Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………
гр.Русе, 06.01.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на шести декември
през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател:
Мирослав Йорданов
при секретаря Н.Т.,
и в присъствието на
прокурора: ………………………………….,
като разгледа докладваното
от съдията АНДело № 2069 / 2016 год. по описа на съда, за да се произнесе
съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.С.С. против Наказателно постановление № П 368 / 30.09.2016
год. на зам. кмета на Община Русе, с което на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от с.з му е наложено административно наказание “Глоба”
в размер на 20 лева. Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност, поради
което се иска от съда да го отмени.
Редовно призован, се явява и поддържа внесената жалба.
Ответникът, редовно призован, изпраща
свой представител, който пледира наказателното постановление да бъде потвърдено.
Русенската районна
прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на изложените
съображения от жалбоподателя и процесуалният представител на наказващия орган,
както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Подлежи на разглеждане по същество и е основателна.
При извършена проверка на 19.08.2016 г. в гр.Русе свид.С. Миткова П. ***,
установила, че на кръговия път около паметника на „Альоша“ в посока към Дома на
културата, след велосипедната алея и малко преди пешеходната алея на Парка на
младежта, в нарушение на пътен знак В28 „Забранено е паркирането“ било
паркирано ремарке с рег.№ Р 00-92 ЕЕ. След извършена справка констатирала, че
собственик на същото е жалб.С. и съставила срещу него фиш за налагане на глоба
№ 0024263 / 19.08.2016 г. Последният оспорил издадения фиш, поради което в
съответствие с чл.186, ал.2 от ЗДвП срещу него бил изготвен АУАН за нарушение
на чл.6, ал.1 от ЗДвП, а впоследствие било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Изложената релевантна за делото фактическа обстановка се извежда след
анализ на събраните гласни и писмени доказателства.
Предвид задължението на съда служебно да следи
както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, настоящият съдебен състав намира, че в
производството по издаването му не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава до такава степен, че да
води до неговата отмяна. Налице е пълно описание на нарушението и на относимите
към него обстоятелства.
В случая, непосредствено след кръстовището между
кръговия път и ул.“Алеи Възраждане“ бил монтиран пътен знак В28 с две
допълнителни табели, едната предупреждаваща за принудително преместване на
паркирано превозно средство и втората - Т2, която указва, че дължината на
пътния участък, за който важи знак В28 е 150 м.
За да се установи дали е налице нарушение
изразяващо се в паркиране на превозно средство въпреки забраната въведена с
пътен знак В28, следва да се даде отговор докъде е зоната му на действие.
Според чл. 49, ал.1 от ППЗДвП пътните знаци за
въвеждане на забрана се поставят непосредствено пред местата или участъците от
пътя, за които се отнася тази забрана. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.1 от
ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и
В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на
разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Чл. 60, ал.2 от ППЗДвП определя,
че допълнителна табела Т2 указва дължината на пътния участък, за който важи
пътният знак. Съгласно чл. 166 от НАРЕДБА № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци издадена на основание чл. 14, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, допълнителната табела Т2 указва дължината на зоната на
действие на въведената забрана, задължение или специално предписание. Съобразно
чл.61, ал.3 от Наредбата, въведена забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26,
В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. Ал.4 на същата
разпоредба определя, че когато забраната по ал. 3 трябва да се отмени преди
следващото кръстовище, краят на зоната на действие на въведената забрана се
определя чрез:
1. пътен знак, който отменя въведената забрана;
2. допълнителна табела Т2, поставена под пътния
знак за въвеждане на забрана, когато дължината на зоната на действие на
въведената забрана е по-малка от 100 м.
Следователно зоната на действие на пътен знак В28
е до следващото кръстовище и само когато тя трябва да се отмени преди него,
краят й се определя чрез допълнителна табела Т2, когато е под 100 метра, а не
повече. Т.е. поставянето на подобна допълнителна табела, сочи валидността на
пътен знак В28 до посочената с нея дължина до 100 м., но само преди
кръстовището, а не и след него.
Съгласно § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП „кръстовище“ е
място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на
едно ниво, а според § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП „път“ е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците.
В този смисъл, велосипедната алея се явява такава част от земната площ, която е
предназначена и се използва именно за движение на превозни средства –
велосипеди. Следователно тя представлява път, който пресича кръговия път до паметника
на „Альоша“. Налице са два пътя, въпреки че попадат в обхвата на Парка на
младежта съгласно ПУП на Община Русе, тъй като са обозначени места за движение
на съответните превозни средства, по аргумент от чл.15, ал.7 от ЗДвП. Предвид
изложеното, тъй като те се пресичат, съдът намира, че това място представлява
„кръстовище“ по смисъла на ЗДвП.
Налага се извода, че зоната на действие на
процесния знак В28 е до кръстовището на кръговия път с велосипедната алея. Участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посоченото
ремарке не е било паркирано в нарушение на забраната въведена с този пътен знак
и не е налице вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като от доказателства по
делото се установява, че то се е намирало след велоалеята, малко преди началото
на пешеходната алея на Парка на младежта, извън зоната на действие на знак В28.
Указанието на допълнителната табела Т2 е незаконосъобразно и жалб.С. не е бил
длъжен да се съобразява с него.
За пълнота на мотивите съдът намира да отбележи,
че предвид мястото където е било превозното средство е възможно паркирането му
да е в противоречие с други правила за движението по пътищата, например чл. 98,
ал.1 т. 5 и 6 от ЗДвП, според който престоят и паркирането са забранени на
пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди
тях, както и на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Подобно нарушение
на жалб.С. не е вменено, поради което не е и предмет на настоящото производство
и не следва да се обсъжда, тъй като в случая съдът не е административнонаказващ
орган.
Налице е и друго основание за отмяна на наказателното постановление дори и
да се приеме, че е налице нарушение. В конкретния случай, в производството по
установяването на нарушението и неговото санкциониране въобще не е доказано
авторството на осъщественото изпълнително деяние, за което жалбоподателя е
санкциониран.
Като свидетели по делото са разпитани С. Миткова П. – актосъставител и
Свилен Николов Момчилов.
Първия от тях сочи факти, въз основа на които е изведена фактическата
обстановка, но не са налице такива за достигане на извод, че именно жалб.С. е
паркирал визираното ремарке. Същевременно по делото е представен договор за
наем на същото превозното средство, сключен между него и свид.Момчилов.
Последния в показанията си пред съда навежда твърдения, че именно той е
паркирал ремаркето на мястото на нарушението. Доколкото няма други
доказателства, които да оборват тези твърдения и представения договор, съдът
няма основание да ги отхвърли.
Въз основа на тези съображения, не се констатира по несъмнен начин, че нарушението
е извършено от жалб.С..
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 вр. с чл.304 от НПК съдът следва да постанови
отмяна на обжалваното наказателно постановление, когато не се установи, че
деянието е извършено от подведеното под административнонаказателна отговорност
лице.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление П 368 / 30.09.2016 год. на зам.кмета на
Община Русе.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе в 14 -
дневен срок от получаване на съобщаването за изготвянето му.
Районен
съдия: