РЕШЕНИЕ
№ 416
гр. Велико Търново, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500680 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от ИВ. Й. ИВ. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Я.Т.
- ВТАК, въззивна жалба, е решение № ....03.08.2021г. по гр.д. № .../2021г. по описа на РС -
Горна Оряховица, с което първоинстанционният съд е уважил молбата за налагане на мерки
за защита от домашно насилие, подадена на основание чл. 4 във вр. с чл.8, т.1 ЗЗДН, срещу
въззивната страна от Д. ХР. К. с ЕГН **********, като спрямо въззивника е наложил
мерките за защита, посочени в разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 и т.2 /за срок от шест месеца/
ЗЗДН, както и глоба в размер на 200 /двеста/ лв., на основание ал.4, като на основание чл.
15, ал.2 ЗЗДН, е издал и заповед за защита /Заповед № 4/03.08.2021г./. С решението си, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, първоинстанционният съд е осъдил въззивната страна да
заплати и разноските в производството по налагане на мерките за защита от домашното
насилие.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за
отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение. Наведени са доводи
/оплаквания/ за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение, както и
за нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивната страна твърди, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички нейни съображения, неправилно е преценил
събраните по делото доказателства, което е обусловило постановяването на неправилен по
своята правна същност, съдебен акт. Излага конкретни твърдения, свързани с неправилно
приета за установена от първоинстанционния съд, фактическа обстановка, в т.ч. неправилно
прието за установено наличието на “фактическо съпружеско съжителство” между страните в
производството, като основание за приложимост на разпоредбите на ЗЗДН /попадане на
1
настоящата хипотеза в приложното поле на същия, съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН/. Поддържа, че
приложената като писмено доказателство в производството, декларация от пострадалото
лице по чл.9, ал.3 ЗЗДН, не съдържа необходимите реквизити /посочване на дата, място,
начин и в какво се състои актът на упражнено насилие/, за да може да обуслови
приложението на разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, още повече, че по делото са събрани
други доказателства, които опровергават изложените там твърдения. Излага подробни
съображения, че с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд не е посочил в какво конкретно се състои насилието, упражнено
спрямо въззиваемата страна. Липсвали са достатъчно доказателства /медицински
документи/, от които по несъмнен начин се доказва упражнен акт на физическо насилие от
страна на въззивника, а показанията на разпитания по делото свидетел, макар и съдържащи
непосредствени възприятия относно физическото състояние на въззиваемата страна, в
относително кратък времеви отрязък, от твърдяния за осъществен акт на физическо насилие
спрямо нея, не следвало да се кредитират от съда, тъй като изхождали от заитересовано лице
/синът на въззиваемата страна/. Поддържа се още, че използваните от въззивника обидни
думи, в т.ч. нецензурни квалификации, по отношение на личността на въззиваемата страна,
не следвало да се подвеждат под понятието “емоционално” и/или “психическо” насилие по
см. на чл.2, ал.1 ЗЗДН, тъй като не се отличавали с относително траен, системен характер и
употребата им в конкретната ситуация била провокирана от поведението на въззиваемата
страна.
Претендират се и присъждане на сторените по настоящото производство, разноски, в т.ч.
адвокатско възнаграждение.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. Т., като изцяло поддържат
доводите в подадената въззивна жалба, подробно изложени по-горе. Представят списък с
разноски. В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК, допълнителен срок за
представяне на писмена защита, процесуалният представител на жалбоподателя допълва
доводите си за липса на достатъчно убедителни доказателства, установяващи наличието на
акт на домашно насилие, извършен от страна на жалбоподателя, като посочва съображения,
свързани с доказателствената стойност на конкретни писмени доказателства, събрани по
делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява лично, а се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Илиев, който изразява становище
за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Счита, че първоинстанционният съд
правилно е анализирал събраните писмени и гласни доказателства и в тази връзка, актът му
следва да бъде изцяло потвърден. Не се претендира присъждане на разноски от въззиваемата
страна.
По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени и гласни
доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, от пълномощник на лице, на
което принадлежи правото на обжалване, тъй като е страна по делото /чл.26, ал.1, вр. с
чл.127, ал.1, т.2, вр. с чл. 32, т.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Не са налице
и други абсолютни и/ или относителни отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи
недопустимост на жалбата. Последната отговаря и на изискванията за редовност по
съдържание и приложения /адвокатско пълномощно/.
Препис от жалбата, на основание чл.17, ал.1 ЗЗДН, е връчен на другата страна на
18.08.2021г., която в законоустановения срок, не е направила възражения/посочила нови
доказателства.
2
От анализа на събраната в хода на първоинстанционното производство, доказателствена
съвкупност, се налага изводът за неоснователност на твърденията, изложени във въззивната
жалба и поддържани пред настоящата съдебна инстанция. Неоснователни са възраженията
на жалбоподателя, че посочените като извършени от негова страна действия, в т.ч.
отправени вербално обидни думи и изрази спрямо въззиваемата страна, не попадат в
приложното поле на чл.2, ал.1 ЗЗДН, поради обстоятелството, че страните не са били във
фактическо съпружеско съжителство. Този факт не е анализиран в хода на
първоинстанционното производство, защото по него страните не са спорили, още повече, че
жалбоподателят, в рамките на даването на обяснения, в качеството си на страна
производството пред първата инстанция, е признал този факт, т.к. е налице съдебно
признание по см. на чл.175 ГПК по отношение на факта, че въззивната и въззиваемата
страна са били във фактическо съпружеско съжителство, което настоящата съдебна
инстанция цени с оглед на събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства, както и с оглед обясненията на въззивника в проведеното открито съдебно
заседание. В хода на последното, жалбоподателят потвърждава, че въззиваемата страна е
имала ключ от неговото жилище и е живяла там, както и че двамата са имали интимна
връзка, като взаимоотношенията помежду им се установили няколко месеца след смъртта на
съпруга на въззиваемата страна. Жалбоподателят допълва, че му се налагало да пътува до Г.,
където работил няколко месеца, като през това време ключовете от жилището му, били
съхранявани от въззиваемата страна. Макар от събраните по делото доказателства /справки
на страните от НБД “Население”/, да е видно, че двамата са адресно регистрирани в
различни населени места, както и че въззиваемата страна се грижела за своето непълнолетно
дете - св. Х.Д. там, където е била адресно регистрирана, същите не изключват
обстоятелството, че между страните в настоящото производство е било налице фактическо
съжителство. Последното се извежда от анализа на фактите, като преценката им е конкретна
за всеки отделен случай и поради липсата на легална дефиниция на понятието “фактическо
съжителство” и/или “фактическо съпружеско съжителство”. Обстоятелството, че
въззивникът е пътувал извън страната, в т.ч. и е пребивавал в чужбина, за да работи, както и
че въззиваемата страна е полагала грижи за детето си на мястото, където е била адресно
регистрирана, като последното е различно от дома, обитаван от въззивника, относително
краткия времеви период /около 6-8 месеца/, през които страните са поддържали връзка,
определят конкретните особености на така съществуващата връзка между тях, без да
изключват наличието на фактическо съжителство. Последното се подкрепя от свидетелските
показания на св. Димитров - непълнолетният син на въззиваемата страна, който
потвърждава, че неговата майка е живяла на семейни начала с жалбоподателя. От снетата в
качеството му на свидетел пред първоинстанционния съд, самоличност става ясно, че
същият е на възраст близка до навършване на пълнолетие, т.к. не е било необходимо
въззиваемата страна непрекъснато да полага грижи за него, в т.ч. дори на практика да живее
там, където е адресно регистрирана, което обстоятелство само по себе си, анализирано в
съвкупност с останалите факти по делото, е допълнителен аргумент в подкрепа на
становището, че страните са били във фактическо съжителство.
По отношение на оплакванията на въззивната страна, досежно липсата на достатъчно
доказателства, от които несъмнено да се установи, че е осъществен акт на домашно насилие
от негова страна спрямо възиваемата, настоящата съдебна инстанция намира същите за
изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд е събрал както писмени, така и гласни
доказателства. Извършил е цялостен и подробен анализ на събраната доказателствена
съвкупност, като мотивите, които е изложил в тази връзка са пълни, обосновани и в
достатъчна степен изясняват фактическата обстановка, която е приел за установена, като въз
основа на последната правилно и законосъобразно е приложил разпоредбите на Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/, поради което настоящата съдебна инстанция изцяло
препраща към тях.
Не следва да бъдат обсъждани, възраженията на въззивната страна, изложени в
представените пред настоящата съдебна инстанция, писмени бележки, относно
3
доказателствената стойност на част от писмените доказателства. Тези твърдения въззивната
страна е имала процесуалната възможност да релевира по установения в закона ред, в
посочените преклузивни срокове - чл. 193 ГПК вр. чл. 13, ал.1 и пар. 1 ДЗР на ЗЗДН, но не
го е сторила.
Предвид липсата на изрично искане на страната, в чиято полза, настоящата съдебна
инстанция постанови своето решение, за присъждане на разноски по чл.78 ГПК, съдът
намира, че в настоящото производство не следва да се произнася по разноските.
Предвид горното и на основание чл.17, ал.5 и ал. 6 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно Решение № ..../03.08.2021г. по гр.д. № .../2021г. по
описа на РС - Г.О., с което първоинстанционният съд е уважил молбата за налагане на мерки
за защита от домашно насилие, подадена на основание чл. 4 във вр. с чл.8, т.1 ЗЗДН, от Д.
ХР. К. с ЕГН **********, като спрямо ИВ. Й. ИВ. с ЕГН **********, е наложил мерките за
защита, посочени в разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 и т.2 /за срок от шест месеца/ ЗЗДН, както
и глоба в размер на 200 /двеста/ лв., на основание ал.4, като на основание чл. 15, ал.2 ЗЗДН,
е издал и заповед за защита /Заповед № 4/03.08.2021г./.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4