Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 15.06.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в
откритото заседание на двадесети и шести май през две хиляди и петнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при участието на
секретаря Нина Г.ева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 3602 по описа на ВРС за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата
по допускането й.
Образувано е по постъпила
искова молба от Ц.П.А. против Б. Петков Ц..
С исковата молба се навеждат
твърдения, че ищцата и ответника са наследници на п. Ц. ***, починал на
15.08.1998 г. и С.Р.М., б.ж. на гр.Криводол, починала на 30.03.2008 г., които
се техни майка и баща. Твърди се, че починалите наследодатели са оставили в
наследство недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот № 500.1623, за
който е образуван УПИ VІІ в кв.57 по регулационния план на гр.Криводол, одобрен
със Заповед № 142/10.09.1996 г., с ЕКАТТЕ 39846, с площ на имота от 523 кв.м.,
а УПИ VІІ с площ от 524 кв.м. и е отреден за жилищно строителство, в който е
построена сграда с № 39846.500.1623.1, на два етажа, масивна, друг вид сграда
за обитаване с площ от 94 кв.м., сграда № 398.500.1623.2, на един етаж,
масивна, хангар, депо, гараж, с площ от 20 кв.м., второстепенна постройка с площ
от 22,00 кв.м., навес с оградни стени от 22 кв.м.,
при съседи: имот № 39846.500.816, имот № 39846.500.827, имот № 3986.500.9564 и
имот № 39846.500.815. Поддържа се още, че след смъртта на баща им
п. Ц. Митов, ответникът е направил отказ от
останалато в наследство негово имущество. Поддържа
се, че страните не могат да поделят доброволно имота. При тези фактически
твърдения към съда се отправя искане да постановите решение, с което да допусне
извършването на съдебна делба между страните, съобразно установените
притежавани дялове в съсобствеността.
В отговора по реда на чл.131 ГПК, ответникът Б.П.Ц.
застъпва становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че се е
отказал от наследството на баща си п. Ц., но само по отношение на имот, находящ
се на ул.Кокиче № 1 в гр.Криводол. С оглед предходното, твърди, че отказът му
от наследство по отношение на процесния имот, находящ се на ул.”******” № 23, е
недействителен.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Видно от приетия по делото нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 4, том І, н.дело № 19/1980 г. е, че наследодателите
на страните - п. Ц. Митов и С.Р.М., са били признати
за собственици на недвижим имот: парцела 7-седма в кв.61 от 510 кв.м. по плана
на гр.Криводол, при съседи: ул.”******”, п. В. И., Г. Ив.Б. и парцела 12-та, въз
основа на влязъл в сила протокол № 8 от 14.11.79г.
От приложената по делото скица №193/09.06.2014 г. на
имот № 500.1623 се установява, че за същият е образувано УПИ VІІ в кв.57 по
регулационния план на гр.Криводол, ЕКАТТЕ:39846, община Криводол, одобрен със
Заповед № 142 от 10.09.1996 г. на Кмета на Община Криводол, с площ на имота 523
кв.м., а УПИ VІІ с площ 524 кв.м. и е
отреден за жилищно застрояване, като имота има следните съседи: 39846.500.816
поземлен имот на Г. Г. Й. и др., 39846.500.827 поземлен имот на п. В. И.,*** и
39846.500.815 поземлен имот. Установява се още, че в имота има 2 сгради: № 39846.500.1623.1
– 2 етажа, масивна, друг вид сграда за обитаване, 94 кв.м. и № 39846.500.1623.2
– 1 етаж, масивна, хангар, депо, гараж, 20 кв.м.
Видно от приложеното по делото удостоверение изх.№
3/05.01.2004 г., издадено от главния архитект на Община Криводол е, че двуетажната
масивна жилищна сграда, гаражът, стопанската постройка и паянтовият навес,
намиращи се в УПИ /парцел VІІ, дв.пл.№ 1623/ в в.57 по регулационния план на
гр.Криводол, са построени преди 07.04.1987 г., като представляват търпими и узаконими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
От представеното по делото удостоверение изх.№
8/21.01.2003 г. се установява, че парцел
VІІ в кв.61 по регулационния план на гр.Криводол, одобрен със Заповед № 1892/08.11.1978
г. и описания в нотариален акт том І, н.дело № 19/1980 г., е идентичен с УПИ
/парцел VІІ, дв.пл.№ 1623/ в кв.57 от Плана за регулация и застрояване на
гр.Криводол, одобрен със Заповед № 142 от 10.09.1996 г. на Кмета на Община
Криводол.
По делото е представено удостоверение за данъчна
оценка на имота, актуална към 29.05.2014 г., от която се установява, че
административния адрес на имота е гр.Криводол, ул.”******” № 23.
Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници изх.№ 94-Ц.109-3/01.08.2014 г., издадено от Община Криводол е, че п.
Ц. Митов е починал на 15.08.1998 г. в гр.Враца, като
е оставил наследници по закон – С.Р.М. – съпруга /починала на 30.03.2008 г./, Ц.П.А.
– дъщеря и Б.П.Ц. – син.
От представеното по делото удостоверение, издадено от
РС – Враца се установява, че Б.П.Ц. се е отказал от наследството останало след
смъртта на п. Ц. ***, като отказа е вписан в специалната книга на съда под № 7
на страница 146.
По делото е представено завещателно писмо от
10.04.2003 г., в което е отразено, че С.Р.М., ЕГН ********** завещава на сина
си Б.П.Ц. ***, състоящ се от двуетажна къща с гараж със стаичка и 500 кв.м.
парцел.
По делото е представен нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 83, том VІІ, нот.дело № 1856/92 г. по описа на нотариус Рейна
Стефанова, с район на действие РС – Враца, от който се установява, че С.Р.М.
дарява на своя син Б.П.Ц. и на своята дъщеря Ц.П.А. при равни права, следния
свой недвижим имот, а именно: дворище пл.№ 452 в кв.105 по плана на
гр.Криводол, целият от 500 кв.м., заедно с намираща се в имота масивна
двуетажна жилищна сграда построена
Във връзка със заявеното от ищцата оспорване на
представеното от ответника саморъчно завещание, бе открито производство по оспорване истинността му. Следва да се има
предвид, че саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ, като съгласно чл.180 ГПК подписаните
частни документи доказват, че съдържанието им представлява изявление на лицата,
които са ги подписали. В това се състои формалната доказателствена сила на тези
документи и при установяване, че подписът е неистински, то и документът е
неистински. Затова оспорването на истинността на частния диспозитивен
документ всъщност е оспорване, че волеизявлението изхожда от посоченото за
автор лице. Същевременно, саморъчното завещание представлява едностранна
сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания - да
е написано изцяло ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от него
- чл. 25, ал.1 ЗН. В конкретния случай, ответникът, чиято е била
доказателствената тежест да докаже, че представеното от него завещание е
истинско – че е писано от посоченото в него лице и е подписано от него, не е
сторил това. Ето защо, съдът приема, че оспорването на
представеното по делото в оригинал завещателно писмо
от 10.04.2003 г., следва да бъде признато за доказано, което може да стане и с решението по делото, съгласно
чл.194, ал.3, изр.1 ГПК, което в тази част има характер на определение /в този
смисъл решение № 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г. о.,
ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Заявеното
от ответника в отговора му по реда на чл.131 ГПК, че се е отказал от
наследството на баща им п. Ц., но само по отношение на имот, находящ се на
ул.”Кокиче” № 1 в гр.Криводол, но не и по отношение на процесния
делбен имот, не може да бъде споделено. Следва да се
има предвид, че отказът от наследство е равносилен на неприемане
на наследството. Отказът от наследство
е строго формален акт, защото само
тогава е налице действителен отказ от наследство, когато е направен по посочения ред, т.е. когато е заявен
писмено до районния съд, в района на който
е открито наследството и е вписан в особената за това книга
в същия съд. В конкретният случай, видно от представеното по
делото удостоверение е, че такъв отказ е бил надлежно вписан в особената книга
на РС – Враца. С вписването на валидно направения пред районния съд отказ от
наследство, настъпват правни последици, изразяващи се в заличаване на
наследствено правоприемство. Отказът от наследство е типично едностранно волеизявление, което прекратява правата и задълженията на отреклия се наследник
и с оглед нормата на чл.53 ЗН поражда права и задължения за неговите сънаследници. Като се е отказал от наследството на покойния си баща,
ответника е уголемил дяловете на своята майка, която е била все още жива и този
на сестра си- ищец в настоящото производство. Изложените от ответника в хода на
устните състезания доводи, че се е отказал от наследството на баща си само
частично, не може да бъде споделен, тъй като законът не допуска частичен отказ
от наследство. В конкретния случай от представеното по делото удостоверение се
установява, че отказа е валиден, тъй като има за предмет цялата наследствена
маса, останала след смъртта на п. Ц. ***.
Видно от представеното по делото удостоверение,
изготвено от главния архитект на Община Криводол е, че построените в процесния УПИ /парцел VІІ дв.пл.№
1623/ в кв.57 по регулационния план на гр.Криводол двуетажна масивна жилищна
сграда, гаражът, стопанската сграда и паянтовия навес, са построени преди
07.04.1987 г. Ето защо и съгласно §16 от ПРЗ на ЗУТ строежите, изградени до
тази дата, за които няма строителни книжа, но са допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по
правилата на нормативите, действували по време на извършването
им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване.
Следователно е допустима при такива условия и съдебната делба на тези сгради. Посоченият
в исковата молба навес с оградни стени, представляващ
второстепенна постройка с площ от 22 кв.м., не съставлява самостоятелен обект
на правото на собственост – чл.92 ЗС. Несамостоятелните второстепенни постройки
съставляват подобрения в дворното място, оценяват се като такива и следват
дворното място. Когато се иска делба на застроен имот, същият се допуска до делба заедно с всички подобрения,
т.е. с всички постройки които не съставляват самостоятелни обекти на право на собственост
– чл.92 ЗС.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че делбата на процесния имот, ведно с построените с него сгради и
второстепенни постройки, следва да бъда допусната между страните при квоти,
както следва: Ц.П.А. – 5/8 ид.ч. и Б.П.Ц. – 3/8 ид.ч.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за доказано, на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2 ГПК, оспорването от страна на Ц.П.А., с ЕГН **********,
истинността на представеното от Б.П.Ц., с ЕГН ********** завещателно
писмо от С.Р.М. от 10.04.2003 г., поради което ГО ИЗКЛЮЧВА от
доказателствата по делото.
ДОПУСКА
извършването на съдебна делба между
Ц.П.А., ЕГН ********** и Б.П.Ц., ЕГН ********** на недвижим имот, с
административен адрес: гр.Криводол, ул.”******” № 23, представляващ: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с № 500.1623, за който е образуван УПИ VІІ в кв.57 по регулационен план
на гр.Криводол, ЕКАТТЕ 39846, одобрен със Заповед № 142 от 10.09.1996 г. на
Кмета на Община Криводол, с площ на имота от 523 кв.м., а УПИ VІІ с площ от 524
кв.м., заедно с построените в имота сграда с № 39846.500.1623.1 на два етажа,
масивна, друг вид сграда за обитаване, 94 кв.м. и № 39846.500.1623.2 – 1 етаж, масивна, хангар, депо, гараж,
20 кв.м., ведно с построените в имота второстепенни постройки, при съседи:
39846.500.816 поземлен имот на Г. Г.ева Й. и др.,
39846.500.827 поземлен имот на п. В. И.,*** и 39846.500.815 поземлен имот,
при следните ДЯЛОВЕ:
-5/8 идеални части за
Ц.П.А., ЕГН **********.
-3/8 идеални части за Б.П.Ц., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Врачанския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: