№ 328
гр. Ямбол, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330102300 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Х. Р. Х., против В. В. М. иск, с които се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лв., изчислена на
базата на дължащия се месечен наем за имоти от този вид, а именно за имота на ищеца,
находящ се в гр. Я., ул. „***, за периода 01.06.2021 г.- 01.04.222 г., в едно със законната лихва
от деня на предявяване на иска, до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищеца е бат на бившата съпруга на ответника- Т.Р.Х., с
която бил в брак от 07.09.2018 г., като от месец март 2022 г. били във фактическа раздяла и с
вл. в сила решение на *** г. бракът им бил прекратен.
Ищеца закупил като индивидуален собственик, недвижим имот, находящ се в гр. Я.,
ул. „***, подробно описан в договора за покупко- продажба на недвижим имот и в исковата
молба. След изповядване на сделката и с оглед твърдението, че имота бил в лошо състояние
и влизане във владение, ищеца започнал основен ремонт на жилищната сграда. Твърди се, че
към него момент и следващите месеци ответника не бил на територията на Р. България, като
работил в чужбина, като съпругата му, която е сестра на ищеца с детето живеели при
техните родители на пълна издръжка от тях. Ответника се завърнал в Р. България през м.
ноември 2020 г., като жилищната сграда вече била ремонтирана и в състояние да бъде
ползвана. След реализирането на козметични строителни работи ответникът, заедно със
съпругата си и детето, по настояване на родителите на ищеца се настанили в имота му, с
условието да го ползват до като се устроят със собствено жилище. Местоживеенето им
продължило до м. март 2022 г., когато отношенията между тях ескалирали, съпрузите се
разделили, а по-късно и бракът им бил прекратен, като ответника преустановил ползването
на имота. В тази връзка се твърди, че по изложените по-горе обстоятелства ответникът без
правно основание установил ползване на собствения на ищеца недвижим имот в периода
01.06.2021 г.- 01.04.2022 г., което пораждало отговорността му да го обезщети за
пропуснатите ползи от процесния недвижим имот, касаещи в ползването на имота или
даването му под наем. Твърди се, че ответника бил се обогатил за сметка на ищеца с размера
на дължащия се за такъв имот наем, респ. ищеца бил обеднял в същия размер със сума,
1
изчислена на база пазарен наем за процесния имот, който ищеца би получил за визирания
период, което формално били пропуснати ползи, който следвало да бъдат репарирани от
ответнтика.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез пълномощник адвокат. Предявения иск се счита за допустим, но за изцяло
неоснователен. Иска се постановяване на решение с което да бъде отхвърлен и присъждане
на разноски за настоящата инстанция. Оспорват се фактите и обстоятелствата изложение в
ИМ, с оглед на това, че не отговаряли на истината. Не се оспорва обстоятелството, че ищеца
бил брат на бившата съпруга на ответника с която последния от 4 март били във фактическа
раздяла, като на нея дата ответника напуснал семейното жилището, находящо се в гр. Я., ул.
„***. Твърди се, че същото обитавали със съгласието на ищеца като семейство, заедно с
детето и бившата му съпруга в периода 01.06.2021 г. до 04.03.2022 г. Бракът им бил
прекратен по взаимно съгласие с Решение по чл.51 СК, като ползването на семейното
жилище било предоставено на бившата съпруга на ответника и детето им, като в него не
били посочени никакви наемни отношения, нито претенции за размер на наемна цена за
минал период за ползването му. Не се оспорва обстоятелството, че ищеца с договор за
покупко- продажба закупи на свое име посочения по-горе недвижим имот. Не отговаряло на
истината твърдението, че семейството му се било настанило в имота с условието да го
ползва, докато се устроят със собствено жилище, както и че ползвали същото без правно
основание. Твърди се, че били допуснати в имота след изричното и явното съгласие на
ищеца, с уговорка да ползват имота напълно безвъзмездно. Също така се твърди, че майката
на ответника била извършила банков превод за сумата от 10 000 долара към банковата
сметка на бащата на ответника, след многобройни обаждания от родителите на ищеца в
които заявили, че закупили на 04.08.2020 г. недвижим имот, находящ се в гр. Я., ул. „*** на
името на ищеца, но твърдели, че в н.а. било вписано и името на неговия син А., за да я
мотивирали да извърши този превод, като същото невярно твърдения поддържали и в самия
ответник. Понеже били затруднени с погасяването на изтегления заем, имало уговорка, че
този недвижим имот ще му бъде прехвърлен веднага след като се върнел в Р. България. Тази
уговорка се прехвърлянето на имота не била спазена, като в последствие майката на
ответника водила гр. дело срещу Р. Х. Х. по чл.59 ЗЗД. Вярно било твърдението, че след
закупуването процесния имоти бил в много лошо състояние, но не отговаряло на истината
твърдението, че ищеца бил извършил основен ремонт на жилищната сграда. Докато бил в
чужбина и когато си идвал в отпуск започнал ремонта , като майка му превела пари на
бившата му съпруга. След като ответника се прибрал в Р. България на 25.10.2020 г. му бил
предоставен ключ и достъп до имота извършил цялостен основен ремонт с пари дарени от
неговата майка с убеждението, че имота щял да бъде негова собственост. Ремонта
продължил до раздялата му с Т. през месец март 2022 г., като през месец юни 2021 г. заедно
със семейството си са нанесли да живеят в къщата. Счита се, че семейството му ползвали
имота не без основание, а при наличие на такова, като били допуснати напълно
безвъзмездно. Освен това, никой до предявяването на настоящия иск не бил имал претенции
за заплащане на обезщетение за ползването на имота. Следвало в тази насока да се тълкува
волята на страните и възникналите между тях правоотношения, в резултат на което
семейството му било допуснато в имота напълно безвъзмездно и с основание- обещанието
да му бъде прехвърлена собствеността върху него. Твърди се, че ако все пак се приемело, че
била налице хипотезата на неоснователното обогатяване, следвало да се има предвид, че не
бил ползвал самостоятелно имота, а го ползвал заедно с бившата си съпруга Т. и детето им.
Поради това ако исковата претенция била основателна, обезщетението следвало да се
определи за 1/3 от наемната цена за целия имот. Възразява се срещу прекомерния размер на
претендираните суми, като напуснал имота на 04.03. 2022 г., която следвало да е крайната
дата, а не на 01.04. 2022 г.
2
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалните му представители,
които поддържат исковата претенция, сочат доказателства и претендират за уважаване на
иска.
Ответникът В. В. М. лично и чрез процесуалния си представител, поддържат отговора
на исковата молба, сочат доказателства като оспорва иска и молят за неговото отхвърляне.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото договор за покупко- продажба на недвижим имот от
04.08.2020 г. на нотариус с рег. № *** на НК и с район на действие РС- Ямбол, безспорно се
установява, че Х. Р. Х. закупил недвижим имот, находящ се в гр. Я., ул. „***, факт за който
страните не спорят. Също така страните не спорят, че с Решение ***, вл. в сила на *** г. по
гр. дело № *** г. на ЯРС, на основание чл.50 СК бракът между Т.Р.Х.- М.а и В. В. М. бил
прекратен по взаимно съгласие, като на основание чл.51 СК било утвърдено постигнатото
между тях споразумение по отношение ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Я., ул.“***, което било предоставено на Т.Р.Х.- М.а, заедно с детето. Упражняването на
родителските права били предоставени на майката, като на бащата бил определен режим на
лични контакти с детето, като последния бил осъден да заплати издръжка за детето си
редовна такава и за минало време.
От страна на ответника са представени писмени доказателства- преводно нареждане
от което става ясно, че на 27.09.2024 г. Р. В. Д.- С. превела на В. В. М. сумата от 1000 лв. с
основание дело- квартира. От представено решение № *** г. постановено по гр. дело № ***
г. по описа на ЯРС, Р. Х. Х. бил осъден да заплати на Г. В. М.а сумата от 10 000 щатски
долара, с която неоснователно се бил обогатил за нейна сметка, като посоченото решение е
потвърдено с Решение № *** г. по възз. гр. дело № *** г. на ЯОС. Представени са още
протокол № *** г. по гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, ИМ предявена в ЯОС с ищец В. В.
М. и ответник Х. Р. Х., справка от MoneyGram- заявка за история на транзакции, дати на
доклада : окт.1 2019 до апр.30 2023 г. Г. В. М.а.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Т.Р.Х. и Н. В.
В..
В показанията си свидетелката Т.Р.Х. ( сесра на ищеца и бивша съпруга на ответника)
посочва, че от месец юни 2021 г. до край на м. март 2022 г. се нанесли и живели в къщата на
батко й в гр. Я., ул. „***. Къщата било обзаведена, която била едноетажна и имала двор
около 200 кв.м. Докато живеели там, ответника ползвал двора за паркинг, като същия имал
три коли, както платформа и ремарке. Тези коли били само на ответника, като брат й се
паркирал колата на улицата. Понеже нямали къде да живеят, а били и с малко дете брат й
решил да им предостави имота временно. Имали уговорка да му дават някой лев за къщата,
като си оправят нещата, като той живеел на квартира, като не му плащали нищо. Дворното
място се ползвало от ответника като паркинг преди да влязат и след като се нанесли и след
като той се изнесъл от къщата. Окончателно освободил имота лятото на 2022 г., като до
тогава вещите му била в жилището. След като ответника се изнесъл в края на март 2022 г.,
те продължили да живеят с детето в къщата и нямали уговорка, имота да се прехвърлил на
В.. С пари на брат й и родителите им в къщата била прекарана газ и когато се нанесли
къщата била ремонтирана. Към него момент брат й имал две коли, като нямал възможност
да ползва двора, защото нямало място за паркинг.
В показанията си свидетеля Н. В. В. ( без родство със страните) посочва, че с В. били
приятели от ранна детска възраст. С Х. също били в добри отношения и го познавал като
брата на Т.. Знаел, че Х. закупил жилище в гр. Я., ул. „***, като това било през лятото на
2020 г., за което му се похвалил В.. Последния през 2018 г. излязъл навън като шофьор на
3
товарен автомобил, като през годините си идвал няколко пъти. Постоянно си дошъл през
есента на 2022 г. През есента на 2020 г. когато бил в отпуск, през месец октомври пазарил
строителни материали, като след това заминал за Г., като към края на м. октомври се върнал
окончателно. По думите на В. къщата била негодна за обитаване, като се нуждаела от
тотален ремонт. След покупката лятото на 2021 г. заживели в имота, като те се разделили
през 2022 г. пролетта, през м. март. Доколкото знаел никой не бил се противопоставял те да
се нанесат в къщата, като същата била дадена доброволно и безвъзмездно за ползване.
Нямало договорка за плащане на наем, като собственика доколкото знаел живеел в къщата
на родителите си. Знаел, че В. се бил заел с целия ремонт, като техни общи приятели му
помагали. Къщата имала малко дворче, около 200 кв.м., като той веднъж бил ходил там. В
двора не бил виждал В. М. да паркира свои коли. Не бил виждал Х. да купува строителни
материали, като с В. били ходили на огледи за покупка на имоти, като след покупката на
тази къща, същия преустановил да ходи. Разбрал, че като приключи ремонта къщата ще му
бъде прехвърлена, като ремонта се извършвал с пари от майка му на В.. Всичко това знаел
от В. М. и от С. М. знаел, че му помага в ремонта и същата била полуготова когато се
нанасяли. Х. и Т. не били му казвали, че ще прехвърлят къщата на В., като нямал представа
Х. къде бил работил. Свидетел бил, че В. всеки ден ходи за материали, като в с. З. имал
започнат един ремонт, който не бил завършен. Ходил през пролетта на 2021 г. когато било
топло, като не видял да имало ремонтиран покрив. Посочва разпределението на къщата,
като двора се падал в отстрани, от задната страна на къщата. Не бил видял да имало
паркирани коли, имало платформа и строителни материали. В. бил шофьор на товарен
автомобил, като камиона бил на германците, като живеел в гр. Я. и от 30 г. познавал Г. М.а.
Не я бил виждал, като заминала за А., като имало 20 год. Към 2021 г. В. се движил с буса и
яудито, като Г. било момчето което се занимавало с врати, прозорци и дограми, като знаел и
ел. инсталацията кой я бил направил. Не бил виждал кой им плаща, като нямал спомен В. да
е вземал пари от него, като знаел , че го търсили много хора да им дава пари или институции.
През пролетта на 2022 г. се чули с В., като му казал, че взел решение сам да напусне, понеже
не му било комфортно. Изнесъл се и отишъл в с. Златаре с багажа, като само веднъж ходил в
този имот.
По делото е назначена и изготвена съдебно- счетоводна експертиза и допълнителна
такава, в. лице по която след като се запознало с материалите по делото и направило оглед
на недв. Имот в гр. Я., ул. „*** и анализ на предлаганите обяви за имоти под наем в района
на процесния имот и проучване в агенции, предоставящи услуги на граждани и фирми,
относно отдаване под наем на недвижими имоти в района, както и проучване в Агенции за
недвижими имоти „***“, „***“ и „Европа имоти“, предоставящи услуги на граждани и
фирми, относно отдаване под наем. Относно стойността на ползването на дворното място
направило справка при „***“ ЕООД, както и с обявите на сайта на „ало бг“, дало
заключение, че размерът на обаезщетението, формирано на базата на месечния наем,
съставляващо пропуснати ползи от лишаването от ползване на имота, за периода 01.06.2021
г. – 01.04.2022 г. бил общо 3 500 лв., като за услугата платен паркинг в централната част на
гр. Я. за процесния по-горе период се предлагало срещу заплащане на месечен абонамент за
едно парко място в размер на 60 лв. Средния пазарен месечен наем на парко място в
централната част на гр. Я., към датата на изготвяне на заключението -11.05.2025 г. бил 93 лв.
На база проучване средния пазарен медечен наем на парко място в централната част на гр.
Я., за периода 01.06.2021 г. до датата на изготвяне на заключението- 11 .05.2024 г. бил 76,
50 лв. По данни на действително сключени договори за наем в изброените агенции за
недвижими имоти, за имоти с характеристиките, доближаващи процесния имот и като се
вземела предвид локацията, периода 01.06.2021 г.- 01.04.2022 г. средния пазарен наем бил
375, 00 лв.( като се включвало ползването и на дворното място). Размерът на обезщетението,
формирано на базата на месечен наем, съставляващо пропуснати ползи от лишаването от
ползване на имота, за периода 01.06.2021 г.- 01.04.2022 г. бил общо 3750 лв.
4
В о.с.з. в. лице пояснява, че сумата от 60 лв. са част от цената на целия имот с
дворното място, като сумата от 375 лв. била получена от анализа на данните от трите
агенции които и били предоставили информация, като тази цифра била средноаритметично
на всички данни. За услугата платен паркинг се имало предвид централна градска част.
Експертизата е приета като същата е оспорена от пълномощника на ответника в частта
относно платения паркинг, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице
притежаващо необходимата правоспособност затова.
Други доказателства относими към настоящия спор не бяха представени.
Въз основа на така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Ищеца е предявил иск за обезщетение за ползване на собствения си имот, от което е
лишен от ответника, като съобразно твърденията съдът намира, че иска следва да се
квалифицира по чл.59 ЗЗД.
Искът, чрез който се търси обезщетение, когато собственикът е лишен от ползването
на имота си, а друго лице го ползва без основание, е по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. /Решение № 476 от
26.06.2013 г. по гр. д. № 1515/2011 г. на ВКС/
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже каква е
пазарната стойност за наем на процесния имот за претендирания период. Следва да докаже и
че е лишен от ползването на вещта, като по този начин ответника се е обогатил
неоснователно поради ползването на имота без основание.
В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е посочено, че фактическият състав на иска с
правно основание чл. 59 ЗЗД обхваща елементите - 1. ищецът да е собственик на имота
/вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това
и 3. размера на обезщетението, изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй
като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота. /Решение
№ 98 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 6186 / 2014 г., III г.о. на ВКС/. Всяко владение без
основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради
което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. /Решение № 98 от 26.05.2015 г. по
гр. д. № 6186 / 2014 г., III г.о. на ВКС/.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите,
когато лице несобственик ползва недвижимия имот/вещта/ без правно основание за това и
препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в
обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства
възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем/ на правно основание/
имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването
без правно основание от несобственика- ответник на собствения недвижим имот/вещ/ на
ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от
възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на
другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в
спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.
/Решение № 276 от 12.12.2015 г. по гр. д. № 5496 / 2014 г., IV г.о. на ВКС/
Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се
държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в
пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на
имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени
за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето, което държи
имота се изразява в облагодетелствуването му със спестения от него наем, който би плащал
за ползване на имота през този период. /Решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858 /
2014 г. на ВКС/.
5
За възникване на задължението за заплащане на обезщетение в общия случай на чл.
59, ал. 1 ЗЗД не е необходима покана. Такова се дължи от датата на неоснователното
владение върху вещта. /Решение № 218 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 7310 / 2014 г., I г.о. на
ВКС/ Собственикът, лишен от фактическото държане на вещта, следва да установи, че
същата съществува за времето на заявената претенция за обезщетение, а дали конкретен
обект на правото на собственост съществува към определен момент е въпрос на фактическо
установяване по делото. /Решение № 221/2012 от 08.01.2013 г. по гр. д. № 399/2012 г. на
ВКС/.
В тази връзка съдът приема, че ищеца е собственик на посочения по- горе недвижим
имот, който е придобил чрез договор за покупко- продажба на 04.08.2020 г., за което
обстоятелство страните не спорят. Също така по делото безспорно е установено и следва да
се приеме, че ответника заедно със семейството си в посочения период от време са ползвали
имота, като са живели в него и същия е бил тяхното семейно жилище. Също така не е
спорно между страните, че в този период от време ищеца не е упражнявал фактическа власт
върху вещта и не се е ползвал от гражданските плодове ( наем).
Съобразно доказателствата по делото, процесния недвижим имот е бил вече
ремонтиран за периода, в който ищеца претендира обезщетение 01.06.2021 г.- 01.04.2022 г.
От фактическа страна той е можел да се ползва както за лични нужди на собственика, така
и за отдаване под наем, което се потвърждава и от обстоятелството, че ответника със
семейството си е живял в него.
Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. След като по
делото се установи, че ищеца е собственик, то искът на собственика, който неоснователно е
лишен от ползването на собствената си вещ да търси сумата, с която лицето, което е
ползвало се е обогатило, е основателен.
По делото не се доказа, а и не се твърди, че страните са съсобственици на процесния
имот, като липсата на друг предвиден в законодателството иск, чрез който да се възстанови
неоснователното имущественото разместване, обосновава основателността на иска по чл. 59
ЗЗД относно този вид правоотношения, което се поддържа и в съдебната практика.
Съдът приема, че за претендирания от ищеца период 01.06.2021 г.- 01.04.2022 г. се
дължи обезщетение за ползване от всички които са живели в него, а не само от ответника.
Според задължителната практика на ВКС размерът на обезщетението следва да се изчисли
въз основа на средния месечен пазарен наем за идентични обекти на процесния. По делото е
допусната ССЕ, вещото лице по която е определил среден пазарен наем за процесния период
в размер на 375, 00 лв., като в този пазарен наем влизало и ползването на имота.
Съгласно заключението на вещото лице общият размер на този наем за
периода 01.06.2021 г.- 01.04.2022 г. е 3 750, 00 лв., до който размер искът за
обезщетение се явява основателен.
С решение № 627/ 08.03.2011 г. по гр. дело № 176/2009 г., IV г.о., е прието, че когато
семейното жилище се ползва от съпругата и непълнолетното дете от брака на двамата
съпрузи, наемът се дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището, се намалява на
половина. Тази практика съдът намира за меродавна и в настоящия случай, като наемът за ½
ид.ч. от недвижимия имот, който се дължи от съпруга ответник в настоящото производство
е в размер на 1875, 00 лв., като за разликата от тази сума до претендирания от ищеца размер
на 6000, 00 лв. следва да се отхвърли, като неоснтователен.
С оглед на това ответника следва да бъде осъден поравно съобразно неоснователното
си ползване на вещта, а именно в размер на 1875, 00 лв., в едно със законната лихва от
датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на задлъжението.
По разноските:
6
С оглед крайния изход на делото и претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за
настоящата инстанция, съразмерно на уважената част от иска. В случая се установява, че
ищеца е направил разноски в размер на 1490 лв. заплатени държавна такса, възнаграждение
за един адвокат и възнаграждение за в. лице, като съразмерно на уважената част от иска му
се дължи възнаграждение в размер на 465, 63 лв.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника също се дължат разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска. В случая се установява и от представения списък по чл. 80 ГПК,
че ответника е направил разноски в размер на 1000 лв. възнаграждение за адвокат съгласно
представен договор за правна защита и съдействие, като съразмер на отхвърлената част от
иска му се дължи възнаграждение в размер на 687, 50 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 59 ЗЗД В. В. М., ЕГН *** да заплати на Х. Р. Х., ЕГН
********** сумата от 1875, 00 лв. ( сумата от по 187, 50 лв. на месец), представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване от изчислена на базата на дължащия се месечен
наем за имоти от този вид, а именно за имота на ищеца, находящ се в гр. Я., ул. „***, за
периода 01.06.2021 г.- 01.04.222 г., в едно със законната лихва от деня на предявяване на
иска- 22.07.2024 г. , до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН *** да заплати на Х. Р. Х., ЕГН ********** сумата от 465,
63 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Х. Р. Х., ЕГН ********** да заплати на В. В. М., ЕГН *** сумата от
687, 50 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7