Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 16.09.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА БОРИСОВА

                ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

СИМОНА УГЛЯРОВА

 

с участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурора Андрей Янкулов, като разгледа докладваното от съдия Михайлов н. ч. д. № 3735/2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по чл. 16 и следващите от ЗЕЕЗА.

 

Постъпила е Молба за екстрадиция от министъра на правосъдието на Република Сърбия г- жа Н.К.за екстрадицията на Н.М., сръбски гражданин, роден на ***г. за предаване на исканото лице с цел изтърпяване на наложеното му наказание с Присъда  на Основния съд - гр.Пирот СПК №20/2017г. влязла в сила на 09.11.2017г. от ДВЕ ГОДИНИ и ПЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за престъпление Незаконно преминаване на държавната граница и каналджийство на хора в съучастие - престъпление по чл.350 ал.3, вр.ал.2 вр.чл.33 от НК на Р.Сърбия и за Наказуемо тежко престъпление против обществената сигурност - престъпление по чл.288 ал.3, вр.чл. 278, ал. 5, вр. ал. 1 НК на Р.Сърбия, като деянието е престъпление и по българския НК - чл. 280 от НК и е наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години.

 

В производството по делото исканото лице М. заявява, че желае незабавна екстрадиция, дава съгласие да бъде предаден на сръбските власти незабавно, запознат е с Молбата  за екстрадиция и разбира нейното съдържание и знае за какво е същата и за какво е искането. Същият заявява още, че разбира и не се отказва от принципа на особеността.

 

Прокурорът не прави искания по доказателствата и не се противопоставя да бъде уважено искането на лицето за незабавна екстрадиция.

 

Защитникът на исканото лице адв. Г. моли искането на неговия подзащитен за незабавна екстрадиция да бъде уважено.

 

В хода по същество прокурорът моли да бъде постановено решение с което исканото лице да бъде предадено на Република Сърбия, като счита, че Молбата за екстрадиция отговаря от формална страна на всички законови изисквания и няма основание за отказ от предаване.

 

Адв. Г. счита, че от формална страна са налице всички изискуеми от Закона условия за предаване на лицето.

 

Исканото лице М. поддържа казаното от неговия адвокат и няма какво да добави.

 

В последната си дума исканото лице отново заявява, че желае незабавно да бъде предаден на сръбските власти.

 

Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на сръбските власти и сръбският гражданин Н.М. да бъде предаден за изтърпяване на наложеното му в Република Сърбия наказание.

 

Постъпила е Молба за екстрадиция от министъра на правосъдието на Република Сърбия г- жа Н.К.за екстрадицията на Н.М., сръбски гражданин, роден на ***г. за предаване на исканото лице с цел изтърпяване на наложеното му наказание с Присъда  на Основния съд - гр.Пирот СПК №20/2017г. влязла в сила на 09.11.2017г. от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за престъпление Незаконно преминаване на държавната граница и каналджийство на хора в съучастие - престъпление по чл.350 ал.3, вр.ал.2 вр.чл.33 от НК на Р.Сърбия и за Наказуемо тежко престъпление против обществената сигурност - престъпление по чл.288 ал.3, вр.чл. 278, ал. 5, вр. ал. 1 НК на Р.Сърбия, като деянието е престъпление и по българския НК - чл. 280 от НК, и е наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години.

 

Към молбата са приложени следните документи :

 

1.                  Присъда  на Основния съд - гр.Пирот СПК №20/2017г. влязла в сила на 09.11.2017г.с която на Н.М. е наложено наказание 2 години и 5 месеца „лишаване от свобода“ за престъпление Незаконно преминаване на държавната граница и каналджийство на хора в съучастие - престъпление по чл.350 ал.3, вр.ал.2 вр.чл.33 от НК на Р.Сърбия и за Наказуемо тежко престъпление против обществената сигурност - престъпление по чл.288 ал.3, вр.чл. 278, ал. 5, вр. ал. 1 НК на Р.Сърбия, като деянието е престъпление и по българския НК - чл. 280 от НК, и е наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години.

2.                  Заповед за арест от основния съд в гр.Пирот за изтърпяване на влязла в сила присъда, за изпълнението на която лицето Н.М. се издирва и се иска екстрадицията му.

3.                  Доказателствата, на които се основава заповедта-влязла в сила присъда, посочена в т. 1.

4.                  Копия от приложимите разпоредби на Наказателния закон на Република Сърбия.

5.                  Необходимата информация за идентифициране на исканото лице

 

Исканото за екстрадиция лице Н.М. е роден на *** г. в Република Сърбия, сръбски гражданин, средно образование, неженен, осъждан, персонален номер ********, живущ в Република Сърбия, гр. Пирот. Същият е задържан на територията на гр. София на 06.08.2019г. С Определение от 09.08.2019г. по ЧНД № 3309/2019г. по описа на СГС, спрямо него е взета мярка за неотклонение „Временно задържане“ за срок от 40 дни. С Определение на СГС от 06.09.2019г., постановено по НЧД 3699/2019г. по описа на СГС, НО, 7-ми състав, лицето е задържано с МНО „Задържане под стража“. Самоличността на исканото за предаване лице е установена посредством изготвена експертна справка № 19/док-175,  като в съдебно заседание пред българския съд М. заявява, че желае да се ползва от процедурата по чл. 19, ал. 1 ЗЕЕЗА касаеща неговата незабавна екстрадиция. Налице са и необходимите гаранции за спазване на Принципа на особеността.

 

При така установеното от фактическа страна, настоящия съд намира следното от правна страна:

 

Доколкото екстрадиционното производство е специфично, формално производство, то при неговото провеждане се изключва възможността за компетентният съдебен орган на замолената държава /Република България/ да обсъжда и да извежда, както фактически, така и правни изводи относно основателността и доказаността на фактическите твърдения и правните изводи изложени в Присъда  на Основния съд - гр.Пирот СПК №20/2017г. влязла в сила на 09.11.2017г. Тази преценка е единствено и само в компетентността, прерогативите и юрисдикцията на решаващия съд. Ето защо замолената държава не притежава възможност за извършване на преценка доколко са налице доказателства за съпричастност на исканото лице към престъплението, чието осъществяване му е вменено като виновно извършено и за което спрямо него има постановена и влязла в законна сила присъда. Това е така, именно поради съществуващата презумпция за наличие на основателна причина у издаващия орган за издаване на молба за екстрадиция, целяща значително ограничаваща правата на свободно придвижване на едно лице.

 

В това производство, настоящият съдебен състав следва да съобрази единствено, налице ли са формалните предпоставки, за да бъде уважена молбата за екстрадиция, издадена ли е тя от компетентен орган и налице ли са основания за отказ от нейното изпълнение с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 3 вр. с чл. 7 ЗЕЕЗА.

 

На първо място е необходимо да се посочи, че при провеждане на екстрадиционната процедура, инициирана по молба на министъра на правосъдието на Република Сърбия не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да я опорочават или да водят до нейната незаконосъобразност и недействителност. Настоящият съд констатира, че изпратената официална молба на министъра на правосъдието на Република Сърбия е подадена в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗЕЕЗА. Същата е предадена в писмена форма и чрез Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" МВР в министерство на правосъдието на Република България, а впоследствие е предадена във Върховна касационна прокуратура.

 

На следващо място официалната молба за екстрадиция на исканото лице е съобразена от страна на компетентните сръбски правосъдни органи и с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗЕЕЗА. Това е така, защото в представените към официалната молба за екстрадиция на исканото лице писмени документи се съдържа подробно описание на повдигнатите му обвинения, които са квалифицирани като извършени престъпления по чл.350 ал.3, вр.ал.2 вр.чл.33 от НК на Р.Сърбия и за Наказуемо тежко престъпление против обществената сигурност - престъпление по чл.288 ал.3, вр.чл. 278, ал. 5, вр. ал. 1 НК на Р.Сърбия, като деянието е престъпление и по българския НК - чл. 280 от НК, и е наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години. За така извършеното от него престъпление в Република Сърбия, с посочената присъда му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ПЕТ МЕСЕЦА.

 

В приложените писмени документи към официалната молба са описани подробно мястото, времето, реализацията на деянието и начина и механизма на неговото осъществяване според компетентните съдебни органи на Република Сърбия, възоснова на които исканото лице е признат за виновен, в осъществяване на престъпленията по повдигнатото му обвинение, поради което съгласно законодателството на молещата държава е и осъден с посочената по-горе присъда.

 

В официалната молба за екстрадиция, издадена спрямо исканото лице е посочена информацията, касаеща срока на наложеното наказание, както и предвидената абсолютна давност за изпълнение на наложеното му наказание "лишаване от свобода“.

 

В конкретния случай престъплението, за което е наказателно санкционирано исканото лице чл.288 ал.3, вр.чл. 278, ал. 5, вр. ал. 1 НК на Р.Сърбия, е престъпление и по българския НК - чл. 280 от НК, и е наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години. Също така, за това престъпление се предвижда и наказание "Лишаване от свобода" не по-малко от една година и по наказателните закони на двете държави. На следващо място е изпълнено и изискването на чл. 5, ал. 2 ЗЕЕЗА, защото на исканото лице е наложено наказание "Лишаване от свобода" и неговата екстрадиция се иска с цел изтърпяване на наложеното му наказание, което е за период повече от 4 месеца.

 

В конкретният случай не е приложимо изискването за двойната наказуемост, което прави безпредметно допълнителното обсъждане, т.к. за престъпленията, за които се иска предаването, съществува аналог и в българското право. В тази връзка не са налице основанията за отказ по чл. 7, т. 8 ЗЕЕЗА, защото за престъплението, за което се иска екстрадицията на сръбския гражданин сръбския наказателен закон не предвижда смъртно наказание.

 

За престъпленията не е изтекла предвидената в закона давност, нито по българското наказателно право изхождайки от инкриминирания период, нито по правото на молещата държава Република Сърбия. Престъплението не е амнистирано в двете държава, поради което и в тази връзка не са налице основанията за отказ по чл. 7, т. 6 ЗЕЕЗА.

 

От събраните по делото справки, а именно от справката на СГП се установява, че на територията на Република България, спрямо исканото лице няма образувани и незавършени наказателни производства от общ характер, нито се налага същият да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в Република България, поради което липсва основание за отказ по реда на чл. 7, т. 7 ЗЕЕЗА.

 

Настоящият съдебен състав не упражни правомощията си по чл. 17, ал. 3 ЗЕЕЗА и не изиска допълнителна информация от молещата държава - Република Сърбия, поради обстоятелството, че в изпратената официална молба за екстрадиция на исканото лице  и придружаващите я документи е видно, че присъдата е издадена в присъствие на осъденото лице.

 

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице основанията за отказ от екстрадиция на исканото лице по реда на чл. 7, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 ЗЕЕЗА, т.к. престъплението за което е наказателно санкциониран сръбския гражданин не е политическо; не е военно; не са налице данни, че ще бъде съден от извънреден съд, предвид обстоятелството, че същия се иска за изтърпяване на вече наложено му наказание; не са налице данни, за това да е наказан на основания, като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, граждански състояние или политическо преследване, както и не е налице риск в случая съгласно съдържанието на изпратените писмени документи от министъра на правосъдието на Република Сърбия, от които да се изведе извод, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези обстоятелства.

 

В заключение на всичко изложено до момента, настоящия съд изхождайки от така обсъденото по-горе в настоящото екстрадиционно производство и съобразявайки доброволно даденото от исканото лице съгласие за незабавната му екстрадиция на основание чл. 19, ал. 1 ЗЕЕЗА, както и заявеното от него, че разбира последиците на същото намира, че следва да бъде уважена молбата за екстрадиция на министъра на правосъдието на Република Сърбия във връзка с издадена на 20.03.2018г. Заповед за арест  ИК номер 8/18 на Основен съд в Пирот, Република Сърбия по отношение на сръбския гражданин Н.М. с цел изтърпяване на наложено му наказание "Лишаване от свобода" в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ПЕТ МЕСЕЦА..

 

Водим от горното и на основание чл. 19, ал. 3 вр., ал. 1 ЗЕЕЗА СЪДЪТ

 

РЕШИ:

 

ПРЕДАВА на компетентните съдебни власти на Република Сърбия сръбския гражданин Н.М., роден на *** г. в Република Сърбия, сръбски гражданин, средно образование, неженен, осъждан, персонален номер ********, живущ в Република Сърбия, гр. Пирот в изпълнение на молба за екстрадиция номер 713-01-03193/2019-08 на Министъра на правосъдието на република Сърбия, издадена във връзка със Заповед за арест  ИК номер 8/18 на Основен съд в Пирот, Република Сърбия по отношение на сръбския гражданин Н.М. с цел изтърпяване на наложено му наказание "Лишаване от свобода" в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ПЕТ МЕСЕЦА, наложено му с Присъда  на Основния съд - гр.Пирот СПК №20/2017г. влязла в сила на 09.11.2017г. за извършено от него престъпление „Незаконно преминаване на държавната граница и каналджийство на хора в съучастие“ по чл.350 ал.3, вр.ал.2 вр.чл.33 от НК на Р.Сърбия и за Наказуемо тежко престъпление против обществената сигурност - престъпление по чл.288 ал.3, вр.чл. 278, ал. 5, вр. ал. 1 НК на Република Сърбия.

 

На основание чл. 17, ал. 7 ЗЕЕЗА ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на сръбския гражданин Н.М. мярка за неотклонение "Задържане под стража" до фактическото му предаване на компетентните власти на Република Сърбия.

 

Да бъде уведомен - министъра на правосъдието на Република България.

 

Заверен препис от решението незабавно да бъде изпратено на Върховна касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.