Определение по дело №663/2018 на Окръжен съд - Варна

 

Предявени са искове от А.В.С., гражданин на Руска Федерация, с адрес гр. Правец, ул. „Опълченска” № 14, чрез адв. К.М. - САК, срещу „МИГ – МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“ № 15, представлявано заедно и поотделно от Галин Иванов Ненов и Марияна Димитрова Ненова,  с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 и 1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмени доказателства.

С определение № 2133/18.06.2018 год., съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 ГПК.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „МИГ – МАРКЕТ“ ООД, чрез управителя Галин Иванов Ненов, депозира писмен отговор вх. № 20453/ 06.07.2018 год., с който оспорва исковата претенция по основание и релевира възражение, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на Глава XXXII от ГПК „Производство по търговски спорове“. С определение 2437/09.07.2018 год. съдът е оставил без уважение повдигнатото възражение и е разпоредил препис от отговора да се връчи на ищцовата страна. В срока по чл. 367 ГПК е постъпил втори отговор от 11.07.2018 г. от ответното дружество, чрез адв. Е.П. – САК, с който се оспорва като неоснователна претенцията и се обективира искане по доказателствата.

С определение № 2741/31.07.2018 год., съдът е разпоредил препис от писмения отговор да се връчи на ищцовата страна, която в срока по чл.372, ал.1 ГПК е депозирала допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната такава и оспорва направените от ответника възражения.

В депозирания отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа изразеното становище за неоснователност на претенцията, като се присъединява към твърденията на ищеца за извършено плащане в негова полза, но релевира възражение за връщане на получената сума.

 

          По допустимостта на претенциите:

           Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на преддоговорни отношения, във връзка с покупката на имот от ответното дружество, като част от предмета му на дейност, като интересът от иницииране на производството ищецът свързва с неосъществяването на процесната продажба. Сезиран е компетентен съд. При наличие на предвидените в закона положителни предпоставки и при липса на отрицателни такива, се налага извод за допустимост на инициираното исково производство.

 

         По предварителните въпроси:

          Предявените от А.В.С. срещу „МИГ – МАРКЕТ“ ООД искове се намират от съда за допустими. Интересът от завеждането им ищецът свързва с неизпълнение на постигантите уговорки от страна на ответника и наличие на вземане въз основа неоснователно разместване на имуществени блага.

           Доколкото предявените искове са с предмет връщане на даденото, вследствие нa неосъществено основание – търговска сделка, претенциите следва да се разгледат по особения ред за търговски спорове.

 

           По доказателствата:

          СЪДЪТ намира, че доколкото представените с исковата молба /л.5-20/, допълнителната искова молба от 31.07.2018 год. и от 07.09.2018 год. /л.70-83; л.87-94, с изключение на предварителния договор и анекса, представени с ДИМ от 07.09.2018 год., поради идентичността им с тези представени с ДИМ от 31.07.2018 год./, както и тези с писмения отговор от 06.07.2018 год. /л.234-236/, допълнителния отговор са за установяване на релевантните за спора твърдения, същите са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати до събиране, а по приемането им съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.  

           СЪДЪТ намира, предвид предприетото от ответника оспорване на иска с представения допълнителен отговор, с аргумент за връщане на процесните суми, респ. признаване факта на получаването им от ищеца, че направените от страните доказателствени искания във връзка с факта на плащане от ищеца на ответника на претендираните суми са неотносими, доколкото след приключване размяната на книжа, става ясно че между страните няма спор по този въпрос. Всички направени от ответника оспорвания на автентичността на представените от ищеца квитанции, респ. доказателствените искания на ищеца за установяване факта на авторството на квитанциите и издаването им от служители на ответника, са неотносими с оглед промяната в защитната позиция на ответника и солидаризирането му с твърдението на ищеца за извършено плащане на процесните суми в негова полза. По тази причина не следва да се открива производство по оспорване на автентичността на квитанциите, нито да се изследва въпросът персонално кои служители са ги подписали, респ. да се задължава ответника да дава обяснения в тази посока, или да се назначава експертиза/допускат свидетели/ оглед за изясняване на този въпрос.

             СЪДЪТ намира, че на ответната страна следва да бъде дадена възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението да конкретизира фактите и обстоятелствата, за доказването на които се иска събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама души свидетели, след което съдът ще се произнесе по тяхното допускане.

 

             СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

             СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

             За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

 

            Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от А.В.С., гражданин на Руска Федерация, с адрес гр. Правец, ул. „Опълченска” № 14, чрез адв. К.М. - САК, срещу „МИГ – МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“ № 15, представлявано заедно и поотделно от Галин Иванов Ненов и Марияна Димитрова Ненова, искове с правно основание чл.55, ал.1 предл. второ ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 54 249.97 лева, платени на неосъществено основание с три ПКО от 04.06.2013, 07.06.2013 и 01.07.2013 год. по уговорки за закупуване на студио № 19, намиращо се в гр.Бяла и в евентуалност, иск с правно основание чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 15 600 лева, платени без основание с ПКО от 07.06.2013 год. и в евентуалност, платени на неосъществено основание поради незакупуване на ап.119, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба

            ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

          ОБЯВЯВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

            Предявени са в условията на обективно съединяване искове от А.В.С., гражданин на Руска Федерация, с адрес гр. Правец, ул. „Опълченска” № 14, , срещу „МИГ – МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“ № 15, с правно основание чл.55, ал.1 предл. второ ЗЗД и в евентуалност, иск с правно основание чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД.

           Твърди се в сезиралата съда искова молба,  че през 2013 год. ищецът е имал уговорка с „МИГ – МАРКЕТ“ ООД да закупи като физическо лице студио № 19, намиращо се в гр. Бяла, обл. Варна, в сграда с адм. адрес ул. „Цар Ивайло“ № 1, която уговорка била постигната след оглед на студиото. Сочи, че с квитанции – ПКО е платил за посоченото студио в брой в офиса на „МИГ – МАРКЕТ“ ООД авансово сума в общ размер 54 249.97 лева на три пъти, съответно с квитанции от 04.06.2013 год. – за 29 350 лева, от 07.06.2013 год. – за 15 600 лева и на 01.07.2013 год. – 9 299.97 лева. Излага, че в квитанцията от 07.06.2013 год. неправилно е записано, че вноската от 15 600 лева е направена за покупката на ап. 119 в сградата, който никога не е бил негова собственост. Твърди, че впоследствие „МИГ – МАРКЕТ“ ООД е решило да продаде въпросното студио № 19 с идентификатор 07598.305.407.1.19, заедно с идеални части от земята върху която е построена сградата – ПИ с идентификатор 07598.305.407, на „РИК 2012“ ООД, ЕИК *********, в което е съдружник. Сочи, че сделката е била изповядана на 29.01.2014 год. с нот. акт № 85, тoм IV, дело № 665/2014 г. по описа на СВ – гр. Варна. Излага, че цената вписана в нот. акт, е 47 265.89 лева и е платена от дружеството-купувач, за което продавачът „МИГ-МАРКЕТ“ ООД му е издал фактура № 20447/29.01.2014 год. Аргументира извод за недължимост на платените от него 54 249.97 лева, като сочи, че не е отправил веднага искане за връщането им, защото е имал намерение да използва вноските за закупуване на друг апартамент в сградата, който така и не купил. Освен това, твърди, че от 2015 год. отношенията между етажните собствениците и „МИГ-МАРКЕТ“ ООД са се влошили, поради което е изгубил желание да придобива друг имот в сградата. Сочи, че не е успял да постигне доброволно връщане на процесните суми, поради което и предвид скорошното изтичане на петгодишния давностен срок претендира по съдебен ред. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

             В срока по чл.367 ГПК, ответникът „МИГ – МАРКЕТ“ ООД депозира писмен отговор от 06.07.2018 год., с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че никога не е имал договорни отношения с ищеца, който не е съдружник  в „РИК 2012“ ООД, а единствено пълномощник на последното при изповядването на сделката за придобиване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07598.305.407.1.19, представляващ Студио № 19, находящо се в Апартаментен компекс „Силвър Бийч“ – корпус „А“, гр. Бяла, обл. Варна, ул. „Цар Ивайло“ № 1. Излага следната хронология в отношенията му с „РИК 2012“ ООД във връзка с покупката на имота: на 09.09.2013 год. е бил сключен предварителен договор за продажба на Студио № 19, като е била определена цена в размер 27 000 евро с включен ДДС за студиото и 2 000 евро с включен ДДС за 100 кв.м. ид.ч. от земята, върху която е построена сградата; на 09.09.2013 год. „РИК 2012“ ООД е заплатило 9 779.15 лева, представляващи левовата равностойност на 5000 евро, по фактура № 18773;  на 08.10.2013 год. са били внесени 15 000 евро по фактура № 19026; на 25.10.2013 год. са били внесени 5 000 евро по фактура № 19037; на 07.11.2013 год. са били внесени 2 000 евро по фактура № 20437; на 23.01.2014 год. са били внесени 3 911.66 лева, представляващи левовата равностойност на 2 000 евро по фактура № 20437. Сочи, че всички плащания са постъпили по разплащателните сметки в лева и евро на „МИГ – МАРКЕТ“ ООД в „Уникредит Булбанк“ АД, като за всички получени суми са били издадени фактури за авансови плащания. Излага, че на 29.01.2014 год. е бил сключен окончателният договор  с нот. акт № 25, том I, рег. 257, дело 19 на нотариус Марина Ташева, рег.№ 34 при НК. Твърди, че на същата дата 29.01.2014 год. е било издадено дебитно известие № 20447, с което са фактуриране, съотв. студио № 19 с цена 44 006.18 лева, както и 100 кв.м. ид. ч. земя с цена 3 259.71 лева и са приспаднати получените аванси в размер 47 265.89 лева. Освен това, начислен е бил и ДДС върху държавните и местни данъци и такси по прехвърлянето съгл. чл.26, ал.3, т.1 ЗДДС в размер на 384.78 лева, за което е издадена фактура № 20447. Твърди, че не е имало други плащания във връзка с продажбата, а ищецът в качеството му на пълномощник на продавача, е декларирал, че посочената в нот. акт цена е действително уговорената такава. По отношение на твърденията ищеца за заплащане от негова страна на процесните суми излага, че не са били водени преговори с ищеца в лично качество за покупката на имоти, нито пък има договорни отношения с него. Оспорва представените три броя квитанции да са били издавани от името на „МИГ – МАРКЕТ“ ООД, респ. подписвани от негов служител. Намира за несериозно твърдението за извършени плащания предвид липсата на предварителен договор като основание за тях, както и фактът, че процесните суми не са били потърсени по-рано. Позовава се на чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, за да мотивира недопустимост на плащанията над  10 000 лева в брой. Като оспорва истинността на представените квитанции, моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и присъждане на разноски.

              В срока по чл. 367 ГПК постъпва втори отговор от 11.07.2018 год. ответникът, чрез адв. Е.П., поддържа направените оспорвания и конкретизира, че не е имал договорни отношения с ищеца нито във връзка със студио № 19, нито във връзка с ап. № 119, индивидуализирани подробно в исковата молба. По отношение на представените квитанции, твърди, че нямат никаква доказателствена стойност, доколкото не представляват нито официален, нито частен документ, не съдържат необходимите реквизити – към кой приходен касов ордер се издават, печат, наименование на организацията – издател, качество на лицето, подписало квитанциите. Моли за задължаване на ответника да представи квитанциите в оригинал и да се открие производство по оспорването им, а по отношение на останалите приложени към исковата молба доказателства аргументира тяхната неотносимост.

               В срока по чл.372 ГПК, ищецът А.В.С., чрез адв. К.М., депозира допълнителна искова молба от 31.07.2018 год., с която изразява становище по наведените от ответника доводи за неоснователност на предявения иск. Заявява, че прави поправка на направеното в исковата молба твърдение, че е съдружник в „РИК 2012“ ООД, като твърди, че всъщност е пълномощник на дружеството от 2014 год. до настоящия момент, но не и съдружник в същото. Сочи, че двама от служителите в „МИГ – МАРКЕТ“ ООД – Десислава Георгиева и Ивелина, с тел. номер **********,  приемат пари на ръка и издават за тях квитанции като процесните, без да е категорично сигурен за имената, поради което моли за изискване на справки от ТД на НАП – гр. Варна, от които да се установи кои са били назначените счетоводители и касиери в периода 30.05-02.07.2013 год. Моли да бъде задължен ответника да отговори дали има служители, които да се подписват с почерк и подпис като тези в процесните три квитанции, като при отрицателен отговор да бъдат допуснати като свидетели служителите Десислава Георгиева и Ивелина за установяване авторството на първоначално приложените квитанции, както и тези към допълнителната искова молба. В условията на евентуалност прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-почеркова експертиза, която да изследва почерка и подписа на посочените служители, респ. останалите служители при ответника. Твърди, че за да бъде извършена продажбата на студио № 29, служителят Гергана Йорданова е взела от него оригиналите на представените квитанции, както и на квитанция от 31.05.2013 год. за внесени от съдружника в „РИК 2012“ ООД Александър Дроздов 3 911.66 лева, почеркът и подписът в която, са идентични с тези в представените три квитанции. Преди да му бъдат взети, обаче, сочи че е успял да направи нотариално заверени преписи на същите. За доказване на стила и практиката за получаване на пари на ръка за продаваните от ответника апартаменти представя още два броя квитанции от 02.09.2011 год. и от 16.09.2011 год. за направени вноски във връзка с ап. 53, в които отново е налице съвпадение по почерк и подпис. Излага, че предаването на процесните суми е извършвал в офиса на ответника, в стая, която се намира на втория етаж, в дъното на коридора в последната врата вляво, до която винаги е бил воден от Гергана Димитрова, която е водила с тях и служител с име „Деси“, или Ивелина за подписване на квитанциите и получаване на парите. В тази връзка моли за извършване на оглед с цел установяване съществуването на такава стая на втория етаж в офиса на ответника. Моли за задължаване на Гергана Йорданова да представи оригиналите на процесните три броя квитанции, както и същата да бъде призована като свидетел. За обосноваване на твърденията за водени между страните преговори се позовава на приложени към ДИМ разпечатки от получени от Гергана Йорданова имейли, с които същата е изпратила  на електронната поща на съпругата му Предварителен договор от 04.06.2013 год. с предмет придобиване собствеността на студио № 19, както и Анекс към него от 05.06.2013 год.

              В срока по чл. 372 ГПК, ищецът, чрез адв. М., подава втора допълнителна искова молба от 07.09.2018 год., с която допълва, че и трите представени квитанции са от един и същи кочан с бар код 3800146800307. Освен това, сочи че от представената нотариално заверена квитанция от 10.09.2013 год. за заплатена стойност на ток за студио № 19 от „РИК 2012“ ООД също е видно, че съществува практика за издаване на квитанции като процесните, още повече, че имейл с искане за заплащане на сумата за ток е изпратен до ищеца, чрез електронната поща на съпругата му. Аргументира качеството частен документ на представените квитанции, като не на последно място излага, че наличието на нотариална заверка на представените преписи, удостоверява, че частният документ е съществувал оригинал, позовавайки се на Решение № 19/12.02.2013 год. по гр.д. № 864/2012 год. на ВКС.

               В срока по чл.373 ГПК, ответникът „МИГ – МАРКЕТ“ ООД е подал допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който излага фактически твърдения в посока получаване на процесните суми, но възразява, че поради липсата на възникнали договорни отношения с ищеца, платеното от него му е било върнато. Излага, че в края на 2012 год. и началото на 2013 год. ищецът се е свързал с него и е проявил интерес да закупи в бъдеще (лично за себе си, чрез съпругата си Милена Максимова или чрез „РИК 2012“ ООД, чийто пълномощник бил) различни самостоятелни обекти, собственост на „МИГ – МАРКЕТ“ ООД, находящи се в комплекс „Силвър Бийч – корпус А“, гр. Бяла, обл. Варна, м-ст „Лагерите, ул. Цар Ивайло“ № 1. Сочи, че сред тези обекти било и процесното студио № 19, като към онзи момент ищецът нямал яснота дали ще закупи последното лично за себе си, или за други физически или юридически лица. Твърди, че въпреки това било постигнато съгласие С. да преведе на ответника гаранционен депозит в размер на 54 249.97 лева, срещу който ответникът се задължил да не предлага за продажба на трети лица посоченото студио, докато С. вземе окончателно решение. Потвърждава изложеното още с исковата молба твърдение за извършени три вноски по депозита от съответните дати: 04.06.2013 год. – 29 350 лева, от 07.06.2013 год. – 15 600 лева и от 01.07.2013 год. – 9 299.97 лева, като потвърждава още и че за вноските са били издадени три квитанции към ПКО, които се представени от ищеца и които той също прилага към допълнителния отговор. Намира, че доколкото вноските представляват гаранционен депозит, а не авансово плащане или капаро, за извършването им не е било необходимо издаване на фактури, нито пък е бил сключен предварителен договор. По същата причина сочи и че вноските не били осчетоводени при него. Твърди, че в началото на септември 2013 год. С. го е уведомил, че студио № 19 ще бъде закупено от „РИК 2012“ ООД, на което е пълномощник. Потвърждава изложеното с отговора на ИМ, че предварителен договор бил сключен с „РИК 2012“ ООД на 09.09.2013 год., като купувачът заплатил авансово и на вноски покупната цената по начина посочен на стр. 2 от депозирания на 06.07.2018 год. отговор. Излага отново, че окончателният договор бил сключен на 29.01.2014 год., като по сделката купувачът бил представляван от ищеца С. по пълномощие. Поради осъществената продажба и липсата на основание за задържането му, сочи, че внесеният от С. в лично качество депозит в размер на 54 249.97 лева бил върнат на ищеца, а от своя страна последният предал на ответника оригиналите на квитанциите към ПКО от 04.06.2013 год., 07.06.2013 год. и от 01.07.2013 год. предвид липсата на вземане към ответника. Отбелязва, че е продал на „РИК 2012“ и „МИЛЕНА 13“ ЕООД, свързани с ищеца и други самостоятелни обекти в апартаментния комплекс. Позовава на чл.77, ал.2 ЗЗД, като твърди, че процесните квитанции представляват такъв особен документ, който веднъж върнат на него, съставлява доказателство, че ищецът няма вземане в общ размер 54 249.97 лева, след като доброволно се е лишил от оригиналите на квитанциите.

            ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО и НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че ищецът е извършил в полза ответника плащане в общ размер на 54 249.97 лева на три вноски от съответните дати: 04.06.2013 год. – 29 350 лева, от 07.06.2013 год. – 15 600 лева и от 01.07.2013 год. – 9 299.97 лева с оглед бъдещо придобиване собствеността върху студио № 19, намиращо се в гр. Бяла, обл. Варна, в сграда с адм. адрес ул. „Цар Ивайло“ № 1, при отсъствие на договорна връзка между страните.

            Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Ищецът следва да докаже факта на извършено плащане в съответствие с твърдението за изпълнение на бъдещо задължение, което впоследствие така и не е възникнало (на неосъществено основание). С оглед извършено с допълнителния отговор на ответника признание на посочения факт, а именно, че при отсъствие на съществуваща договорна връзка между страните, ищецът е извършил в негова полза описаното в исковата молба плащане, то съдът приема, че между страните не съществува спор по този въпрос, следователно фактът на извършено плащане при липса на облигационни отношения между страните не се нуждае от доказване. Изложеното е относимо и спрямо евентуално предявения иск по чл.55, ал.1, предл. ЗЗД.

            В тежест на ответника е да установи твърдения си във връзка със собствената му изправност, а именно връщане на процесните суми на ищеца.

            УКАЗВА на страните, че се позовали на всички релевантни за очертаване на основанието на иска и насрещните възражения факти и са ангажирали допустими доказателства за обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест.

            УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор. В случай на постигната спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

            ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените от А.В.С. писмени доказателства към исковата молба и допълнителната искова молба от 31.07.2018 год. и от 07.09.2018 год.

            НЕ ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към ДИМ от 07.09.2018 год. предварителен договор и анекс.

            ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към отговора и допълнителния отговор на „МИГ – МАРКЕТ“ ООД писмени доказателства.

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „МИГ – МАРКЕТ“ ООД да бъде задължен ищеца А.В.С. да представи процесните квитанции в оригинал.

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „МИГ – МАРКЕТ“ ООД за откриване на производство по чл.193 ГПК по отношение истинността на представените с исковата молба квитанции.

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца А.В.С.  за извършване на служебни справки в ТД на НАП – гр. Варна за имената на служителите при ответника „МИГ – МАРКЕТ“ ООД.

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца А.В.С. за задължаване на ответника да даде обяснения дали почерка и подписа в процесните квитанции съвпада с този на  служителите му.

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца А.В.С. за призоваване на служители на ответника като свидетели за установяване на принадлежността на подписите на процесните квитанции, както и фактите, свързани с издаването им.

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца А.В.С. за назначаване на съдебно-почеркова експертиза, която да изследва почерка и подписа на служителите при ответника.

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца А.В.С. за извършване на оглед в сградата на ответника „МИГ – МАРКЕТ“ ООД.

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване по реда на чл.192, ал. 1 ГПК  от  Гергана Йорданова – служител при ответника „МИГ – МАРКЕТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Страхил войвода“ № 15, да представи оригиналите на квитанции от 04.06.2013 год., 07.06.2013 год., 01.07.2013 год., издадени на А.В.С..

           ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да конкретизира фактите и обстоятелствата, за доказването на които се иска събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама души свидетели, след което съдът ще се произнесе по тяхното допускане.         

           УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.

           ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

           НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

           РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail: mediation@vos.bg .

         УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.

         НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на  18.12.2018 год. от 10.30 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на ищеца се връчи препис и от допълнителния отговор.

 

                                                             СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: