№ 209
гр. Габрово, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
при участието на секретаря Красимира Ат. Николова
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20254210100344 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.143 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че родителите на ищеца са живяли във
фактическо съжителство през периода от 2000г. до 2019 г., след което се разделили. От
съвместното им съжителство имат родени две деца - А. Г. П., роден на 16.03.2006г. и
понастоящем пълнолетен и М. Г. П., роден на 12.03.2011 г..
След раздялата, майката е поела основните грижи по отглеждането и възпитанието на
децата, включително по-голяма част от издръжката. През изминалите години ответникът по
свое желание е заплащал минималната предвидена в закона месечна издръжка за децата,
която до скоро е била 233.25лв.. Тази сума обаче е крайно недостатъчна да покрива съвсем
малка част от средствата, необходими за издръжка на детето М., поради което счита, че
ответникът следва да плаща по-голяма сума от минималната издръжка, което той не желае
да стори, въпреки че писмено го е помолила за това.
Съгласно постановление №359 от 23 октомври 2024г. на Министерски съвет,
минималната месечна работна заплата за страната от 1 януари 2025г. е 1077лв.. Съгласно
чл.142 ал.2 СК, мималният размер на издръжка на едно дете е равен на една четвърт размер
на минималната работна заплата. Към настоящия момент този минимален размер е 269.25
лв..
Понастоящем детето М. е в седми клас на Пиродоматематическа гимназия „Академик
Иван Гюзелев" – Габрово. Има отлични резултати и безупречно поведение в училище.
Предстои НВО за прием в гимназия, като във връзка с подготовката му за максимално добро
представяне е записан на частни уроци по математика и български език. До миналата учебна
година е посещавал и допълнителни частни уроци по английски език за усъвършенстване на
1
езика, но поради финансова невъзможност за плащането им, от тази учебна година те са
преустановени. С оглед възрастта на детето М. и обусловената от нея нужда от храна,
дрехи, обувки, джобни пари, средства за социални и културни мероприятия, счита че
ответникът следва да заплаща месечна издъжка в размер на 600лв.. Останалата част от
необходимите средства ще продължи да осигурява майката, както и досега, макар че
финансовите й възможности са намалели значително, тъй като по-големият син А. е студент
редовно обучение в първи курс на Технически университет в гр. София, и разходите във
връзка с обучението му е поела тя, като ответникът не желае да се включи, дори с
минимални суми.
Счита, че ответникът има възможност да заплаща претендирания размер издръжка.
Същият е в работоспособна възраст, макар да не работи на трудов договор, осъществява
дейности в сферата на строителството и получава добри месечни доходи. Живее в
наследствено жилище. Няма задължения за издръжка към други лица.
ИСКА СЕ, ответникът Г. М. П. да бъде осъден да заплаща на сина си М. Г. П. със
съгласието на неговата майка С. И. В., ежемесечна издръжка в размер на 600лв, считано
от датата на предявяване на иска до настъпване на законните основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.
В установения месечен срок, ответникът чрез пълномощника си е представил
писмен отговор. Оспорва размера на предявения иск. Излага възражения, че от доста
време е беразботен. Поякога извършва услуги с личен труд в областта на строителството.
Живее с майка си, за която полага грижи. Посочва, че би могъл да заплаща издръжка не
по-висока от 350лева.
По делото са събрани писмени доказателства. От съвкупната им преценка съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
От представеното удостоверение за раждане на М. Г. П., роден на 01.03.2011г. е
видно, че същият е син на ответника Г. М. П..
Към настоящия момент детето М. е на 14години.
Видно от представеното удостоверение от 25.02.2025г. за трудовите доходи на
майката, че през периода м. февруари 2024г.- м.януари 2025г., тя е получавала средно
месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 3913.70лв..
Издадена е служебна бележка на 25.02.2025г. от ПМГ ”Академик Иван
Гюзелев”-Габрово, която удостоверява, че М. Г. П. е ученик в VІІа клас в дневна форма
на обучение през учебната 2024г.-2025г..
Представен е амбулаторен лист №144/23.10.2024г. от очен кабинет на д-р Анелия
Хаджицонева в гр.Севлиево, с приложен фискален от който е видно, че детето М. има
поставена диагноза: късогледство и астигматизъм, и всяка година се явява на контролен
преглед, който е на стойност 200лв.. След извършената зрителна корекция се заплащат
разходи за смяна на стъклата, които са на обща стойност 392.62лв., видно от приложените
фискални бонове.
2
Детето М. Г. П. пътува с градски транспорт и месечната му абонаментна карта е на
стойност 22.00лв., видно от представеното копие на същата/л.31 от делото/.
Представена е квитанция от Клуб по спортна акробатика, която удостоверява
платен членски внос за м. юни 2023г. в размер на 40.00лв. за детето М..
Видно от представените фискални бонове- 5броя /л.32 от делото/ от ПМГ
”Академик Иван Гюзелев”, плувен басейн, че таксата за едно посещение, която детето
заплаща е на стойност от 50.00лева.
Представена е членска карта на М. Г. П. за занимания по адаптирано плуване и
водна рехабилитация за сезон 2024/2025г., от която е видно,че ежемесечно се заплаща
членски вонс в размер на 40.00лв.
С нареждане за кредитен превод от 16.10.2023г. е заплатена сумата от 580лв. за
курс и учебник по английски език на М. П..
С нареждане за кредитен превод в полза „Интензив Консулт” ЕООД на
08.05.2024г. е заплатена сумата от 30.00лв. за участие на детето М. в състезание по
английски език.
Представено е нареждане за кредитен превод от 14.10.2024г., от което е видно,че е
заплатена сумата от 415лв., представляваща такса за обучение и учебници за финансова
грамотност на М. П..
Безспорно между страните по делото е, че родителите на М. са прекратили
фактическото си съжителство преди около пет години.
Видно от представеното удостоверени от ТД на НАП Велико Търново, офис
Габрово, лицето Г. М. П. за периода 28.02.2024г.- 24.04.2025г. няма регистрирани трудови
договори и липсва осигурителен доход.
В отговора си ответникът признава факта, че извършва услуги с личен труд в
областта на строителството.
При така установената фактология по делото, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.143,ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. При това положение всяка от страните по делото следва да издържа
детето М.. Установено по делото е, че през последните пет години майката изцяло е
поела грижите за неговото отглеждане. Ответникът е давал минимални средства за
издръжката му. Оттогава до момента майката не се е възползвала от правото си да поиска
издръжка от ответника. Следователно предявеният иск по чл. 143 от СК се явява
основателен.
Размерът на минималната издръжка на едно дете е равен на една четвърт от
размера на минималната работна заплата и се определя според нуждите на лицето, което
3
има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл.142 от СК/.
От 01.01.2025г. минималната работна заплата за страната е в размер на 1077лв.,
което означава, че размерът на минималната издръжка на едно дете към настоящия
момент е 269.25лева.
Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и
т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му
състояние, квалификация. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално
необходимите нужди от средства за отглеждане на детето. Следва да се има предвид и
икономическата обстановка в страната, поскъпването на стоките и услугите, но със
съображението, че това важи и за двете страни в процеса, порастването на детето, а от там
нарастването на неговите нужди и потребности.
Порастването на детето и преминаването му в по-висока възрастова група несъмнено
води до по-големи разходи за ежедневните му нужди от храна, облекло, учебни пособия,
транспорт, така и допълнителни нужди, които има всяко дете на тази възраст. По
делото е установено, че детето М., освен обичайните разходи за тази възраст има такива, за
задоволяване на образователните му потребности в област, които не са пряко свързани с
учебния процес, както и разходи за спортни занимания, които са свързани с неговите
специални нужди.
По делото няма данни за доходите, които бащата реализира от трудова дейност на
свободния пазар. Той признава факта, че извършва услуги с личен труд в областта на
строителството, което означава, че има потенциал да реализира сравнително високи
доходи, които не декларира като трудови и осигурителни такива, видно от представеното
удостоверение, издадено от НАП. Следва да се отчете, че бащата няма задължение за
издръжка към други ненавършили пълнолетие деца, както и обстоятелството, че майката
сама осъществява преките грижи за отглеждане на детето. Тя е поела издържката и на
пълнолетния си син, който учи редовно в Технически университет- гр.София.
По изложените съображения, съдът намира, че за задоволяване на минималните
потребностите на детето М., следва да се определи издръжка за в бъдеще в размер на
900лв. месечно, която да се дължи общо от двамата родители, като бащата следва да
поеме заплащането на част от нея в размер на 450лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 28.02.2025г., а майката - останалата част, заедно с
грижите по отглеждане на детето.
Предявеният иск по чл.143 от СК в останалата му част до размер на
претендираната сума от 600лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението в уважената част от
иска, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на
4
присъдената издръжка от 648лева, а в случай на издаване на изпълнителен лист и
държавна такса такса от 5.00лв., по сметка на РС-Габрово, на основание чл.78,ал.6 от
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. П., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”**********”
№5,вх.В,ет.7,ап.21, с пълномощник: адвокат Т. М. от АК-Габрово, да заплаща на сина си М.
Г. П., ЕГН**********, със съгласието на неговата майка С. И. В., ЕГН**********, двамата
с адрес: гр.Габрово, ул.”**********” №20,ет.2,ап.6, ежемесечна издръжка в размер на
450лв. /четиристотин и петдесет лева/, считано от 28.02.2025г., ведно със законната
лихва при всяка просрочена вноска до настъпване на законните основания за изменението
или прекратяването й, на основание чл.143 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до размер на претендираната сума от 600лева,
като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в уважената част от иска, на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. М. П., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово,ул.”**********”
№5,вх.В,ет.7,ап.21, с пълономощник: адвокат Т. М. от АК-Габрово да заплати държавна
такса върху размера на присъдената издръжка от 648лв./шестотин четиридесет и осем
лева/, а в случай на издаване на изпълнителен лист и държавна такса такса от 5.00лв./пет
лева/, по сметка на РС-Габрово, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от деня, в който е обявено - 06.06.2025г..
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5