Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр. Хасково 17.02.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ХАСКОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателен състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи януари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Миглена Тянкова
ЧЛЕНОВЕ: Филип Филипов
Мария
Иванова – Георгиева
при секретаря: Димитрийка Христова и в
присъствието на прокурора: Петър Мидов,
като разгледа докладваното от чл. съдията Филипов ВНОХД № 657 по описа на
Окръжен съд – Хасково за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 318 и сл. от глава XXI от НПК.
С Присъда №
73/07.11.2019 г. , постановена по НОХД № 544 / 2019г. , РС – Хасково e признал подсъдимия С.М.В. *** за виновен в това, че на
26.05.2017г. в гр.Х., в качеството
му на законен представител - настойник на поставената под пълно запрещение Т.М.В.
***, съзнателно действал против законните интереси на представляваната от него В.,
като се разпоредил /продал/ с имоти на В., а именно: Апартамент № ** находящ се в гр.Х.
кв. „Б.“ № * вх.* ет.* ; Апартамент № ** находящ се в гр.Х.
кв. „О.“ № ** вх.* ет.*; Гараж № * с идентификатор № *****.***.*.* находящ се в гр.Х.
кв. „Б.“ и Поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** находящ се в гр.Х.
кв. „О.“ с трайно предназначение на територията - урбанизирана
с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, като от деянието са
последвали значителни щети, на обща стойност 114 500 лв. , поради което и на
осн. чл. 214 ал. 4 вр. ал.2 вр. чл.55 ал.1 т. 2 б. „б“ и ал.3 от НК, го осъдил
на „пробация“ с двете задължителни пробационни мерки - „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с периодичност 2 пъти седмично за срок от 6
месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, за същия срок
от 6 месеца.
С присъдата,
съдът се произнесъл по предявения граждански иск и осъдил подс. С.М.В., да
заплати на пострадалата В., действаща чрез особеният й представител адв.Г. ***,
сумата от 101 000 лв. представляваща обезщетение за причинените й от престъплението
по по чл. 217 ал.4 вр. ал.2 от НК, имуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането - 26.05.2017г., до окончателното изплащане, като
гражданския иск за разликата до пълния предявен размер от 114 500 лв., е
отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимия С.М.В.,
е осъден да заплати и направените по делото разноски от които, по сметка на ОД МВР
– Х. - 187.86 лв. разноски от досъдебното
производство, по сметка на съда 20 лв. за вещо лице, 4040 лв. ДТ върху уважения
граждански иск и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Със същата
присъда, подсъдимата В.Т.С. ***, е призната за невинна за това, че на
26.05.2017г. в гр.Х., при условията
на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице - ****** с район на действие РС – Х.,
регистриран в ******* ****** под № ***, в кръга на службата си съставила официални
документи- ******* ***** за покупко
продажба на недвижими имоти а именно: № *** том * рег. № **** ***.дело № 152 / 2017г.
по описа на същия, за апартамент № ** находящ се в
гр.Х. кв. „Б.“ № *вх. * ет.*, № *** том * рег. № **** ***. дело №
153/2017 г. по описа на същия за апартамент № **
находящ се в гр.Х. кв. „О.“ № ** вх. * ет.* , № *** том * рег.№ **** ***. дело № 154/2017г.
по описа на същия за поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** находящ се в
гр. Х. кв. „О.“ с трайно
предназначение на територията - урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м./, № *** том * рег. № **** ***.дело № 155
/2017г. по описа на същия за гараж № * с идентификатор № *****.***.*.* находящ се в гр.Х.
кв. „Б.“, в които удостоверила невярното обстоятелство, че
при тези покупко - продажби /разпореждане/, са изпълнени особените изисквания
на закона - в случая изискването на чл.165 ал.4 вр.чл.130 ал.3 от СК, че при
извършването на действията на разпореждане с посочените недвижими имоти от
страна на С.М.В., е налице разрешение на Районен съд - Хасково за тези
разпореждания при положение, че такова не било налице, с цел да бъдат
използвани тия документи /****** *****/, като доказателство за тия
обстоятелства и по повдигнатото й обвинение, за престъпление по чл.311 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК, на осн. чл. 304 от НПК е оправдана.
Недоволен от присъдата в осъдителната, наказателна и гражданска част, досежно
подс. С.М.В. за престъплението по чл.217 ал.4 вр. ал.1 от НК, е останал защитникът му - адв. Р. от ХАК, която я
обжалва в срок с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.
Иска отмяната на присъдата в тази част и постановяване на нова, с която този
подсъдим да бъде оправдан, а гражданският иск, изцяло отхвърлен. В жалбата се
твърди, че от доказателствата не се установила субективната страна на това престъпление
и действията на подс. В. не целели съзнателното увреждане на законните интереси
на представляваната В., а били съобразени изцяло с желанието й, понеже години
наред полагал единствен грижи за нея, включително преди назначаването му за
настойник. За уважения граждански иск се релевират съображения, че от деянието
не настъпили вреди за пострадалата, понеже сделките били нищожни и недвижимите
имоти останали в нейна собственост.
Недоволен от присъдата в оправдателната част, с която подсъдимата В.Т.С.
е призната за невинна и оправдана по обвинението за престъпление по чл. 311
ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, е останал прокурор от РП – Хасково, който я
протестира в срок, с оплаквания за неправилност. Иска отмяна на присъдата в
тази част и постановяване на нова, с която подс. С. да бъде призната за виновна
и осъдена по повдигнатото й обвинение. В допълнението към протеста се сочи, че първоинстанционния
съд неправилно приел, че отразено от нея като ****** и длъжностно
лице в съставените четири ******* акта, че при сделките били изпълнени особените
изисквания на закона, не се ползвало с обвързваща доказателствена сила и нямало
характер на официално удостоверяване. Подсъдимата като ****** имала
задължението по чл.586 ал.3 от ГПК да удостовери в ******* актове,
проверката по ал.1 и посочи удостоверяващите правото на собственост документи и
другите изисквания на закона. Чрез вписването в ******* актове, че
били изпълнени особените изисквания на закона - в случая това по чл.165 ал.4
вр. чл.130 ал.1 от СК, изискващо разрешение от РС-Хасково за разпореждане с
имотите от страна на подс.В., тя съзнателно удостоверила неверни обстоятелства,
понеже такова разрешение нямало и тези изисквания, не били спазени.
Пред настоящата инстанция не са събирани и допускани нови доказателства.
Представителя на Окръжна прокуратура –Хасково не поддържа протеста срещу
оправдателната част на присъдата като счита, че липсвали обективните елементи
от състава на престъплението по чл. 311 от НК, същевременно намира жалбата
срещу осъдителната част на присъдата, за престъплението по чл. 217 ал.4 вр.
ал.2 от НК, за неоснователна. В пледоарията си излага подробни съображения в тези
насоки и иска присъдата, да бъде потвърдена.
Частния обвинител и граждански ищец Т.В., редовно призована чрез особения
си представител не се явява. Явява се особеният и представител адв. Г., която
намира жалбата против присъдата в осъдителната част, включително гражданската,
за неоснователна и иска да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимата В.С. редовно
призована не се явява. Присъствието й предвид повдигнатото обвинение, на осн. чл.329
ал.2 от НПК, не е задължително. Подсъдимия С.М.В. се явява лично. За двамата подсъдими
се явява защитникът им адв.Р., която счита присъдата в оправдателната част за правилна и
иска да бъде потвърдена. В тази насока в пледоарията си заявява, че в инкриминираните
четири ****** акта, липсвало посочване на изискването на СК, вменено с обвинението
като невярно. Подс.С. била заблудена от другия подсъдим, че разрешението за
сделките на РС-Хасково било в адвокатът му и това я мотивирало да ги изповяда. За
осъдителната част на присъдата, относно престъплението по чл. 217 ал.4 вр. ал.2
от НК, в пледоарията си защитникът излага съображения за липсата на субективна
страна у подс. В., който се предоверил на адв. М. Сочи се също, че съдът
недопустимо основал изводите си от последващите действия на подс. В.,
предприети за настаняване на В. в социално учреждение, но не отчел полаганите
от него дългосрочни грижи, включително преди да й стане настойник, а действията
му по снабдяване с разрешение за сделките, също сочели липсата на умисъл. Алтернативно
се иска отмяна само на гражданската част
на присъдата и отхвърляне на гражданския иск с доводи, че за пострадалата
липсвали вреди, поради нищожност на сделките.
Подсъдимия В. в личната си защита излага съображения, идентични с тези на
защитника си. В последната си дума иска
да бъде оправдан.
Хасковският
окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по
посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно намира, че протеста и
жалбата против присъдата, са неоснователни поради следното:
Съдебното
производство по НОХД № 544 / 2019г. на РС – Хасково, е образувано по
обвинителен акт на РП – Хасково, изготвен по д.п. № 174 / 2017г. на ОД - МВР Хасково
с който, против подсъдимия С.М.В. е повдигнато обвинение за престъплението по
чл.217 ал.4 вр.ал.2 от НК, а против подсъдимата В.Т.С., по чл. 311 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК за които, с атакуваната присъда първия е признат за виновен и осъден,
а втората оправдана. В проведеното на 05.09.2019 г. разпоредително заседание са
обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК и е приет предявения от адв.Г. – назначена
за особен представител на пострадалата Т.М.В. от досъдебното производство,
граждански иск против подс.В. за сумата 114 500 лв., претендираната като
обезщетение за причинените й от престъплението по чл.217 ал.4 вр. ал. 2 НК
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, до
окончателното изплащане и пострадалата, чрез особеният си представител е конституирана
като граждански ищец и частен обвинител. Съдебното следствие е протекло по
общия ред.
От събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че подсъдимия
С.В. и пострадалата Т.В., били бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с развод
на 05.12.1986г. От 1994 г. Т.В. била с диагноза „****** *******, непрекъснато
протичане с прогресивен ход“ и 84 % нетрудоспособност, била преосвидетелствана
с Решение на ТЕЛК № ****/ 25.11.2016г. ,но
диагнозата и неработоспособността й, останали същите. От бракът си двамата
имали дете – М. С. В., роден през **** г., който поради същото заболяване бил със 100 %
нетрудоспособност и настанен в институция за лица с психични разстройства, в с.Р. общ. Т. Пострадалата Т.В. притежавала в лична
собственост четири недвижими имота в гр.Х.,
които след развода с подсъдимия закупила и придобила по наследство от
родителите си, а именно: апартамент № ** в кв. „Б.“ №* вх.* ет. *, ведно с мазе и
идеални части, закупен на 17.10.1990г., гараж № *
с идентификатор № *****.***.*.* също в кв.„Б.“,
придобит на 22.12.1993г., апартамент № ** *** № **
вх.* ет.* и поземлен имот
с идентификатор № *****.***.*** също в кв. „О.“ с трайно предназначение на територията - урбанизирана
и начин на трайно ползване - ниско застрояване. Родителите й – М. В. - ****, С. В. - ***** и ****** й Д. В., починали - първия през 1997г.,
втората през 2016 г., последната през 2015г. Пострадалата Т.В., живеела сама в
апартамента си № ** в кв „О.“ № **, била трудно
подвижна и почти не могла сама да се обгрижва. След развода с пострадалата,
подсъдимия В. сключил още *** брака,
последния с А. Н. от 21.12.2016г..,
като от един от браковете си имал и друго дете – ******
С. С. М., родена на ***г. Въпреки развода с пострадалата,
подсъдимия полагал грижи, включително понякога финансови, за нея и ****** им, както и за *****
й докато била жива. Според обясненията му, ******
на пострадалата преживе настоявала да му прехвърли имотите за което и пострадалата
била съгласна, но той отказал. През пролетта на 2016г. подсъдимия решил да
продаде имотите на пострадалата, по нейно настояване, пак според обясненията му.
За целта отишъл в кантората на св. Д. С. - ******** в гр.Х. и поискал да му състави и завери
пълномощно за разпореждане с апартамента на В. в кв. „О.",
като обяснил, че последната му била бивша *******,
но е болна и неподвижна. Не казал на свидетелката, че страдала от ***** заболяване. Св. С.
се съгласила и с подсъдимия отишла в апартамента на пострадалата, забелязала че
В. не била добре, жилището било мръсно, пълно с багаж / кашони и торбички/ и попитала
подсъдимия, дали е болна. Последният и отговорил положително, свидетелката
поискала епикризата на В., установила, че страдала от „********* *********“ и отказала да
състави и завери исканото от подсъдимия пълномощно. Последния тогава я попитал
за реда по който да управлява имотите на пострадалата, като заявил, че това
било нужно за да не я измамел някой. Св. С.
му обяснила,
че трябвало да се свърже с адвокат и пострадалата се постави под запрещение, а ако
той желае да й бъде назначен за настойник. Подсъдимия я попитал за адвокат и свидетелката
го насочила към св. Х. М. - адвокат в АК Х.,
когото познавала. Подс.В. посетил св.М., обяснил му, че
бившата му ****** е болна и искал да придобие апартаментът й в кв. „О.“, който тя искала да му даде. Св. М. обяснил на подсъдимия процедурата - че
трябвало да се водят две дела, първото за поставяне на В. под запрещение и второто
за разрешение от съда, за разпореждане с имота. Подсъдимия се съгласил и чрез св.М. предявил против пострадалата иск по чл.5 ал.1 от ЗЛС,
като с Решение № 336 / 11.10.2016 г. по гр.д. № 340/2016 г. на ОС – Хасково, в
сила от 12.11.2016г. Т.В. била поставена под пълно запрещение. След влизане на
решението в сила, на 02.12.2016г. подсъдимия подал молба до Кмета на Община Х. - Органа по настойничество и
попечителство и поискал да й бъде назначен за настойник. Посочил за заместник
настойник **** си - св. И. М.В., а за
съветници – свидетелите В. Б. К. и Л. Б. С протокол от 14.12.2016г. на Органа по
настойничество и попечителство, подсъдимия бил назначен за настойник на пострадалата,
а останалите за заместник настойник и членове на настойническия съвет, за което
били издадени Удостоверения №№ 106 и 166/14.12.2016г. на осн. 156 от СК. След
това, през месец март 2017г. подсъдимия посетил пак кантората на св.С., представил й документите за поставяне на В. под
пълно запрещение, удостоверението че е неин настойник, копие от нотариалния акт
на апартамента в кв. „О.“ и поискал да му
бъде прехвърлен, за да се грижел за пострадалата. Св. С.
отказала
да изповяда сделката поради липса на разрешение от съда по чл.165 ал.4 вр.чл.130
ал.3 от СК, за разпореждане с имота и пратила подсъдимия да се снабди с такова.
Последния пак посетил св.М., обяснил му, че
искал да се разпореди с имотите на В. и свидетеля му казал, да му донесе документите
за тях като му обяснил, че трябвало да се води гражданско дело по чл.165 ал.4
вр. чл.130 ал.3 от СК, за даване на разрешение от съда за разпореждане с имотите,
както и, че такова вероятно за всички имоти едва ли щяло да се даде, поради
високата им стойност и липсата на изключителни нужди на пострадалата. Обяснил
му още, че процедурата по издаване на разрешението изисквала време от 2-3
седмици и било най-добре имотите да се прехвърлят с договор за издръжка и
гледане, а подсъдимия да й осигури асистент, когато няма възможност да се грижи
за нея. Подсъдимия разбрал, че не може сам да придобие имотите на В. понеже й е
настойник и решил да ги продаде фиктивно на ****
си. На 09.05.2017г. подс.В. отново отишъл при св.М.,
занесъл му документите за четирите имота на В. и му подписал пълномощно за
представителство и защита по гражданско дело на РС - Хасково, без посочен номер.
Свидетеля му казал, че поради свои други ангажименти в следващите две седмици, нямал
възможност да подаде молбата до съда, за даване на разрешение за разпореждане с
имотите и, че след подаването на молбата били необходими още две-три седмици за
произнасянето на съда и това могло да стане в края на май, или началото на юни 2017г.
Освен при св. М., подс. В. посетил
и кантората на подс. В.С. която била ******* под № *** по регистъра на ********** ******, с район на действие РС – Х. На нея също
заявил, че по желание на бившата си ****** на която е настойник
и по това на близките й, искал да прехвърли имотите на ****
си.
Подс.С. също му разяснила необходимите документи включително необходимостта от разрешение
на районния съд за разпореждане с имотите на В.. През месец май 2017г. подс.В.
отново я посетил, занесъл й документите на имотите, които последната проверила липсвало
единствено разрешението на съда, за разпореждане с тях. За последното, подс. В.
казал на подс.С., че процедурата била задействана, документите били при адв. М., като й показал пълномощното, което му дал. От своя
страна след упълномощаването от подсъдимия, св. М.
пропуснал да подаде молба по чл.165 ал.4 вр. чл.130 ал.3
от СК, до РС – Хасково, за разрешение за разпореждане с имотите на В., като не
уведомил за това подсъдимия. Последния не могъл й да се свърже с него въпреки,
че го търсел, но не проверил и в съда, дали такова разрешение има. На 25.05.2017г. подс.
В. се чул по телефона с **** си - св.М. В.М., който тогава живеел в с.Т. и който му казал, че на следващия ден ще идва до
гр.Х. Тогава подсъдимия решил сделката с имотите на В., да се осъществи на
следващия ден въпреки, че нямал и не знаел дали има, издадено разрешение от
съда, за разпореждане с имотите й. Нямал и становище от настойническия съвет,
като не уведомил влизащите в него свидетели, за намерението си. На 26.05.2017г.
след като **** му пристигнал в гр. Х.,
двамата отишли в кантората на подс.С. и подс.В. поискал от нея, да осъществят
сделките с имотите. Подс. С. първоначално отказала, защото подс.В. не и
представил разрешението от РС- Хасково по чл.165 ал.4 вр. чл. 130 ал.3 от СК.
Тогава последния започнал да я убеждава, че такова разрешение имало и било в
св. М. По настояване на подс.С. отишъл да го търси до кантората, но не го
намерил. Върнал се при нея и продължил я убеждава, че разрешението е в св.М. и ще й го донесе, като я молел да ********
********,
понеже **** му бил трудно подвижен и не можел да идва често до
гр.Х. Въпреки, че подс.В. не и представил въпросното разрешение, подс.С. му
повярвала, че такова има и предвид здравословното състояние на **** му, се съгласила да изповяда сделките с имотите, но
поискала от подсъдимия да й донесе разрешението до края на работния ден, което
последния обещал. Подс. С. считала, че след получаване на разрешението същия
ден от подс. В., можела да извърши поправка на *********
актове. Свидетел на случилото се станал св.Х.
който по това време бил в кантората на подс. С., както и св. Х. Г. – П.
- ***** в кантората на С., като тази свидетелка изготвила
проекто ******* актове, за сделките с имотите на
пострадалата. Така на същата дата 26.05.2017г. подсъдимата С. като ****** с рег. № *** по регистъра на
********
********,
с район на действие РС – Х., издала четири ******* акта за ***** ***** – за покупко - продажба
на недвижими имоти, а именно: ****** *** № ***
том * рег. № **** ***.дело № 152/2017г.
, за апартамент № ** в гр.Х. кв. „Б.“
№ * вх. * ет. *., ***** *** № ***
том * рег.№ **** ***.дело № 153/2017г. за апартамент № ** в гр. Х.
кв. „О. № ** вх. * ет. *, ****** *** № *** том * рег. № **** ***.дело № 154/2017г.
за поземлен имот с идентификатор № *****.***.*** в гр.Х. кв. „О.“ с трайно
предназначение на територията - урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м./ и ******** *** № *** том * рег.№ **** ***. дело №
155/2017г. за гараж № 1 с идентификатор № *****.***.*.* в гр.Х. кв. „Б.“. Според *********** ******, пострадалата Т.В. чрез настойника си -
подс.В., продала на св. М. В.М., посочените
четири недвижими имота – първия за 9000 лв. при данъчна оценка на имота
26 893.20 лв., втория за същата сума - 9000 лв. при данъчна оценка на
имота 18624.50 лв. , третия за 8850 лв. при данъчна оценка на имота - 8844.30
лв. и последния за 5200 лв., при данъчна оценка на имота 5115.50 лв. В ***** ****** било отразено изявлението
на настойника – подс. В., че получил същия
ден сумите по сделките от купувача в брой, но в действителност купувача - **** му - св.М., не му заплатил нищо за имотите. В ****** ****** било посочено и,
че след като се уверила от представените й писмени доказателства, че продавача е
собственик на имотите и са изпълнени особените изисквания на закона, ******** одобрила проектите на ****** *****, които прочела
и след одобрението от страните, били подписани от тях и *******. Във всеки от ********* ******,
били изброени и документите представени за имотите и послужили за изготвяне на
договорите за продажбата им, сред тях липсва
отбелязване, при сделките да е било налице или да е представено разрешение на
РС – Хасково за разпореждане с имотите. След сключването на сделките, подс.В. търсел
св. М., но не го намерил и не занесъл на подс. С. разрешение
на съда за разпореждане с имотите на поставената под пълно запрещение В.,
защото такова нямало. Впоследствие подс.С. опитала също да се свърже със св. М., чрез св. Х.
но не успяла и решила да пусне жалба до АС при АК – Х., срещу М. Разговаряла и със св.З. също адвокат, тогава председател на АК – Х., но се разубедила и не пуснала жалба. От своя
страна подс. В., след сключването на въпросните сделки, подал на 01.06.2017г. молба
в Дирекция „СП“ Х. с която като
настойник, поискал пострадалата В., да бъде настанена дългосрочно в специализирана
държавна институция. По молбата започнала работа св.А.
- ***** ******* и установила продажбите на имотите на пострадалата
за които, Дирекция „СП“ не била изготвила доклади, уведомила за това св.М. и св.Д., също служители в Дирекция “СП“ - Х. Нямало
и внасяне от страна на подсъдимия, на сумите от продажбите в 7 дневния срок по
чл.165 ал.3 от СК, по сметка на В.. По повод проверката, трите свидетелки
провели среща с подс. В., който потвърдил продажбите и, че не внесъл сумите от
тях по сметката на пострадалата. Междувременно
след случилото се, подс. В. се свързал със св. М.
и разбрал, че последния не бил пуснал молбата до РС – Хасково за искане на
разрешение от съда за сделките, като му разказал за случилото се. Свидетеля
видял и два от нотариалните актове и изготвил молба до РС - Хасково от името на
подс. В., с която последния се запознал, съгласил и подписал. С молбата било поискано
даване на разрешение по чл.165 ал. 4 вр. чл. 130 ал.3 от СК, за разпореждане с
два от имотите на пострадалата – апартамента и гаража в кв. „Б.“ в гр. Х.. Молбата била
подадена в РС – Хасково на 08.06.2017 г. и заведена с вх. № 13955, към нея не
било приложено мнение на настойническия съвет, защото такова нямало. На същата
дата – 08.06.2017г. подс.В. ***, декларация за отказ за настаняването на
пострадалата, в специализирана институция. На следващата дата - 09.06.2017г. Дирекция „СП“ уведомила Община Х. и св.М.
– **** ****** в Общината, предприел
действия по смяната на подсъдимия като настойник, с роднина на пострадалата, но
те останали неуспешни и подсъдимия продължил да й е настойник. Пак на същата
дата, от Дирекция „СП“ – Х. била уведомена
РП - Хасково и възложена проверка на органите на МВР –Х.,
извършена от св.Б., която
установила изложените обстоятелства. По случая на 03.10.2017г. било образувано
досъдебното производство. Междувременно по подадената до РС – Хасково молба,
било образувано ч.гр.д. № 1359/17г. по което с Определение № 766 / 22.06.2017г.
бил поставновен отказ за разрешение, за продажбата на двата имота на
пострадалата. На 28.11.2017г. подс. В. превел сумата 13 500 лв. по сметка на
пострадалата, като в платежното нареждане посочил, че били средства от продажба
на имот. На досъдебното производство била изготвена оценителна експертиза от
вещото лице Б., чието заключение е изслушано и установено, че към
26.05.2017г. пазарната стойност на четирите недвижими имота на пострадалата, е общо
114 500 лв. В хода на процеса пред първата инстанция се установило, че през
месец май 2019г. подс. В. отново подал заявление, за настаняване на
пострадалата в специализирана институция.
Подсъдимите В.Т.С. и С.М.В.В. не са ******, последния е *********
за ****** през 1979 г. Двамата са с добри характеристични
данни. В обясненията си пред първоинстанционният съд, подсъдимата С. не отрекла
случилото се като заявила, че повярвала на подс.В. за наличието на разрешение
по чл.165 от СК, за сделките. Последното не отрекъл в обясненията си и подс. В.
в които фактически заявил, че бил подведен от св. М.
и смятал, че имало разрешение на съда, за разпореждане с имотите на В.. Посочил
и, че сторил това в неин интерес като нямал намерения, да я уврежда.
Настоящата инстанция намира, че районният съд е постановил
обжалваната присъда, при напълно изяснена
фактическа обстановка.
След анализ на събраните доказателства, съдът е достигнал до обоснован извод че
подс. С.М.В. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъплението по чл. 217 ал.4 вр. ал.2 от НК, за което го признал за виновен и
осъдил. За подс. В.Т.С., пак след
анализ на доказателствата, съдът правилно приел, че не установено тя да е
извършила от обективна страна, престъплението по чл.311 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК в което е обвинена и я оправдал. Районният съд обосновано е кредитирал обясненията на подс. С. като приел, че те
кореспондират както с обясненията на подс. В. в частта която я касае, така и с
установеното от останалите събрани доказателства, включително показанията на
св. Х., св. М. - **** на подсъдимия,
св. З., св. П.-Г., които също
кредитирал, както и с инкриминираните ***** актове. Обясненията на подс. В. в частта досежно отношенията
му с пострадалата и това, че се грижел за нея, също обосновано са кредитирани,
като кореспондиращи с кредитираните показания на свидетелите И. В., Л.
Б., В. К., М. Ш., И. Б., които установяват същите обстоятелства. Първите
трима свидетели, както правилно е забелязал районния съд, са членове на съвета
по настойничество на пострадалата и от тях подсъдимия не е искал съгласие, за
разпореждане с имотите й. Частта на обясненията на подс. С.В., в която отрекъл да
е действал съзнателно против законните интереси на представляваната, са защитна
версия неподкрепена от останалите събрани и кредитирани доказателства и в тази
им част не следва да се кредитират. В тази насока обосновано са кредитирани и показанията
на св. Д. С.,
установяващи действията на подсъдимия във връзка с намерението му за продажба
на имота в кв. О., преди и след поставянето
на пострадалата под запрещение, както и тези на свидетелките Д., М., А., М. и Б., установяващи
действията му спрямо пострадалата, след продажбите.
Престъплението злоупотреба на доверие е
уредено в Раздел VIII на Глава пета от особената част на НК и е против
собствеността. Непосредствен обект на квалифицираният му състав по чл. 277 ал.4
вр. ал.2 от НК, са обществените отношения свързани със законосъобразното
осъществяване на представителна власт, произтичаща на правно основание - закон
или договор между дееца и представлявания титуляр на имуществените права, които
са предмета на престъплението. В случая след като подсъдимия придобил
качеството „настойник“ на поставената под пълно запрещение В., е станал неин
законен представител. Дейността му на настойник е била почетна /неплатена/, но
имал вменено от СК задължение да се грижи за нея и интересите й, включително
имуществените с грижата на добър стопанин. Като неин представител по закон е могъл
да сключва правни сделки от името и за сметка но пострадалата, но само в неин
интерес. Разпореждането с недвижимите й имоти е следвало да става пак в неин
интерес, след получено мнение на настойническия съвет и разрешение на районния
съд по чл.165 ал.4 вр. чл. 130 ал.3 от СК. Вместо да изпълни тези свои
задължения като настойник на пострадалата, подсъдимия на практика се разпоредил
с цялото й недвижимо имущество като го продал фиктивно на **** си, без да получи каквато и да е сума от продажбите
и без да има за това разрешение от РС -Хасково по чл.165 ал.4 вр. чл.130 ал.3 от СК. Тези действия на подсъдимия са изцяло във вреда на законните интереси на
пострадалата В. защото сделките освен, че не послужили за задоволяване на
нейните субективни права и законни интереси, я лишили от цялата й недвижима
собственост, включително от дом.
От субективна
страна правилно е преценено, че деянието е извършено от подсъдимия при пряк
умисъл като форма на вината, като е съзнавал, че действията му по продажбите на
имотите, са против законните интереси на представляваната. Умисълът е установен
от действията на самият подсъдим, включително по поставянето на пострадалата
под запрещение. Последното макар фактически да било необходимо с оглед
заболяването й, само по себе си е било насочено към извършените впоследствие
продажби на имотите й, каквито не се налагали за задоволяване нуждите й.
Прекият умисъл се установява и от последващите действия на подсъдимия, предприети
за настаняването й в специализирана институция, почти непосредствено след
продажбите, а внасяне на сумата от 13 500 лв. по сметка на пострадалата и
оттеглянето на молбата за настаняването й в специализирана институция, са извършени
от подсъдимия за прикриване на престъплението, след като е разкрит. Ето защо
настоящата инстанция намира, че оплакването в жалбата за липсата на умисъл у
подс. В. и изводите на първата инстанция относно действията му, са несъстоятелни.
Такова е и твърдението, че бил подведен от св.М.
и в субективните си представи съзнавал, че вероятно имало разрешение от съда за
сделките с имотите на пострадалата, а реално такова нямало. В тази насока не е
установено св.М. да е заявявал
на подсъдимия, че разрешение от съда за сделките има, самият подсъдим не е
недеспособен и много ясно както от св.М.,
така от св. С. и от самата подс. С. е знаел, че за извършване на
въпросните сделки е необходимо разрешение от съда, каквото нямал. Последващите
действия по подаване на молбата до РС – Хасково за даване на такова разрешение
за два от имотите на пострадалата, по която е постановен отказ, е било изцяло безпредметно.
В резултат на престъплението на пострадалата са причинени щети чрез продажбата
на четирите й имота, в размер на 114 500 лв., каквато е общата им пазарна
стойност и тези щети са значителни, защото е лишена от цялата си недвижима
собственост.
При определяне на наказанието на подсъдимия С.В.,
за престъплението по чл.217 ал.4 вр. ал.2 от НК, са отчетени изцяло
отегчаващите и смекчаващи, вината му обстоятелства. Правилно като отегчаващо е
прието, че се касае за всички притежавани от пострадалата имоти, включително
жилището й , а като смекчаващи необремененото му съдебно минало, добрите харктеристични
данни, полаганите грижи за пострадалата, включително преди да й бъде назначен
за настойник и след деянието, възстановяване на част от вредите. Наложеното му
с присъдата наказание е определено при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б. „Б“ и
ал.3 от НК, чрез замяна на предвиденото за престъплението наказание „лишаване
от свобода“ което е без долен минимум, с „пробация“ по чл.42 а ал.1 от НК с
двете задължителни пробационни мерки по
чл. 42 а ал. 2 т.1 и 2 от НК, в минимален размер от 6 месеца и неналагане на
кумулативно предвиденото наказание „глоба“. Така определеното на подсъдимия
наказание, е справедливо.
По отношение на гражданският иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен
против подс.В. от пострадалата Т.В., чрез особеният й представител - адв.Г. за
сумата 114 500 лв., претендирана като обезщетение на причинените й от
престъплението по чл. 217 ал.4 вр. ал.2 от НК имуществени вреди, правилно
първоинстанционния съд приел, че този иск е основателен и доказан, до сумата 101 000
лв., която ведно с лихвата върху нея, от датата на увреждането, осъдил
подсъдимия да заплати. В тази насока, правилно е приспадната внесената от
подсъдимия сума 13 500 лв. по сметка на пострадалата и за разликата над
уважения размер от 101 000 лв., до пълния предявен от 114 500лв., искът е
отхвърлен. Настоящата инстанция не споделя оплакването, че пострадалата не е
претърпяла имуществени вреди от престъплението, понеже не загубила собствеността си върху имотите,
защото сделките обективирани в ****** ******, са нищожни. Въпросните ******** актове за четирите сделки, не попадат в
обхвата на чл. 576 от ГПК и не са нищожни. Самите сделки които тези ******* актове обективират са унищожаеми по
смисъла на чл.27 от ЗЗД, защото са сключени от представител на недееспособен,
без спазване особените изисквания на закона за тях, но до унищожаването им по
реда на чл. 32 от ЗЗД, пораждат своя вещнопрехвърлителен ефект и пострадалата е
претърпяла установените преки и непосредствени вреди от престъплението. Правилно
е произнасянето и по разноските.
По протеста с който се иска осъждане на
подсъдимата С., по повдигнатото й обвинение за престъплението по чл. 311 ал.1
вр. чл. 26 ал.1 от НК настоящата инстанция намира, че също е неоснователен,
както бе отбелязано в началото. В случая не се спори, че подсъдимата С.
действайки като ****** при издаването
на инкриминираните четири ****** акта, за
покупко продажба на недвижимите имоти - ******
акт № *** том *, рег. № ****, ***.дело № 152 /
2017г. , ***** акт № ***
том *, рег. № ****, ***. дело № 153/2017г., ******
акт № *** том * рег.№ ****, ***.дело № 154 / 2017г.
и ****** акт № ***
том *, рег. № ****, *** .дело № 155 / 2017г. , е била длъжностно лице по
смисъла на чл. 93 т.1 б. „ Б“ от НК. Като такава тя е годен субект на
престъплението по чл.311 от НК - лъжливо документиране. Предмет на това
престъпление от обективна страна, е удостоверяване в официален удостоверителен,
а не в диспозитивен документ, на конкретни факти или обстоятелства които не
съответстват на обективната действителност. Инкриминираните ******** актове са удостоверителни комплексни
документи, защото в частта отразяваща договорките и изявленията между и на
страните по сделката, документа е частен. Относно самите ******* удостоверения на ********, е официален - т.4 П 3/82г. на ПлВС. В
конкретния случай, в четирите ***** акта, в частта
им касаеща предмета на обвинението по чл.311 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, подс.С. посочила,
че след като се уверила от представените й писмени доказателства, че продавача
е собственик на имота и че са изпълнени особените изисквания на закона,
одобрила представените й от страните проекти на ********
актове. В цитираните ******* актове не се
установява, да е посочвала вмененото и с обвинителният акт като невярно документиране,
че при покупко продажбите са изпълнени особените изисквания на закона, в случая
това по чл. 165 ал. 4 вр .чл.130 ал.3 от СК, че при извършване на действията на
разпореждане с недвижимите имоти от страна на подс. В., е налице разрешение на
РС - Хасково при положение, че такова не било налице с цел да се ползват тия
документи – ******* актове, като доказателство за тия
обстоятелства. Липсата на такова отбелязване в *******
актове от страна на подсъдимата, изключва обективната страна на престъплението.
На практика с обвинителния акт, прокурорът е разширил съдържанието на самите ******* актове, вменявайки на подсъдимата удостоверения
в тях, каквито не извършила. Установените от доказателствата действия на подс. С.
като ******* сочат, не на невярно документиране в
удостоверителен документ, а на нарушение или неизпълнение на служебните й задължения
на ***** и евентуално на административно
нарушение, или на друга материална наказателно правна квалификация, подсъдна на
по – горен съд, каквото обвинение няма. Ето защо правилно е оправдана по
повдигнатото обвинение за престъплението
по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Предвид изложеното и долкото не се
установи при проведеното съдебно производство пред първата инстанция, да са
допуснати съществени процесуални нарушения и не са налице основания, за
изменяване или отмяна на обжалваната присъда, същата като правилна , обоснована
и законосъобразна, следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното и на осн. чл. 338 вр. чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 73/07.11.2019. год., постановена по НОХД № 544 / 2019 год. , по описа на
Районен съд – Хасково .
Решението не подлежи на
обжалване .
Председател: Членове :
1. 2.