Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 327
гр.Русе, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 499
по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от А.А.А. ***,
чрез процесуалния му представител, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 23-3393-000144 от 21.08.2023 г., издадена от ВПД
началник Второ РУ при ОД на МВР - Русе, с която, на основание чл. 171, т.1, б."б"
от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ "Временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца". В жалбата са изложени
подробни съображения за незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед няма предмет, тъй като не било възможно да бъде
отнето свидетелство за управление на МПС, което вече било отнето с АУАН от предходния
ден - 20.08.2023 г. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът по жалбата - ВПД началник Второ
РУ при ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от
процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно
засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях
лица. С представената по делото заповед № 336з-3170/31.12.2021 г., допълнена
със заповед рег. № 336з-225/17.01.2023 г. директорът на ОД на МВР – Русе е
делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за
прилагане на ПАМ от вида на процесната, измежду които са и началниците на районни
управления при ОД на МВР – Русе. По делото е представено и писмо рег. №
336р-20363 от 03.07.2023 г. на началник сектор КАПОЧР към ОД на МВР – Русе,
видно от което главен инспектор К. П. К. – началник на РУ – Сливо поле при ОД
на МВР – Русе е временно преназначен на ръководна длъжност - началник на Второ
РУ при ОД на МВР – Русе, със специфично наименование на длъжността „главен
инспектор“, считано от 03.07.2023 г. Следователно оспорената заповед е издадена
от оправомощен за това административен орган, в условията на делегирана
компетентност и при предвидена в закона възможност за това.
Тя е в необходимата форма и има
реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК.
Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано
ясно и точно, като, противно на поддържаното в жалбата, съдът намира, че са
посочени всички негови фактически белези, включително време, място и начин на
извършване. Посочени са и законовите разпоредби, съставляващи правното
основание за издаване на акта. Разпоредителната му част също е ясно, точно и
конкретно формулирана.
В производството по издаването на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения
административнопроизводствените правила.
Съдът намира неоснователно
възражението на жалбоподателя, че административният акт се явява
незаконосъобразен, тъй като е лишен от предмет. В жалбата е обосновано
виждането, че разпореденото със заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, изначално няма как да бъде изпълнено,
тъй като СУМПС вече било отнето със съставянето на АУАН предходния ден – на
20.08.2023 г.
Следва да се отбележи, че текстът на
чл.172, ал.3 от ЗДвП изрично предвижда, че в случаите по чл. 171, т. 1, букви
"б", "д", "е" и "ж" свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на
акта за установяване на административното нарушение. Следователно изземването
на СУМПС със съставяне на АУАН серия АД бл.№ 478510/20.08.2023 г. представлява едно
антиципирано изпълнение на оспорения административен акт, т.е. предварително изпълнение,
което предшества дори самото издаване на акта. В този смисъл АУАН представлява предпоставка
за изземването на СУМПС като, с оглед на презумптивната си доказателствена
тежест съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП облекчава доказването на елементите от
състава на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, но не и основание за самото изземване,
тъй като такова основание е заповедта за прилагане на ПАМ.
Не представлява нарушение и
обстоятелството, че на жалбоподателя не е изпратено уведомление по чл.26, ал.1
от АПК за образуваното административно производство по издаване на оспорената заповед.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК се намира в глава пета "Издаване на
административни актове", раздел І "Индивидуални административни
актове", а съгласно чл.22, т.1 от АПК производството по раздел І не се
прилага за административни актове, които по силата на специален закон се
издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед
на естеството им. Прилагането на принудителните административни мерки по чл.171
от ЗДвП е именно такова специално производство, поради което разпоредбата на
чл.26, ал.1 от АПК е неприложима към него. Изискването за нейното прилагане би
лишило от смисъл принудителната мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, тъй като
нейната основна цел е незабавното преустановяване на правонарушението като по
този начин се постига и целта на нормативното регулиране на движението по
пътищата – опазване на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата и опазване на имуществото на лицата, съгласно чл.1, ал.2 от ЗДвП (в
този смисъл вж. решение № 11898 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13236/2018
г., VII о., решение № 16217 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2610/2018 г.,
VII о. и др.). На следващо място, уведомяването на заинтересованите лица е
процесуален способ за реализация на задължението на органа да изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая, респективно - да извърши проверка за
наличието на данни, съставляващи основанието за издаване на акта. При
прилагането на процесната ПАМ органът действа при обвързана компетентност и при
наличие на посочените в закона предпоставки е длъжен да издаде заповед за
прилагането й. В случая, още към момента на издаване на АУАН серия АД бл.№
478510/20.08.2023 г. и съставяне на докладна записка с рег.№ 13076/20.08.2023
г.
предвидените в закона предпоставки за
прилагането на ПАМ спрямо жалбоподателя са били налице като до момента на
издаване на оспорения административен акт други действия от органа, които да
имат пряко отношение към събиране на доказателства за установяване на
елементите от състава на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП не са предприети.
Оспореният административен акт
съответства на приложимите материалноправни норми.
От събраните по делото доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
На 20.08.2023 г. около 00:20 часа, полицейски
патрул от служители на Второ РУ - Русе към ОД на МВР – Русе, състоящ се от ст.
полицай К.К. и ст. полицай С. Д., бил изпратен от дежурен РУ по сигнал за
скандал между водач на автобус и на товарен автомобил „Пикап“ на бул. „България“,
малко след бензиностанция Power Oil, посока гр. Бяла. По делото е
представена докладна записка с рег. № 13076/20.08.2023 г. до началника на Второ
РУ - Русе, приложена по административната преписка (л.6) от двамата полицейски
служители. От нейното съдържание се установява, че при пристигането им на място
установили лек автомобил марка „Мицубиши Л 200“ с рег. № *** и автобус
„Неоплан“ с турска регистрация № 3***, като между автобуса и мантинелата имало
група лица. Едно от лицата държало в ръка пушка и нож, като говорело на турски
език. Служителите с ясни жестове с ръце дали разпореждане на лицето да остави
оръжието и ножа на земята, като същия изпълнил разпореждането. Полицейските
служители установили, че пушката е ловна, с поставен в едната цев изстрелян
патрон, както и поставен заключващ механизъм на спусъка. Ножът бил ловен, с
дължина на острието около 13 см. Установили, че лицето държащо пушката и ножа е
турският гражданин Е. Д., а от останалите присъстващи лица установили турските
граждани – А. Ч. и Н. С., както и водачът на лекия автомобил - жалбоподателят А.А.А..
Според жалбоподателя автобусът се движел с превишена скорост и след като той
намалил своята скорост съобразно с разрешената на горепосочения път, автобусът
се залепил зад него, при което той се афектирал и спрял своята кола. Автобусът
също спрял и, според поддържаната от жалбоподателя версия, от него слезли
няколко лица, които взели да блъскат по автомобила му. Той се уплашил и излязъл
от него с ловната си пушка с цел самозащита. Тогава слезлите от автобуса лица
му отнели пушката и ножа, който той не бил вадил и се намирал на калъф на
кръста му и му нанесли побой. В жалбата се излагат твърдения, че от нанесения
побой жалбоподателят изпаднал в безсъзнание, а след като се свестил, за да
притъпи болката в травматизираното си тяло, той отпил няколко глътки алкохол от
бутилка, която имал в автомобила. По време на разговора с А. полицейските
служители усетили, че същият лъха на алкохол и решили да тестват двамата водачи
за употреба на алкохол. Пробата на турския шофьор на автобуса била отрицателна,
а водачът на лекия автомобил А. отказал да бъде тестван за алкохол. Издаден му
бил талон за медицинско изследване № 104648 и 7 бр. стикери (л.5 от адм.
преписка). Впоследствие единият от турските граждани успял да обясни на
английски език, че А. шофирал рисково и след като е спрял своя автомобил е
излязъл от него с оръжие и ги заплашил, при което те се уплашили от действията
му и му взели пушката и ножа, който бил на калъф на колана му. Полицейските
служители докладвали на дежурния на Второ РУ - Русе за случилото се и А. бил
задържан. Тъй като той обяснил, че изпитва болка в областта на ребрата и
китката на лявата ръка, полицейските служители поискали съдействие на екип на
ЦСМП. Бил откаран в спешно приемно отделение на „УМБАЛ Канев“ АД за по-обстоен
преглед, където същият отказал да даде кръвна проба за изследване и след
преглед от дежурния лекар бил освободен, тъй като нямал травми или наранявания.
На жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 478510/20.08.2023
г. (л. 2 от преписката) за това на 20.08.2023 г., около 00:45 часа, в гр. Русе,
на бул. „България“, на около 200 м. след бензиностанция „Power
Oil", в посока гр.
Бяла, управлявал товарен автомобил "Мицубиши Л 200" с рег. № Р***,
собственост на „Авеа Русе“ ООД като отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARPM-0813, за установяване употреба на алкохол
в кръвта и не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор
и за медицинско изследване и вземане на билогични проби за химико-лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП. Нарушителят
е подписал акта, както и талона за медицинско изследване, без възражения. При съставяне на акта са иззети като доказателства
свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № *********.
Показанията на разпитания свидетел К.К.
съответстват по съдържание на описаната фактическата обстановка, изложена в
подписаната от същия служител докладна записка.
Свидетелят сочи, че жалбоподателят отказал да даде проба с техническо
средство за употребата на алкохол и поради това му бил издаден талон за
изследване. Сочи, че пред него А. признал, че бил на лов и употребил алкохол.
Подчертава, че жалбоподателят не им е показвал алкохол, който да държи в
автомобила си. Показанията на св.К. относно причината за инцидента и
впечатленията за употребен от жалбоподателя алкохол се подкрепят и от
представените обяснения, намиращи се в административната преписка, от шофьора
на турския автобус – Е.Д. (л. 9) и на останалите двама пътници от автобуса (л.
8 и л. 10), дадени чрез съдействието на преводач от турски език на български М.
Р..
На жалбоподателя бил връчен талон за
изследване № 104648 на 20.08.2023 г. в 02:00 часа. В него изрично е отбелязано,
че жалбоподателят отказва проба за алкохол с „Алкотест Дрегер“ 7510 №
ARPM-0813, което е удостоверено с подписите на полицейския служител и на
водача. В протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози с рег. №
336000-7044/21.08.2023 г. по описа на ОД на МВР – Русе, като причина за
неизвършване на медицинското изследване, е посочено следното: „Пациентът отказва да даде кръв за алкохолна
проба“. Отказът е удостоверен с подписа на жалбоподателя и на медицинското
лице – д-р Радостин Николов Стефанов като е положен и печат на Мултипрофилно
спешно отделение към УМБАЛ „Канев“ АД – Русе. Отказът бил заявен пред дежурния
лекар на 20.08.2023 г., в 02:10 ч.
Съдът намира недоказана предложената
в жалбата защитна теза, според която жалбоподателят употребил алкохол не преди
управлението на автомобила, а след като преустановил същото – за да притъпи
болката от ударите, които му били нанесли турските граждани при възникналото
спречкване с тях. Доказателства, които да подкрепят тази версия, липсват.
Напротив, освен че звучи житейски крайно недостоверно, тя се опровергава изцяло
от съдържащите се в административната преписка писмени доказателства и преди
всичко от обясненията на турския гражданин Неджатин Каръкая, според които още
при възникналия скандал, веднага след слизане от автомобила „…българският шофьор не беше трезвен, а е
употребил алкохол“. Никой от турските граждани или пристигналите на място
полицейски служители не е виждал жалбоподателя да отпива от бутилка, която да се
намира в автомобила му. Такова обстоятелство жалбоподателят не е съобщил по
време на инцидента нито пред полицейските служители, нито пред лекаря в Спешно
отделение на УМБАЛ „Канев“ АД при заявения отказ да даде кръвна проба за изследване.
Тезата на жалбоподателя,
че е бил заведен в лечебното заведение близо два часа след инцидента, както и твърденията му, че по време на
разпореждането на контролните органи да даде проба за алкохол, е бил в
неадекватно състояние поради нанесения побой и именно тогава му бил съставен и
АУАН за отказ да даде проба за алкохол, също се оборват от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Видно от
талона за изследване, същият е връчен на 20.08.2023 г. в 02:00 часа. В него
изрично е отбелязано, че жалбоподателят отказва проба за алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ 7510 № ARPM-0813, което е удостоверено с подписите на
полицейския служител и на водача. В посочения в талона срок – до 45 минути от
неговото връчване, жалбоподателят бил отведен от пристигналия екип на Центъра
за спешна медицинска помощ в Спешно отделение на лечебното заведение, което е
видно от датата на неговия отказ да
даде кръвна проба, заявен пред дежурния лекар, обективиран в протокола за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози рег. № 336000-7044/21.08.2023 г., с посочени дата и част на отказа 20.08.2023 г., 02:10 ч.,
т.е. разликата между връчването на талона и пристигането в медицинското
заведение е само 10 минути.
Поради това съдът намира,
че по безспорен начин са установени всички елементи от състава на чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП – отказ на водача да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство при съществуващи индикации за шофиране в нетрезво състояние
и отказ да даде биологична проба за медицинско изследване, които са и надлежно
описани в оспорената заповед.
Оспореният
административен акт съответства и на целта на закона, Именно с
оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението,
мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. Срокът е
ясно установен в ЗДвП и административният орган не разполага с правомощие да го
определи с друга продължителност. Предназначението и ефектът на налагане на ПАМ
по реда на чл. 171, т. 1, б.
"б" ЗДвП е именно да се преустанови нарушението с цел да
се осигури безопасността на движението. При
произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административнонаказателната
или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно
определения максимален 18-месечен срок, ако до този момент въпросът за
отговорността не е решен, действието на ПАМ следва да се счита за прекратено
автоматично с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано
нейното действие.
По изложените съображения съдът
намира жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл.24, изр.първо от
Наредбата за заплащане на правната помощ, определя, предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, в минималния размер от 100 лева. Както се приема
и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС,
възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен
орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.А., с ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-3393-000144
от 21.08.2023 г., издадена от ВПД началник на Второ РУ при ОД на МВР - Русе, с
която, на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, спрямо жалбоподателя
е приложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца".
ОСЪЖДА А.А.А., с ЕГН **********,***, да заплати
на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, сумата от 100 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: