни по договора за банков кредит. В договора за кредит и
последващите анекси липсва погасителен план, както и липсва посочване на ГПР,
които обстоятелства водят до извода за недействителност на договора за кредит,
тъй като не са спазени изискванията на чл.6, чл.7, т.4-14, чл.8, ал.1, чл.9,
ал.1 и чл.10 от неназован закон.
С
възражението по чл.414 от ГПК ответникът поддържа, че няма качеството на
солидарен длъжник, тъй като е налице изпълнение на клаузата на т.9.13 от Анекс
27/07.07.2017г. към договора за освобождаването му от отговорност. Излага, че
има качеството само на ипотекарен длъжник. Твърди, че не е настъпила
изискуемостта на вземането, тъй като не е надлежно уведомен за обявяване на
предсрочна изискуемост. Фактите, относими към настъпване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението, поради което
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422,
ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД. Същите са предявени по реда на
чл.415 от ГПК от заявителя срещу възразилия длъжник в преклузивния месечен срок
от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За успешното
им провеждане в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване съществуването на облигационно отношение по силата на
сключен валиден договор за кредит, по който ответникът е солидарен длъжник, изпълнение
на поетите от него задължения по договора, основанието за възникване на всяко
от задълженията за лихви и неустойки, настъпила изискуемост на задълженията и
техния размер по отделните пера.
От представения по делото Договор
за банков револвиращ кредит № 151/10.07.2007г.,
сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и кредитополучателя „Ролмакс“
ООД, ЕИК ********* и солидарните длъжници «Инфлама» ООД, ЕИК *********, Т.К.Г.,
Д. Р. Г.и Н. С. Д., се
установява, че страните са обвързани от облигационно
отношение с характеристиките на договор за банков кредит, по силата на който
банката се е задължила да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит до размера до 800 000.00 лева
за рефинансиране на овърдрафт, предоставен от „Алианц Банк България“АД в
размер на 180 000 евро и за осъществяване на текущи разплащания на
дружеството-кредитополучател, срещу задължението за връщането й на три вноски в
срок до 20.09.2008г. Съгласно уговорката на чл.
4.1.а от Договора кредитополучателят и солидарните длъжници са се
задължили да заплащат на банката годишна възнаградителна лихва, формирана от Базов лихвен процент в размер на едноседмичния СОФИБОР плюс надбавка
за редовен дълг в размер на 3,75%, която към датата на сключване на договора
възлиза на 8.024%.
С последващи 29 на брой анекси кредитният лимит е изменян
до 920 000 лева с Анекс № 1, 1200000 лева с Анекс № 3, 1
165 000 лева с Анекс № 20, 1 105 000 лева с Анекс № 21, 980 000 лева
с Анекс № 24, 975 000 лева с Анекс № 25, 833 100
лева с Анекс № 27 и 761 100 лева с Анекс № 28. Възнаградителната
лихва също е предоговаряна многократно, като формулата за изчисляване във
всички случаи включва само два компонента: едноседмичния СОФИБОР и фиксирана
надбавка. Единствено с Анекс 28/ 10.07.2018г. променливата компонента е
заменена с Осреднен депозитен индекс, получен на база на Лихвената статистика на БНБ. С Анекс № 28/10.07.2018г. срокът за ползване на кредитния лимит е пролонгиран до 09.07.2019г., като съгласно
чл. 7.1. задължението е разсрочено на 13 вноски, а крайният срок за погасяване
на задължението е продължен до 10.07.2019г.
Изпълнението на задължението на банката за отпускане
на сумата по кредита в размер на 800000 лева се установява от заключението на вещото
лице, видно от което същата е предоставена по разплащателна сметка на
кредитополучателя на 13.08.2007г., като впоследствие са налице многократни
усвоявания, достигайки до максимално уговорения кредитен лимит от 1200000 лева и общ размер на усвоените суми от 1902700
лева.
Следователно за солидарно задължените лица по договора е
възникнало задължение за връщане на усвоения кредит. Подписвайки
договора за кредит, ответникът е встъпил в дълга като солидарен длъжник по
силата на чл.101 от ЗЗД. Конкретният начин, по който е уговорена
отговорността на лицата, посочени като солидарни длъжници и нейното
действително съдържание, не разкриват наличието на квалификационните признаци
на правната фигура на поръчителството, както се твърди в допълнителния отговор.
Основният критерий дали са налице квалификационните признаци на поръчителството
или страните са се договорили солидарно да извършат една престация при
условията на чл. 121 и сл. ЗЗД, е дали солидарният длъжник гарантира
изпълнението на чуждо задължение или изпълнява свой дълг. Отговорността на
поръчителя има акцесорен характер,
докато солидарните задължения са винаги самостоятелни и между тях не съществува
функционална връзка. При поръчителството като каузален договор, основанието
винаги е обезпечително – да се гарантира чуждия дълг. Родовият институт на
пасивната солидарност има обезпечителен характер, но за разлика от
поръчителството солидарните длъжници обезпечават изпълнението и на свое лично
задължение. В разглеждания случай обективираните в договора изявления са за
кумулативно поемане на задължението, откъдето следва, че солидарните длъжници
са се съгласили да отговарят за свой дълг, като по този начин са възникнали
паралелни и самостоятелни материални правоотношения с кредитора. Липсват
клаузи, от които да може да се обоснове акцесорен и
обезпечителен характер на отговорността на солидарните длъжници. Фактът на реалното
усвояване на заемната сума само от един от длъжниците е ирелевантен за
изясняване на конкретното договорно основание за възникване на солидарността.
Дали сумата е разпределена между длъжниците или е получена само от един от тях
е въпрос на вътрешни отношения, които са от значение при упражняването на
регресни права от платилия длъжник, но не и при преценката дали тези лица са
съдлъжници или е учредено лично обезпечение. Ако се приеме обратното би
означавало дефинитивно да се изключи приложението на родовия институт на пасивната
солидарност по отношение на договорите за кредит, без това да е изрично
предвидено в закон. Налага се изводът, че по отношение на ответника не намират
приложение особените правила за поръчителството като специфичен вид на
пасивната солидарност. Учредените от ответника реални обезпечения
не променят качеството му на солидарен длъжник по договора, тъй като не водят
до ограничаване на отговорността му до тази на реалния гарант, при липса на
уговорка в противен смисъл.
Въведените своевременно в срока по чл.414 от ГПК възражения
на ответника, че са налице основанията на §2 от Анекс № 27/07.07.2017г. за освобождаването му от отговорност,
се явяват недоказани. Съгласно цитираната клауза, за да бъде освободен
ответникът Т.К.Г. от
отговорност, следва да бъдат изпълнени две кумулативни условия: постъпване по разплащателната сметка
на „Ролмакс“ ООД в “УниКредит Булбанк” АД на сума в размер на 50
000 лева и учредяване на залог на вземания по реда на 303 на блокирани парични
средства. По делото не се установява изпълнението на нито едно от посочените
кумулативни условия. Установява се единствено фактът на извършен от трето за
договора лице превод на сумата от 50000 лева с вписано основание „заем“ по
лична сметка на физическото лице Т.Т.К.Г. на 08.10.2018г., с която сума според ССЕ впоследствие последният се е разпоредил чрез две
транзакции на 08.11.2018г. и 20.11.2018г. Отправената от ответника
покана до ищеца е за сключване на договор за особен залог със залогодател Т.Г. като
физическо лице, което обаче не е материално легитимрано да учредява особен
залог. Съгласно чл.3 от ЗОЗ залогодателят трябва да е търговец или лице по чл. 2 от Търговския закон, като по отношение на ответника
не е налице никое от предвидените в закона изключения от това правило.
Видно от представения констативен протокол от 27.11.2018г. на нот. С. Илиев,
пред нотариуса не се е явил органен или упълномощен представител на „Ролмакс“ ООД, поради което липсва
надлежно заявена готовност за сключване на валиден договор за особен залог. Неявяването
на кредитора не може да се квалифицира като неоказване на дължимото съдействие,
доколкото същият не е бил длъжен да съдейства за учредяване на предложеното
негодно обезпечение. Твърденията, че след напускане на управлението
на дружеството, ответникът не е можел да повлияе за вземане на решение за
учредяване на особен залог, касаят единствено вътрешните отношения между
длъжниците. Освобождаването от отговорност е обусловено от настъпването на
обективни предпоставки и неосъществяването им поради субективни фактори не е в
състояние да обоснове основание за прилагане на уговорените правни последици. Отделно
от това клаузата на §2 от Анекс №
27/07.07.2017г. е уговорена при условията на вече прекратено
участие на ответника в управлението и капитала на „Ролмакс“ ООД, вписано в ТР на
08.09.2015г. и следователно не се касае за новонастъпило обстоятелство с
непредвидим характер. Налага се изводът, че
ответникът в качеството си на солидарен длъжник, отговаря за изпълнение на
задълженията по договора в пълния им обем.
При сключване на договора ответникът е действал в рамките на осъществяваната от него
дейност по занятие и по-конкретно с оглед връзката от функционално естество,
която е имал с дружеството кредитополучател – участие в неговото управление или
значителен дял от неговия капитал и която го поставя в отношения на свързани
лица и пр. С оглед изложеното, макар че е
физическо лице, ответникът не се ползва с потребителска закрила, доколкото
договорът за кредит е сключен от представлявано от него дружество с оглед
упражняваната от него търговска дейност, а не за цели от частен характер. Налага
се изводът, че процесният договор за кредит няма потребителски характер, поради
което не се подчинява на императивната уредба на потребителската закрила, а
въведените от ответника в срока по чл.414 от ГПК възражения за неравноправни
клаузи не следва да бъдат разглеждани.
При предоговарянето на кредита не е извършвана капитализация
на падежирала възнаградителна лихва към главница, поради което не следва да
бъде обсъждано и твърдяното от ответника основание за частична нищожност на
анексите поради анатоцизъм.
Задълженията по
договора се претендират в хипотезата на настъпила предсрочна изискуемост. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем по отношение на ответника като
солидарен длъжник на 18.01.2019г., с изтичане на едноседмичния срок за
изпълнение, предоставен с уведомление по чл.60 от ЗКИ, получено от него чрез
лице от домашните на 11.01.2019г. Отделно от това по аргумент от ТР № 8/2017 г., ОСГТК,
ВКС и на основание чл.253 от ГПК следва да бъде съобразено, че в случая на 10.07.2019г. в хода на процеса е настъпил и крайният срок за
погасяване на кредита, последно продължен с Анекс № 28/10.07.2018г. С оглед изложеното изискуемостта на дълга
следва да се приеме за установена по безспорен начин и без да е необходимо да
се изследва обективният
факт на неплащането, към твърдяната дата на предсрочна изискуемост, още повече,
че видно от заключението на вещото лице забава е налице от 23.02.2009г., а
спиране на плащанията – от 09.11.2018г.
С оглед
формирания извод за съществуването
на валиден и падежирал главен дълг, за който ответникът отговаря солидарно, предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ се явява доказан
по основание.
Същото се
отнася и до претенцията с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ, тъй като възнаградителната лихва по т. 4.1. от договора се претендира за
период 20.10.2018г. - 19.12.2018г., т.е.
преди настъпване на предсрочната изискуемост на 18.01.2019г. Видно от
заключението на вещото лице и обясненията му в о.с.з. възнаградителната
лихва е начислявана при съобразяване на въведените с анексите изменения на
лихвения процент, като едностранна промяна както в посока увеличение, така и в
посока намаляване, е извършвана единствено с оглед котировката на СОФИБОР, с
който борсов индекс е обвързана променливата компонента на лихвения процент.
Предвид
безспорната установеност, че за процесния период кредитът е бил в просрочие, са
налице предпоставките за начисляване на претендираните неустойки за забава. В чл. 4.2. и чл.4.3. от
Договора за кредит, при забава в плащанията от страна на кредитополучателя, в
полза на банката е уговорено санкционно обезщетение с характер на мораторна
неустойка, диференцирано по размер в зависимост от методиката за формирането
му. Неустойката по чл. 4.3. от Договора, във връзка т. 11.2.1.2. от приложимите
към момента на подписване на договора ОУ, е уговорено да се дължи върху просрочената
част от главницата и е в размер на договорения лихвен процент плюс
надбавка от 5 пункта. Наред с
нея, в полза на кредитора е уговорена кумулативно и неустойка по чл. 4.2 от
Договора, вр. т. 11.2.1.1. от ОУ, която се дължи при просрочие в договорната
лихва върху остатъка от неплатената и непадежирала главница (редовен дълг) и е
уговорена в размер на възнаградителната лихва плюс надбавка от 1%. По този начин страните
са изразили съгласие обезщетението за забава да се формира по две различни
формули, една от които включва като множител непадежиралата главница. С Анекс № 28/10.07.2018г. неустойката по т.4.2. е увеличена на
5 %, а неустойката по т. 4.3. е намалена на сбора от възнаградителната лихва и
надбавка от 2%. Видно от
заключението на ССЕ, наказателната лихва по т. 4.2. от договора в действителност е начислявана
във фиксиран размер от 1% върху оставащата неплатена и непадежирала главница, а
лихвата по т. 4.3. от договора е начислявана върху просрочената падежирала
главница в размер на договорения лихвен процент плюс 5 пункта, а след 03.09.2018г.
– са прилагани уговорените в Анекс № 28/10.07.2018г.
проценти. Начисляването на мораторните неустойки е започнало след
началната дата на забавата, при съобразяване на предвидените в договора лихвени
стойностни, като за голяма част от срока на действие на договора е прилаган
по-нисък от уговорения размер на неустойката по т. 4.2., поради което тяхната
дължимост се явява доказана по основание.
За установяване на размера на дълга по пера е проведена съдебно-счетоводна
експертиза, кредитирана от съда като компетентно и обективно дадена и
неоспорена от страните. От експертното заключение се установява, че общият
размер на усвоените заемни средства възлиза на 1902700 лева, а на начислената възнаградителната
лихва – на 953653.31 лева. По кредита са извършени плащания в общ размер на 2112577.01
лева. След приспадане на извършените погашения остатъчният размер на дълга, при
съобразяване на измененията на договора за кредит, извършени с всички сключени
анекси, е в размерите, претендирани с исковата молба - 748819.27 лева - падежирала главница, 10169.99 лева -
договорна лихва по чл. 4.1 за периода 20.10.2018г.- 19.12.2018г.; 13349.61
лева, неустойка по чл. 4.2 за периода 11.10.2018г.-13.03.2019г. вкл. и сумата от 14954.58 лева, неустойка по чл. 4.3 за периода
11.10.2018г.-13.03.2019г.
Не са налице основания за редуциране на
отговорността на ответника до сумата от 50000 лева, доколкото по делото не са
ангажирани доказателства за сключен между страните договор за опрощаване на
разликата до пълния размер на дълга. Единствената възможност за частично
освобождаване от отговорност е поставена в зависимост от изпълнението на
условията по §2 от Анекс №
27/07.07.2017г., които както бе посочено в случая не са налице.
С оглед формирания
извод за доказаност на исковите претенции по основание и размер, предявените
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415,
ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД се явяват
основателни и следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно
деловодни разноски в заповедното производство в размер на 27029.39 лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса (15745.87 лева) и адвокатско
възнаграждение (11283.52 лева). Възнаграждението е уговорено в минималния
размер по чл.7, ал.7, вр. ал.2, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004г. с включен ДДС
(9402.93 лева + 1880.59 лева ДДС), на основание пар.2а от ДР на Наредбата,
поради което не е прекомерно, каквото възражение е релевирал ответникът.
В тежест на ответника следва да бъдат
възложени и сторените от ищеца в първоинстанционното производство разноски в размер
на 37326.91 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (15745.87 лева),
адвокатско възнаграждение (20731.04 лева) и депозит за вещо лице (850 лева).
Възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение се явява неоснователно, тъй като същото е уговорено в минималния
размер по чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004г. (17275.87 лева), увеличен
на основание пар.2а от ДР на Наредбата с дължимия ДДС (3455.17 лева), начислен
с представената данъчна фактура.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Т.К.Г. с ЕГН ********** с адрес ***,
дължи на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата от 748819.27 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за банков револвиращ кредит № 151/10.07.2007г.,
Анекс № 1/11.04.2008г., Анекс № 2/8.7.2008г., Анекс № 3/11.7.2008г., Анекс №
4/5.3.2009г., Анекс № 5/08.07.2009г., Анекс № 6/8.9.2009г., Анекс №
7/08.10.2009г., Анекс № 8/16.10.2009г., Анекс № 9/26.10.2009г., Анекс №
10/09.07.2010г., Анекс № 11/06.08.2010г., Анекс № 12/08.09.2010г., Анекс №
13/29.9.2010г., Анекс № 14/08.07.2011г., Анекс № 15/08.09.2011г., Анекс №
16/29.09.2011г., Анекс № 17/13.10.2011г., Анекс № 18/09.07.2012г., Анекс №
19/08.08.2012г., Анекс № 20/09.07.2013г., Анекс № 21/09.07.2014г., Анекс №
22/07.07.2015г., Анекс № 23/05.08.2015г., Допълнително споразумение от
5.8.2015г., Анекс № 24/06.07.2016г., Анекс № 25/08.08.2016г., Анекс №
26/30.08.2016г., Допълнително споразумение от 30.08.2016г., Анекс №
27/07.07.2017г., Анекс № 28/10.07.2018г. и Анекс № 29/26.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда - 14.03.2019г. до окончателното й
изплащане; сумата от 10169.99
лева, представляваща договорна лихва по чл. 4.1 за периода 20.10.2018г.-
19.12.2018г.; сумата от 13349.61 лева,
представляваща мораторна неустойка (лихва върху просрочена главница) по чл. 4.2
от договора за периода 11.10.2018г.-13.03.2019г. и сумата от 14954.58 лева,
представляваща мораторна неустойка (наказателна лихва
при просрочие) по чл. 4.3 от договора за периода 11.10.2018г.-13.03.2019г., за
които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 2115
от 15.03.2019 по ч.гр.д. № 4009/2019г. на PC Варна, поправена с Разпореждане
№40291/12.08.2019г., на основание чл. 422, ал.
1, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.К.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, да
заплати на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата от 27029.39 лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4009/2019г. на PC Варна разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение и сумата от 37326.91 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производството
съдебно-деловодни разноски, за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: