№ 2591
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110208182 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Х. Н. К., ЕГН: **********, срещу
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 8490912, издаден от СДВР, с който
на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
от ЗДвП е наложена административна санкция „Глоба“ в размер на сумата от
100,00 лв. /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата е направено искане за отмяна на атакувания ЕФ, в подкрепа
на което се твърди, че обжалваният ЕФ е издаден в нарушение на закона и
процесуалните правила. Твърди се, че жалбоподателят е представил
декларация относно друго лице, което е управлявало процесното МПС на
посочената в ЕФ дата, време и място.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява, като поддържа
жалбата и направеното искане за отмяна на ЕФ.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща
представител, но депозира писмени бележки, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена без
уважение. Изложени са подробни съображения, поради които въззиваемата
1
страна счита доводите на жалбоподателя за неоснователни и е направено
искане за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.09.2023 г. в 14:07 ч. жалбоподателят Х. Н. К. е управлявал лек
автомобил, марка **************, който е собственост на А. В. В., ЕГН:
**********. Управлявайки предоставения му за ползване автомобил,
жалбоподателят се движил в района на с. Долни Богоров, по бул.
„Ботевградско шосе“, като при кръстовището с ул. „40-та“ от с. Яна към гр.
София, по силата на закона е било въведено ограничение на максимално
допустимата скорост на движение от 50 км/ч, което ограничение е в сила за
населено място. При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото
място автомобилът, управляван от жалбоподателя е засечен да се движи със
скорост от 66 км/ч., т. е. превишаването на скоростта е с 16 км/ч. Нарушението
е установено с техническо средство CORDON с № MD1197, представляващо
мобилна система за видеоконтрол, като при определяне на скоростта на
движение на автомобила е приспаднат толеранс от 3 %. Към датата на
извършване, респ. на заснемане на нарушението, автоматизираното
техническо средство за видеоконтрол е било технически изправно и
преминало съответната метрологична проверка. За така установеното
превишаване на скоростта е издаден ЕФ Серия К № 8034290, с който на А. В.
В. е наложена „Глоба“ в размер на сумата от 100 лева, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП – за извършено при условията на
повторност нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От страна на А. В. е подадена
декларация до МВР, с която е декларирал, че на 03.09.2023 г. в 14:07 ч.
собственият му лек автомобил, марка ************** е бил управляван от Х.
Н. К., ЕГН: **********, поради което изддаения спрямо В. ЕФ е анулиран и
вместо това е издаден ЕФ Серия К № 8490912, издаден от СДВР, с който на К.,
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена
административна санкция „Глоба“ в размер на сумата от 100,00 лв. /сто/ лева
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено при условията на
повторност. С ЕФ Серия К № 5102442, влязъл в сила на 23.02.2023 г., Х. Н. К.
е санкциониран с налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвп, извършено на 13.07.2021 г. С декларация от
2
20.02.2024 г. Х. Н. К. декларирал пред МВР, че на 03.09.2024 г. не е управлявал
МНО марка **************, тъй като го предоставил на С. С. А., ЕГН:
**********, който е управлявал автомобила на посочената дата. Приложил е
копие на СУМПС на С. С /л. 29/. С писмо с изх. № 433200-23938 от 01.03.2024
г. Х. Н. К. е уведомен от началник отдел „Пътна полиция при СДВР за това, че
съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаване на ЕФ,
собственикът на МПС заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на СУМПС, както и че в конкретния случай
в посочения срок, собственикът на МПС с рег № ********** е упражнил
правото си по чл. 189, ал. 3 от ЗДвП и е предоставил писмена декларация с
приложено СУМПС, съгласно която водач по време на нарушението от
03.09.2023 г. е Х. Н. К.. Издаден е ЕФ Серия К № 8490912, с който на
жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от
ЗДвП е наложена административна санкция „Глоба“ в размер на сумата от
100,00 лв. /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на
03.09.2023 г. в 14:07 часа, който е връчен на жалбоподателя и се обжалва
понастоящем.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 8490912 /л. 8/; снимков материал /л. 9/;
справка относно собственост на автомобил /л. 10/; заповед № 8121з-931 от
30.08.2016 г. /л. 11/; протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС от 14.03.2023 г. /л.
12/; удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л. 13/; решение за
одобрение на типа на уреда за измерване /л. 14-15/; списък с намерени фишове
/л. 16/; протокол от 03.09.2023 г. за използване на автоматизирано техническо
средство /л. 17/; снимка /л. 18/; ежедневна форма на отчет на автопатрул от
03.09.2023 г. /л. 19/; справка за нарушител/водач /л. 20-21; ЕФ Серия К №
5102442 /л. 22/; списък с фишове /л. 23/; декларация от А. В. /л. 24/; копие на
СУМПС на Х. К. /л. 25/; разписка /л. 26/; ЕФ Серия К № 8034290 /л. 27/;
декларация от Х. К. /л. 28/; писмо-уведомление от МВР до Х. К. /л. 31/.
Приобщените по реда на чл. 283 от НПК и приложени по делото
доказателствени източници съдържат еднопосочна и непротиворечива
информация, въз основа на която се формира несъмнен извод за
3
гореописаните факти. Събраните доказателства по делото са достатъчни по
обем за изясняване на обективната истина по случая, като липсва основание за
съмнение в тяхната достоверност. От приложения снимков материал се
установява извършеното нарушение, както и автомобилът, при управление на
който то е било допуснато. Видно от приложения снимков материал е, че
географските координати на мястото на извършване на нарушението напълно
кореспондират с тези, които са описани със съответните административни
адреси в атакувания понастоящем ЕФ. Установява се без съмнение и мястото,
на което АТСС е било поставено, като техническото средство е мобилно, но
активирано в стационарен режим на заснемане. В тази връзка е приобщен
протокол за използван на АТСС, приложение към който са и наличните по
делото снимки на АТСС. По делото са събрани достатъчно доказателства
относно мястото на извършване на нарушението, за което е установено без
съмнение, че съвпада с описаното в ЕФ и за което към датата на процесното
нарушение е установено, чесе намира на територията на населено място.
Последното става ясно, както от приложена по преписката снимка. Освен това
самото АТСС разполага с GPS приемник, като при поставяне началото на
работния процес на АТСС, с него се установяват с точност георграфските
координати на мястото и посоката на заснемане, респ. мястото на извършване
на нарушението и тези данни се отразяват автоматично в снимковия материал,
изводим от техническото устройство.
Въз основа на писмените доказателства се събраха достатъчно сведения
относно автопатрула, който е монтирал и настроил АТСС, както и органите,
които са извършили последващ контрол относно съхранението на данните от
АТСС. От приложените писмени доказателства се установява, че АТСС, с
което е установено нарушението представлява мобилно техническо средство,
което към датата на процесното нарушение е било технически изправно и
преминало съответната метрологична проверка. Видът и номерът на АТСС е
ясно посочен в протокола за използване на АТСС и същият напълно
кореспондира с останалите доказателства по делото, вкл. с тези, въз основа на
които се установява техническата изправност на заснемащото устройство.
От доказателствата по делото става ясно, че на 03.09.2023 г.
жалбоподателят е ползвател на процесното МПС, като в случая е подадена
декларация от собственика А. В., от която се установява, че в конкретния
случай автомобилът е управляван именно от Х. Н. К.. Това се установява,
4
както от писмените доказателства по делото, така и от показанията на
свидетеля В., които съдът приема за достоверни, тъй като не съдържат
вътрешни противоречия или неясноти и не се опровергават от други
доказателства. Не се приема за доказано твърдението на жалбоподателя, че на
03.09.2023 г. автомобилът е управляван от лице с имена С. С, на когото той
(жалбоподателят) на свой ред предоставил за ползване автомобила. Това
твърдение не се доказва, защото в хода на съдебното следствие по делото е
проведен разпит на свидетеля С. С. С, който възпроизведе недостоверни
свидетелски показания. Този извод следва поради заявеното обстоятелство от
свидетеля, че е подал декларация за това, че на 03.09.2023 г. именно той е
управлявал процесното МПС, което негово твърдение се отрече от постъпилия
отговор от МВР по този въпрос. Видно от писмото на МВР е, че С. С не е
подавал декларация. Ето защо съдът приема, че показанията на свидетеля С са
недостоверни и имат за цел единствено да допринесат за избягване на
административнонаказателната отговорност от страна на жалбоподателя К..
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.
Съдът извърши проверка, както относно изтъкнатите в жалбата доводи за
отмяна на ЕФ, така и извърши служебна проверка относно неговата
законосъобразност. В резултат от извършената проверка по случая не се
установява да са налице основания за отмяна на обжалвания ЕФ.
При издаването на ЕФ не са допуснати твърдените съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведен и в § 6, т. 63
от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. По силата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната
5
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното заплащане, като образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Конкретният електронен
фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити: посочени са
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, а именно СДВР, мястото, датата,
точният час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът и
сметката на доброволното заплащане. В случая, разпоредбата на чл. 54 от
ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното постановление, не е
приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при
нарушения, установени и заснети с техническо средство. Въпреки, че нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен
аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е
предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното
постановление, нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с
процедурата по тяхното съставяне. Посочването на техническите параметри
на конкретния измервателен уред не е част от задължителното съдържание на
ЕФ. Задължително обаче е от доказателствата по делото да бъде формиран
несъмнен извод относно конкретното техническо средство, с което е
установено нарушението, неговите вид и техническа изправност, което в
случая е налице. Словесното описание на нарушението, което е дадено в
електронния фиш е ясно и съответства на дадената от наказващия орган
правна квалификация. Не е налице неяснота в съдържанието на ЕФ и с оглед
мястото на извършване на нарушението, тъй като видно от ЕФ е, че същият
съдържа достатъчно пълно и ясно описание на мястото на нарушението, което
дава възможност на санкционираното лице да узнае в какво нарушение е
обвинен, съответно кога и къде се твърди то да е било извършено. От ЕФ
6
става ясно, че нарушението е осъществено в района на с. Долни Богоров, по
бул. „Ботевградско шосе“, като при кръстовището с ул. „40-та“ от с. Яна към
гр. София, което напълно кореспондира с доказателства по делото относно
мястото, където е била извършена проверка и заснемане с АТСС на 03.09.2023
г.
От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно
техническо средство, като има пълна информация относно ползването на
техническото средство на 03.09.2023 г. за извършване на видеоконтрол на
скоростта на МПС, преминаващи в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“,
като при кръстовището с ул. „40-та“ от с. Яна към гр. София.
По делото са събрани доказателства, въз основа на които се установява, че
конкретното техническо средство е преминало съответната техническа
проверка и към датата на заснемане на конкретното нарушение същото е било
в изправност и годно да служи да заснемане на скоростта на движение на
МПС. Налице е снимков материал, както относно мястото на извършване на
нарушението, така и относно мястото, на което е било разположено
заснемащото техническо устройство с посочване на точни GPS координати,
като от доказателствата по делото става ясно, че техническото средство е било
временно разположено на участък от пътя и активирано в стационарен режим
на работа, а нарушението е установено в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес.
В случая превишаването на скоростта е заснето с техническо средство,
което записва и номера на автомобила, в съответствие разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от
страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. Съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен
7
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Съгласно дефиницията, дадена
в §6, т. 65 от ДР ЗДвП, понятието автоматизирано техническо средство
обхваща, както стационарните, така и мобилните автоматизирани технически
средства, т. е. случаите, при които се използва мобилно техническо средство,
временно разположено на участък от пътя, установяващо нарушението в
присъствие на контролен орган, който поставя началото и края на работния
процес, също попадат в обхвата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
В участъка от пътя, където то е било извършено е било действащото
ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно 50 км/ч за
населено място, което ограничение произтича по силата на закона и е важимо
в случай, че липсва пътен знак, предвиждащ отклонение от това правило.
Именно такова е и описанието, дадено в обжалвания ЕФ, където се твърди да е
допуснато нарушение на правило за движение по пътищата, свързано с
ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място.
От доказателствата по делото се установява, че автомобилът, който е
ползван от жалбоподателя е управляван със скорост от 66 км/ч (след
приспаднат толеранс от 3%), което надвишава с 16 км/ч максимално
допустимата по закон скорост.
В случая се установява, че процесното МПС, а именно лек автомобил,
марка ************** е бил предоставен от собственика А. В. и на 03.09.2023
г. е бил управляван от Х. Н. К., ЕГН: **********.
Нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран е на формално
извършване, поради което съставомерността от обективна страна не зависи от
настъпване на вредни последици. Нарушението е извършено, след като с ЕФ
Серия К № 5102442, влязъл в сила на 23.02.2023 г., Х. Н. К. е санкциониран с
налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДвп, извършено на 13.07.2021 г.
От субективна страна деянието е осъществено виновно, при форма на
вина пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал, че извършва нарушение на
правилото за движение по пътищата, следващо по силата на закона и въпреки
това го е извършил, целейки по-бързо придвижване с управлявания
автомобил. Съдът приема, че административното нарушение е извършено,
както от обективна страна, така и от субективна страна, поради което
8
материалният закон е приложен правилно от административнонаказващия
орган. С осъществените действия, жалбоподателят Х. Н К. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като при избиране скоростта на движение, като водач
на пътно превозно средство е превишил скоростта от 50 km/h за населено
място, каквото ограничение е било в сила в посочения в ЕФ пътен участък.
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по
ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца.“. Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП „Водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.“.
В случая се установява, че нарушението в извършено при условията на
повторност по смисъла на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради което
законът е приложен правилно, като жалбоподателят е санкциониаран именно
по този ред. Наложеното административно наказание се равнява на размера,
определен от нормата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, с оглед на което
законът е приложен правилно и в частта относно наложената глоба и нейния
размер.
Според настоящия съдебен състав в случая не са налице предпоставките
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се
определи като маловажно. Обществената опасност на конкретното нарушение
не позволява то да се определи като маловажен случай. Абсолютната
погасителна давност за административното нарушение е 4 години и 6 месеца
на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и тя не е изтекла към
датата на откритото съдебно заседание – 06.02.2025 г., тъй като нарушението е
извършено на 03.09.2023 г.
По изложените мотиви жалбата, по повод на която е образувано
производството по делото е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. При този изход на спора право на разноски има единствено
въззиваемата страна, в полза на която следва да се присъди сумата от 100.00
лева (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за участие в
9
производството по делото, изразяващо се в изготвяне на писмени бележки по
делото. Ето защо жалбоподателят следва на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК да бъде осъден да
заплати в полза на СДВР направените в хода на настоящото съдебно
производство разноски. По тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 8490912,
издаден от СДВР, с който на Х. Н. К., ЕГН: **********, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена административна
санкция „Глоба“ в размер на сумата от 100,00 лв. /сто/ лева за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 03.09.2023 г. при управление на лек
автомобил, марка **************.
ОСЪЖДА Х. Н. К., ЕГН: **********, на основание чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК да заплати в
полза на СДВР сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща направени в хода
на настоящото съдебно производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10