О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
29.07. 2020
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 360 2020
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „ГАЛОП ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -1000, р-н Средец, ул. „Солунска” № 9, ет. 1, ап. ляво, представлявано от управителя Даниел И. Троев чрез Адвокатско дружество „Ш. и Янков”, Булстат *********, с адрес: гр. София, ул. „Цар Асен” 8, ет. 1, ап. 3, представлявано заедно и поотделно от адв. Мартин Янков и адв. Н.Ш. срещу Д.Н.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***.
Съдът на основание чл.
140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото
съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че на 24.04.2019г. подал до Районен съд - Дупница заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1941/2019г. по описа на РС-Дупница и издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 2 240 лв. - задължение по трудов договор № 77/04.07.2019г., от които 560, 00 лв., представляващи обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ и сумата от 1 680 лв., представляваща наложена имуществена санкция на основание чл. 203, ал. 1 от КТ и чл. 207, ал. 1, т. 1 от ГПК, заедно със законната лихва за забава от датата на подаване заявлението - 24.09.2019г., както и направените разноски по делото в размер на 44, 80 лева държавна такса и 465, 00 лв. адвокатско възнаграждение, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което предявява настоящите установителни искове. Твърди, че на 04.07.2019г. е сключен трудов договор № 77/04.07.2019г. между страните в процеса с правно основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, по силата на който ответникът се задължил да изпълнява длъжността шофьор на товарен автомобил /международни превози/ за неопределено време с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560, 00 лв., а в т. 3 от договора е уговорено между работодателя и работника, че срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор се определя на 30 дни и е еднакъв и за двете страни. Със заповед № 113 от 05.07.2019г. Д.Н.Ч. е командирован в Германия за времето от 05.07.2019г. до 04.09.2019г. На служителя е възложено натоварване на камиона на дата 12.07.2019г. в Германия от адрес: (3044) D - 67693 Fishbach, Hauptstr 61, Fa Brentzel, 5.5. m. EWP, 2,4t. и разтоварване на товара на 16.07.2019г.в Германия на пункт, който му е указан в съобщение - D - 79761 Weil am Rhein. Работникът натоварил камиона на 12.07.2019г., след което напуснал Германия на 13.07.2019г. и не се явил на работа четири поредни работни дни – от 15.07.2019г. до 18.07.2019г. включително и не довършил възложения му курс, предвиждащ натоварване на камиона на 12.07.2019г. в Германия и разтоварване на товара на 15.07.2019г. на определен пункт в Германия, като вместо това изоставил натоварения автомобил на паркинг в гр. Карлсдорф, намиращ се на 291 км. от пункта за разтоварване в Германия. На 22.07.2019г. на работника е изпратено искане с куриерска служба на постоянния му адрес за даване на обяснения във връзка с напускането на работното му място, неизпълнението на служебните му задължения и неявяването му на работа. Пратката е взета на 22.07.2019г. и е пътувала с товарителница № 50711950676, направен е неуспешен опит пратката да бъде доставена на ответника, като на адреса за кореспонденция не е намерено такова лице, пратката е била оставена в офис на „Спиди” АД, но така и не е потърсена, куриерът се е свързал с по телефона с ответника, но същият е отказал пратката. В предоставения от работодателя срок и до момента на депозиране на исковата молба, ответникът не предоставил писмени обяснения пред работодателя относно причините за неспазване на задълженията си по гореописания трудов договор. С неявяването си на работа в периода 15.07.2019г. - 18.07.2019г. многократно е нарушено задължението му по чл. 126, т. 1 от КТ да се яви навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време. Поради изложеното и на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193 и чл. 194 от КТ твърди, че със заповед №1/26.07.2019г. Д.Ч. е наказан с дисциилинарно наказание „Уволнение“. Направен е опит да му се връчи заповедта за дисциплинарно уволнение с „Български пощи” ЕАД, но отново неуспешно - пратката се е върнала със статус „непотърсена” – видно от известието за доставяне на „Български пощи” ЕАД. Предвид горното твърди, че ответникът на основание чл. 221, ал. 2 от КТ му дължи сумата от 560, 00 лева, представляващо обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестие, както и че предвид факта, че след като ответникът напуска Германия на 13.07.2019г. и не се явява на работа поредни работни дни от 15.07.2019г. до 18.07.2019г. включително, „ГАЛОП ГРУП“ ЕООД търпи значителни имуществени вреди, тъй като се налагало да бъде командирован нов шофьор от България до Германия и също така товарът да се разтовари с един ден закъснение - за понесените от дружеството щети Надежда Арнаудова - ръководител транспорт е изготвила Констативен протокол за установяване на щети, въз основа на който е издадена заповед № 11 от 18.07.2019г., с която на Д.Ч. като материално отговорно лице, на основание чл. 203, ал. 1 и чл. 207, ал. 1, т. 1 е наложена глоба в размер на три брутни заплати, а именно 1 680 лева. Констативният протокол за установяване на щети и заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност са изпратени до постоянния адрес на Д.Ч., но след разговор по телефона с куриер, същият е отказал пратката, в указания срок не е възразил срещу заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност, поради което претендира обезщетение за претърпените от дружеството вреди на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ в размер на 1 680 лева. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи посочените суми заедно със законната лихва за забава от датата на подаване заявлението - 24.09.2019г. до окончателното погасяване на задължението, както и направените разноски по делото, вкл. и по заповедното, в това число и адвокатски хонорар.
В срока за отговор е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените претенции. Не оспорва, че е подписал трудов договор от 04.07.2019г. с ищеца, като въз основа на него е заминал за Германия. Съгласно договоренените условия с ищеца е следвало да получи аванс за престоя си в Германия, който аванс същият не заплатил, а и заявил на ответника след като вече е пристигнал в Германия, че няма да му заплати пътя до Германия, защото камионът е бил празен, въпреки, че първоначлните им уговорки били да се заплати. След като не са заплатили съгласно уговореното и поради това, че му дали да управлява камион без хладилник, отново в разрез с договореното помежду им, ответникът заявил, че поради неспазване на уговорките, които са постигнали при подписване на трудовия договор, той няма как да продължи да изпълнява същия, като са се разбрали да остави камиона на паркинг и те ще изпратят друг шофьор. Относно исканите обяснения твърди, че не е получавал и не му е известно да са изпращани, поради което и не е дал такива, а оттам се явява неправомерно и дисциплинарното уволнение, при което оспорва претенцията за сумата от 560, 00 лева, като сочи още, че предвид обстоятелството, че трудовият договор на който се позовава ищецът и претендира обезщетение въпреки, че е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, не следва да се приеме като безсрочен, тъй като е сключен със срок на изпитване, който към момента на налагане на наказанието не е изтекъл. Сочи, че заповедта за ангажиране на имуществената отговорност не отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от КТ, тъй като в нея не е определено по ясен и недвусмислен начин основанието за отговорността на работника и размера на тази отговорност, издадена на основание Констативен протокол за установяване на щети, който протокол е създаден от представител на ищеца и не е бил представен на ответника, съответно не е имал възможност да вземе каквото и да е отношение по него. На следващо място - разпоредбата на чл. 207, ал. 1, се прилага за работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, а в случая не съществува такова задължение за ответника предвид трудовия му договор и длъжностна характеристика. С оглед изложеното моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани претенциите на ищеца и да му присъди всички направени по настоящото дело разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Правна
квалификация на претендираните права и възражения:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. чл. 221, ал. 2 и чл. 207, вр. чл. 203 КТ.
3. Права и обстоятелства, които се признават: ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че са сключили трудов договор № 77/04.07.2019г.
4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти, свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.
5.
Разпределение на доказателствената тежест:
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест по правилата
чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът в настоящото
производство трябва да докаже по иска с
правно основание чл. 221, ал. 2 КТ, че за процесния период е съществувало
трудово правоотношение между него и ответника, че е прекратено трудовото му
правоотношение и останалите предпоставки за дължимост на обезщетенията и техния
размер. Следва да установи и възнаграждението, определено по реда на чл. 177 КТ
към деня на прекратяването, а по иска с
правно основание чл. 207, вр. чл. 203 КТ ищецът следва да докаже, че е причинена вреда, наличието на вреда, причинена от
ответника при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, размера на
причинената вреда, причинна връзка между неизпълнение на трудовите задължения и
настъпването на вредата, издаване и връчване в сроковете по чл. 210 ал. 2 КТ на
писмена заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност, в която да
са посочени основанието и размера й, размерът на уговореното месечно трудово
възнаграждение на ответника и неговата длъжност – обикновен работник или такъв
с ръководни функции, с оглед определяне на точните граници на ограничената имуществена
отговорност съгл. чл. 206 КТ.
Ответникът следва да докаже възраженията си – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът обявява на страните на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.
Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.д. № 1941/2019г. по описа на РС – Дупница, за да бъде приложено към настоящото дело, по искане на ищеца да се допусне събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, като съдът обявява на страните, че по искането на ищеца за разпит на още четири свидели, ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, след изслушването им.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.08.2020г. от 11, 40 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответника.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА по искане на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за датата на първото по делото открито съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Да
се изиска ч.гр.д. № 1941/2019г. по описа на РС – Дупница.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: