Решение по дело №2410/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260264
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 4 декември 2020 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20201720102410
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260264

гр. Перник, 09.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                                       Районен съдия: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 02410 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД, с която се иска осъждане на И.И.С. да заплати сумата в размер на 350 лева, представляваща главница по договор за кредит № ********** от 29.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се посочва, че между И.И.С. и „4финанс“ ЕООД е сключен договор за кредит № ********** от 29.04.2015 г., при който  договарянето е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние. По силата на този договор ответната страна получила 350 лева, която сума следвало да се върне до 29.05.2019 г. Между „Кредитреформ България“ ЕООД и „4финанс“ЕООД бил сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищцовото дружество били прехвърлени всички вземания, произтичащи от договора за кредит. Твърди се, че ответната страна е уведмоена за извършената цесия.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание прави възражение за погасяване на вземането по давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

По делото е представен неподписан договор за кредит № ********** от 29.04.2015 г. между И.И.С. и „4финанс“ ЕООД. По силата на този договор дружеството следвало да предостави 350 лева на ответната страна, която следвало да върне до 29.05.2015 г.

Приложена е разписка за извършено плащане от „4финанс“ ЕООД в полза на И.И.С., отнасяща се за сумата от 350 лева, в която като основание е записан номера на договора „**********”.

Горепосочените документи не са оспорени от ответника, като същият в съдебно заседание признава факта, че е получил сумата в размер на 350 лева по договора за кредит.

С оглед неоспорените писмени доказателства и направените изявления на ответника, се достига до извод, че е сключен договор за кредит № ********** от 29.04.2015 г. между И.И.С. и „4финанс“ ЕООД, по който ответникът е полчучил кредит в размер на 350 лева.

По делото е представен договор от 01.02.2012 г. за прехвърляне на вземания и приложение към него, сключен между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД. В обсъждания договор за цесия се посочва, че се прехвърлят вземания към ответника, произтичащо от договора за кредит. Представено е уведомление от цедента, адресирано до ответника, касаещо прехвърлянето на вземанията. Съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията, което е извършено с получаването исковата молба и приложеното уведомление към нея.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен потребителски кредит, предоставянето на паричните средства и настъпването на падежа.

По делото се установи наличието на сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е получил сума в размер на 350 лева, която е следвало да върне до 29.05.2015 г. Не се представиха доказателства за връщане на сумата, което установяване е в тежест на ответника.

По делото се установи, че между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество е прехвърлено вземането по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.

Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Представено е уведомление от цедента, адресирано до ответника, касаещо прехвърлянето на вземанията. Съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията, което е извършено с получаването на исковата молба и приложеното към нея уведомление, адресирано до ответника. В този смисъл с получаването на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.

Направеното от ответника в съдебно заседание възражение за давност следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В настоящия случай ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е направил възражение за давност в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, като не твърди това да се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Това означава, че направеното възражение за давност е преклудирано, тъй като същото е направено едва в съдебно заседание, когато е изтекъл срокът по чл. 131, ал. 1 ГПК.  

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ищеца разноски се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищцовото дружество е направило следните разноски: 50 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), т. е. в общ размер на 150лева.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА И.И.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Шандорф Петьофи“ № 10 сумата в размер на 350 лева, представляваща главница за предоставени парични средства по договор за кредит №  ********** от 29.04.2015 г., сключен между И.И.С. и цедента „4финанс“ ЕООД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия в полза на цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА И.И.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Шандорф Петьофи“ № 10 сумата в размер на 150 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.