О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2022 година, гр. Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Седми тричленен състав в закрито заседание на първи
март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
като разгледа
докладваното от съдията Пеловски адм. дело № 641/2020 г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по № 641/2020 г. по описа на АДМС – Варна е по
реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
касационна жалба на А.П.С. /Велков/, ЕГН **********, подадена чрез адв. А.Х., против
Решение № 2540 от 23.12.2019 година
по адм.д. №2649/2019 година на Административен съд – Варна,
ХХІІ състав.
В хода на съдебното
производство на първата инстанция С. е направил искане за назначаване на
адвокат по реда на правна помощ. С определение от 4.11.2019 г. по адм. дело №
2649/2019 г. на АдмС – Варна, ХХІІ състав, на С. е назначен адвокат А.Х.,
вписан под № 7618 в НРПМ, до приключването му във всички съдебни инстанции с
влязъл в сила съдебен акт.
С решение №
21/23.07.2020 г. по КАД № 641/2020 г. на АдмС – Варна е оставил в сила Решение
№ 2540/23.12.2019 г. по адм. дело № 2649/2019 г. по описа на АдмС – Варна, с
което е отхвърлен искът на А.П.С..
По делото е постъпила
молба с вх. № 286 от 8.01.2021 г., подадена от
председателя на НБПМ, с която е направено искане на основание чл. 189 от
Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК, във
вр. с чл. 27а от Закона за правната помощ ЗПП), на НБПП да бъдат присъдени
разноските за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по делото.
Към молбата е приложено Решение № ВН-3521-19409/2010 от 10.11.2020 г. на
председателя на НБПП. В решението е посочено, че на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с ал. 2 от
Наредбата за заплащане на правна помощ и Отчет № 3520 от 2020 г. на адв. Х. е
определено да се изплати възнаграждение за предоставена правна помощ в размер
на 450,00 лв. Върху решението е налице отбелязване, че сумата е заплатена.
Съгласно нормата на чл.
78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима субсидиарно в
съдебното административно производство по препращане от разпоредба на чл. 144 АПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена,
изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с
уважената част от иска; в случаите на осъдително решение лицето, получило
правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно
чл. 27а ЗПП лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП
направените разноски само в определени със закон случаи. В конкретния случай
правната помощ е предоставена за процесуално представителство по дело,
образувано по предявена от С. касационна жалба с правно основание чл. 209 АПК
срещу Решение № 2540/23.12.2019 г. постановено по административно дело №
2649/2019 г. по описа на АдмС – Варна, XXII състав. Касационната жалба на С. е приета за
неоснователна и касационната инстанция е оставила в сила първоинстанционното решение.
За тази категория дела не е предвидено изключение от правилото за финансиране
на правната помощ от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за да се
гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 94 ГПК,
субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, адвокатската защита с характер
на правна помощ е безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 ЗПП. Заплащане на определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат е
предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът е лишил
страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не са
съществували изобщо или отчасти. Това, че помощта е безплатна означава, че
лицата, на които е предоставена не дължат поначало възстановяване на
средствата, чрез които тя им се осигурява, на държавата. Изключение от този
принцип, съгласно чл. 27а ЗПП, е възможно само в предвидените със закон случаи,
както се посочи по - горе.
Разпоредбите на НПК и
в частност на чл. 189, посочена като правно основание в подадената молба от
НБПП, не намират субсидиарно приложение в съдебните административни
производства. Неотносима е разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. първо ГПК, която
урежда случаите, в които претенцията на лицето, което е получило правна помощ,
е уважена, доколкото в случая изплатеното възнаграждение на адв. Х., за
производство, в което иска е отхвърлен и постановеното съдебно решение не е
осъдително.
По изложените
съображения, подадената молба за присъждане на разноски в полза на НБПП в
размер на определеното и изплатено възнаграждение на адвокат Х., осъществил
правна помощ за процесуално представителство на С. по адм. дело № 641/2020 г.
по описа на АдмС - Варна е неоснователна. В случая предвид правния спор, липсва
законова норма, която да предвижда задължение за възстановяване на сумата,
която е изплатена за адвокатско възнаграждение при предоставяне на правна помощ
по такива правни спорове, каквото е изискването по чл. 27а ЗПП. Поради което
молбата следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Националното бюро
за правна помощ с вх. № 286 от 8.01.2021 г., подадено чрез председателя на НБПМ,
да бъдат присъдени разноските за възнаграждението на адвокат Х., предоставил
правна помощ на А.С. по адм.д. № 641/2020 г. по описа на АдмС – Варна.
Определението може да
бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от получаването му
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: