Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено
на двадесет и трети ноември, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 4319
по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производвото е образувано по иск
на Й.С.К. срещу „Ю.И.“ ЕООД, за
присъждане на сумата 27000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
осъществен на 05.03.2017г. вечерта, на Автогара – гр.Варна, от служители на
ответника, заемащи длъжност „шофьори“ акт на дискриминация, изразяващ се в
недопускане на ищеца в автобус собственик на ответника, отпътуващ на
06.03.2017г., в 00.30ч от Автогара – гр.Варна за гр.София, с което поставили
същия в по-неблагоприятно положение спрямо другите пътници, което е нарушение
на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1 ЗЗДикр. по признак „увреждане“.
С исковата молба Й.С.К. твърди, че страда от заболяване „Синдром на Аспергер“.
На 05.03.2017г. вечерта, срещу 06.03.2017г., бил придружен от свой приятел до
Автогара – гр.Варна, където си закупил билет за автобус на „Ю.И.“ ЕООД
отпътуващ на 06.03.2017г., в 00.30ч от Автогара – гр.Варна за гр.София.
Разделил се с приятелят си и петнадесет минути преди да отпътува автобуса се
явил с останалите пътници за да се качи в него. При проверката на билетите
проверяващият констатирал, че билетът му е намокрен и в недобър и нечетлив вид,
поради което му посочил вратата и му наредил да слезе без да му обясни защо. Ищецът
опитал да обясни, че е закупил билета преди няколко часа от билетното гише на „Ю.И.“
ЕООД и той се е намокрил от ръмящият дъжд, но шофьорите го нарекли „дрогиран
наркоман“ и грубо му казали да се маха. Ищецът останал силно стресиран и
уплашен от невъзможността да се качи в автобуса и се прибере в домът си.
Направил опит да обясни на шофьорите ситуацията чрез майка си, която набрал за
съдействие по телефона на високоговорител, но към него били отправени само
обиди и ругатни. Автобусът отпътувал без ищеца. Майка му направила опит по
телефона, чрез диспечера да върне автобуса за да го вземат, но отново
неуспешно. В резултат на действията на служителите на ответника ищецът се
почувствал незаслужено обиден, отхвърлен и унизен, които чувства го довели до
мисълта за самоубийство чрез удавяне в морето. По късно майка му успяла чрез
своя близка да го открие в бензиностанция до ЖП Гарата. Жената го отвела до
автогарата и му купила билет за следващ автобус на ответника в 6.30 сутринта на
06.03.2017г. за сметка на последния. С този автобус и обграден с внимание от
шофьора му ищеца успял да стигне до гр.София.
За случая бил излъчен репортаж по БТВ, от който ищеца научил неверни неща
за себе си – че по време на инцидента бил в неприличен вид, не бил чист, бил „опикан“ и носел вилици и лъжици в себе си и други. Всъщност
той бил чист, в приличен вид, тих и кротък по характер, никога не предизвиквал
скандали. Действително носел в себе си една лъжица, но я носел навсякъде със
себе си като талисман и едновременно я ползвал за обувалка.
Твърди, че в резултат на инцидента се почувствал изключително наранен,
отритнат от обществото, с потъпкано лично достойнството. Затворил се в себе си
и избягвал всякакви контакти дори с хора, с които преди имал приятелски
отношения. Престанал да посещава лекциите си в Бургаския университет, т.к.
пътуванията от София до Бургас свързвал със случая във Варна. Постоянното
чувство, че е дискредитиран довело до желанието му да напусне България и
въпреки нежеланието на майка си през 2017г. заминал за Аликанте – Испания.
Върнал се и впоследствие заминал за Англия, където бил и до момента. Там се
чувствал спокоен и уважаван, защото отношението на хората и обществото към хора
с проблеми като неголия било съвсем различно.
За случая била сезирана Комисията за защита от дискриминация, която по
образуваната преписка № 55/2017г. се произнесла с Решение № 43/25.01.2018г.,
потвърдено с Решение № 4585/05.07.2018г. по дело № 3159/2018г. на АС-София
град, влязло в сила на 10.09.2018г., с което установила, че двамата шофьори при
ответника – С.А.С. и П.М.Т., с действията си да не допуснат ищеца да пътува по
автобусния маршрут Варна-София, са поставили същия в по-неблагоприятно
положение спрямо другите пътници, което представлява нарушение на чл. 4, ал. 2,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр.
по признак „увреждане“, което е имало като краен резулат
накърняване достойнството му и създаване на обидна и унизяваща за него среда по
смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., вр.
с Пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
Със същото решение на двамата шофьори са наложени глоби, а на дружеството „Ю.И.“
ЕООД са дадени предписания: да предприемат мерки за предотвратяване на всички
форми на дискриминация в дружеството от страна на персонала и въздържане в
бъдеще от по-нататъшни такива нарушения; да предприемат действия за обучение на
персонала с цел недопускане на нарушения на закона при предоставянето на услуги
от дружеството; да поставят на достъпно място текста на ЗЗДискр.
В дружеството, както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до
защитата от дискриминация.
Ответникът „Ю.И.“ ЕООД счита исковете за допустими, но неоснователни.
Не оспорва, че на 05.03.2017г. вечерта, срещу 06.03.2017г., ищеца не е
допуснат да пътува от Автогара – гр.Варна за София, с автобус на „Ю.И.“ ЕООД
отпътуващ на 06.03.2017г., в 00.30ч.
Оспорва наличието на твърденият акт на дискриминация осъществен от
служители на ответника, заемащи длъжност „шофьори“. Възразява, че ищеца не е
допуснат, т.к. не е представил редовен превозен документ, а не поради
осъществен акт на дискриминация по определен признак, т.к. правилата за
пътуване с обществен транспорт се отнасят и следва да се спазват от всички
пътници независимо от техни признаци. Ищеца не е представил на екипажа на
автобуса служебен бон, представляващ част от билет, състоящ се от финансов
билет и служебен бон. Представил само финансовия билет – почти напълно унищожен
и мокър, смачкан, със заличени данни посредством нанесените механични повреди.
От така представената част от билета не е могло да бъде установена нито датата,
нито часа или автобусната линия, за която се отнася, нито мястото на пътника.
При поискване не е представил и служебния бон към билета, с който могат да се
установят посочените данни, а и е напуснал автобуса. Излага и, че след като е
обяснена действителната ситуация дружеството е превозило ищеца за своя сметка,
под грижите на шофьора на автобуса с първия възможен следващ автобус, както и,
че дружеството е ангажирано в помощ на деца със заболявания от аутистичния спектър, като многократно е извършвало и
извършва безплатен превоз за тях, като е удостоено със специален приз „Скритото
добро“ на Столична община.
Оспорва и наличието на причинната връзка между инцидента и твърдените вреди
с възражението, че са настъпили поради вътрешното усещане на ищеца за обида и
отхвърляне дължащо се на осъществен акт на дискриминация, а не поради реалната
фактическа обстановка - непредставяне на редовен превозен документ.
В евентуалност оспорва претенцията по размер.
Третото лице помагач на страната на ответника П.М.Т. изразява становище за неоснователност на
иска.
Третите лица помагачи на страната на ответника К.С.С.
и С.М.С., в качеството на наследници на С.А.С., починал на 17.07.2021г., са
заличени поради извършен отказ от наследството на последния.
Предмет на разглеждане в
производството е насрещен иск на „Ю.И.“ ЕООД предявен
в условията на евентуалност срещу П.М.Т., за присъждане на сумата сумата 27000,00лв., представляваща
имуществена вреда – загуба, причинена му в качеството на работодател от
ответника, по небрежност при изпълнението на трудовите му задължения, изплатена
на пострадалия Й.С.К. като обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно
основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр., вр.
чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, претърпяни в резултат на
осъществен на 05.03.2017г. вечерта, на Автогара – гр.Варна, от служители на „Ю.И.“
ЕООД - П.М.Т. и С.А.С., починал на 17.07.2021г., заемащи длъжност „шофьори“ акт
на дискриминация, изразяващ се в недопускане на ищеца в автобус собственик на
работодателя, отпътуващ на 06.03.2017г., в 00.30ч от Автогара – гр.Варна за гр.София,
с което поставили Й.С.К. в по-неблагоприятно положение спрямо другите пътници,
което е нарушение на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1 ЗЗДикр. по признак „увреждане“, с правно основание чл. 203,
ал. 1 КТ.
Ответникът по насрещният иск П.М.Т. изразява становище за неговата недопустимост, т.к. „Ю.И.“ ЕООД не е
платило обезщетение в полза на Й.С.К. и не е осъществен специалният ред за
реализиране на имуществената му отговорност по КТ.
В евентуалност изразява становище за неговата неоснователност идентични с
изложените в отговора по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр., вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД.
В евентуалност възразява и, че отговорността му към работодателя „Ю.И.“
ЕООД за причинени имуществени вреди е ограничена съобразно разпоредбите на КТ.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр.,
вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр се забранява
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Чл.
71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр дава възможност на всяко лице, чиито права по ЗЗДискр
са нарушени, да предяви иск, с който да поиска присъждането на обезщетение за
вреди. Доказателствената тежест в производството е
регламентирана в чл. 9 ЗЗДискр, като ищецът следва да
обоснове вероятност на осъществената дискриминация, а ответникът следва пълно и
главно да докаже, че принципът за равно третиране не е нарушен (така
р.1239/11.02.2009 г.-гр.д. 5164/2007 г.-Іг.о.).
Видно от Експертно решение № 1509/18.05.2015г. на ТЕЛК при IV МБАЛ София
ЕАД, Й.С.К. е освидетелстван със степен на увреждане: 91% т.н.р. с чужда помощ,
за срок от три години, с водеща диагноза: Синдром на Аспергер.
Т.е. същият е лице с увреждане по смисъла на пар. 1,
т. 1 и т. 2 ЗИХУ, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
Комисията за защита от дискриминация по образуваната преписка № 55/2017г.
се е произнесла с Решение № 43/25.01.2018г., с което установила, че двамата
шофьори при ответника – С.А.С. и П.М.Т., с действията си да не допуснат ищеца
да пътува по автобусния маршрут Варна-София, са поставили същия в
по-неблагоприятно положение спрямо другите пътници, което представлява
нарушение на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак „увреждане“, което е имало като краен
резултат накърняване достойнството му и създаване на обидна и унизяваща за него
среда по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., вр. с Пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Със същото решение на двамата шофьори са наложени
глоби, а на дружеството „Ю.И.“ ЕООД са дадени предписания: да предприемат мерки
за предотвратяване на всички форми на дискриминация в дружеството от страна на
персонала и въздържане в бъдеще от по-нататъшни такива нарушения; да
предприемат действия за обучение на персонала с цел недопускане на нарушения на
закона при предоставянето на услуги от дружеството; да поставят на достъпно
място текста на ЗЗДискр. В дружеството, както и
всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защитата от
дискриминация. С Решение № 4585/05.07.2018г. по дело № 3159/2018г. на АС-София
град влязло в сила на 10.09.2018г., е оставена без разглеждане жалбата на „Ю.И.“
ЕООД срещу Решение № 43/25.01.2018г. на Комисията за защита от дискриминация в
частта, в която е установена проява на пряка дискриминация. Жалбата на „Ю.И.“
ЕООД е отхвърлена в частта по дадените предписания със същото решение на
Комисията за защита от дискриминация.
В случаите, в които дискриминационното действие е установено в съответно
административно производство от Комисията за защита от дискриминация,
претенцията за обезщетение за вреди се разглежда от съответният съд, доколкото
се касае до частноправни отношения, като разглеждащият делото за обезщетение
съд не установява повторно дали е осъществена дискриминация, от кога и срещу
кого, а преценява единствено дали има причинени на пострадалото лице вреди,
какви са те, пряка последица ли са те от дискриминационното нарушение и какъв
следва да бъде размерът на съответстващото им обезщетение (така р.73/12.06.2013
г.-гр.д. 311/2012 г.-ІV г.о., р.112/05.05.2016
г.-гр.д. 6128/2015 г.-ІІІг.о.). При това положение,
доколкото с решение на КЗД, потвърдено от съда в окончателен акт, е установено
нарушение, изразяващо се в пряка дискриминация по признак увреждане към Й.С.К.,
което, съобразно чл. 33Дискр, се счита за акт на дискриминация, и същото е
осъществено от служители на „Ю.И.“ ЕООД, то съдът е длъжен да възприеме този
факт за доказан по делото без да го установява отново.
Поради изложеното съдът без да обсъжда събраните за установяване на факта
на осъществяване на акт на пряка дискриминация гласни и писмени доказателства,
включително показанията на свидетеля И.Д.Д., въз
основа влязлото в сила решение приема същият за установен.
При установено извършване на дискриминация при постановен в тази насока акт
на КЗД, гражданският съд, пред когото е поставено за решаване делото относно претендираното обезщетение, следва да прецени дали са
налице възникнали вреди, какъв е техният характер и размер, съответно какво е
справедливото обезщетение за тях. За установяване на тези факти и обстоятелства
са събрани гласни доказателства и заключение по СППЕ.
От заключението по приетата СППЕ се установява следното:
Данни за склонност към самоубийство, както и опити за самоубийство у ищеца
преди и след 06.03.2017г. не са установени.
По време на инцидента ищеца е преживял остър емоционален стрес. Изпаднал е
в състояние на обърканост и безпомощност до степен да мисли за самоубийство,
като единствен достъпен за него начин да се справи с травматичните си
изживявания. В отговор на травматичното събитие е развил адаптационна реакция с
появи на напрежение, обърканост и тъга от случилото се.
Към момента при него е налице травматичен спомен за инцидента, който се
актуализира при обстоятелства, напомнящи му за него. Съгласно заключението
адаптационните разстройства могат да имат различна продължителност – от няколко
дни и седмици до 1-2 години.
Относно пътуването към София със следващ автобус, след като се е почувствал
подкрепен и е получил възможност да пътува към домът си, ищецът е бил спокоен,
няма данни върху него да е имало негативни въздействия от страна на
транспортния екип или пътуващите, нито той самия да е създавал неудобства и
притеснения на околните.
От показанията на свидетеля Д.Р. Иванова се установява, че познава майката
на ищеца от служебна среща през 2015г. От Фейсбук
узнала сутринта, когато тръгвала за работа, че майката на Й. търси някой от
Варна, да и помогне, защото няма информация за него. Паднала му батерията на
телефона, но успял да и се обади. Свързала се с майката по телефона и разбрала,
че може да го намери на бензиностанция на ОМВ на гарата. Там го намерила.
Познала го, защото го била виждала преди. Трябвало да му обясни коя е, защото
той не я познал. Бил много притеснен и уплашен. Разказал , че са го свалили от
автобуса вечерта, защото казали, че е наркоман и останал на улицата. Бил мокър
и от майката узнала, че вечерта е ходил да се дави. Трудно успяла да го
предразположи, защото бил аутист и трябвало да и има
доверие, а и бил много притеснен, мислел, че нещо лошо ще му се случи. Само,
като му задавала въпроси отговарял. Бил много стресиран. Казал и, че иска да си
слага край на живота, защото го изхвърлили от автобуса. Не бил импулсивен. След
дълъг разговор успяла да го качи в колата. Завела го на автогарата. Дал и билет
– бил смачкан. Купила му нов билет за сметка на превозвача. Обяснила на
шофьора, че на никого няма да направи лошо и го качила в автобуса.
От показанията на свидетеля К.И.Г. се установява, че се познават с ищеца от
деца. На 05.03.2017г. го оставил до Автогара Варна, на бензиностанцията на ОМВ
там, където е спирката, за да се прибере в София и се прибрал в родното си
с.Дъбравино. Ищеца му гостувал в с.Дъбравино предните три почивни дни. Й. бил в
добро емоционално състояние, изглеждал добре, не се държал и изглеждал странно.
Бил спретнат, чист, нормално облечен. Не бил скъсан или дрипав. Бил срамежлив,
не много комуникативен. Преди случая нямал мисли за самоубийство, но много след
случая му споделил, че въпросната вечер искал да се самоубие, да се удави,
защото се чувствал унизен. Преди случая не мислел да емигрира от страната, но
след случая му споделил, че смята да замине от България и наистина го направил.
Живял четири години в Англия.
Съдът намира заключението по приетата СППЕ за обективно и безпристрастно
дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра
изцяло.
Намира показанията на свидетелите за дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други
и с останалите доказателства по делото, поради което ги кредитира изцяло.
Въз основа заключението по СППЕ и гласните доказателства приема за
установено, че в резултат на проявеният към него акт на дискриминация ищеца е
изживял интензивни негативни емоции -
остър емоционален стрес. Изпаднал е в състояние на обърканост и
безпомощност до степен да мисли за самоубийство, като единствен достъпен за
него начин да се справи с травматичните си изживявания. В отговор на
травматичното събитие е развил адаптационна реакция с появи на напрежение,
обърканост и тъга от случилото се. Тези нематериални вреди и логично следват
осъщественият спрямо дикриминационнен акт и трябва да
се приемат за настъпили /в този смисъл – р.112/05.05.2016
г.-гр.д. 6128/2015 г.-ІІІг.о.).
Поради изложеното искът е доказан по основание. Следва да бъде определен
размер на обезщетението, който да съответства на справедливостта като критерий
за овъзмездяване на неимуществените вреди по чл.
52 ЗЗД. Съгласно ППВС 4-1968 г., справедливостта по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението: характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н. Касае се за преживяно
унижение и страдания, при това на публично място. Не се установява обаче същите
да се отличават с особена интензивност по своя характер и/или да са довели до
трайно влошаване на психо-физичния статус на ищеца.
Липсват данни за дълбоки, трайни или постоянни неблагоприятни последици върху
личността му, освен моментните, макар интензивни чувства за унижение,
огорчение, обида и безпомощност. Нанесените вреди са с моментно, инцидентно
проявление. Затова и присъждане на обезщетение в значителен размер не би им
съответствало. Настоящият състав намира, че с оглед изложените съображения,
подходящ размер на обезщетението се явява този от 5000,00лв, който напълно
отговаря на обективния критерий на справедливостта, преценен съобразно
установените неимуществени вреди, изразяващи се в обида, унижение и емоционално
страдание.
Съобразно изложеното предявеният иск следва да бъде уважен за сумата
5000.00лв. За горницата от 22000.00лв., над присъдените 5000.00лв., до общо претендираните 27000.00лв., искът е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
Предвид направеното искане главницата следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва върху нея считано от 06.03.2017г. до окончателното и изплащане.
Поради изхода от спора по главният иск съдът следва да разгледа насрещният
иск с правно основание чл. 203, ал. 1 КТ,
за обезщетение в размер на 5000.00лв., за причинени на
работодателя по небрежност имуществени вреди
– загуба, причинена му в качеството на работодател от ответника, по
небрежност при изпълнението на трудовите му задължения, присъдена на
пострадалия Й.С.К. като обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно
основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр., вр.
чл. 49 и чл. 45 ЗЗД.
Безспорно е и от приетата като доказателство Заповед № 2196/20.06.2019г.
издадена от работодателя „Ю.И.“ ЕООД се установява, че трудовото правоотношение
с П.М.Т. е прекратено считано от 20.06.2019г. Поради прекратяването на трудовото
правоотношение работодателят е лишен от възможността да проведе процедурата по
осъществяване на ограничената имуществена отговорност, регламентирана в чл.
210, ал.1 – 4 от КТ. Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 210, ал.5 от КТ регламентира облекчен ред за реализиране на тази
отговорност след прекратяване на трудовия договор – чрез подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по 410, ал.1 от ГПК независимо от размера на вземането – не означава, че законът лишава
работодателя от право на осъдителен иск за вземането си. По довод за по-силното
основание от разпоредбата на чл. 210, ал.5 от КТ работодателят, на когото посочената разпоредба
предоставя облекчен ред за защита, има право на по-обременителното за него
правно средство за защита, а именно да предяви по общия ред осъдителен иск за
вземането си. Затова предявеният насрещен иск е допустим.
Доколкото е установено наличието на фактическият състав на отговорността по
главният иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр.,
вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД по отношение П.М.Т., респ.
наличието на трудово правоотношение валидно към датата на инцидента и вреда
причинена в установеният размер от 5000.00лв., насрещният иск е доказан по
основание.
Размерът на отговорността на работника съгласно разпоредбата на чл. 206 КТ
за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението
на трудовите задължения е в размер на вредата, но не повече от уговореното
месечно трудово възнаграждение.
Въз основа приетият като доказателство Трудов договор № 2050/23.08.2016г. сключен
между „Ю.И.“ ЕООД, като работодател и П.М.Т., като работник, съгласно който
основното брутно трудово възнаграждение на последния е в размер на 420.00лв.,
ведно с по 0.6% годишно върху основното възнаграждение за всяка прослужена
година, и като съобрази датата на прекратяване на трудовият договор съдът
приема, че месечното трудово възнаграждение на П.М.Т. към датата на инцидента
възлиза на 672.00лв.
Следователно искът срещу последния е основателен до размера 672.00лв. За
горницата от 4328.00лв., която е разликата над присъдените 672.00лв., до общо претендираните 5000.00лв. е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Предвид направеното искане главницата следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва върху нея считано от 06.03.2017г. до окончателното и изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на двете
страни по главният иск и по насрещният иск. Ищецът Й.С.К. е освободен от
внасяне на държавни такси.
По главният иск: Претендираната сума за разноски
от ищеца, формирана от заплатен хонорар за защита от адвокат и разход за разпит
на свидетел е в размер на 1600.00лв., а от ответника „Ю.И.“ ЕООД е в размер на
2208.00лв.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъди сумата
296.30лв., а в полза на ответника сумата 1799.11лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата
38.00лв., представляваща държавна такса съобразно уважената част от иска.
По насрещният иск: Претендираната сума за
разноски от ищеца „Ю.И.“ ЕООД е в размер на 2688.00лв., а от ответникът –
1400.00лв.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъди сумата
361.30лв., а в полза на ответника сумата 1212.00лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ю.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно и поотделно от управителите Г.Л.А.и И.Д.С., ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, АС „П. и Н.“, представлявано от адвокатите Л.П. и
Венелин Н., сумата 5000,00 /пет
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на осъществен на 05.03.2017г. вечерта, на Автогара – гр.Варна, от
служители на ответника, заемащи длъжност „шофьори“ акт на дискриминация,
изразяващ се в недопускане на ищеца в автобус собственик на ответника,
отпътуващ на 06.03.2017г., в 00.30ч от Автогара – гр.Варна за гр.София, с което
поставили същия в по-неблагоприятно положение спрямо другите пътници, което е
нарушение на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1 ЗЗДикр. по признак „увреждане“, за което е постановено
Решение № 43/25.01.2018г. на Комисията за защита от дискриминация по
образуваната преписка № 55/2017г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 06.03.2017г. до окончателното и изплащане, ведно със законната лихва
върху нея считано от 06.03.2017г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата 22000.00 /двадесет и две хиляди/лв., която е горница над присъдените 5000.00 /пет хиляди/лв., до общо претендираните 27000.00 /двадесет и седем хиляди/лв., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 06.03.2017г. до окончателното и
изплащане, с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр.,
вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.М.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, кантора 309, адв. П.Ч., ДА
ЗАПЛАТИ на „Ю.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно и поотделно от управителите Г.Л.А.и И.Д.С., сумата 672.00 /шестотин
седемдесет и два/лв., представляваща имуществена вреда – загуба, причинена
на„Ю.И.“ ЕООД, ЕИК ***** в качеството на
работодател от ответника П.М.Т., ЕГН ********** по небрежност при изпълнението
на трудовите му задължения, присъдена на пострадалия Й.С.К., ЕГН **********, като обезщетение за
неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр.,
вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, претърпени в резултат на
осъществен на 05.03.2017г. вечерта, на Автогара – гр.Варна, от служители на „Ю.И.“
ЕООД - П.М.Т., ЕГН ********** и С.А.С., починал на 17.07.2021г., заемащи
длъжност „шофьори“ акт на дискриминация, изразяващ се в недопускане на ищеца в
автобус собственик на работодателя, отпътуващ на 06.03.2017г., в 00.30ч от
Автогара – гр.Варна за гр.София, с което поставили Й.С.К. в по-неблагоприятно
положение спрямо другите пътници, което е нарушение на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1 ЗЗДикр. по
признак „увреждане“, за което е постановено Решение № 43/25.01.2018г. на
Комисията за защита от дискриминация по образуваната преписка № 55/2017г.,
ведно със законната лихва върху нея считано от 06.03.2017г. до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата 4328.00 /четири хиляди триста
двадесет и осем/лв., която е разликата над присъдените 672.00 /шестотин седемдесет и два/лв., до общо претендираните
5000.00 /пет хиляди/лв., ведно със законната лихва върху нея считано от
06.03.2017г. до окончателното и изплащане, с правно основание чл. 203, ал. 1 КТ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ю.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно и поотделно от управителите Г.Л.А.и И.Д.С. ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, АС „П. и Н.“, представлявано от адвокатите Л.П. и В.Н.сумата 296.30 /двеста деветдесет и
шест/лв., представляваща сторените разноски по главният иск, съобразно
уважената част.
ОСЪЖДА Й.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, АС „П. и Н.“,
представлявано от адвокатите Л.П. и В.Н.ДА
ЗАПЛАТИ на „Ю.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно и поотделно от управителите Г.Л.А.и И.Д.С. сумата
1799.11 /хиляда седемстотин деветдесет и девет, 0.11/лв., представляваща
сторените разноски по главният иск, съобразно отхвърлената част.
ОСЪЖДА П.М.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, кантора 309, адв. П.Ч., ДА
ЗАПЛАТИ на „Ю.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно и поотделно от управителите Г.Л.А.и И.Д.С. сумата 361.30лв., представляваща
сторените разноски по насрещният иск, съобразно уважената част.
ОСЪЖДА „Ю.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно и поотделно от управителите Г.Л.А.и И.Д.С. ДА ЗАПЛАТИ на П.М.Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, кантора 309, адв. П.Ч., сумата 1212.00 /хиляда двеста и
дванадесет/лв. представляваща сторените разноски по насрещният иск,
съобразно отхвърлената част.
ОСЪЖДА „Ю.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно и поотделно от управителите Г.Л.А.и И.Д.С. ДА ЗАПЛАТИ на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 38.00 /тридесет и осем/лв.,
представляваща държавна такса по главният иск, съобразно уважената част.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: